Тълкуване на сънищата пиер Дако

Синтез на всички цветове, бялото напомня за лунна свет­лина, както и за ослепителни далечини. То е образът на светлината и чистотата. В християнството изразява не­винност, радост, безсмъртие, блаженство. Същото значе­ние му придава Англиканската църква, както я хералди­ката (сребристобяло).

И в сънищата бялото е символ на чистота и надежда. Но може да означава (като синьото) смърт на личността, безкрайни хоризонти, в които човек са загубва. В този смисъл олицетворява и траура. Като цвят на снега пък символизира радостта, но и самотата и смъртта.

В музиката го свързваме с оркестър от струнни инст­рументи.

Символиката на цветовете може значително да се разшири, ако я разгледаме в светлината на многобройните религии. В сънищата значението на цветовете е ограничено; не бива да забравяме, че в много от тях се появява само един специфи­чен цвят (като в съня, цитиран в началото на тази глава). Ако съновидението е наситено с цветове, става твърде трудно да се открие преобладаващият. Във всички случай е необходи­мо този цвят да поражда емоции, без което сънят би имал същото значение, както и ако е „черно-бяд".

КОГАТО НИ СЕ ПРИСЪНВАТ ЖИВОТНИ

Животните обикновено населяват важните сънища. Те символизират между другото инстинктите и дълбоките жизнени сили - понякога изтласкани. Проявяват се като отзивчиви спътници или опасни натрапници. Или са ни добри приятели, дошли от земния рай, или настървени врагове, решени да ни унищожат. В сънищата те са та­кива, каквито ги направим, тъй като са наши проекции. Представляват страстите ни, тревогите, страховете ни. Понякога обаче са чудесни пратеници, пазители на тай­ния ни храм. Защото между пълзящата в храстите змия (например) и коронованата Змия, която се полюшва на слънцето, се простира цяла вселена от вътрешни еволю­ции...

Животните са следователно наши проекции - в това отношение най-типични са вълкът и мечката. Но те чес­то са и символи на могъщи лица, майката и бащата нат пример. Така „лошата майка" може да се яви в образа на разярен кон, на крокодил и пр. „Добрата майка" се пре­образява в лъвица, мечка и т. н.

Като се има предвид честото присъствие на някои жи­вотни в сънищата, не е зле да видим какво символизират те обикновено.

Бик

Бикът представлява също животинската, инстинктив­ната природа на човека, която е свързана със земята и слънцето и го кара да усеща всяко нещо с голяма сила. От друга страна - цитирам Юнг: „Жертвоприношението на бика изразява желание за духовен живот; последният би позволил на човека да надвие примитивните си живо­тински страсти, които, след съответната церемония, ще го оставят намира." Не е ли това символиката на „борбата с бикове", обичани или мразени, но винаги за­владяващи въображението; на тореадорите в ярки като слънчевата светлина (=духовни) костюми? Така в съня да убиеш бика може да изразява потребност да прого­ниш „вътрешния си звяр".

В други сънища бикът може да символизира разгневе­ния баща; тук стигаме до едиповия комплекс. Убийството на бика означава, че синът „убива" (= отстранява от пътя си) баща си, за да запази само за себе си майчината любов.

Като животно на инстинкта, на силата, но и на насла­дата от живота и природата, бикът олицетворява поня­кога и Сянката. В този случай е напълно възможно бикът-Сянка на сънуващия да бъде и негова светлина.

Бухалът е нощна птица и затова е приел символиката на самотата и меланхолията. Навлязъл е в суеверията и се смята за лошо знамение. Но може да бъде и символ на знание - в някои сънища той „предизвестява" важни про­мени в личността, защото „познава" тъмнината на не-съзнаваното.

В други сънища се явява като закрилник и водач (все в нощта на несъзнаваното).

