ТЕМА СЕДМА ЗАЕТОСТ И БЕЗРАБОТИЦА

Безработицата е един от най-острите и сложните проблеми в условията на пазарната икономика. Тя поражда редица социално-икономически въпроси на които теорията и практиката не престават да търсят адекватен отговор. Снижаването на безработицата има определящо значение за свободното движение на работната сила в условията на интегрирана Европа и глобалната икономика.

В темата се разгледат основни проблеми на заетостта и безработицата:

1. Същност, показатели и видове заетост.

1.1. Същност и показатели на заетостта;

1.2. Видове заетост.

2. Състояние и тенденции в структурата на заетостта в България.

3. Същност и измерване на безработицата.

4. Видове безработица

5. Основни характеристики и тенденции на безработицата в България.

6. Политиката за намаляване на безработицата и увеличаване на заетостта в България

1. СЪЩНОСТ, ПОКАЗАТЕЛИ И ВИДОВЕ ЗАЕТОСТ

1.2. Същност и показатели на заетостта

В икономическата теория с понятието „заетост” се характеризира трудовата реализация на работната сила. Същността на заетостта се изразява в икономическите отношения, които възникват между трудоспособните лица по повод включването им в производството на стоки и услуги. В макроикономическата теория трудовата заетост се разглежда в широк и тесен смисъл. В широк смисъл заетостта обхваща всички лица, които се занимават с общественополезен труд, независимо от това дали срещу него получават доход (под каквато и да е форма) или не. В тесен смисъл, заетостта се свежда само до лицата, които срещу вложения от тях труд получават работна заплата или някакъв друг доход.

Заетостта и безработицата са онези два фактора, които в значителна степен определят състоянието на пазара на труда. Те са функционално свързани помежду си и в своята съвкупност формират работната сила - основен показател за икономическата активност на населението (вж. фигура 7.1). В структурата на населението, в зависимост от участието или не в работната сила се разграничават две групи:

 1). институционално население - включва нетрудоспособното население: лица под трудоспособна възраст, лица в специализирани болнични заведения и такива, които са лишени от граждански права;

При определяне статута на едно заето лице, макар и несъществени се наблюдават известни различия в отделните страни. Те се свеждат главно до минималното количество часове, които човек трябва да работи през седмицата за да бъде признат за зает. Квалифицирането на едно лице като заето изхожда от основните концепции и дефиниции, съобразени с международни стандарти и с препоръки на Международната организация на труда (МОТ). При статистическите репрезентативни наблюдения към заетите се отнасят лицата над 15 и повече навършени години, които през наблюдавания период:

• 
  извършват работа за производство на стоки и услуги поне 1 час срещу заплащане в пари или натура;
  
• 
  не работят през наблюдавания период, но имат работа, от която временно отсъстват поради отпуск, болест, бременност, раждане, неблагоприятни климатични условия, стачки или други подобни.
  

 Заетите лица според статуса в заетостта се групират (от НСИ) на работодатели, самостоятелно заети лица, наети лица и неплатени семейни работници:

• 
  работодатели - включват лицата, които сами или в съдружие с други лица управляват собствени предприятия (фирми, стопанства), работят под аренда или извършват самостоятелно друга дейност, като наемат на работа поне едно лице;
  
• 
  самостоятелно заети лица - към тях се отнасят лицата, които сами или с други лица извършват стопанска дейност, работят на свободна (частна) практика, работят под аренда или извършват самостоятелно друга дейност, като не наемат на работа други лица;
  
• 
  наети лица - са лицата, извършващи работа за други, за която получават възнаграждение в пари или в натура под формата на работна заплата, възнаграждение по граждански договор и други; работещи в обществени предприятия и организации или за частен работодател;
  
• 
  неплатени семейни работници - включват лицата, които работят без заплащане във фирма, предприятие, стопанство на родствено лице от същото домакинство.
  

На национално равнище заетостта се определя чрез използването на три показатели (измерители): процент на заетост; коефициент на заетост и коефициент на икономическа активност.

 Коефициентът на заетост на населението ( К_Е ) е отношението между заетите лица, независимо от статуса на тяхната заетост (E) и частта от населението, която по действащото трудово законодателство е в  трудово активна възраст  (NА):

Този показател е винаги по-голям от процента на заетост. Това е така, защото и двата показателя имат еднакъв числител, но различен знаменател, който е по-голям при процента на заетост.

 Този показател е най-висок, тъй като има еднакъв знаменател с коефициент на заетост, но числителят му е по-голям с броя на безработните лица.

