Тема първа въведение в икономиката на труда

- Многофакторни системи на заплащане - работната заплата се определя в зависимост от оценката на много и различни фактори. Основното при тях е подборът на показателите и факторите, които най-добре характеризират индивидуалния принос на работника, групата в крайния резултат от положения труд. Прилагането им изисква да се определи мястото на всеки от избраните показатели в повишаване на производителността на труда във фирмата.

• 
  работниците могат непосредствено да влияят върху ефективността на извършваната работа;
  
• 
  увеличаването на обема на продукцията, оборота, сделките и т.н. не води до влошаване на качеството;
  
• 
  стратегията на фирмата е увеличаване обема на извършваната дейност.
  

• 
  основна заплата, използвана за определяне на работната заплата за изпълнение на трудовите норми; тя е значително по-ниска от основната заплата за съответната квалификация (70-80% от нея);
  
• 
  основна заплата, която се използва за определяне на заработката при изпълнението на трудовите норми, която по принцип е по-висока от равнището на стандартната основна заплата за работното място или длъжност. Размерът на превишаването се определя от политиката на фирмата, от целите, които работодателят преследва, от значението, което той придава на изпълнението на трудовите норми. Ако за работодателя изпълнението на трудовите норми е от решаващо значение за фирмата, коефициентът за коригиране на стандартната основна заплата е по-висок. По такъв начин се засилва стимулиращата роля на заплащането за изпълнението на трудовите норми.
  

 В повечето страни минималните възнаграждения и работни заплати се регулират на национално равнище. Нейният размер е базисен и служи за определяне на размерите на редица допълнителни и други трудови възнаграждения, обезщетения и социални плащания.

На национално равнище минималното възнаграждение има за цел:

• 
  да ограничи или премахне възможностите за експлоатация на наемните работници от страна на работодателите;
  
• 
  да създаде условия за ограничаване на нелоялната конкуренция;
  
• 
  да осигури стабилна и нарастваща покупателна способност на работниците, стабилна и нарастваща заетост;
  
• 
  да се поддържа трудовото възнаграждение на ниско платените в съответствие с поскъпването на стоките и услугите;
  
• 
  да се ограничат възможностите за възникване на трудови конфликти във фирмите по повод и във връзка с минималния размер на работната заплата и др.
  

Целта на минималната заплата е да осигурява задоволяването на основните жизнени потребности на най-ниско платените работници. Например, в Акта за справедлив трудов стандарт (FLSA) през 1938 година, с който се установява минималната работна заплата в САЩ, се казва че главната й цел е ”поддържане на минимален стандарт необходим за здравето, работоспособността и общото благосъстояние на работниците”. Минималната заплата се разглежда подобно на другите държавни такси и трансферни програми, като опит да се сложи „под” (floor) на дохода на отделна подгрупа от населението, в този случай - „бедните работници”, хората с работа на които се плащат много ниски заплати.

За регулиране на минималната заплата във Великобритания се създава тристранен съвет с участието на представители на правителството и организациите на работодателите и работниците. Ролята на правителството при вземане на решения е по-скоро консултативна. През 1979 година правителството установява законен минимум на работната заплата и условията, които трябва да се спазват в отделните производствени сфери.

2. Функция на минималната работна заплата като средство за справедливо заплащане. Тази функция се основава на схващането, че при регулиране на минималното заплащане в отрасли, производства и организации трябва да се определя работна заплата, близка до преобладаващото равнище на трудовото възнаграждение. По такъв начин „справедливите” минимални заплати обхващат по-голям брой работници, отколкото е обхвата на минималната заплата.

Друг аргумент в защита на минималната работната заплата като средство за справедливо заплащане е, че ако минималната заплата се формира на трудовия пазар, тя ще бъде под това минимално равнище, което осигурява защита на жизнения стандарт. Счита се, че „справедливо” минимално равнище на заплащане може да се постигне само в процеса на договаряне между представителите на държавата, работодателите и работниците.

Единната за страната минимална заплата не отразява различните възможности на отделните отрасли и фирми. Тя може да се окаже твърде ниска за едни и висока за други. Чрез споразуменията и договарянето могат да се внесат целесъобразни корекции и повишаване на минималното възнаграждение. Във втория случай много високата минимална заплата може да доведе до закриване на работни места и съкращаване на работници.