Символизира също Мъдреца у нас, „стария бухал", кой­то всеки носи у себе си... Не напразно многобройни буха­ли от глина и всякакви други материали населяват съвре­менните домове. Символ на мъдрост? Справедлив обрат на нещата за тази нелепо оклеветена, а всъщност толко­ва полезна птица.

Вълкът е едновременно Брат и Прокълнат. Достатъчно е да знаем, че броди наоколо, за да залостим врати и про­зорци. Този страх се дължи не толкова на способността му да убива; става дума за почти свещена тревожност; за древни сънища, които се надигат от дълбините на вре­мето. Те несъмнено ни връщат към разбирателството с вълка в отдавна изгубения рай.

Вълкът е зареден с богата символика; сънищата, в ко­ито присъства, са винаги силно въздействащи. Е ли той просто библейският „Звяр", който се появява внезапно и тайнствено, за да изчезне безследно след изтребление­то? В митологиите вълкът приема ту доброжелателен, ту сатанински образ. Той вижда в тъмното, затова е со-ларен символ, символ на светлината. Вълкът е самотни­ят герой, който предизвиква преследвачите си. Той е сим­вол на интелигентност и дръзновение. Но той е и онзи, който разкъсва децата, големият лош вълк, върколакът, божеството от преизподнята.

В сънищата ни вълкът има значението, което ние му придаваме. Понякога е част от нас - благотворна или отрицателна. Може да представлява вглъбяването в себе си, оттеглянето ни от другите. Но и да символизира ин­стинкта, на който не съумяваме да дадем външен израз, Би могъл да бъде и „поглъщащо" лице - баща, майка... Или обществена фигура; защото, ако човек за човека е вълк, вълкът рядко е такъв за своите събратя.

Народът го смята за „лошо знамение". Крясъкът и цветът му лесно впечатляват простоватите или тревожни души.

Гарванът е много социална птица, която води органи­зиран и добре структуриран живот. Той може да носи прек­расни новини, дори да бъде божествен посланик (Япо­ния). Нали в „Битие"¹ тъкмо той проверява дали земята отново ще се появи след потопа?

Гарванът е надарен с проницателност и знае тайните на живота и смъртта. Той е птицата на „вещиците"; изпълнява пророчески функции. Някои народности (ин­дианците тлигит например) го почитат като магьосни­ка, създал света.

Гарванът символизира много неща. В сънищата той олицетворява доброволната самота, духовното оттегля­не, надеждата. Или пък приема зловещ образ, за да изра­зи нарушено вътрешно равновесие. А може и да е пред­вестник на важна промяна в личността.

•Трийсетгодшина жена сънува голям гарван; изпитва ужас, когато вижда ненормално завития клюн на пти­цата. След това сънува, че някой я преследва.

Няма да анализирам подробно този сън, тъй като би трябвало да изложа цялата история на жената. Открива­ме все пак големия гарван и главно клюна му, който на­помня за класическия нос на „злата вещица". Сънувала­та направи следните асоциации:

КЛЮН. Той рови във вътрешностите, изтръгва ги, леля Полин...

Тук клюнът е „фалически" символ, оръжие, което изкормва. Но защо леля Полин? Защото тя е „отгледала" младата жена, като й е забранявала всяка свобода и вся­ка любов. Така сънувалата придобила почти пълна уве­реност, че не е жена, че няма корем. В случая клюнът е доста патологичен знак за „кастрация", свързван с фалическата леля Полин - тиранична, прекалено „мъжка". Колкото до преследването, сещаме се за вече цитира­ния филм на Клузо „Доносникът"*. Сънуващата се чув­ства преследвана от целия свят поради чувствата си за тревожност и вина, създадени от добрата леля Полин...