 На макроравнище структурата на заетостта се характеризира с разпределението на заетите лица по:

 а)    сектори на собственост - обществен ( публичен) и частен;

 б) икономически сектори - първичен (добивни отрасли и производства); вторичен (преработващи отрасли и производства) и третичен (услуги).

 в)    отрасли и подотрасли на основните икономически сектори.

 г) степен на образование професионални направления и квалификационни степени. Според равнището на образование заетите могат да се групират на заети с висше образование, средно специално, средно общо и по-ниско от него. Групирането на заетите по професионално направление се осъществява на основата на придобитата професионална подготовка в съответното учебно заведение.

 д) демографски състав - пол, възраст и др.

 е) според заеманото работно място (длъжност) заетите се групират на: ръководни кадри; мениджърски персонал; специалисти; работници (в основни и спомагателни дейности, квалифицирани и неквалифицирани); помощно-технически персонал. Групирането се осъществява на основата на специален класификатор на професиите.

 ж) според продължителността на срока на наемането - наети по безсрочен и наети по срочен трудов договор;

 з) от гледна точка на продължителността на работното време наетите лица се разделят на: наети на пълно работно време; на непълно; на частично работно време.

1.2. Видове заетост

В икономическата теория по отношение на видовете заетост и съдържанието, което се влага в тях няма единно мнение. Като показател за степента на използване на работната сила заетостта може да се разглежда като пълна и непълна; ефективна и неефективна.

На индивидуално равнище също се определя като пълна и непълна заетост.

Индивидуалната заетост също може да бъде ефективна и неефективна.

Важна роля в очерталата се тенденция на заетостта играе и демографският фактор, която се изразява в:

• 
  Намаляване на относителния и абсолютния дял на населението в трудоспособна възраст;
  
• 
  Застаряване на населението. Според някои прогнози относителният дял на лицата над 65 години ще нарасне от 12% през 1990 година на 16% - 2010 година и на 19% - 2025;
  
• 
  Интензивно емигриране на работна сила. За периода 1989-1996 година от пределите на страната са напуснали 500 хиляди души.
  

За периода от 1990 до 2005 година броят на заетите лица се е намалил с повече с 1, 116 хил. - от 4096 на 2980 ( с около 27%), а по отношение на 1989 - с 1,366^[1]. Най-значително е намаляването на заетостта през първите три години на прехода, когато бяха съкратени 1,144 хил. Тази тенденция с отклонения продължава до 2001 година. В резултат на макроикономическата стабилизация и ускорения икономически растеж известно увеличение в заетостта се наблюдава през 2002-2005 година.

 Таблица 8.2. Структура на заетите по статус в заетостта за периода от ХІІ 1995 год. до ХІІ 2003 година

Данните в таблицата очертават две силно изразени тенденции:

2) нараства заетостта в частния сектор - от 17,9% през 1995 година на 50,4% 2003 година.

Доколкото частният сектор е главната алтернатива за създаване на работни места и заетост вероятно тази тенденция ще се запази и за напред неговата роля ще нараства в преразпределението на труда. Известно увеличение бележи заетостта при работодателите - от 1,8 % на 3,4% и самостоятелно наетите лица - от 8,0% на 10,0 % и при неплатените семейни работници от 1% на 2,1%.

Равнището на заетост в градовете е много по-високо - 77,29% през 2002 година, отколкото в селата - 22,70%. Причината следва да се търси във възрастовата структура на населението - преобладаващата част от селското население са възрастни хора.

От гледна точка на пола, равнището на заетост при мъжете е по-висока, от тази на жените: 52% от общата заетост; 73% от работодателите; 62% от самостоятелно наетите лица - 2002 година. Те са по-малко в държавните предприятия и повече в частните. Значително по-високо е равнището на жените при неплатените семейни работници - 77,32% (2002г.).

Съпоставянето на заетостта по възрастови групи показва,че в началото на прехода (1993-1999 годи.) особено интензивна е динамиката на заетостта във възрастовата група 55-64 години и на младежката заетост (15-24 год.). Въпреки, че заетостта сред тези групи през последните 2-3 години бележи тенденция  към повишаване, икономическата активност сред тях остава по-ниска, поради което те биха могли да се определят като рискови групи.

