ЗАДЪРЖАНЕ
Намаляване или спиране на функция. Силното дразнене често предизвиква задържане. Например силен юмручен удар по стомаха може да предизвика рефлексивно спиране на сърцебиенето; силният шум заличава за момент даден условен рефлекс (активно задържане). Психичното задържане действа като спирачка за мисленето и прави невъзможно продължителното умствено усилие; психомоторната и волевата дейност, е снижена. Това състояние се среща в различни степени при емотивни субекти (например в изпитна ситуация), при субектите с психастения и меланхолия.
ЗАРАЗЯВАНЕ (психично)
Неволно предаване на психопатологични симптоми на други хора. Хората, попаднали под влиянието на болен, започват да му подражават, възприемат нагласите му и дори налудните му идеи. В основата на психичното заразяване се намира явлението внушаемост, което угасва, когато се разделят „индуциращият" болен и „заразените" субекти. То е особено често при хистерията и в психологията на тълпите.
ЗАЩИТНИ МЕХАНИЗМИ
Психологически механизми, с които разполага човек, за да намали тревожността, породена от вътрешните конфликти. Във всекидневието тези механизми действат повече или по-малко осъзнато. Например това са гримасите на ученика, който имитира учителя: като се идентифицира с него, той намалява напрежението на ситуацията и овладява тревожността си. Съществуват голям брой механизми, способни да „предпазят" Аза от изискванията на инстинктите и да намалят напрежението. Но не всички имат една и съща адаптивна стойност. Функцията на изтласкването се състои в потискане на влечение, преценено като опасно (агресивност, сексуалност), и в отхвърлянето му извън полето на съзнанието; сублимацията, напротив, ще превърне нагона в социално приемлива дейност (например агресивността се превръща в спортно съперничество). Описани са и други защитни действия: фантазиране, отричане на реалността, идентификация с нападателя, затваряне в себе си, рационализация, регресия, реактивна формация, изолация, ретроактивно анулиране, проекция, интроекция, обръщане срещу себе си, превръщане в противоположното.
ЗДРАВЕ
Състояние на човек, който се чувства добре, усеща се силен и уверен. Това понятие е толкова тясно свързано с адаптацията, че Световната здравна организация (СЗО) прецени за уместно да уточни, че „здравето е наличие на социално, психично и физическо благосъстояние, а не само липса на заболяване". Говорейки за здравето, имплицитно се съотнасяме към съществуващото динамично равновесие между организма и средата. Индивидът, който е в състояние да реши конфликтите си (с вътрешен и външен произход) и да противодейства на неизбежните фрустрации на социалния живот, е в добро здраве. Този, който не успява да извърши това, се разболява. Невротичните симптоми са израз на неадекватно намаляване на напрежението, а психозите означават провал на адаптацията към нормалния свят.
ЗЛОПОЛУКА
Случайно събитие, което обикновено причинява телесни, духовни или материални щети. Битовите злополуки нараняват 2,3 млн. и причиняват смъртта на около 5 000 души годишно. Най-засегнати са децата и възрастните хора. Процентът на пътнотранспортните злополуки е толкова обезпокоителен, че те представляват истински социален бич, засягащ всички развити страни, срещу който специалистите, обединени в мултидисциплинарни екипи, се опитват да се борят. Най-големи изглеждат рисковете във възрастовата група между 15 и 25 год. (През 1987 год. във Франция младите хора между 18 и 25 год. представляват една четвърт от жертвите.) При жените злополуките са по-малко на брой от тези при мъжете. Само за 1990 год. по пътищата на Франция са регистрирани 162 573 телесни злополуки и 10 289 загинали. Социалната цена на пътно-транспортните злополуки е огромна. (За 1987 год. финансовата загуба за нашата [френската - бел. прев.] икономика се изчислява на 80 млрд. франка.) 90% от злополуките по пътищата се дължат на човешкия фактор (нарушение на зрението, разстройства, разсеяност, непредпазливост, агресивност, неспазване на правилника...). Психологическото изследване на причинителите на пътнотранспортни злополуки често разкрива незряла личност и характерологични черти от параноялен или мазохистичен тип. Трудовите злополуки също представляват тревожно явление. През 1985 год. е имало 731 806 злополуки със спиране на работата и са загинали 1067 души. Броят на работните дни, загубени вследствие на временна нетрудоспособност, дрстигна почти 22 млн. (21 901 000). В 80% от случаите жертвите са работници, особено емигранти, които най-често са слабоквалифицирани и недостатъчно социално интегрирани. Причините за трудовите злополуки са разнородни. Някои не зависят от човека (горещина, недостатъчно осветление, монотонност на труда..,), други са свързани с него (намаляване на зрението, на слуха, семейни неприятности, лоша адаптация към групата, страх от уволнение). Предотвратяването на трудовите злополуки занимава ръководителите на предприятия, профсъюзите и административната власт. Една нова научна дисциплина, наречена „циндиника", или-наука за рисковете, бе създадена през 1987 год. Неин предмет е изучаването на всички рискове, произтичащи от модерната технология. Възможно е значително намаляване на броя злополуки чрез приобщаване на работниците към изследванията и чрез предприемане на адекватни мерки.