Змия

Ето още едно богато на символи животно. В сънищата това влечуго представлява тъмната ни страна. То при­надлежи на подземния, невидим свят; живее в пукнати­ните, в сенчестите дупки. Но изпълзява от тях със свет­кавична бързина. Змията задушава плячката си, смила я, поглъща я. Така (пише Гастон Башлар^{1 2}) „змията е един от най-важните архетипове на човешката душа. Обожествявана или проклинала, хиляди пъти изобразявана в изкуството, пазителка на тайни и храмове,'тя се отъждес­твява с изкусителката, но и представлява Знанието, Мъдростта. Символ е на западната медицина; заедно с това се явява универсален, сексуален символ, изправен и фалически образ. Няма съмнение, че змията още дълго ще запази противоречивата си символика, ще зацленява и ще ужасява". .

•Жена сънува, че пред нея по пътя пълзи синя змия. Сти­гат до река. Змията влиза вътре и я прекосява; млада­та жена плува след нея.

Никой не би определил този сън като отрицателен! Главните асоциации на сънувалата бяха:

- Учудващо синя; знаеше къде отива; никакъв страх; следвах я доверчиво; изглежда, искаше да ми покаже нещо; не успях да преплувам реката, събудих се.

В случая става дума за змия-водач, змия-знание. Тя несъмнено иска да заведе младата жена до по-голямо самопознание, като й разкрие непознато за нея място. „Пре­косяването" на реката означава преход от едно вътрешно състояние към друго. Докъде биха могли да стигнат зми­ята и сънуващата? До храм? До слънчева поляна? До мяс­то, където е заровено съкровище? Няма да узнаем. Но сънят освободи голяма енергия у сънувалата.

•Жена сънува, че в стаята, в която се намира, е проник­нала змия. Жената изкрещява и се скрива в един гарде­роб.

Това е „фалически" сън в много широк смисъл. Тук имаме страх от изнасилване (на личността). Сънувалата впрочем усещаше чуждия поглед като „проникващ" в ду­шата й. В съня си тя се приютява в гардероб, който в случая е символ на майката (да се затвориш, да бъдеш на сигурно място). По-просто казано: социалният живот по­раждаше у тази жена тревожност и затова тя непрекъсна­то търсеше закрилата на майчината утроба.

Всъщност всички сънища за змии се въртят около едно и също: сексуалност, фалически символи, заплаха в не-съзнаваното, „пълзящи" и скрити от самите нас части от личността ни; но и: мъдрост, познание за нещата, опаз­ване на тайните и на вътрешните храмове (последните две теми присъстват и в сънищата с кучета).

Кон

Това животно е чест гост на сънищата. То е важен сим­вол; да се опитаме да определим най-разпространените му значения.

Конят се появява изневиделица, галопира, рие с копи-то, препуска, тъпче. У много народи той е син на Нощта и носи едновременно живот и смърт. Но конят е и соларно животно. Обяздват го воини и богове. „Конят на Апокалипсиса" е свързван с пречистващия, но унищожите-лен огън; той побеждава и възвестява нови времена. Hal

коя препускат както воините-отмъстители, така и опус­тошителните орди.

Затова в сънищата той често е пратеник на смъртта, разбирай на „стъпкването" на личността, както и на възможното й възраждане.

Присънилият ни се кон е символ на инстинкта, нео­буздан или усмирен. Конят е плах, капризен, непредви­дим, див, често глупав. Той е животното, което пленява-ме и „опитомяваме".

В някои сънища конят и човекът образуват едно цяло; това е образът на хармонията между несъзнаваното и съзнателното. Подобен сън показва, че личността става все по-хармонична.

От гледна точка на сънищата важен е и цветът на коня; черен или бял кон, пратеник на ада и на страха или сред­ство, което ви отнася до собственото възраждане.

Колкото до понито, то може да представлява възходя­щата жизнена сила, потенциалната енергия, която се стре­ми да се изрази, както и радостта от живота.

Някои сънища накратко

•Ан сънува, че конят не й се подчинява и неумолимо по­ема в посока, различна от избраната от нея.

Преводът на този сън е лесен; съществува разнобой между несъзнателните пориви и съзнателната воля на Ан. Имаме „разцепление" на личността. В този случай става дума за предупреждение. Ан вече знае: спешно е да сдобря моя Свръхаз и моя Аз; в противен случай риску­вам да изпадна в състояние на тревожност, което е след­ствие от всеки дълбок конфликт в личността...