Образователното равнище на работната сила силно въздейства върху степента на нейната заетост. През 1995 година коефициентът на заетост на контингента от работна сила с висше образование е 75%; на специалистите със средно образование - 52,8%; на специалистите със средно образование - 66,3%; на лицата с основно и по-ниско - 24,8%. Същите показатели за 2002 година са съответно: 91,8%; 84,9%; 87,4%; 70,6%. Връзката между образователното равнище и степента на заетост е положителна: колкото по-високо е образованието, толкова по-висок е и коефициентът на заетост. Това би могло да се обясни и с обстоятелството, че работната сила с по-висока квалификация и образователен ценз е по-неуязвима и стабилна. Тревожен е фактът, че се влошава образователното равнище на населението и особено ранното напускане на училището: около 10% от всички ученици -  300 000 от образователната система през последните 10 години^[2].

Тенденциите в заетостта ще продължат да се определят от търсенето на труд под въздействието на по-нататъшното развитие на частния сектор и структурните промени в икономиката. Съществен принос в стимулирането,

на търсенето на труд се очаква от реализирането на програмите по заетостта, от страна на държавната политика. Целта на политиката по заетостта без съмнение ще бъде ориентирана към формиране на такава структура в заетостта, каквато е характерна за страните в Европейския съюз (ЕС).

Да обобщим:

• 
  Заетостта у нас намалява в сравнение с началото на 90-те години. Причините за негативната тенденция са от икономически и демографски характер;
  
• 
  Структурните промени в заетостта се изразява в намаляване броя на заетите в обществения сектор и нарастване в частния сектор;
  
• 
  Икономическата активност е по-висока в градовете, отколкото в селата; по-ниска сред жените, отколкото при мъжете; по-ниска сред младежите (15-24) и възрастовата група над 55 55-64);
  
• 
  С повишаване на образованието икономическата активност се увеличава.
  

На пръв поглед, лесното и разбираемо определение на безработен като човек, който не работи, но иска и има възможности да работи, създава сериозни практически проблеми, когато трябва да бъде решено, къде да бъде отнесено лицето, към безработните, заетите или населението извън работната сила. Има съществени различия в квалифицирането на едно лице като “безработен”. Според едни специалисти, занимаващи се с проблема за безработен се счита лицето, което няма работа; според други за безработни се приемат лицата, които принудително са загубили своята работа и търсят такава; според трети, за безработни следва да се определят само лицата, които официалната статистика (бюрата по труда) отчитат.

 По дефиницията на Международното Бюро по труда (1992 ) безработно е лицето, което е в трудоспособна възраст (на 15 и повече години) и отговаря на три условия: 1. не работи или работи само 1 час през седмицата; 2. в състояние е да започне работа в рамките на 15 дни; 3. търси активно работа или е намерил такава.

В САЩ например за да се определи едно лице като “безработен” трябва да отговаря на също три условия: 1. тя или той е без работа; 2. тя или той е бил способен да приеме такава, ако му бъде предоставена; 3. тя или той е търсил работа през изминалите 4 (последните) седмици.

 Съгласно нашето законодателство “безработен” е всяко физическо и психически годно за работа лице, което не е заето, регистрирано е в бюрото по труда и активно търси работа. Особено трудно е тълкуването на понятието “активно търсене на работа”. Като най приемливи форми, че лицето търси работа се приемат регистрирането в бюрата по труда (държавни, частни), подаването на молби за работа директно във фирмата, отговаряне на различните обяви за работа и др.

1) Абсолютният размер безработицата обхваща общия брой на безработните; безработни по пол, възраст, образование, продължителност - примерно броят на безработните у нас за 2002 година е 544,2 хиляди души, а през 2005 - 334 хил. по данни на Националният статистически институт (НСИ). (При определяне броя на безработните НСИ се придържа към определението, което се дава от МОТ).

2) В относителна величина равнището на безработица показва каква част от работната сила са безработни. Изчислява се като броя на безработните се отнесе към работната сила за съответната година (нормата на безработица за примерно за 2002 безработицата е 16,8%,  а за 2005 - 10,1).

Nu = U/LF.100, където:

Nu e норма (равнище) на безработица;

 U - брой безработни;

 LF - работна сила

• 
  не отразяват работниците, заети на непълно работно време, които биха желали да работят на пълен работен ден;
  
• 
  не включват безработните, отпаднали от пазара на труда поради трудности в намиране на работа или така наречените „обезкуражени работници”.
  

