Тема: строителство, строителен контрол

Прави впечатление, че Райфайзенбанк беше първата банка, която създаде свое дружество за управление на имоти, станали собственост на банката като обезпечения по кредити - "Райфайзен Имоти". Това е свидетелство за делова предвидливост, която засега не можем да забележим при други банки.

Президентът е абсолютно прав, че без необходимата инфраструктура дунавските общини няма как да излязат от цикличната бедност, в която се намират В момента. И това няма как да е по друг начин, при положение,че едно от най-важните условия за инвеститорите е пътната мрежа - автомобилна и жп.

Г-н Пехливанов е прав, като казва, че заплахите от парични санкции не са ефективен стимул гражданите да спазват Закона за етажната собственост. Целта на всеки закон е да се защити общественият интерес, а не да се заплашва. Щом обаче над 2,3 млн. българи не го спазват, значи този закон не решава проблеми и се нуждае от спешна преработка.

- Най-хубавото време за българските инвестиции е бил периодът 2005-2009 г. Тогава са направени 75% от тях. Това, което не се казваше досега, е, че те са били основно в три сектора – финанси, търговия и недвижимост. Там са концентрирани 60-80% от всички инвестиции в страната. Оставям настрана въпроса, дали това е добре или зле. По-важното е, че тези три сектора зависят много от финансирането в световен мащаб. Инвестициите във финансовия сектор най-общо означават прехвърляне на пари от чуждите банки в дружествата им в България. След това тези пари се раздават като фирмени и потребителски заеми и ипотеки.

Инвестициите в недвижимост са офисите и апартаментите, които се строят и купуват със същите тези заеми. Инвестициите в търговия представляват оборотните средства на търговските вериги. Така че и трите сектора много зависят от възможността за финансиране.

Преди кризата беше много лесно да се намерят пари – чрез борсите, капиталовите пазари и банките. Кризата спря тази възможност и затова тя се усети най-силно в тези области. През миналата година инвестициите във финанси у нас са най-ниски от 2002 г. насам, а в промишлеността те останаха сравнително постоянни. Предварителните данни показват, че инвестициите за миналата година са били 1,350-1,6 млрд. евро. От тях 1,150 млрд. евро са извън финансите, недвижимостите и търговията, а основно в промишлеността и енергетиката. Те и в предишни години са пак толкова, около 1-1,5 млрд. евро. Разбира се, трябва да изключим 2006 и 2007 г., когато инвестициите в промишленост, енергетика и телекомуникации са 2-2,5 млрд. евро.

- Можем ли да говорим за преструктуриране на инвестициите през последните години?

- Действително се наблюдава такъв процес. Като абсолютна стойност инвестициите наистина намаляха от 6-7 млрд. евро в най добрите години до 1,35-1,6 млрд. евро през 2010 г. Кризата ще пренасочи вложенията към индустрии, които са сравнително устойчиви. Това са промишлеността и енергетиката.

- Какъв е вашият прочит на официалната статистика? БНБ обяви, че за януари има почти 100% ръст на инвестициите в сравнение с миналата година.

- През миналия януари те са били 57 млн. евро, а сега са 103 млн. евро. Това може само да ни радва, но все пак не трябва да забравяме, че базата за сравнение е твърде ниска. Съживяването е от ноември и декември, когато са направени 40% от инвестициите за цялата минала година. Тогава е имало 240 млн. евро инвестиции в промишлеността. Забелязва се и леко раздвижване в областта на финансите. Вложенията през последните два месеца на миналата година там са 165 млн. евро. Може да се каже, че излизаме от черната дупка. Преките чуждестранни инвестиции трябва да бъдат дълготрайни. Това е разликата от портфейлните инвестиции. Официалната статистика няма как да прецени доколко е дълготрайна една инвестиция. МВФ е приел принципа, че щом в една фирма има 10% чуждестранно участие, инвестицията е дълготрайна. Няма как да се пита всяка чуждестранна фирма, като получи пари от чужбина, за какво ще ги похарчи – за нещо, което ще трае сто години, или за нещо друго.

- Има ли някакво разместване в класацията на държавите инвеститорки у нас?

- Статистиката показва, че наистина има разместване. Напоследък най-голям голям инвеститор у нас е Холандия, но се оказва, че парите, които идват оттам, не са на холандски фирми, а на компании от всякакви други държави. Просто те са избрали да открият свои офиси в Холандия заради добрия бизнес климат там. Кипър е другият пример в това отношение.

