Тълкуване на сънищата пиер Дако

Сънят като че ли изкарва наяве сексуалните и афективни изтласквания. Е него има и компенсиране на невъз­можността за сънуващия да поддържа подобна връзка в действителността. Само че „сексуална" или афективна връзка? Най-важното впрочем е, че в съня имаме реализи­ране на едиповия комплекс. Проститутката изобразя­ва майката на сънуващия. Последният сякаш казва: „Май­ка ми, чиято любов желая изцяло, абсолютно и без да я деля с никого, с която бих искал да осъществя почти космично сливане, майка ми е само една проститутка, след като ме „мами" с баща ми, след като „се отдава" на съперника ми..." Този сън изразява всъщност дълбо­ката носталгия, характеризираща непреодоления едипов комплекс.

Така че става дума за сън на „изтласканото желание" през дневния живот, което излиза на повърхността но­щем...

Втори подход (по Юнг)

Подходът на Фройд свежда съня до неговата в случая ос­новна точка - едиповия комплекс.

Юнг би приложил разширен подход. Това не означава, че първото тълкуване е погрешно, напротив. С него тряб­ва да се започне! Тогава второто ще е негово продълже­ние, разкриващо и други хоризонти.

За забелязване е впрочем, че самият сънувал говори за почти космично сливане, с което излиза извън рамки­те на първия подход. Затова нека пренебрегнем „гени­талния" аспект на съня и да разгледаме афективния му смисъл.

Освен изтласкването сънят изразява и силно желание за „сливане" с майката. Какво означава това? Едиповият комплекс е по природа „религиозен" комплекс, тоест комплекс на единението. Да се стопиш „вътре" в майка­та ще рече да изчезнеш сам по себе си, за да станеш част, от Живота (символизирай от майката) и от вселената. В този смисъл никой едипов комплекс не може да бъде пре­одолян. Винаги остава носталгията по Изгубения рай...

Все във връзка с различията в тълкуването, ето на­кратко на какво се дължат те.

Човек не избира съдбата си - животът на Фройд е бил обратно пропорционален на гения му. физическите и ду­шевните страдания не го отминават. Клеветата не­прекъснато го преследва. Загубва двамата си синове през войната от 1914 г. Заболява от рак на гърлото. Но про­дължава работата си, поддържан от жаждата си за зна­ния, от предаността си към пациентите и от огромната любов, която носи в себе си. През целия си живот е обект на злостни атаки. Защото този човек за пръв път в исто­рията открива и се осмелява да разбули тайните сили, движещи човешкото същество, като същевременно при­лага своите открития и към себе си. Фройд отваря „варосаните гробници"¹. Говори ясно и научно за изтласк-

ването, за сексуалните табута при децата и възрастните. Позволява си - по онова време! -? да развее като знаме прословутия едипов комплекс, тази вечна пружина на човешкия живот...

И днес още много хора считат Фройд за чист „материалист" или за човек, „обсебен" от сексуалността като единствена мотивация на човешкото същество.

Само че самият факт, че е придал на инстинкта уни­версален характер, го превръща почти в метафизик. Ай твърде често се забравя, че въпросната „сексуалност" е само непосредствен израз на афективните явления... чи­ято първа цел е да се установи „връзка" с другия, дори с вселената. Което ни води твърде далеч от „чистия мате­риализъм" на Фройд...

•Фройд и сънят

Фройд разглежда обикновено личните и инфантилно-сексуални основи на индивида. За него сънят отразява не­разрешени (или зле разрешени) конфликти от детство­то, изкарва на бял свят различни изтласквания, разкрива непризнати и често неосъзнати желания.

•Един разпространен сън

Често се случва да сънуваме смъртта на някой близък. В общи линии това означава, че като дете сънуващият е желаел тази смърт, но е изтласкал желанието си като несъвместимо с морала. Този вид сън може да свидетел­ства също, че в момента желаем даденото лице „да умре". Но трябва да се знае, че детето не разбира смъртта. За него тя е синоним на „премахване на онова, което му пречи". Фройд смята, че обект на подобен сън е родите­лят от същия пол - синът сънува смъртта на баща си, дъщерята - смъртта на майка си. И това е нормално от гледна точка на едиповия комплекс - синът иска майка

му да е само негова; дъщерята желае баща й да обича само нея. И сънят просто отстранява родителя, който пречи. Логиката е неоспорима!