ЗНАНИЕ
Усвояването на знания е функция на интелектуалните възможности на субекта, на неговата личност и на използваните методи. Всяко знание е относително и един и същи предмет, разглеждан от двама наблюдатели, използващи различни методи, може да изглежда различно. Това, което наричаме „действителност", е само отражение на света, създадено от нашия мозък. Когато знанията ни се увеличават, това означава не само увеличаване на интелектуалните придобивки, но преди всичко реорганизиране на съвкупността от тях. Например когато при психоаналитичното лечение пациентът разкрие значението на някакъв невротичен симптом, това може да доведе до неговото оздравяване. Новото знание променя структурата на личността в интелектуално и афективно ношение.
ИДЕАЛЕН A3
Съвършенство на Аза. Фройд предписва точно определена цел на психоанализата: „да улесни Аза в постепенното му завоюване на То". Преходът от То към Аза се извършва по два различни пътя. Първият е директен, а вторият преминава през идеалния Аз, който представлява „реактивна формация срещу инстинктивните процеси на То". Според Д. Лагаш идеалният Аз може да се определи като идеал за лично всемогъщество и неуязвимост, произлизащ пряко от първичния нарцисизъм на детето.
ИДЕНТИФИКАЦИЯ
Несъзнаван психологически механизъм, чрез който определен индивид моделира своето поведение, за да прилича на друг. При детето идентификацията, която е първата форма на привързаност към единия родител, представлява присвояване на ролята (и силата) на този родител. Тя представлява един от най-важните механизми за формирането на личността и възпитанието. Смущенията в идентификацията (поради разпадане на семейството например) водят до характерологични разстройства.
ИЗВАДКА
Репрезентвтшна част от определена съвкупност. Допитването до всички индивиди от определена популация може да стане само по изключение. Обикновено наблюдаващият трябва да се ограничи до част от нея, наречена извадка. Но изборът на извадка е нещо деликатно. За да се избегне облагодетелстване на някои части от популацията за сметка на други, психолозите и социолозите използват различни методи като: I. случайно определяне, където елементите, които ще съставляват извадката се набират от определена популация на принципа на случайността; 2. набиране по групи, състоящо се в теглене на жребий между „групите" (работниците от един завод...) и при което всички субекти ще участват в допитването; 3. ареално определяне, състоящо се в набиране на извадката от географски ареали, ограничени от съобщителни линии (пътища, реки...) или от кадрилажа на аероснимка или географска карта; ареалите-извадки се определят чрез жребий, както и хората, които ще бъдат предмет на допитването; 4. определяне чрез квоти, което се състои в изработване на „умален модел" на популацията. Съществуват и други способи за съставяне на извадка, но методическите тънкости не могат да предпазят изследователя от някои логически клопки.
ИЗСЛЕДВАНЕ НА ОТДЕЛЕН СЛУЧАЙ
Задълбочено наблюдение на отделни субекти, продължаващо понякога години, през които се събират всички възможни данни: сведения за жизнената среда, за психологическото въздействие на някои социални събития, за здравните проблеми, лични документи, худо-..жествени произведения (рисунки, картини...), лични дневници и т. н. По същия начин се процедира и с групите. От множеството събрани материали се получава ценна информация за субектите, правят се хипотези, установяват се общи закономерности. 3. Фройд,- А. Бине, Ж. Пиаже са създали своите теории въз основа на някои изследвания на отделни случаи. На тази практика противостоят количествените методи, но натрупването на факти и статистическата обработка дават само математически, отдалечен от действителността поглед. Именно изследванията на отделни случаи дават възможност да се направят решаващи преценки.