През миналата година най-много инвестиции са излезли от България към Австрия. В същото време в началото на тази година 85% от инвестициите у нас са от австрийски компании. Възприетата методология отчита последната държава, от която фирмата майка е изпратила парите у нас. И ако една фирма има офиси в Германия, Франция и Италия и изпрати пари от германския си офис, това се смята за германска инвестиция. Миналата година имахме случаи, когато една и съща фирма с офиси в различни държави превежда пари от различни места и това се смята за инвестиция от различни държави, макар че става дума за една и съща фирма и за едно и също мениджърско решение.

- Кои ще бъдат най-перспективните сектори за инвестиции занапред?

- Мисля, че това са енергетиката, машиностроенето, телекомуникациите, IT секторът и аутсорсингът. По принцип няма лоши инвестиции, но това са по-малко спекулативни сектори. Очаквам през тази година енергетиката, промишлеността и услугите да привлекат най-много чужди капитали, поне докато не се възстановят световните финансови пазари. Има и доклад на Световната банка и американски консултантски фирми, който показва, че електрониката, електротехниката, химията, земеделието, хранителната индустрия и транспортното машиностроене са най-перспективни за инвестиции в България. При нас все по-често има запитвания от фирми, които искат да направят вложения в земеделието и преработвателната промишленост.

- Коя според вас е идеалната инвестиция?

- Характеристиките обикновено се свързват с това, колко пари са влезли в страната и колко работни места са открити. Затова за мен идеалната инвестиция е тази, която открива работни места за висококвалифицирани специалисти. Такива са „Хюлет Пакард“ и „Либхер“.

- Очаквате ли някакво пренасочване на инвестиционните потоци заради последните събития в Северна Африка и Япония?

- Имахме няколко запитвания от фирми, които са правили бизнес в Северна Африка, за възможностите да се пренасочат към България. Нещата са все още на много ранен етап и не мога да преценя колко от тези фирми ще вземат решение да дойдат у нас. Хубавото е, че ние нямаме лош имидж, но много фирми просто не знаят за България. Наистина ние имаме най-ниски данъци в Европа, тука правенето на бизнес е сравнително евтино, но, общо взето, само ние си го знаем това, а не по света.

- В тази връзка подготвяте ли някакви кампании, които да увеличат тази разпознаваемост на страната?

- До средата на следващия месец очаквам да обявим няколко обществени поръчки по Оперативна програма „Конкурентоспособност“. Едната ще бъде за организиране на презентации в десетина държави през следващите две години, като представим секторите у нас, които са най-добри за инвестиции. Ще организираме различни конференции, партньори в които ще ни бъдат световни медии. Освен това ще обявим и поръчка за изработването на нови рекламни материали, защото определено има дефицит в това отношение.

- Необходими ли са промени на правилата, за да се активизира инвестиционният процес?

- Наистина има още неща, които могат да се направят. Миналата година през юли влязоха в сила промените в Закона за инвестициите, където бяха намалени праговете за инвеститор клас „А“ и клас „В“. за да се помогне на повече фирми. Транспортът и логистиката бяха включени към секторите за насърчаване. Въведена бе и нова категория - приоритетни проекти. За да получи такъв статут, дадена инвестиция трябва да е най-малко за 100 млн. лв. за три години и след края на нейната реализация да бъдат открити 200 нови работни места. Има 3-4 проекта, които кандидатстват за този статут.

Но може да се направи и още. В момента основната помощ за инвеститорите е свързана с възможността те да купят държавна или общинска земя без търг, с помощта при изграждането на прилежащата инфраструктура и с държавната подкрепа при подготовката на кадри. Проблемът е, че нито една от тези помощи не е напълно гарантирана. Примерно правителството не може да каже на даден инвеститор, че получава точно определен терен, защото този въпрос в повечето случаи се решава от общинските съвети. Освен това все още нямаме конкретни стимули за перспективните сектори, за които вече стана дума. Общо взето, IT фирмите не се интересуват от земя и инфраструктура. За тях много по-интересни са мерките, които стимулират заетостта в секторите с висока добавена стойност.

- Можем ли да говорим за отлив на инвеститори?

- Мисля, че няма повод за безпокойство. Нормално е в световен мащаб някои компании да продават бизнеса си. Нищо лошо няма, че италианската „Енел“ продава на американци мощностите си в „Марица-изток“. Тревожно ще бъде, ако тези мощности не работят. Тази тема беше актуална през миналата година, когато инвестициите драстично намаляха. Но истината е, че никой от големите инвеститори не напуска страната. През миналата година около 3500 фирми са инвестирали у нас или са изнесли инвестиции от България.

- Какво трябва да направи един чужд инвеститор, който иска да стъпи в България?