Наблюденията показват, че безработицата у нас се снижава, но обезкуражените лица нарастват. Най-ниско равнище на обезкуражени се наблюдава за периода 1994-1996 година, след което се очертава трайно нарастване ( вж. таблица 8.3.). От 198,6 хил. през 1994 година те нарастват на 436 хил. през 2000 г., т.е. повече от два пъти, а относителният им дял от 6% на 12,4% . След 2000 година по обем обезкуражените работници се доближават до безработните лица. Тази силна зависимост между съвкупно обезкуражаване и безработица до голяма степен се дължи на особеностите на прехода. Липсата на адаптивност към новите пазарни условия е една от основните причини за голяма част от работниците да се чувстват обезкуражени; постоянното закриване на предприятия в прехода - друга; отсъствие на градивно и постепенно рационално реформиране на старата икономика чрез създаване на нова; тотален процес на обезценяване на човешкия капитал - изоставане на работната сила по знания, умения и квалификация; начинът на мислене у хората, обременен от миналото, който пречи на хората да възприемат промените и други^[5].

 Проблемът „обезкуражен работник” е типичен и за други страни. В едно от изследванията на реформите в трудовия пазар на Великобритания, Дания, Нова Зеландия и Холандия, авторите констатират: равнището на обезкуражените работници в Холандия от началото на 80-те години се покачва като най-високо е било през 1995 година; подобна тенденция се наблюдава и в Нова Зеландия; в Дания е сравнително стабилно, като през 80-те години се намалява и рязко се покачва от 1991 година; във Великобритания то е сравнително ниско и техният обхват през периода 1983-1995 година спада^[6].

В САЩ обезкуражените работници през 2001 година са били 952,000 и ако техният процент се прибави към официалният, то той ще се увеличи от 4,8% на 5,4%. За “обезкуражени работници” там се смятат лицата, които искат работа, търсили са работа през изминалата година, но не са правили опит през последните 4 седмици да намерят, или защото е усетена липса на работа, или поради такива лични причини като нужни качества каквито са години, раса или липса на умения.

Социално-икономически и психологически последици от безработицата. Икономическите последици могат да се разглеждат на микро и макроравнище. На микроравнище безработицата води до намаляване на дохода на домакинството. На макроравнище най-високата цена на безработицата се изразява в продукта, който биха могли безработните да създадат, ако са заети в производството или в недопроизводството. Националното производство не достига потенциалния си обем, ако икономиката не създаде работни места за всички, които желаят да работят.

Социалната цена на безработицата се изразява в загуба на доходи и влошаване на жизнения стандарт на семейството; загуба на квалификация (особено при дългосрочно безработните); желание за поддържане на високо професионално равнище.

Психологическата цена на безработицата се изразява в безпокойството, несигурността и напрежението у безработните; влошаване на семейния микроклимат; в нарастване на престъпността, наркоманията и алкохолизма.

Важно значение за анализа на безработицата има определянето на нейния мащаб, структура и форми. В световната практика се използват редица показатели с които се изследват обем, демографски, образователен, професионален и регионален състав на безработицата. Особено място в системата от показатели заемат и тези от тях, които характеризират дела на безработните от различните категории население и средната продължителност на търсене на работа.

 Изучаването на видовете безработица е предизвикано не само от теоретически, но и от огромен практически интерес. За да се определят адекватни подходи и мерки, механизми и средства за регулиране и управление на различните видове безработица е необходимо да се изясни техния характер, причини и последствия. Конкретните форми, в които се проявява безработицата се обособяват на основата на едни или други критерии

 А. В зависимост от мотивите, поради което работната сила е незаета безработицата бива:

Доброволна безработица при която са безработни лицата се отказват да се наемат при предлаганото равнище на възнаграждение и условия на работа. Тя може да бъде предизвикана и от намесата на синдикатите на трудовия пазар, когато в стремежа си да повишат заплатите, допринасят за съкращаване на заетостта и увеличаване на безработните.

Принудителна безработица - възниква със закриването на работни места при въвеждане на нова техника и технология на производството, промени в организацията на производството и труда и други подобни причини. Заетите лица губят работата си, въпреки че желаят и могат да работят.

 Б. От гледна точка на отчитането и ефективността се говори за явна и скрита безработица:

Скрита безработица - характеризира се като неефективна заетост и има пряка връзка с принудителната безработица. Това са онази част от безработните, които са заети във фирмите под оптималното равнище. В икономическите изследвания скритата заетост се дефинира като заетост без трудов договор или заетост без деклариране на пълния размер на възнаграждение, неплащане на социални осигуровки или плащането им на минимално равнище^[7]. Тук се включват  и лицата в принудителен отпуск поради тежко финансово състояние на фирмата/организацията. Според някои изследвания неформалният сектор в България е в размер на 20%    

 В. В зависимост от факторите, които пораждат безработицата се разграничават три основни форми на безработица: фрикционна, структурна и циклична.