Когато обаче възрастният сънува смъртта на свой близък, това означава че: а) сънуващият желае даденото лице да се махне от пътя му по една или друга причина; б) сънуващият „причинява смъртта" на лицето в себе си, откъсва се от него.

•Тясното тълкуване

Обикновено Фройд се ограничава с индивида и разглеж­да само него. Остава в рамките на „личното". Не се за­нимава с надличностното или универсалното. Тоест тълкуването му е-„стеснено". То насочва обстоятелства­та от съня към една-единствена точка - детските основи на сънуващия (докато Юнг, както ще видим, разширява тълкуването).

Според Фройд сънят често изразява желания. Или по­точно представлява осъществяването - чрез отпускане­то по време на сън - на изтласкани желания. Ще при­помня, че изтласкването е напълно неосъзнато. Човек може да изтласка през живота си хиляди усещания или чувства, но не знае нищо по въпроса. Той върши това, защото дадено усещане, дадено желание, даден спомен са му до такава степен непоносими, че рискуват опасно да нарушат равновесието му. Следователно изтласква­нето е защитен механизъм. Независимо от това всичко изтласкано е заредено с енергия, „върти се" в тъмницата на несъзнаваното и предопределя голяма част от човеш­ките действия. В съня защитата е почти нулева, съзнани­ето е било отбой. Капакът на несъзнаваното се вдига и изтласканото излиза на бял свят, но винаги под прикри­тието на символите.

•Задоволително ли е тясното тълкуване? Ако човешко­то същество се сведе само до детските му съставки, тo

би загубило измеренията си и би се превърнало в изоли­рана точка във вселената, където всъщност всичко е свързано! И ако някои психоаналитици все още така стес­няват човека, грешката не е на Фройд.

Според Карл Густав Юнг...

С Юнг методът на тълкуване на сънищата значително се промени. Докато Фройд изисква сънувалият да „асо­циира" свободно, Юнг въвежда сътрудничеството с пси­холога. Аналитикът вече задава въпроси. Така асоциа­циите се свеждат до най-основните, след което биват „раз­ширявани". Ако даден образ от съня изглежда важен, сънувалият се връща .на него, после преминава на друг. Аналитикът подхожда с убеждението, че не знае за съня повече от пациента си. Така че става дума за тълкуване с обединени усилия. Фройд би казал: „Разсъждавайте сво­бодно по тази или онази част от съня." Юнг би попитал: „Какво буди у вас това или онова? За какво ви напомня еди-кое си?"

Така символът от съня се превръща в начало, а не във финал.

Сън с две тълкувания

Сънуващият е мъж на трийсет и пет години, инженер-химик. Има с три години по-възрастна сестра. Показа ми нейна снимка от детството й - прекрасно петнайсет­годишно девойче, достойно за четката на Ботичели... Ето съня:

-Бавно се разхождах в някаква градина. На едно дърво забелязах неподвижно насекомо, нещо като огромна богомолка. Събудих се. Тресях се от страх.

И това е всичко. Какво може да се изтръгне от този сън, така дълбоко развълнувал човека?

То бе извършено без моята намеса или почти. Просто приканих сънувалия да „асоциира" свободно. Не му бе трудно да посочи основните образи. Колкото до остана­лото, ще видим по-нататък. Да чуем асоциациите му. Премълчавам... мълчанията му за улеснение.

•ГРАДИНА.... градина. Бях на дванайсет години, време­то на снимката. Моята градина. В нея имаше дървета. Дървета... страх, когато се стъмни... но колко хубава беше сестра ми! Много повече... как да го опиша?... Ужасно беше това насекомо; защо, да му се не види, откъде-накъде се намираше в градината ми? Богомолка... смърт, непод­вижност, кошмар... Ще й посветя някоя и друга асоци­ация, заслужава си!

•БОГОМОЛКА. ...отвратителна гадина. Заплаха. Нещо като миниатюрен крокодил. Не помръдва, като мъртва е, и изведнъж -хам. формата им е почти човешка, затова сигурно изглеждат толкова тайнствени. Убиват мъжкия след любовта. Големи мръсници са. Да продължавам ли?