За да служи като средство за постигане на макроикономическа стабилност е необходимо:

• 
  минималната работна заплата да се определя общо за страната или като система от минимални заплати по професии и отрасли;
  
• 
  овързване на минималната заплата със средната работна заплата по отрасли и професии;
  
• 
  определяне на сравнително високо равнище на минималната заплата и свързаните с нея елементи, които да обхващат по-голям брой от работещите в страната.
  

В различните страни се прилагат различни начини за определяне на минималната работна заплата. В САЩ минималната заплата в промишлеността през 1975 година е 44,9% от средното часово заплащане, 1990 - 35,6%, 1997 - 38,9%. Подобна е практиката и в другите страни. У нас се определя на национално равнище и варира от 43 до 27% през периода 1990-1998 година.

Няма единно схващане по отношение на факторите, които определят минималната работна заплата. В националните законодателства на отделните страни факторите, определящи минималната заплата се дефинират различно. Съществена роля в уточняване на факторите играе Международната организация на труда.Формулировки на факторите, определящи минималната работна заплата се съдържат в Конвенция 26 от 1928 година и 131 от 1970 година, както и в препоръките за тяхното прилагане.

Съгласно международните правни норми при определяне на минималната работна заплата следва да се отчитат:

• 
  потребностите на работниците и техните семейства;
  
• 
  равнището на средната работна заплата в страната;
  
• 
  икономическите фактори - икономически растеж, производителност на труда, поддържане на висока заетост;
  
• 
  стойността на живота и промените, които настъпват в нея;
  
• 
  средствата, които се получават като социално подпомагане;
  
• 
  равнището на живот на групите с доходи, по-високи от минималната заплата за страната.
  

За определяне на минималните потребности в съответствие със стойността на живота се използват три метода: теоретичен метод, метод на семейния бюджет и смесен метод.

1. 
   да се определи набора от стоки и услуги („потребителската кошница ”) за задоволяване на минималните потребности;
   
2. 
   да се определи паричният израз на стоките и услугите в „потребителската кошница”;
   
3. 
   да се установи минимално равнище на работната заплата, която да осигури средства за задоволяване на минималните потребности на работещите и техните семейства.
   

а) обхвата и кръга от стоки и услуги, които следва да се включат в потребителската кошница за определяне на жизнения и социалния минимум;

б) методиката за определяне на количеството на хранителните стоки, които се включват в „потребителската кошница”. Проблемът е сложен поради голямото разнообразие на храните и потребностите на работещите в зависимост от пол, възраст, условия на труд и др.;

в) определянето на потребностите от нехранителни стоки и услуги - облекло, обувки, отопление, здравеопазване, образование, комунални услуги и други

г) основата, на която трябва да се разчете минималната заплата - семейният и или индивидуалния жизнен или социален минимум. Ако се приеме семейния минимум възниква въпрос за броя на работещите членове, които осигуряват издръжката в семейството; за годишен ли или осреднен жизнен стандарт става въпрос и т.н.;

д) оценките на необходимия доход за съществуване. Социалната практика показва, че са значително по-високи в сравнение с преобладаващите размери на трудовото възнаграждение и не представляват реална база за определяне на минималната заплата.

• 
  Не дава реална оценка за необходимия минимален доход в сравнение със средната заплата, както и с преобладаващата заплата в страната;
  
• 
  Не дава възможност минималната заплата да се съобразява с икономическите реалности в страната, отраслите и фирмите;
  
• 
  Повишава равнището на минималната работна заплата, което създава условия за инфлация, икономическа нестабилност и безработица.
  

• 
  Той не би могъл да гарантира, че отчетените разходи за стоки и услуги са приемливи и необходими за задоволяване на минималните потребности на домакинствата на съответната група; действителният минимум остава скрит, освен когато достигнатия минимум не се възприема като приемлив минимум; трудно могат да се приведат аргументи за установяване на по-висок или по-нисък минимум;
  
• 
  Предоставяната от наблюдаваните домакинства информация за доходите и разходите може да бъде съзнателно или несъзнателно неточна, поради което се деформира фактическата структура на потреблението;
  
• 
  Има разходи - за обувки, дрехи, обзавеждане и др., които се правят през текущия период, но се потребяват месеци и години, и това пречи за установяването на месечните или годишните стойности поради продължителния им срок за потребление;
  
• 
  Минималната работна заплата не може да се обвърже с възможностите на икономиката да гарантира реална защита на ниско платените работници. Ето защо методът на семейните бюджети за определяне на минималната заплата се използва ограничено.
  