 Текуща (фрикционна ) безработица се причинява от естественото движение на работната сила и смяната на работното място. Тя е свързана с правото на всеки човек да търси най-изгодната алтернатива при наемането на работа. Към причините, които я пораждат се отнасят: стремежът към работа с по-високо възнаграждение; смяна на работата поради промени в професионално-квалификационната подготовка; изискванията на работодателите към качества на заетите; движението на хората от един в друг район, промяна в местоживеенето; смяна в жизнения цикъл на човека - учение, трудоспособна възраст, пенсионна възраст, майчинство, прекъсване по болест, инвалидност; недостатъчна информираност за свободните работни места и др.

Тъй като смяната на работа доброволно се извършва поради някоя от изброените причини, текущата безработица има доброволен характер. Тя е краткосрочна, тъй като за смяната на работа не се изисква особено дълго време. Но, ако за отделния индивид тя е текуща, временна, то за икономиката като цяло тя има постоянен характер. С търсенето на подходяща, с мотивацията за по-пълна реализация и по-високо възнаграждение се постига рационално и ефективно разпределение на работната сила. Затова фрикционната безработица се приема като неизбежна и в известна степен желана.

Структурната безработица се отличава от фрикционната по:

• 
  причините, които я пораждат - промените в техниката и технологията на производството;
  
• 
  продължителния и постоянния си характер;
  
• 
  промените, които се налагат в качеството на работната сила - професии, квалификация;
  
• 
  сериозните проблеми, които създава на безработни, работодатели и обществото.
  

Специфична модификация на цикличната безработица е финансовата безработица. Дължи се на намаляване разходите за издръжката на организации и институции, финансирани от държавния бюджет като администрация, здравеопазване, образование, отбрана, социални дейности и др.

Близка до цикличната е сезонната безработица, тъй като тя също е свързана с определени колебания в деловата активност. Особено разпространена е в селското стопанство.

Класическа безработица - характеризира се с небалансираност между броя на желаещите да работят и броя на предлаганите работни места на пазара на труда.Причината е по-високата работна заплата от тази, при която пазарът се уравновесява. Обяснява се с несъвършенствата на трудовия пазар, които стимулират безработните да търсят работа, но не и работодателите да ги наемат, въпреки наличните места поради високите заплати. Класическата безработица се отличава от текущата (или структурната) безработица, която настъпва, когато преобладаващата заплата е твърде ниска за да привлече хората към търсене на работа.

Освен за посочените видове икономистите говорят още за: безработица, провокирана от външната търговия - например, ако извън страната се изнасят трудоемки производства, с което се съкращават традиционни и трудоемки дейности; локална безработица, породена от проблеми на региона; естерогенна (преднамерена) безработица като резултат на неефективна и неправилна политика на правителството; остатъчна безработица, свързана с населението поставено в неравностойно положение като инвалиди, възрастни хора, малцинствени групи и др.

Официално регистриране и отчитане на безработицата у нас започва от 1990 година. До тогава, проблемите на безработицата отсъстват от концепцията на социално-икономическото развитие и съответно от системата на статистическото наблюдение на работната сила. Разбира се, това че не се водеше отчетност за неефективната заетост, за скритата безработица съвсем не означаваше, че тя не съществува. Ако в началото и средата на 80-те години предлагането на работни места надвишава броя на желаещите да работят (тогава дори се използва работна сила от Виетнам, Куба, Никарагуа и др.), то в края на десетилетието и след това положението коренно се променя.

Стартиралата през 1990 година административна система за наблюдение на безработицата в края на годината отчита 65,079 безработни, при средно равнище за страната 48,399 което съставлява 1,6% от работната сила. Доколкото отчитането става чрез регистрираните безработни в бюрата по труда се допускат известни отклонения от действителния им брой (някои от регистрираните работят, но се водят на отчет поради помощите, които получават, други не са заети, но и не са регистрирани като безработни). Тенденцията на прогресивното нарастване на безработицата от в първите години на 90-те е ясно очертана (табл. - 8.4).

 Таблица 8.4. Безработица ( общ брой и в процент)

Сравнителният анализ на безработицата по пол показва по-ниско равнище сред мъжете в първите години на прехода (1993-1997г.), но след това с намаляване на безработните жени тя става по-висока. През 1993 година безработицата сред жените е 22,0% като спада на 12,6% през 2003 година, а в абсолютен брой от 393,4 хил. на 197,8 на 321,46 хил. Тази тенденция за намаляване се отнася и до мъжете.