- Това е ролята на нашата агенция - да помага с информация и конкретни контакти с администрацията и различни консултантски фирми. Ние се стреми да бъдем първата точка за контакти. Нашите услуги са безплатни. Целта ни е да бъдем посредници между държавната администрация, консултантските фирми в различни области и потенциалните инвеститори.

„Винпром-Свищов“ вече няма договори с руски компании, алтернативата е в нови пазари, работим с контрагенти от Виетнам, разказа Свилен Димитров, изпълнителен директор на фирмата. Като цяло общината е финансово стабилна и безработицата е най-ниската в областта (8,03% през февруари при средно 9,34% за страната), съобщи кметът на града Станислав Благов. Проблемна е реализацията на проектите по еврофондовете, а най-сериозният въпрос е свързан с пътищата и водния сектор, казва заместникът му Емил Димитров.

По пътя за Силистра трябва да поемете пътя за Тутракан и да посетите града на рибарите. Общината търси пари по програмите за туризъм за възстановяване на пет от къщите в рибарската махала. Градовете по Дунав са опасани с крепостни стени, които местните власти трябва да възстановят. Общината подготвя проект за техническа помощ по „Околна среда“. Проектите за трансгранично сътрудничество вървят бавно и това е една от нереализираните ни мечти, посочи заместник-кметът Иван Недев.

Най-големият проблем на речните ни населени места е липсата на финансиране за културно-историческите паметници. Тук от години музеят не работи, защото покривът му тече. В региона има и скални светилища, много по-стари от тези в Иваново, които вече са открити, но не са достатъчно проучени. Общинските власти се справят както могат и се спасяват поединично. Още по-трагичен е случаят с римската гробница от средата на IV век, изцяло изографисана.

Според местната управа причината за слабата популярност на града е освен отдалечеността от София, така също и липсата на добре развити връзки с Букурещ. Една от надеждите все пак е да започне да се работи по дългоочаквания проект за мост „Силистра-Кълъраш“, още повече че само преди седмица обществената поръчка за консултант по проекта беше обявена. Крайбрежната ивица е държавна собственост, държавата не прави нищо за стопанисването й, а общините са с вързани ръце. Друг проблем е, че не можем финансово да обслужваме проектите си, обясни Веселин Андреев, зам.-кмет. Искаме и пътническото пристанище, което сега се управлява от държавно предприятие. Не оставяме надеждата за транспортна връзка на югоизток Силистра-Шумен-Ямбол-Лесово-Хамзадбейли (Турция), посочи Андреев. Силистра е първото дунавско пристанище на 375 км от делтата, което може да има огромно икономическо значение, коментира и туроператорът Теодор Велев. Засега бизнесът по реката като че ли се изчерпва с разходките с кораб.

В Шумен също търсят варианти да увеличат популярността на своите обекти. Тази година сами ще организират 1330 г. от създаването на българската държава, което ще е съпроводено с много събития. Проучваме възможността да получим единствения конезавод в България- „Кабиюк“. Шумен и Велики Преслав, където са първите две столици на българското царство, подготвят редица амбициозни проекти. Една от тях е да направи атракция на Преслав „Шоу, звук и светлина“. Шумен пък предвижда да възстанови Мадарския конник.

Хората във всяко населено място, което посетихме в Североизточна България от Свищов през Русе, Тутракан, Силистра, Шумен, ще ви каже, че за да стигнете, трябва да сте тръгнали точно за тук.

Разходката към Русе е също толкова приятна. По пътя може да посетите средновековния град Червен и Ивановските скални църкви. Не пропускайте също красивия скален Басарбовски манастир и пещерата Орлова чука. Може да направите разходка по Лом с кану, обикаляйки най-хубавите места на околността. В Русе пък има над 40 къщи паметници на културата, сред които къщата на Захарий Стоянов, на Никола Обретенов, позната като къщата на Баба Тонка, къща на русенския бит Калиопа, музей на транспорта.

В близост до крайбрежната ивица на Русе пък се намира и римската крепост Сексагинта Приста от времето на император Траян (втората половина на I век). До нея се намира уникално бомбоубежище от 1940 г.

В Тутракан се намира единственият в страната музей на лодката „Дунавски риболов и лодкостроене“. Най-хубаво е в началото на юни, когато се появява остров Тутракан.

Следващата спирка задължително трябва да е резерватът „Сребърна“. Римската гробница в Силистра от 30 години е затворена, защото влагата разрушава стенописите й.