•Марк сънува, че язди бял кон, който бавно се придвижва (със специално заучени стъпки!) към някаква гора. Събужда се истински очарован.

Цветът на коня и заучените стъпки очевидно са поло­жителни знаци. Заучените стъпки означават пълно съгла­сие между конника и коня - тоест личността на Марк постепенно постига хармония. Колкото до гората, тя без-

спорно символизира несъзнаваното на сънуващия. Той върви натам, за да изследва себе си. Но вече усеща, че ще открие голяма духовност и душевен покой.

•Жаклин сънува, че върви подир коня си. Не знае накъде е тръгнал, но му се доверява.

Тук имаме „кон-водач", който прибира в дома му сле­пия или ранен воин. Жаклин усеща, че трябва да се дове­ри на инстинкта си в момент, когато е „ослепяла" от про­тиворечивото си поведение във всекидневието. Сънят е много кратък, но много важен.

•Маргъорит сънува коне от години. Сценарият е винаги един и същ. Конете са пощръклели и сънуващата се опитва да се приюти някъде. Всеки път сънят поражда у нея паника.

Това е много разпространен сън. Можем да се запита* ме колко ли хора на земята го сънуват всяка нощ! В него има усещане за сляпа, разрушителна стихия и за пълно безсилие пред смазващата й мощ.

В подобен случай всеки сънуващ трябва да се запита: кой е този кон? Кого представлява тази неустоима стихия? И от кого сънуващият несъзнателно се чувства заплашен? Кой така безспирно броди из несъзнаваното му? Има голя­ма вероятност конят да символизира „лошата майка", по-рядко „лошия баща". Тъй или инак, на тези сънища винаги трябва да се обръща внимание, като се има предвид въздей­ствието им, особено ако се явяват редовно.

Котка

Символиката на котката „се люлее" като махало. Ту ненавиждано, ту обожествявано, това животно - заедно със змията - открай време провокира човешките страсти. Има хора например, които са неспособни да докоснат кот­ка. Други, обратно, живеят заобиколени от истинска ко­лония от писани. Кое лежи в основата на толкова проти­воположни чувства?

Символиката на котката несъмнена се дължи на ха­рактера, който хората й приписват. Казват, че е незави­сима, горда, безразлична; от друга- страна, минава за привързана към човека, гальовна. Обвиняват я в ковар­ство, мистериозност, но и я смятат за мъдра. В Камбод­жа вярват, че е способна да предизвиква дъжд. Известно е колко са я почитали в древен Египет за нейната пъргавина, за мускулната й сила, за бързината й.

Котката играе роля и в народните суеверия. „Лошо зна­мение" е черна котка да ти пресече път; ако обаче чуеш котка да мяука призори, ще те споходи късметът и тъй нататък. В много традиции черната котка символизира смъртта.

Така че сънищата, в които се появяват котки, могат да имат разнообразни значения в зависимост от онова, което сънуващото лице „проецира" върху животното.

Със своята тайнственост, със „зелените си дебнещи" очи, с гъвкавостта си, с резкия си и „капризен" характер котката често символизира жената или женствеността, обикновено в пейоративното й значение.

•Млада жена сънува, че пресича улицата. На перваза на един прозорец стои сиамска котка, която я фиксира с притворени очи. Сънуващата се спъва; хората се обръ­щат след нея.

Според асоциациите на жената сиамската котка е "пред­ставителка на света на високомерните, елегантни, само­уверени жени, пред които тя „се препъва" и губи почва в живота. Всичко това вследствие на различни обстоятел­ства, които тук няма да излагам.

•Жена сънува, че котката й се приближава до нея. Тя я докосва и се събужда със сексуални усещания. Главните асоциации на сънувалата бяха следните: - козина, нежност, меко тяло, да потънеш в топли­ната, жена, безсрамие, очакване, отвращение, привли­чане...