-... добре, какво остава?Дотук нищо особено. Остава градината ми.

•ГРАДИНА..., ах, градината ми! Шибой, пламъчета, ка­рамфили... Ухание на любов и мечта. Вглъбяване. Безкрай. Знаете ли?Безкрайно обичах сестра си. Тя замина за Аме­рика, когато се омъжи. Оттогава не съм я виждал. Какъв смисъл има?... Моята градина беше тайното ми място. Мястото на детската ми любов. Беше като жена. Аз... там чаках сестра ми с часове. Щеше ми се да не съм момче, за да мога да спя в обятията на сестра си.

Какво „ожънахме" дотук? Малко нещо. На дванайсет години момчето било „влюбено" в сестра си. Това е нор­мално. Да се поставим на мястото му. Дванайсетте годи­ни са наистина времето на безкрайната любов, споменът за която остава през целия живот. Само че тук е ставало дума за сестра. Тоест понятието „кръвосмешение" е бро-

дело наоколо с чувството за вина, което предполага. Още повече, че момчето е било възпитано в духа на пуританската религия. Значи, от една страна „безумното жела­ние" (изразът е на мъжа) да обича плътски сестра си; от друга - табуто, наложено на кръвосмешението, възприе­мано като „чудовищно". Кой би могъл да му каже на не­говата възраст, че желанието му е абсолютно нормално само по себе cut И на кого би се осмелил да се довери?

Всъщност налице е нещо като едипов комплекс; май­ката е била заместена от по-голямата сестра, достатъчно млада, за да остане близка с момчето, и достатъчно „възрастна", за да представлява за него „жената".

Накратко сънят изразява:

а) кръвосмесителна любов;

б) желание за „кастриране" и наказание (богомолка-та, която чака в градината, готова да го унищожи). Тези две „заключения" бяха направени от самия мъж.

Добре; но защо сънува този сън сега, на трийсет и пет години! Трябва да се признае, че дотук тълкуването му не води доникъде. Вярно е, че въпросният инженер все още не се е оженил. Дали този факт обяснява нещо? И защо сънуващият продължава да търси идеалната жена и все не я намира?

Да опитаме да позадълбочим нещата. Не смятайте впрочем, че винаги така „издребняваме", когато тълку­ваме сънищата. Просто точно този сън бе направил дълбоко впечатление на сънувалия го, който сам настоя­ваше да се връщаме на него.

Второ тълкуване

Този път аз насочвах асоциациите.

- Да се върнем на градината от съня ви. За какво още ви подсеща тя?

- За МОЯТА градина. За МОЕТО детство. За МОЕТО убежище. За МОЯТА нежна мечта. За моята нежна сес­тра. Виж ти, странно! За застиналата ми душа. Там се чувствах като алхимик - чаках нещо да се случи... Попи­вах безвремието.. Участвах.

-В какво?

-В света, във вселената. Още тогава мечтаех да ста­на химик, за да разкрия тайните на нещата...

- Много настоявате на притежанието: МОЯТА гради­на и тъй нататък...?

- Вярно, не си бях дал сметка. Но да, струва ми се, че нещо, принадлежало на детството ми, е останало не­променено у мен. Сестра ми е в центъра, разбира се. Тя се слива с МОЯТА градина. Дълбоко се вълнувам, когато вдъхвам уханието на обичките и карамфилите. Цялата ми душа е в тях... Това беше моят рай, моята любов, сестра ми беше моята любов...

Да се опитаме да разберем основното. И да прегледа­ме символиката на главните елементи в съня:

•ГРАДИНАТА. Тя е универсален символ на Земния рай, център на Космоса. Универсален образ е и на Небесния рай и на духовните състояния. Да си спомним само за Персия, където градината е била основна метафизична тема и са й посвещавали специални музикални произве­дения. За нашия сънуващ градината е олицетворение на блаженството, тя е мястото за разходки на избраника, като в случая избраникът е любимецът на сестрата, а градината е неин образ.

Впрочем младият мъж ми цитира прекрасен стих от „Песен на песните":

Градина затворена е сестра ми, невестата,„ Извор затворен, източник запечатан¹.