Много българи още не са били в с. Свещари, където се намира уникалната гробница на тракийския цар Дромихет с няколко надгробни могили. Въпреки това 80% от туристите са българи. В района на архитектурния резерват „Сборяново“ има 103 могили, тук се намира и гробницата Демир Баба Теке.

Отричането

"За всички вложени материали в насипите на магистрала "Тракия" има протоколи от изпитване от експертите на Централния институт за пътни технологии, както и от независима акредитирана лаборатория. Протоколите показват, че материалът отговаря на всички изисквания от техническата спесификация за влагане в долните пластове на конструкцията", обяви министър Росен Плевнелиев по време на последния парламентарен контрол. По думите му няма какъвто и да е потвърден сигнал за некачествени материали. Изявлението му се появи дни след като доклад на консултанта "Строл 1000 - СКЛ Консулт" посочи проблеми при строителството на магистралата. Регионалното министерство поиска допълнителна експертиза за материалите, а в същото време в. „Дневник" отбеляза, че фирмата е избрана в последните дни на кабинета „Станишев".

Най-атакуван и безпроблемен

Най-атакуваният от опозицията лот 2 - от Стара Загора до Нова Загора, според доклада на консултанта е най-изрядният. Изпълнителят "Автомагистрали Трейс" е направил промени в проекта, които трудно е успял да съгласува с АПИ. В доклада на консултанта "Строл 1000 - СКЛ - Консулт" пише, че "се създава впечатление, че проверките се провеждат фиктивно". Други проблеми обаче тук няма.

Опасност

Оказа се, че далеч по-големи проблеми има при лот 3 - Нова Загора - Ямбол, и при лот 4 - Ямбол - Карнобат. Според доклада в тези отсечки има преовлажнени почви. Освен това строителят на третия лот - гръцката фирма "Актор", работи по цялото протежение, а не на отделни етапи. В чернова на доклада на консултанта е записано, че така се появява риск изпълнителят да усвои сумата по договор, без да завърши трасето. И така, за да бъде финализиран проектът, можело да се стигне до оскъпяване.

"Да, строим по целия участък и сме 3 месеца напред спрямо графика. Няма вероятност да усвоим парите и да не завършим напълно обекта. Няма високи подпочвени води", каза пред в. "Пари" представителят на гръцката компания Никое Хаджитеодосиу.

Според инж. Лазар Лазаров от борда на АПИ също няма възможност компанията да си вземе парите за извършената работа, а да останат непостроени километри от участъка. Той обаче признава, че трябва да се направят по-големи дренажи, за да може да се отводнят почвите.

Геоложки изненади

Според консултантския доклад "Сдружение Тракия 4" се е сблъскало с най-големите изненади в работата си по трасето от Ямбол до Карнобат. Вместо подпочвените води да са на 3-4 метра, на някои места те са едва на половин метър. Докато бъде намерено решение на проблема, строителят е искал спиране на работите не по негова вина. Но невинаги е получавал навременен отговор от държавата. Това за експертите на Европейската комисия може да бъде формално нарушение. Според АПИ обаче въпреки тези геоложки изненади отново няма да има оскъпяване на обекта.

"При изпълнението на пътен възел Ямбол е допуснато да се полага материал от разгьрмяна, несортирана кариерна маса с наличието на големи валуни (камъни

- бел. авт.) върху негоден почвен пласт без съответното приемане и обработка, който е и недопустимо преовлажнен", пише в доклада. Освен това консултантът смята, че материалът е положен некачествено. В същото време според доклад от проверка, извършена от АПИ, пишело, че всичко е направено както трябва съгласно техническите изисквания. От "Сдружение Тракия 4" не пожелаха да коментират консултантския доклад. От "Трейс", които строят лот 2, също не коментираха доклада и дали получават навреме отговори от АПИ. Въпросите остават.

Каква е играта

Пътните строители са свикнали да се натъкват на геоложки изненади. Въпросът е проблемите да се решават бързо и качествено. Освен това сега атаките не са срещу тях, а основно

срещу пътната агенция и министър Росен Плевнелиев. Министърът твърди, че той си е свършил работата, като е определил приоритетите. Според него сега е ред на експертите да си я свършат.

Някъде по трасето има проблем. Дали отговорността е на експертите или на министъра, няма голяма разлика. И в двата случая някой в държавните институции не е бил на мястото си. А всяка несъгласувана промяна, каквито строителите са принудени да правят, на практика е нарушение. А всяко нарушение може да стане причина Европейската комисия да спре част от парите за магистралата. Тогава разходите ще бъдат за данъкоплатците, а най-евтината магистрала може да се окаже не толкова евтина.