Статистическите данни показват, че безработицата както при мъжете, така и при жените съществено се променя в зависимост от конкретните условия - приватизация, структурни промени, фалит на предприятия и др. През последните години безработицата сред мъжете и жените е почти еднаква.    

Данните за възрастовата структура на безработните очертават тревожна ситуация при младите. Въпреки, че 1995-2000 година относителният дял на безработните от 15 до 24 години се е намалил с 3,5% той все още остава твърде висок - 34,2%. Това показва, че младите хора трудно си намират работа. При всички останали възрастови групи - броят и относителният дял на безработните се е увеличавал ( виж таблица 8.5.). При по- възрастовите групи процентът на безработните в сравнение с процента на младите хора е много по-нисък.

 Таблица 8.5. Безработни и коефициент на безработицата по възраст 

Източник: НСИ

 По отношение на образователното равнище на безработните се наблюдава ситуация, подобна на тази при заетостта. Таблица 8.6. дава известна представа за безработните лица по степен на образование и продължителност на безработицата за 2003 година.

Според статистическата информация от наблюденията на работната сила през 2003 година половината от безработните - 50,8% са със средно образование. След тях остават безработните с основно и по-ниско от основно образование - 37,3% . Най-нисък е относителният дял на лицата със висши образование - 11,8%. Безработните с най-ниско образование през 2000 г. са съставлявали около половината от безработните (45,1%). Основната част от тях са без професии и каквато и да било квалификация

 

Таблица 8.6. Безработни лица по степен на образование и продължителност на търсене на работа ( в хиляди и в %).

 Данните от изследванията показват също, че с намаляване на образованието, се увеличава делът на дългосрочно безработните. Тази тенденция е особено силно изразена за лицата с повече от три години на трудовия пазар. Най-често причината е в напредналата възраст, ниското образование и квалификация, неотговаряща на съвременните изисквания. От гледна точка на пола, между дългосрочно безработните преобладава делът на мъжете. Основната част от тях са в градовете. Доколкото дългосрочно безработните лица се ” деквалифицират” и депресират по такъв начин те стават неконкурентно способни. Това ги превръща в рискова група на пазара на труда, без сериозна мотивация за смяна на социалния статус.

• 
  Безработицата в България по време на прехода се поддържа на сравнително високо равнище;
  
• 
  Безработицата у нас има дългосрочен и устойчив характер. Тя притежава свойството да се запазва и възпроизвежда в продължителен период от време;
  
• 
  Засяга едновременно и почти в еднакво съотношение жените и мъжете;
  
• 
  Безработицата засяга всички социални групи като особено силно е изразена сред младежите, хората в предпенсионна възраст и малцинствените групи;
  
• 
  Безработицата засяга повече лицата с ниско образование и квалификация.
  

Състоянието и тенденциите в развитието на заетостта и безработицата, характеризират пазара на труда в България като изключително динамична и променяща се система. Резките промени и колебания, трайното неравновесие между търсене и предлагане на трудовия пазар налагат необходимостта от институционални и законодателни условия за нормалното функциониране на пазарните механизми, за стимулиране на заетостта и ограничаване на безработицата.

Политиката по заетостта и безработицата обхваща съвкупността от методи и подходи, средства и институции за регулиране на икономическите и социалните отношения, които възникват в процеса на наемането, освобождаването и пренасочването на хората при търсенето на работа. Тя има за цел да осигури пълна, рационална и ефективна заетост; конкурентноспособен и гъвкав пазар на труда; оптимална заетост на трудоспособната част от населението, нисък праг на безработица; социална защита на безработните.

По своето съдържание активните и пасивните мерки, които в рамките на програмите правителството в България предприема, съответстват на мерките, които страните-членки на ЕС провеждат.

• 
  осигурят определен доход за останалите без средства безработни;
  
• 
  намалят чувството на несигурност и безпокойство;
  
• 
  намалят социално-психологическото напрежение;
  
• 
  създадат известна увереност и сигурност;
  
• 
  поддържат жизнения статус на безработния.
  

 Инвестирането в държавния сектор са друг начин за разкриване на работни места. Влагането на инвестиции в строителство и ремонт на пътища, мостове, паркове и градини, развитие на административни, здравни и други услуги увеличават доходите и стимулират търсенето и потреблението на стоки и услуги, което от своя страна увеличава производството, следователно и заетостта.