Ето как доста се отдалечихме от „кръвосмешението"! Дори стигнахме до антипода му. Разбира се, че момчето е „влюбено" в сестра си. Но какво означава това? И как­ва е символиката на сестрата?

•СЕСТРАТА. Тя е „двойникът" на момчето (изобщо). Тя е огледалото му. Сестрата често представлява душата на мъжа, Анимата му. „Опакото" му. Брат и сестра, кои-

то прекрасно се разбират, образуват нерушимо единст­во, образуват цялост. Това са съединените Ин и Ян, одоб­рените хоризонталност и вертикалност. Това е съюзът на противоположностите; две същества, слети в едно. Между брат и сестра понякога съществува огромна лю­бов. Но тук идеята за кръвосмешение е по-слаба - сест­рата не е майка. Затова сексуалните отношения (в афективен смисъл!) между брат и сестра са толкова разпрос­транени. За нашия сънуващ сестрата е Анимата от дет­ството с цялата носталгия, породена от това, че я е загу­бил, преди да я вгради в личността си, дотолкова, че му е било невъзможно да се ожени...

•БОГОМОЛКАТА. В един момент пациентът ми каза:

- Странно... мисля си за жена, която се моли Богу...

Може би говори каквото му дойде наум? Ни най-мал­ко. Тук имаме смесване на чувство за вина (поглъщащо­то насекомо) и на „религиозност", на единение (жената-сестра, която го свързва със вселената).

Каза ми още:

- Усещах богомолката като почти свещено животно, заплашителни несъмнено, но и ритуално, вечно застина­ло, като икона...

Имаше ли полза от този сън?

Голяма. Мъжът си даде сметка за това, което напълно му бе убягвало - че непрекъснатият му стремеж да наме­ри „идеалната жена" се дължи на заровената му в нос­талгичното минало Анима. Че истинската жена изобщо не го интересува. Че сестра му, която до такава степен е била част от него, буквално го е разрязала на две с же­нитбата си. И че измъчван от това раздвоение, той бе пренебрегнал мъжката си страна, за да се превърне в типичен представител на мъжа с отрицателна Анима -капризен, феминизиран, раздразнителен, тираничен, ма­кар и външно много мил. И че всичко това би могло да го доведе до хомосексуалност.

За Фройд несъзнаваното е обикновено нещо като „кош­че за боклук", в което хвърляме изтласканите и неприз­нати желания. Това е вярно в много от случаите; човек бързо забравя онова, което го кара да страда - или поне си мисли, че го е забравил. Но съществува рискът някой ден всичко да изплува на повърхността под въздействие­то на различни обстоятелства и така да се осъществи добре познатата максима: онова, което сме оставили в миналото, ни чака в бъдещето.

Пак според Фройд несъзнаваното е резервоарът, в кой­то трупаме отпадъците от дневното ни съществуване, а сънят е „субпродукт" на личния ни живот. Докато спо­ред Юнг чрез сънищата си човек полита към надличностни измерения, чието значение понякога е огромно.
Х

МОЯТА СЯНКА Е СВЕТЛИНАТА МИ

Мисля, че тази глава е най-важната в книгата, защото се отнася до основното в човешкия живот; защото „Сянка­та" крие неизмерима енергия, която може да ни донесе свобода и пълен разцвет, стига да открием истинската същност на Аза си.

Обикновено човек живее трудно; терзаят го копнежи, тревоги, изтласквания, депресии - това е неговото опа­ко, което би следвало да се обърне налице. Защото тре­вожността, депресията и останалите черни енергии не представляват човешкото същество. То не е създадено за това. Какво е тогава? Къде се е скрило? Къде ни очак­ва? И как и защо се крие?

Ами ако нашата най-дълбоко заровена част, най-заб­равената, понякога най-срамната е всъщност светлината, и свободата ни? Защо да се покоряваме на системи от критерии, наложени от други, самите те изтормозени от други, също чужди критерии, и тъй нататък чак до нача­лото на света?

Чуйте това:

Мюсе, „Декемврийска нощ"

Черни сенки?

Сянка: напомня ни за тъмнина, за черна нощ, за потен­циалното, невидимото, прикритото, за страх, заплаха.

Сянката на личността? Ето какви асоциации направи един мъж около този израз:

- Срам. Тъмната ни страна, онази, която не желаем да познаваме. Сянка? Какво ли не мъкнем след себе си! Забравен в сянката багаж. Товарим се с излишен багаж. Сянка... гъсталак, да се опознаеш из основи...