При обвързването на минималната работна заплата със средната е възможно:

• 
  При определени условия минималната работна заплата да се увеличава, когато средната заплата нараства;
  
• 
  Увеличаването на минималната работна заплата да предизвика увеличаване на средната и другите заплати.
  

При определяне на минималната заплата за страната се изисква да се отчита равнището на живота и на другите социални групи, и особено на тези с по-високо от минималното трудово възнаграждение, както и помощите, получавани по линията на социалното подпомагане, които могат да се гарантират от републиканския и общинските бюджети.

От приведеното по-горе за факторите, които определят минималната заплата се налагат следните няколко извода:

Първо. При определяне на минималната работна заплата е необходим комплексен подход към факторите като се отчита тяхната връзка и взаимодействие помежду им;

Второ. Следва да се разграничават „равнище на минимална работна заплата” и „минимален стандарт на живот”;

Трето. Няма достатъчни аргументи минималната работна заплата да се определя като пряка функция на жизнения и социалния минимум. Това противоречи при защита на минималната работна заплата за страната да се отчита обичайното равнище на живот на нископлатените работници и техните семейства;

Четвърто. Проблемите при отчитане на всеки един от факторите за защита на минималната работна заплата трябва да се решават чрез обсъждане с представителите на организациите на работодателите и работниците на национално равнище.

ТЕРМИНИ И ПОНЯТИЯ

Работна заплата

Номинална и реална работна заплата

Брутна и нетна работна заплата

Елементи на работната заплата

Системи на работната заплата

Повременна система на заплащане

Работна заплата според изработеното

Процентно заплащане

Смесени системи за заплащане

Многофакторни системи на заплащане

Минимална работна заплата

Фактори за определяне на минималната работна заплата

ВЪПРОСИ ЗА САМОПОДГОТОВКА

1. 
   От какви позиции може да се дефинира работната заплата? Разграничете номинална и реална работна заплата. Посочете факторите, от които зависи реалната работна заплата. Анализирайте функции, които изпълнява работната заплата. Опитайте се да покажете връзката и зависимостта между тях.
   
2. 
   Кои са елементите на работна заплата? Кой според Вас е най-мотивиращият елемент от тях?
   
3. 
   Какви системи на заплащане са Ви известни? Какво налага необходимостта от използването на различни системи за заплащане на труда?
   
4. 
   Според Вас, какви биха били последствията, ако не се определяше минимална работна заплата? Смятате ли, че при определянето на минималната работна заплата присъства и политически момент? Аргументирайте своето становище.
   
5. 
   Кой от трите известни метода за определяне на минималната работна заплата според Вас е най-справедлив?
   
6. 
   Критиците на минималната работна заплата твърдят, че действието на закона за минималната заплата има последствия, противоположни на тези, които очакват неговите привърженици. Държавата може да установи минимално трудово възнаграждение, но не може да застави работодателите да наемат работници нерентабилно. Реално минималната работна заплата води до безработица сред нископлатените, които едва ли биха се отказали от незначителните си доходи. Вие как мислите? Какви фактори могат да компенсират потенциалното въздействие на минималната заплата върху безработицата?
   

1. 
   Вучкова, Й., Кодекс на труда.Изменен и допълнен. В сила от 31 март, 2001 година. Коментар. Практическо приложение, С., 2001.
   
2. 
   Данов, Х., История на стария свят, С., 1976 г.
   
3. 
   Кънчев, М. Л., Управление на човешките ресурси, С., 2002.г.
   
4. 
   Международна харта за правата на човека, С., 1998 г.
   
5. 
   Шопов, Д., Социалната цена на прехода към пазарна икономика, С., 2003 г.
   
6. 
   Международна харта за правата на човека, С., 1998 г.
   
7. 
   Шопов, Д. и др., Икономика на труда, С., 1999 г.
   
8. 
   Шопов, Д., Управление на работната заплата, С., 1997 г.
   
9. 
   Трудът и неговата защита през ХХІ век, Юбилейна международна конференция, С., 2003 г.
   
10. 
    Устапеткова, Ж., Икономика на труда, Астарта, В.Т., 2007.