Тема първа въведение в икономиката на труда

Първа тема има за цел да постави основните теоретични въпроси на дисциплината “Икономика на труда”. Тъй като обект на курса е сферата на труда от позициите на пазарното стопанство, в него се анализират процесите които протичат на трудовия пазар. По-конкретно темата обхваща следните въпроси:

1.1. Същност и особености на труда;

1.2. Характерни черти на съвременния труд;

2. Други понятия в курса по икономика на труда;

3. Цели и задачи на курса по икономика на труда

1. ПРЕДМЕТ НА КУРСА ПО ИКОНОМИКА НА ТРУДА

Както всяка друга научна дисциплина, така и дисциплината икономика на труда има свой предмет и обект на изследване. Да се определи нейният предмет това означава да се определи сферата на реалната действителност която тя изучава, т.е. да се определи обекта на изследването; да се посочат проблемите, с които тя се занимава; да се очертаят целите и задачите на курса.

Състоянието на  трудовия пазар в условията на прехода се характеризира с редица особености, присъщи в известна степен и на другите  реформиращи се страни. В най-голяма степен проблемите на пазара на труда са свързани  със  заетостта и  безработицата. Актуалността на проблемите на заетостта и безработицата се увеличава от утежняващото въздействие на недостатъците от предшестващата икономическа система в организацията и управлението на труда, в разпределението и използването на работната сила, в стимулирането на хората.

За понятието “труд” няма еднозначно определение. Като многостранно явление, трудът в зависимост от възприетия подход към него може да се дефинира по различни начини:

• 
  Икономическият подход разглежда труда като целенасочена дейност на хората за производството на стоки и услуги, които те използват да задоволяват своите потребности. От този аспект разглеждан трудът е присъщ само на човека.
  
• 
  Социологическият подход разглежда труда като система от междуличностни отношения, които възникват между индивида и групата; между индивида, от една страна, и от друга страна групата, организацията, администрацията, синдиката и самия себе си.
  
• 
  От физиологическа гледна точка трудът е изразходване на определено количество физическа и умствена енергия. Това предполага поддържането на определена работоспособност и възможност на работната сила за изпълнение на трудовите й задължения ;
  
• 
  От философски аспект трудът е преди всичко съзнателна и целесъобразна дейност на човека, насочена към присвояване на природата, вечно и естествено условие на човешкия живот. Съзнателността е главното, което отделя животинско-инстинктивните форми на “труд” от труда на човека. Затова животинският “труд” не е труд в пълният смисъл на тази дума.
  

Трудовите взаимоотношения между наемните работници и работодатели се регулират на основата на индивидуалното и колективното трудово право. Трудовото право се състои от множество правни норми, правила, тарифи и други нормативи, които уреждат правата и задълженията на работодатели и работници.

От гледна точка на сферата на приложение трудът се разграничава по сектори, сфери, отрасли, дейности, конкретни производства и работно място.

В зависимост от това, дали при осъществяваната дейност се изразходва повече умствена или физическа енергия, разграничаваме физически и интелектуален труд.

В зависимост от подготовката на работната сила трудът бива квалифициран и неквалифициран труд. Квалифицираният труд предполага специална подготовка, знания, умения и навици. Неквалифицираният труд не изисква от работника да притежава специална подготовка.

Трудът притежава количествена и качествена определеност. Количествената характеристика се изразява в разхода на определено количество енергия. Икономически показатели за количествено измерване на труда са: брой на заетите, работното време, трудоемкост на продукцията, интензивност на труда и др. Качествената определеност на труда намира израз в неговата ефективност. Тя е резултат на обучението и квалификацията на работника. Измерва се с равнището на образование, професионални знания, квалификация. Двете страни на труда са неразривно свързани помежду си.

Въпреки, че дисциплината изучава труда от икономически позиции, тя не може да не се съобразява и с другите подходи към него. Анализът на труда не може да бъде пълен и ефективен, ако не вземат предвид постиженията на физиологията, психологията, социалните и правните науки в сферата на труда.

 От гледна точка на икономическото си предназначение трудът се проявява като:

• 
  Създател на материални и духовните блага;
  
• 
  Източник на доходи за по-голяма част от населението;
  
• 
  Начин за задоволяване на човешките потребности. Това е най-важната функция на труда. С нея се поставя началото на общественото битие на човека;
  
• 
  Фактор на икономическото развитие. Играе важна роля за нарастване на националното богатство;
  
• 
  Фактор за ръста на икономическото благосъстояние на заетите, за по-висок жизнен стандарт.
  