Съществено място в активната политика по заетостта и безработицата заема повишаване на образованието и професионалната подготовка на безработните. Особено като се има предвид, че почти половината от безработните са лица без професия или с работнически професии, ниско образователно и квалификационно равнище. Организирането на курсове за обучение по първоначална подготовка, за преквалификация и допълнителна квалификация е от решаващо значение за безработните, особено за останалите по-продължително без работа, за лицата на пазара на труда повече от 3 години, формиращи така нареченото “твърдо ядро” от безработни.

До приемането на „Закон за насърчаване на заетостта през 2001 година”^[8], (в сила от 2002 ) средствата за финансирането на програмите за квалификация и преквалификация на безработните се осигуряват от фонд “Професионална квалификация и безработица” (ПКБ)^[9]. С този закон отговорността за изплащането на  обезщетенията при безработица се поема  от Националния осигурителен институт (НОИ.  Активната политика по заетостта се управлява от МТСП, заедно с Агенцията по заетостта и се финансира със средства от държавния бюджет,  както и от средства на международни програми. През последните години се наблюдава абсолютно и относително намаляване на разходите за преквалификация. Значителна част от средствата се изразходват за създаване на работни места по програми за временна заетост.

В структурата на разходите по-голям е относителният дял на средствата(2/3), които се използват за изплащане на обезщетения и помощи на безработните т.е. за реализиране на пасивни мерки. Висок е и относителният дял на разходите за издръжката на държавните служби по заетостта. Събирането и разпределението на средствата за осигуряване на безработните се поставя на основата на социално осигурителния принцип. Проблемът за професионална квалификация е от първостепенно значение за безработните, не само на онези с ниска квалификация и продължителен срок, но и за тези от малцинствените групи на населението. Освен това, проблемите се отнасят не само до преквалификацията, но и до формирането на мотивация за адаптиране към пазара на труда. Преобладаващата част от безработните все още нямат нагласа и поведение, адекватно на новите пазарни условия. Липсват инициатива и предприемчивост за търсене на работа и изобщо представа за изход от създалата се ситуация. Това налага да се осигурят насоки и индивидуална помощ за намиране на работа и по примера на ЕС, разработване на програми за персоналната подкрепа на търсещите труд. Въпреки това, има не малко основания да се счита, че в близка перспектива критичните групи от безработните - циганите в трудоспособна възраст, младежите без професия и трудов стаж, младите майки трудно ще се включат в работната сила.

През последните няколко години са разработени редица програми за насърчаване и подпомагане на бизнеса и заетостта; програми за стимулиране на адаптивността в бизнеса и на заетите в него; специализирани програми за професионално ориентиране и квалификация. Новият тласък в политиката по ограничаване на безработицата и увеличаване на заетостта е свързан с влизането в сила на Закона за насърчаване на заетостта, приет през 2001 година и Правилника за неговото прилагане^[10]. С приемането им се разшириха локалните инициативи за регулиране и управление на процесите на заетостта и безработицата, нараснаха възможностите за разработване и провеждане на по-гъвкава политика, съобразена с местните политики. Като приоритетни задачи на политиката по заетостта и безработицата се очертават:

• 
  Насърчаване на бизнеса - фирми, малки и средни предприятия, семеен бизнес за разкриване на нови работни места;
  
• 
  Стимулиране на работодателите да инвестират в създаването на работни места и увеличаване на заетостта;
  
• 
  Разработване и реализиране на програми за образование и професионална преподготовка;
  
• 
  Разширяване мероприятията на регионалната политика за намаляване на безработицата и увеличаване на заетостта;
  
• 
  Усъвършенстване на трудовото законодателство в съответствие с Европейското законодателство, стандарти и практики.
  

Заетост на населението

Доброволна безработица

Процент на заетост

Принудителна безработица

Коефициент на заетост

Явна безработица

Коефициент на икономическа активност

Скрита безработица

Безработица

Фрикционна безработица

Безработен

Структурна безработица

Обезкуражен работник

Циклична безработица

Абсолютен брой безработни

Активни мерки

Относителен дяв на безработицата

1. 
   Посочете лицата, които се включват в категорията “заети”.
   
2. 
   Какви       показатели знаете за измерване на заетостта?                     
   