ИЗТЛАСКВАНЕ
Несъзнаван защитен психологически механизъм на Аза, чрез който мъчителните или противоречащи на социалната личност чувства, спомени и нагони биват държани вън от полето на съзнанието. Азът отказва да признае възможността за тяхното съществуване и изразяване; наистина, докато неприятната емоция не е изразена с думи, тя остава смътна и затворена в не-съзнаваното. Но от това тя не губи динамичния си потенциал. Изтласканото желание се стреми да намери израз и да се прояви по един или друг начин (сънища, лапсуси, симптоми...), принуждавайки Аза да полага постоянни усилия. Нормалният човек е в състояние да се съпротивлява на натиска на изтласканото, без да се изтощава и без да понася особени поражения, за разлика от невротика, който употребява цялата си енергия и остава неспособен за активен живот. Понятието изтласкване заема централно място в разбирането на неврозите и една от целите на психоанализата се състои в отслабването на този психологически процес, за да се доведат изтласканите подбуди в полето на съзнанието.
ИКОНОМИЧЕСКА ПСИХОЛОГИЯ
Дисциплина, чийто предмет е изучаването на човешкото поведение в сферите на производство, разпространение и потребление на ресурсите. Почти винаги съществува разлика между потребностите и желанията на хората и техните възможности да ги задоволяват. Икономическата психология изучава индивидуалното (мотивация, вземане на решение за покупка...) и груповото поведение. Един от нейните методи е сондажът на общественото мнение, провеждан редовно, за да се преценят очакванията на потребителите.
ИЛЮЗИЯ
Грешка на сетивата или на ума, която представя привидното за действително. На рисунката на стр. 112 двете фигури са еднакви на ръст, но едната изглежда много по-едра от другата. На фигурата на Херинг успоредните линии изглеждат извити. Тези илюзии илюстрират особената пластичност на възприятието: то е по-чувствително към цялостната фигура, отколкото към елементите й. Възприятието никога не е изолирано. То винаги бива интегрирано в система. Навиците, предразсъдъците, желанията, емоциите влияят върху възприятията. Страхуващото се дете, което чува скърцането на пода в съседната стая, твърди, че чува стъпките на крадец. Илюзиите, деформациите на действителни предмети, се проявяват най-вече когато съзнанието е стеснено (заспиване, умора). Особена форма на патологична илюзия е припознаването (парамнезията). Субектът има впечатлението, че вече е виждал (deju vu) или преживявал (deju vecu) определени ситуации, че среща познати хора или предмети, че вижда отново нещо, което никога не е виждал; социалните рамки на паметта му като че ли са размити, защото вече не може да различава настоящото от миналото.
ИМПУЛСИВНОСТ
Необмислена и слабо контролирана от волята подбуда към действие. Импулсивността обикновено съответства на властна потребност (глад, сексуално желание, агресивност) и се изразява в несдържани, често опасни действия (кражба, насилие). Под влияние на възпитанието нормалният индивид успява да овладее своите импулсивни подбуди, но някои субекти (болни от психопатия, параноя, хипомания, алкохолизъм...) се оставят да бъдат увлечени от тях. Импулсивността се различава от компулсивността по това, че последната се налага на субекта след дълга борба с тревожността, докато първата бива приета веднага.
ИНДУСТРИАЛНА ПСИХОЛОГИЯ
Клон от приложната психология, който се занимава с човешките проблеми в промишлеността. След своето създаване, когато се е занимавала предимно с подбор, днес тази дисциплина е разширила и разнообразила своя обсег на действие. Сега той включва набирането, определянето на назначението, образоването и усъвършенстването на персонала, анализа и оценяването на труда, самочувствието на трудещите се, разрешаването на конфликтите, комуникационните системи в предприятията, безопасността на труда и т. н. Нейната цел е увеличаване на производителността, като едновременно с това се намалява умората на работника и се подобряват условията за труд. Днес изразът „индустриална психология" е на път да бъде заместен от „трудова психология" и от „организационна психология".