• 
  развитие и усъвършенстване на човека, на професионалното, интелектуалното и нравственото му израстване;
  
• 
  начин за себедоказване и признание от другите;
  
• 
  средство за социално общуване и за социална идентификация и принадлежност;
  

Съществено условие за повишаване ефективността и качеството на труда, за оптимизиране на производствения процес са вътрешните подбуди и механизми на трудовата дейност. В качеството на фактор, определящ отношението към труда ценностната система на личността е непосредствено обвързана със системата на потребностите, интересите и мотивите и характеризира трайни психични нагласи за социални дейности.

В исторически аспект разглеждани функциите на труда се проявяват в различни форми и съчетания. Изследването на труда в ретроспективен план показва, че от самото начало на възникването си неговата първа функция е била задоволяването на човешките потребности. Еволюцията във функциите на труда, е свързана с постепенното нарастване на потребностите, с появата на по-висши потребности (такива като знания, умения, общуване, самореализация) трудът става по-разнообразен и по-съвършен, става все повече осъзната потребност. Взаимодействието между икономическите и социалните функции особено се засилва в условията на съвременното информационно общество, в което висока ефективност на производството в икономиката може да се постигне само със съответната професионална, общообразователна, компютърна, езикова и т.н. подготовка. Социалните функции на труда стимулират високоефективното реализиране на неговите икономически функции.

Да обобщим по-важното за функциите на труда:

• 
  Трудът изпълнява две основни групи функции: икономически и социални;
  
• 
  Икономическите и социалните функции на труда взаимно се предполагат и допълват;
  
• 
  Икономическите и социалните функции се осъществяват едновременно и са неотделими едни от други;
  
• 
  Трудовият процес е организиран ефективно,  ако е постигнато оптимално съотношение между икономическите и социалните функции.
  

 Към особеностите  на съвременния труд се отнасят (фигура 1.1.):

 

Фигура 1.1. Характерни черти и особености на съвременния труд

1. Трудът не е стока и не се продава и купува, както останалите търговски вещи^[1]; На трудовия пазар се предлага не труд, а трудова услуга (потенциална възможност за труд), с която собственикът й – работникът е единствено в състояние да разполага.Трудовият договор не е договор за покупко-продажба на работна сила, а договор за наемни отношения. С влизането си в трудови правоотношения с работодателя, работникът не губи личната си свобода.

3. Съвременният труд е свободен. Всеки човек има правото свободно да избира в съответствие със своите интереси и професионални възможности какво и къде да работи. Свободата на избора е изключително важно условие за мотивацията и удовлетворението от труда, за творческото развитие и самореализация на човека.

4. Съвременният труд е доброволен. Всеки човек сам, доброволно взема решение дали да се труди или не. Трудът по принуда и задължение е отречен от международните правни норми (Конвенция 20 от МОТ - 1930, ратифицирана от нашата страна). Принудителният труд се забранява и от нашата конституция. От принудителния труд се допускат и изключения (които обаче трябва да отговарят на определени изисквания) като:

♦ всяка работа, която се изисква въз основа на законите в страната и се отнася до работа или дейност от военен характер;

♦ работа или дейност, която е част от обичаите и традициите на хората в една страна;

♦ принудителна работа или дейност, която се изисква от лице, вследствие на осъждане, постановено от съда;

♦ работа или дейност, която се изисква в извънредни ситуации като: война, природни бедствия (пожар, наводнения, земетресения и други);

♦дребни селскостопански дейности, извършвани в пряк интерес на общността.

5. Съвременният труд е равноправен. Това означава, че всички хора, независимо от раса, вяра, пол имат равни права на труд, равни възможности за работа и възнаграждение, съответстващо на положения от тях труд. Дискриминацията на труда във всичките й форми на проявление се отхвърля. Условие за постигане на равни възможности в труда е гарантиране правото на труд, правото на здравословни и безопасни условия на труд, правото на осигуряване при безработица и т.н.

6. Съвременният труд позволява на личността да се самореализира и изяви, да докаже своите знания и професионализъм пред себе си и пред хората с които се труди.

Една от предпоставките за изучаването на икономиката на труда е правилното схващане и интерпретиране на понятията и категориите, с които тя си служи. Към по-важните понятия и категории, които се изучават в курса по икономика на труда се отнасят: трудоспособно население, работна сила, заети, безработни, човешки ресурси.

Трудовото правоотношение е правно отношение, което възниква между работодателя – физическо или юридическо лице и физическото лице – работника при неговото наемане. То урежда задълженията и правата на двете страни. Работникът се задължава да изпълнява определен вид дейност като спазва установеният ред и дисциплина (чл. 124 от Кодекса на Труда)^[2].