3. 
   Кой от следните индивиди е безработен: а) лице, което е търсило работа, но е отказвало, решавайки да изчаква по-благоприятни условия; б) временно отстранено от работа лице, което очаква да се върне на същото работно място и поради това не търси друга работа; в) лице, което е загубило своята работа и не търси друга? Как се определя равнището на безработица? Съвместими ли са понятията “пълна заетост” и безработица? Аргументирайте позицията си.
   
4. 
   С какво се характеризират фрикционната, структурната и цикличната безработица? Защо е трудно да се разграничат?
   
5. 
   Какви икономически проблеми поражда безработицата? Какви са неикономическите последствия от безработицата?
   
6. 
   Как оценявате помощите за компенсация на безработните? Не е ли редно хората останали без работа да получават помощи за безработни средно равни на предишната заплата? Защо политиката за намаляване на безработицата трябва да бъде насочена към използване на активните мерки?
   
7. 
   Намаляване на безработните обикновено се приема едновременно като повишаване на заетостта. Може ли да се твърди, че процентът в промените на заетостта са еднакви с тези на безработицата?
   
8. 
   Какви мерки за стимулиране на заетостта и ограничаване на безработицата предприема Европейският съюз?
   
9. 
   Какви са насоките на националната политика по заетостта и безработицата? Какво е вашето лично отношение към мерките, които се предприемат за ограничаване на безработицата сред младите хора? Какво вие ще предприемете ако сте безработен? Как ще реагирате ако вие сте работодател и на пазара има високо предлагане?
   

1. 
   Владимирова, К. И др. Труд, заетост и безработица С., 2000 г.
   
2. 
   Владимирова, К., На пазара на труда в България. Безработицата и алтернативите за трудовата заетост, С., 1995 г.
   
3. 
   Итуел, Дж. и други. Трансформация и интеграция. За бъдещето на страните от Централна и Източна Европа, С., 1996 г.
   
4. 
   Политика доходов и заработной платы, Авторски колектив, М., 2000.
   
5. 
   Франц, В., Пазарът на труда, С., 1996 г.
   
6. 
   Цанов, В., П. Луканова, Безработицата в България: макроикономически взаимодействия и възможности за редуциране, С., 2002 г.
   
7. 
   Закон за насърчаване на заетостта, ДВ, бр.12 от 29 декември 2001 г.
   
8. 
   Закон за изменение и допълнение на Кодекса за задължително обществено осигуряване, ДВ, бр. 1 от 4 януари 2002 г.
   
9. 
   Правилник за прилагане на Закона за насърчаване на заетостта, ДВ, бр. 28 от 19 март 2002 г.
   
10. 
    Трети доклад за икономическо и социално сближаване. Европейска комисия., Ново партньорство за сближаване (конвергенция, конкурентноспособност, сътрудничество), htt:// europa. Eu.int/comm./regional policy/sources/docoffic/official/reports/pdf/cohesion3/
    
11. 
    Barrell, R. and Veronique G., Labour Market Reform in the UK, Denmark, New Zeoland and the Netherlands,May 1999q National Institute of Economic and Socialq Researchq London SW 1P 3HE
    
12. 
    Kaufman,B. And J. Hotchkiss, The economics of labor markets, Sixth Edition,Thomson, South-Western, 2003.
    
13. 
    Устапеткова, Ж., Икономикана труда, Астарта, В.Т., 2007.
    

^[1] Белева, И.,Цанов, В. и Г. Тишева, Гъвкавост и сигурност на пазара на труда. Примерът на България, Б., МБТ, с. 6.

^[2] Белева, И.,Цанов, В. и Г. Тишева, Гъвкавост и сигурност на пазара на труда. Примерът на България, Б., МБТ, с. 8.

^[3] Вж. Франц, В. Пазарът на труда, С., 1996, с.353

^[4] Kaufman,B. And J. Hotchkiss, The economics of labor markets, Sixth Edition,Thomson, South-Western, 2003.

^[5] Вж. Богданов, Б., Безработицата спада, но обезкуражените се увеличават. .”Икономика”- 3., 2005 г., с.6.

^[6] Barrell, Ray and Vronique Genre, Labour Market Reform in the UK, Denmark, New Zeland and the Netherlands, May 1999,National Institute of Economic and Social Research, London SW 1P 3HE.

^[7] Белева, И., В.Цанов и Г. Тишева, Гъвкавост и сигурност на пазара на труда, Цит. Съч., с.11

^[8] ДВ бр. 112 от 29.12.2001 г

^[9] ДВ, бр. 1 от 04.01.2002 г.

^[10] ДВ, бр. 28 от 19.03. 2002 г.