ИНСТИНКТ
Спонтанно, вродено и неизменчиво поведение, общо за всички индивиди от един и същи вид, изглеждащо адаптирано към цел, която субектът не осъзнава. Класическите концепции приемат, че инстинктът не маже да се променя. Днес вече знаем, че е възможно да бъде променен. Зоологът Р. У. Кингстън пробил килийката на оса така, че да не може да бъде запушена отвън. Тъй като въпросният вид работи винаги отвън, осата се трудила напразно в продължение на два часа, до падането на нощта, после се отказала. На другата сутрин се върнала, огледала повредената от двете страни килийка и започнала да я поправя отвътре (цитирано от У. Х. Торп, 1956). „На всички нива, в това число и при едноклетъчните организми, наред с инстинктите се среща поведение, което по същество представлява учене на нещо ново" (Ж. Пиаже, 1965), но колкото по-нагоре се изкачваме по зоологическата стълбица, толкова по-пластични и по-податливи на влияние чрез учене стават тези постъпки. При човека предварително формираното поведение е изключение (сучене); почти всички форми на поведение се придобиват чрез учене.
ИНТЕЛИГЕНТНОСТ
Способност за разбиране на връзките, съществуващи между елементите на дадена ситуация, и за адаптиране към нея с цел осъществяване на собствените намерения. Дълго време се смятало, че единствено понятийната и логическата дейност на човека, създадена на основата на езика, е свързана с интелигентността, докато останалите видове адаптивно поведение са резултат от инстинктивни дейности. Но в началото на XX век бива установено по безспорен начин, че съществуват и други форми на интелигентност. Така например Е. И. Торндайк (1920) предлага разграничаването на три основни типа интелигентност: абстрактна, или понятийна, интелигентност, характеризираща се със способност за използване на вербален и символен материал; практическа интелигентност, която се чувства удобно в конкретното, когато трябва да борави с предмети; накрая, социална интелигентност, която предполага разбирането на хората и способността за диалог с тях. Интелигентността на децата е главно практическа. Тази способност за решаване на конкретни проблеми се среща и при висшите животни. Изследванията на В. Кьолер и на Н. Ладигина-Котс върху шимпанзета установяват, че висшите маймуни са способни да изработват инструменти (да изправят навита тел, за да избутат лакомство от дълга тясна тръба). Шимпанзето е в състояние да се справи дори с практически тестове, които са по силите на нормално девет-десетгодишно дете (К. Готщат). Интелигентността е най-важният инструмент на адаптацията. В зависимост от наследствения им багаж, миналото и своята среда индивидите имат различна форма и ниво на интелигентност.
ИНТЕРВЮ
Продължителен разговор. Използван като метод за наблюдение и преценка на личността на субекта, този способ, който е част от всяко психологическо изследване, улеснява синтеза на получените многообразни резултати. Използван широко в клиничната психология (позволява решаване на проблемите на пациента), той е възприет от индустриалните и военните психолози за подбор на кадри и офицери. Съществуват различни техники на интервю (например, задават се въпроси или пациентът се оставя свободно да говори), но разговорът се развива винаги в климат на добронамереност, в който субектът може да се изразява свободно.
ИНТЕРЕС
Това, което е важно за определен момент. Интересът възниква от потребността. Дж. С. Брунър и Л. Постман показват до каква степен интересът може да влияе върху паметта. Група студенти са способни да повторят без колебание думи, произнесени мимоходом пред тях, защото се отнасяли до ценности, които им били близки, докато били забравили казаното им по теми, които не представлявали интерес за тях. Етимологичното значение на думата „интерес" (на латински interesse — „в средата съм") изразява отношението на съответствие между организма и средата. Всяко поведение е мотивирано от някакъв интерес. Действеното начало, който той съдържа, се използва от възпитателите, а активното училище постоянно прибягва до него. Педагогическите системи на О. Дек-роли и Дж. Дюи организират учебните теми по отношение центрове на интерес, подбрани от непосредствената среда (тръгвайки от млякото, децата се интересуват от кравата, от производството на масло, сирене и т. н.). Е. Шпрангер различава теоретични интереси (отнасящи се до рационални и научни дейности), икономически, естетически, социални, политически и религиозни интереси, които се появяват към 11- или 12-годишна възраст. Познаването им позволява да се дават полезни съвети на юношите при избора на професия, защото е доказано, че успехът в дадена професия зависи от интереса към нея толкова, колкото и от способностите, необходими за нейното упражняване.