Ясно е, нали? Сянката се свързва със „срама от себе си". Следователно тя съдържа изтласкани неща, комплек­си, непризнати потребности, частици от нас - забравени, тъй като са „недостойни". Вярно ли е това?

Да вземем един мъж, който плаче, докато слуша даде­на мелодия. Нормалният мъж ще го погледне и ще свие рамене. Детска сантименталност? Кой знае. Защо пла­че? Съжалява ли за нещо? Някакъв копнеж ли изпитва? Несъмнено. Но копнеж по какво? А ако този човек се чувства „свързан" чрез мелодията с нещо различно, не със своя обръгнал от живота Аз? Не е ли тогава той хи­ляди пъти „по-нормален" от другия, който свива рамене, докато го гледа, и който дори „това" е загубил по пътя?

Да се опитаме да разгледаме този въпрос по-обстой­но. Заслужава си.

Стереотипният човек и хипито

- Какво мислите за хипитата? -Какъв ужас!

- И все пак?

- Мръсни са.

- В нищо не вярва, на нищо не се подчинява.

Бих могъл да попитам този човек: „А вие, КОЙ сте вие?" Щеше да ми отвърне: „Аз съм..." - и да ми назове професията си. Щеше да се отъждестви с професията си. А самият той? Ако формулирах въпроса другояче: „КАК­ВО сте вие?" - сигурно нямаше да може да ми отговори.

А съм готов да се обзаложа, че хипито е всъщност не­говата Сянка. Как така ли?

Някои примери

- Не мога да понасям този човек; той представлява това, което бих искал да бъда и което не съм успял да стана...

Ето една фраза, която би могла да бъде произнесена от деветдесет процента от хората. Но те дори не подози­рат, че им се върти в главата.

А тя предлага отличен способ за откриването, на на­шата Сянка. Елементарен наистина, но нали трябва да се започне отнякъде?

И понеже говорехме за хипита, да разгледаме един сън на четирийсетгодишен мъж, който ще ни помогне да при­ложим споменатия способ:

- Вървях по шикозна улица от типа на Шанз Елизе. Някакъв млад скитник пееше близо до мен; провокираше ме. Поисках да го изгоня, той запя no-силно. После тръгна след мен; следваше ме като сянка...

Като сянка? И още как. Ето един стих от Аполинер, за който неминуемо се сещаме:

Кой беше сънуващият? Сух, спретнат (прекалено) мъж, облечен по последна мода, тясно специализиран висшист..

Да не би в такъв случай кресливият и предизвикате­лен млад скитник да е част от него? Истината е, че той е неговата основна част! Видимата страна на личността му бе само привидност. Той живееше с опакото от себе си. Младият скитник представляваше неговата свобод­на, радостна, безгрижна същност. Тя не можеше да бъде прогонена, тъй като бе у него от детството му, само че изтласкана в името на срциални принципи, внушени от възпитанието. Значи свободният „скитник" беше Сянка­та на нашия човек. Или no-скоро „скитническият" му аспект бе грижливо държан в сянка, защото рискуваше всичко да постави под въпрос...

Показателната враждебност

Да се върнем сега на средствата за разкриване на Сянка­та. Сънуващият мразеше скитниците и останалите „отрепки". Но в същото време и без да го осъзнава, би дал живота си, за да е един от тях и така да преоткрие основ­ното съдържание на детството си.

Той ненавиждаше и всеки авантюрист, всеки плейбой, всеки по-освободен човек. Изброи ми сума ти киноактьори, които не можеше да търпи - актьорите, играли Джеймс Бонд, бяха първи в списъка!

Сега вече знаем, че този мъж бе обсебен от свободна­та част на личността си, която държеше в сянка и проецираше върху „авантюристи" и други „скитници в жи­вота". Всъщност мразеше себе си, задето бе позволил да го затворят в система, от която нямаше излизане.

Но се яви сънят...