С понятието “човешки ресурси” се обозначава съвкупността от лицата, които в даден момент или период от време са заети в производството на стоки и услуги, т.е. населението което притежава способността да участва в трудовата дейност. В по-тесен смисъл понятието “човешки ресурси” се идентифицира с понятието “икономическо активно население” ( фигура 1.2.).

 В количествен аспект човешките ресурси се определят от естествения прираст на населението (разликата между раждаемост и смъртност) и процесите на механичното движение на населението (миграционните процеси) или т.нар. механичен прираст на населението - разликата между емигранти и имигранти (напусналите и заселилите се в страната хора).

В качествен аспект човешките ресурси се характеризират с образователното равнище на индивидите, с професионално-квалификационната им подготовка, с броя и относителния дял на студентите във ВУЗ, с броя на преподаватели и учащи, и други

3. ЦЕЛИ И ЗАДАЧИ НА КУРСА ПО ИКОНОМИКА НА ТРУДА

Икономическите отношения, които изучава икономиката на труда се формират и реализират на пазара на труда. Логично е те да се подчиняват на пазарните принципи и механизми. Тъй като проблемите на икономиката на труда засягат цялото общество, тяхното правилно разбиране и интерпретиране са от изключително значение за научното обосноваване и очертаване на социалната политика на държавата.

 Основната цел на курса по икономика на труда е да даде представа за теоретичните основи на трудовия пазар.

Задачите на курса са:

• 
  Да анализира факторите за формиране на заплащането и заетостта;
  
• 
  Да разкрие принципите и закономерностите на които се подчинява ефективното функциониране и използване на човешките ресурси;
  
• 
  Да анализира пътищата, средствата и механизмите за формиране и развитие на трудовия пазар;
  
• 
  Да разкрие ролята на икономиката на труда за разработване на ефективна икономическа и социална политика, която да гарантира пълна, доброволна и ефективна заетост, нисък праг на безработица; да покаже ролята на държавата, организациите на работодателите и работниците за оптимизиране и балансиране на интересите на основните социални субекти, свързани с трудовите отношения.
  

За да се разбере как функционира съвременният пазар на труда първоначално се анализира съвършено конкурентния трудов пазар (трета тема). Моделът на съвършения пазар на труда е предпоставка за изясняване ролята на пазарния механизъм – на търсенето и предлагането за формиране на работната заплата и заетостта при различни пазарни структури.

Важно място в курса заема изясняването на същността и особеностите на търсенето и предлагането на труда (четвърта и пета глава) в контекста на неокласическата теория и подхода на пределната производителност. Динамиката и принципите на които се подчиняват търсенето и предлагането на труд се анализират в краткосрочен и дългосрочен период. Значително място е отделено на еластичността на търсенето и предлагането. Задълбочено и обстоятелствено се разглежда поведението на индивидите и домакинствата на пазара на труда. Анализът е насочен към факторите, които мотивират избора на решенията при наемането на работа и броя на работните часове; изяснява се въпросът за участието в работната сила; анализира се зависимостта между данъчното облагане на индивидите и предлагането на труд.

Формирането на работната заплата и заетостта в условията на монопсонистичен, олигопсонистичен и монополистичен пазар на труда се изяснява в шеста тема. Проблемите в тази тема са особено значими, като се има предвид, че за по-голяма част от трудовия пазар е типична несъвършената конкуренция.

Значително място в курса заемат въпросите за оптималното съчетаване на работна сила, свободни работни места и работна заплата. Тук се разглеждат и основни въпроси, свързани със същността на заетостта и нейните характеристики; със същността и причините за безработицата, формите и концепциите за нея (седма и осма тема).

Конкурентноспособността и ефективността на производството, финансовите резултати на фирмата най-непосредствено се влияят от качеството на труда. Качеството на работната сила се формира по пътя на инвестирането в човешкия капитал По-високото качество на труда се постига чрез усъвършенстване на общообразователната, професионалната и квалификационна подготовка на работниците, обект на изследване на девета тема. Важно място тук заемат въпросите свързани с ролята и значението на различните видове заплащане на труда в зависимост от качеството на труда. В темата се поставят още и въпросите за същността и особеностите на трудовото поведение, анализират се факторите от които то зависи, както ролята и факторите на трудовата мотивация.

В следващите десета и единадесета тема се анализират проблемите на работната заплата и цената на труда. Разкриват се мястото и ролята на елементите и факторите на цената на труда. Изтъква се значението на работната заплата като източник на доход за наетите работници; изследват се нейните функции; изясняват се методите и механизмите на държавно и колективно договорно регулиране на различно равнище; анализират се проблемите на цената на труда и минималната работна заплата, ролята й на мотив, предпоставка и фактор за нарастване на производителността, за подобряване условията на труд и живот.

В