ИНТЕРПРЕТАЦИЯ
Обяснение с ясни думи на неясно или неразбираемо явление. В областта на психологията интерпретацията представлява най-вече хипотеза. Тестът се интерпретира, както се интерпретира постъпка, т. е. прави се опит чрез логически дедукции да бъдат обединени в свързано цяло голям брой емпирични факти. Основа на всяко интерпретиране е принципът на пригодност. Когато не познаваме истината, казва Ф. Гонсет, трябва да изхождаме от пригодността, т. е. това, което подхожда най-много, което отчита условията и е съобразено с изискванията на логиката. Интерпретациите на психолога или психоаналитика са само вероятностни съждения; те никога не предоставят доказателства.
ИНТУИЦИЯ
Непосредствено и без участието на мисленето разбиране на действителността. Според гещалтпсихологията интуицията е непосредствено схващане на спонтанно организирани в цялост елементи. Според С. Сорокин „интуицията е нещо като моментно и неочаквано озарение", благодарение на което се получава пряк достъп до същността на човек или до решаването на един проблем. К. Г. Юнг превръща интуицията в основна функция на душата, благодарение на която внезапно в окончателна форма ни се представя съдържание, без да ни е известно как се е конституирало.Тази способност не е еднаква у всички хора, но е характерна черта за детето и дивака. В зряла възраст някои хора са особено интуитивни. Срещат се най-вече измежду писателите и учените. Много изследователи или математици като А. Поанкаре са подчертавали значителната роля на интуицията като отправна точка на техните открития и изобретения. В областта на психологията интуицията е особено важна. Благодарение на нея клиницистьт прониква в сърцевината на проблема и схваща „неповторимото и следователно неизразимото в него" (А. Бергсон). Но именно поради това, че често интуитивните данни са непроверими, много психиатри проявяват недоверие към интуицията и се стараят да я заменят с рационални методи.
КАПТАТИВНОСТ
Влечение на човек към завладяване и запазване за себе си на имуществото и обичта на хората от неговото обкръжение. Тази нагласа е честа и нормална у малкото дете. Но тя се среща доста често у зрели хора и особено у някои майки, които повече или по-малко осъзнато пречат на децата си да станат самостоятелни.
КЛАСИФИКАЦИЯ
Операция, състояща се в групиране на елементи по „класове" в зависимост от една или повече общи характеристики. Класификацията има за цел бързото намиране на предмет по мястото, което заема, или да подготви откриването на закони чрез съпоставянето на предмети с най-много естествени сходства. Според Ж. Пиаже мисленето преминава през сензомоторна, доопера-ционална и интуитивна /нагледна / фаза. преди да достигне, приблизително между седем и дванадесет години, стадия на конкретните операции, който предполага овладяване класирането (сериация) на материални предмети. На дооперационално и интуитивно ниво децата, които трябва да „поставят на едно място нещата, които имат нещо общо", най-напред започват да правят „колекции от фигури", т. е. те правят емпирични класификации, като подреждат на едно място например дърво и къща или триъгълник и квадрат, защото това напомняло за къща. -> операционална теория.
КЛЕПТОМАНИЯ
Импулсивно влечение към крадене. Това твърде рядко заболяване се среща предимно при жените, фетишистите и хората с интелектуална недостатъчност. Клептоманът съжалява веднага за постъпката си, защото моралното му чувство й запазено.
КОГНИТИВЕН ДИСОНАНС
Понятие, предложено от Л. Фестингер за обозначаване на психичния дис-комфорт, дължащ се на факта, че субектът преживява тягостно едновременното наличие на две или повече противоречиви идеи. Човекът изпитва потребност от логическа кохерентност и афективна хармония. Случва се обаче тази хармония да бъде нарушена от неочаквани събития. Например един от приятелите ми изненадващо започва да проповядва политически идеи, противоположни на моите. За да намаля този „дисонанс", трябва да намеся друг елемент, който да ми помогне да преодолея противоречието и да постигна отново вътрешното си равновесие. Мога например да отхвърля получената информация („не вярвам, че може да измени на убежденията си") или да омаловажа значението й („той бързо ще осъзнае грешката си"). Мога също да скъсам с приятеля, което е начин да променя обкръжението си, или да променя мнението си.