Така че крайно интересно е да видим какво не харес­ваме у другите, какво мразим, към какво изпитваме враж­дебност; да си спомним за хората, които ни дразнят, за които казваме „бих му извил врата" или „не мога да го гледам". Не е зле и да си дадем сметка какви критики не понасяме, когато идват от хора, за които твърдим: „Той не струва повече от мен; той ли ще ми каже?" Защото много е възможно, ако действаме така, да се докоснем до част от Сянката си... И така да я превърнем в полу­сянка. Това ще е първата голяма крачка...

•Люсиен сънува, че играе футбол. В същото време седи на скамейките и наблюдава мача. На сакото му е окачен ме­дал.

Две думи за този сън: Люсиен наблюдава сам себе си. Футболистът (Люсиен е чиновник и никога не е играл футбол) представлява екстровертната част, която съну­ващият никога не е осъществил. Още от дете той води са­мотен и уседнал живот; или no-скоро принудили са го да го прави... Станал е чиновник с чиновническо отношение към живота. Но в съня си се вижда удостоен с медал. Дали за­щото покорно е следвал посочените му от други пътища?

Люсиен е твърде затворен, интровертен човек, но само привидно. Той би могъл отлично да изразява чувствата си и да се осъществява в социално отношение - видове поведение, които грижливо е изтласкал и държи в сянка. Виждаме, че футболистът представлява Сянката му, сян­ка, която би могла да се превърне в негова светлина... Да отбележим, че Люсиен изпитва подчертана враждебност към спортистите изобщо, които охотно нарича „господа и госпожи Мускули". Което ни връща към предишния пример.

•Елен-Мари сънува, че преследва в тълпата някаква зло-езична жена, която й е причинила много неприятности. Усеща в себе си убийствена ярост.

За отбелязване е, че тази сцена се присънва на Елен-Мари, след като е гледала филма на Клузо „Доносникът", в който става дума за жена, обвинена, че е писала ано­нимни писма.

В съня си Елен преследва себе си и иска да убие част от себе си. Самата тя в живота обича да клюкарства. В също­то време не понася тази своя част и желае да я изтръгне, но не знае това; не знае и че недостатъците, в които уко­рява другите, са всъщност нейни собствени] Тук става дума за отрицателната страна на Сянката. Ще видим това по-нататък. Засега бих цитирал Мари-Луиз фон Франц¹: „Вместо да погледнем в лицето недостатъци­те, които Сянката ни разкрива, ние ги проецираме върху другите, например върху политическите ни противници. По този начин злонамерените клюки изобилстват от проекции."

•Виржиния сънува, че танцува с негър; изпитва едновре­менно голямо удоволствие и силно отвращение. Негърът

Коя е Виржиния? Жена, блокирана в стереотипното си поведение; жена, която (и в този случай) е изтласкала екстровертната си природа. Майка й не допускала ни­каква себеизява, никаква проява на чувства. А Виржи­ния, която в същността си е силно екстровертна, е много импулсивна, „инстинктивна" жена и би могла да прели­ва от жизненост. Но уви...

И ето че нейната Сянка й се явява насън. Какво пред­ставлява негърът? Естественият, инстинктивен, близък до природата и до нещата живот, както и, съвсем оче­видно, Сянката (заради цвета си), Въпросната Сянка не е чак толкова изтласкана - тя е „близо" до Виржиния, държи се възпитано. Виржиния би могла да си я възвърне сравнително лесно. С малко помощ.

•Жан сънува, че върви из гората и преследва едри майму­ни, които иска да опитоми.

Същият тип сън; Жан търси в гората (несъзнаваното му) загубена част от себе си, представена от едрите май­муни (инстинкт, свободен живот). Отличен знак - той иска да ги опитоми, тоест да ги сближи със себе си.

•Мари-Клод сънува сина си. Обсипва го с укори за облеклото му, за дългата му коса, за безгрижния начин, по който гледа на живота. Заедно с това му показва свои снимки като дете с думите: „Ако мислиш, че животът ми е бил лесен!"

Да преведем веднага - Мари-Клод тайно завижда на сина си. Самата тя е изтласкала много неща и изпитва страх от живота, който я подтиква към сковано поведе­ние, основано на строго установени принципи. Така че синът е Сянката на Мари-Клод. С помощта на психоана­литика тя ще успее да преоткрие своята „хипарска" стра­на, която й вдъхва ужас, но която представлява истин­ският потенциал на всяко човешко същество.