или при'адекватен неин заместник.
ХУМАНИСТИЧНА ПСИХОЛОГИЯ, психологическо движение, ко-
ето декларира като своя цел развитието на личността.
Още в началото на 30-те години К. Хорни* проповядва, че себереа-лизацията е основен стремеж на живия организъм. Привеждайки в действие най-доброто от своя потенциал, човекът може да изрази съкровената си същност, да се реализира и да участва в делата на цивилизацията. На свой ред А. Маслов показва на базата на много примери как индивидът може да бъде щастлив и да се реализира пълноценно като работи с настървение. Нормалният човек не винаги се стреми към отдих. Желаното напрежение също поражда удоволствие. Тук отново откриваме идеите, проповядвани от К. Голд-щайн, К. и Ш. Бюлер.
В началото на 60-те години хуманистичната психология се развива и разпространява извън границите на САЩ, до голяма степен благодарение на К. Роджърс. Едновременно с това се развива нова концепция за живота, според която важно за човека е не да задоволява своите потребности, а да живее „както трябва" т.е. в съгласие със законите, заложени в него. В тази перспектива психологът става посредник, благодарение на когото човекът може да опознае себе си по-добре, и възпитател, който проправя пътя към самоосъществя-ването.
ЦЕЛ, представа за обект, който се стреми да достигне даден субект.
Когато дадена цел е недостижима, тя може да бъде заменена с друга, сходна с нея. Например, през Втората световна война, лишенията принуждават населението да консумира „ерзаци" (заместители на продукти): гулии вместо картофи, малц вместо кафе и т.н. Интересът се измества от
първоначалната цел към вторична, заместваща цел. Понякога се случва две преследвани цели да са разнопосочни: например животно, което е привлечено от примамка, разположена от другата страна на болезнено препятствие (под, по който тече ток в клетките с препятствия). Такава ситуация поражда тревожност и състояние на дезадаптация от невротичен характер.
ЦЕННОСТ, изключително голяма значимост на даден обект; уважение, което ни вдъхва определена личност.
Понятието „ценност" е субективно по своята същност; то варира в зависимост от индивидите и ситуациите; свързано е със задоволяването на потребностите. Един предмет има ценност, доколкото е желан.
Разграничават се различни ценности: биологически (здраве), икономически (право), морални (чест), религиозни (свещено), естетически (красота) и т.н., но човешкото същество реално осъзнава света на ценностите посредством ефективността и междуличностните отношения. Да си обичан означава че притежаваш ценност. Когато едно дете е сигурно, че е обичано от родителите си, то притежава неунищожима духовна сила. Изоставеното дете чувства липсата на интерес към него от страна на родителите му като лична девалориза-ция.
Ценността на дадена личност е колеблива, лабилна, непрекъснато бива поставяна под въпрос; индивидът, който се стреми към самоопределение, може. да го постигне само чрез съотнасяне със своя социален свят; той придобива ценност в собствените си очи само доколкото е носител на ценностите, които неговата група му признава. Те се съдържат в неговия статут. Колкото по-висок е той в социалната йерархия, толкова по-голяма ценност придобива; в това се състои една от подбудите за амбицията.
ЧОВЕШКИ ОТНОШЕНИЯ, междуличностни отношения в дадена група.
Разглеждането на качеството на човешките отношения в даден трудов колектив води началото си от големите икономически кризи (1929) и най-вече от периода след Втората световна война. Днес ръководителите в сферата на промишлеността обръщат особено внимание на управлението на човешките ресурси и са единодушни в мнението, че инвестирането в човешкия капитал има основополагащо значение. Гигантското разрастване на някои предприятия води до по-голяма социална дистанция между работниците и работодателите; работникът, извършващ частична трудова задача, която не успява да свърже с цялостния труд, се чувства фрустриран, „алиениран" и е склонен да не проявява интерес към предприятието, в което работи. Следователно, за поддържането на благоприятен социален климат в трудовия колектив е необходимо да се отговаря на психологическите потребности на работещите, да се засилва интересът към предприятието и да се подобряват човешките отношения в него. Обикновено тази мисия се отрежда на психолог специалист в социалните отношения, чиято главна цел е общуването между индивидите. Той оповестява решенията на ръководството (промени в оборудването...), сметките на фирмата, доказва полезността на всеки работещ и мястото му в общата работа, държи всекиго в течение на най-малките подробности от организацията. По такъв начин управлението на човешките ресурси може да създаде мобилизираща система, благодарение на която всеки член от персонала ще се стреми да допринесе за успеха на предприятието.
ЧУВСТВИТЕЛНОСТ, способност за възприемане на впечатленията, произвеждани от тялото или външния свят.
Чувствителността е свързана с ин-тегритета и зрелостта на нервната система. Различават се екстероцеп-тивна чувствителност (за усещанията идващи отвън), интероцептив-на чувствителност (за глад, жажда и т. н.) мпроприоцептивна чувствителност, която информира за положението на крайниците, позите и движенията на тялото.
През първите три месеца след раждането тези три системи функционират поотделно като интероцептивна-та чувствителност доминира у кърмачето, главно от усещанията, произлизащи от храносмилателната му система. През четвъртия месец системите започват да се организират в структурирана цялост, благодарение на която детето, способно да- разграничи произлизащото от тялото му и това от средата, постепенно осъзнава своята индивидуалност. От този момент екстероцептивната чувствителност придобива водещо значение. Чувствителността на сетивните органи може да бъде извънредно силна. Така например, змиорката реагира на 1 мг фенилетанол (алкохол, съдържащ се в розовото масло), разтворен в 17 млд. кубически метра вода.
ЧУВСТВО, сложно афективно състояние, комбинация от емотивни елементи и елементи на въображението, повече или по-малко ясно, стабилно и устойчиво при липса на какъвто и да е стимул.
Причините за това явление, което е по-трайно от емоцията и не така бурно като страстта, могат да бъдат от интелектуално, морално или афективно естество: естетическите и религиозните чувства, симпатията, възхищението, неприязънта, горделивостта, срамът и т.и. отговарят на това определение. Това са съзнавани психични явления, които оцветяват ефективно нашите възприятия и повлияват нашето поведение.
Чувствата са свързани с дълбоките влечения на индивида, нагоните му, задоволените или фрустрирани-те желания. Психоаналитиците говорят (неуместно, защото чувствата са
съзнавани състояния) за иесъзнава-ни чувства за вина, агресивност, малоценност и т.н. Това са подсъзнателни емоционални реакции, на които индивидът не позволява да се изразяват свободно и които се проявяват чрез заместващи механизми като депресията (заместваща гнева) или други невротични и психосома-тични симптоми.
|