КОГНИЦИЯ
Познавателен акт. Когнитивната психология е дисциплина, която се намира на кръстопътя на биологията, психологията, лингвистиката и дори информатиката. Неин обект са механизмите на мисленето, благодарение на които се формира познанието от възприятието, паметта и ученето до понятията и логическото разсъждение. „Когнитивни тестове" се наричат психометричните методи, които позволяват оценяване знанията на субекта, като например тестовете за училищно ниво или за технически знания, използвани при професионалния подбор.
КОЛЕКЦИОНИЗЪМ
Склонност към трупане на предмети. Умствено изостаналият, дементният старец трупат най-различни неща: връвчици, лъскави камъчета и т. н., докато невротикът търси странни предмети: фини носни кърпи, дамско бельо... Във втория случай изборът на предметите е обусловен от типа невроза.
КОМПЕНСАЦИЯ
Уравновесяване на недостиг. Този, често несъзнаван, психологически процес се състои в заместване на действителна или предполагаема липса или недостатък чрез вторично поведение, което понякога е добре адаптирано към действителността. Според теорията на А. Адлер Наполеон Бонапарт търсел слава, за да заличи впечатлението от ниския си ръст. По-скорошен пример е Вилма Рудолф, която стана олимпийска шампионка (1960) на 100 и 200 м бягане, превъзмогвайки детския паралич, който я беше свалил на легло. Компенсацията може да бъде упражнявана и в плана на въображаемото: така постъпват невротичните и субектите с налудности, които мислено изживяват нечувани подвизи или се смятат за необикновени личности, за да прикрият своя провал в социалния живот.
КОМПЛЕКС
Съвкупност от несъзиаванн стремежи, която детерминира нагласите на индивида, поведението, сънищата му и т. н. За много хора съдържанието на това понятие остава неясно. Някои мислят, че става дума за вътрешен конфликт, който противопоставя моралното съзнание на сексуалните и агресивните нагони, други - че е предизвикан от силен шок от сексуално естество. Почти всички смятат, че това е болестно явление. Но това съвсем не е така. В психоаналитичната терминология тази дума означава съчетание от индивидуални черти, желания, емоции, чувства, противоречиви афективни нагласи, които практически винаги са несъзнавани, и всичко това е организирано в едно цяло, което е част от личността. Формирането на комплексите става през първите години от живота. В основата им винаги се открива двойката обич - омраза. Те не са патологични, но могат да станат такива вследствие на промените, които претърпяват, или на вторична хилертрофия. Когато не получат нормално разрешение, те предизвикват харак-терологични разстройства у децата и намират продължение в нервни разстройства у възрастните. Всяко важно събитие в житейската история на детето е в състояние да предизвика формирането на комплекс. Раждането на следващо дете в семейството например предизвиква поредица от промени в нагласите на всеки от членовете му. По силата на обстоятелствата майката, която е погълната от грижите по новороденото, се отвръща от по-голямото дете. То се чувства фрустрирано и става ревниво и агресивно към по-малкото. То също така желае майката да не обръща повече внимание на бебето. Измъчвано от противоречиви чувства, от любов и омраза, от желание за помирение и агресивност, голямото дете изпитва тревожност. Понякога регресира, не иска да ходи на детска градина, доставя си автоеротично удовлетворение, започва да говори като бебе, да се напикава. За него това е мъчително, травмиращо изживяване, което определя поведението му и формирането на „комплекс за натрапничество" (Ж. Лакан). Впоследствие всичко може да бъде изгладено, но в психиката на детето остава следа, която може да бъде реактивирана от следващи сходни изживявания. То става чувствително към несправедливостта, непокорно, авторитарно или покорно, егоистично или алтруйстично - според темперамента си и възпитанието. Характерът му се формира в зависимост от фрустриращата ситуация, личността му организира и включва мотивациите и постъпките, диктувани от комплекса. Несъзнаваният протест срещу присъствието на „натрапника" години по-късно може да се пренесе > социалната област и да се прояви например в нетърпимост към някои хора, възприемани като съперници.
Сподели с приятели: |