Всички тези асоциации напомнят за жената; те са оц­ветени със сексуалност. Дали не става дума за латентна хомосексуалност?

•Мъж сънува, че го напада рояк от побеснели, котки, които започват да го дерат, като надават ужасни дрезгави крясъци.

Асоциациите му:

- ад, кръв, гняв, лудост, разкъсване, раздробяване, смърт, клане...

Става дума за подчертано „адски" и доста патологичен сън. Всъщност този мъж усещаше, че вътрешният му жи­вот се разпада; боеше се да не полудее вследствие на нерв­ната си депресия. Но най-парадоксално сънят му помогна да поеме по правилния път. Той си даде сметка доколко сам е изковал собственото си нещастие и до каква степен несъзнателно се е стремил да се самоунищожи (алкохол, рисково управляване на автомобил и пр.). Сънят му позво­ли да „се вземе в ръце" по много положителен начин.

Такава е символиката на котката. Но да не забравяме, че като свещено животно тя символизира и Мъдростта!

Така че присъни ли ни се котка, следва на първо мяс­то да анализираме собствените си обичайни чувства към това животно, евентуалните ни суеверия, както и, разби­ра се, общия контекст на съня.

Крокодил

Той доста ни навестява нощем и е крайно архаичен сим­вол - на дълбините на несъзнаваното. Дошъл е от нощта на времето, още отпреди потопа. Затова не е чудно, че символизира и мъдростта на дедите и в някои традиции притежава „светлинни" качества.

Но крокодилът е преди всичко чудовището на тиши­ната и неподвижността, на бруталното и светкавично на­падение (понякога го свързват с мълнията). Той ви зав­лича във волните дълбини без никаква възможност за

спасение. Символ е на „лошото око", на „предопределе­нието"; в някои зоологически градини посетителите хвърлят монети в ямата, където той сякаш дреме, за да не предизвикват съдбата.

Крокодилът е онзи, който дебне невидим от водния си свят. Той се родее с дракона, варана - други животни, дошли от недрата на вековете. Способен е да потопява и унищожава; затова понякога символизира Великия гос­подар на живота и смъртта.

У човека от Запада сънищата с крокодили почти ни­кога не пораждат приятни усещания. В тези случаи тряб­ва да се слезе дълбоко в несъзнаваното и да се потърсят там лицата, възприемани като разрушителни и пагубни за личността.

И как няма! Въпросът е: кого или какво представлява този крокодил? Коя е тази „неразрушима" сила, която обитава несъзнаваното на сънуващата и която на всич­кото отгоре прониква в семейната спалня? И ето го от­ново (ама наистина...) образа на „поглъщащата" майка, символизирай от крокодила. Майка, обсипала дъщеря си с укори за това, че я „изоставя", когато се омъжва, уко­ри, които впрочем увенчават двайсет и осем годишното пълно господство над личността й. И - това показва чув­ството за вина на сънуващата - майката прониква в спал­нята, за да захапе отново дъщеря си и да я повлече към наказанието и тревожността.

Такава беше поне версията на сънувалата...

Кукувица

Когато - много рядко - се появява в сънищата, кукуви­цата изразява усещането за паразитиране, чувството, че

сме „в повече", че заемаме чуждо място и пр. В такива случаи тя е знак за чувство за вина и малоценност. Може да бъде и символ на инстинкт,за притежание с разяжда­щата ревност, която той включва.

Куче

Обикновено то е отзивчивият другар. Верността на как­вато и да е цена. Инстинктът. Както и онзи, който „подушва" и открива неща, недостъпни за ограничените ни сетива.

Но символиката му е много по-широка от тези еле­ментарни представи. Кучето е пазач - пазач на човека и на ада. То води човека в нощта на смъртта, както води и слепеца. Много митологии го свързват с подземния свят, с другарството в отвъдното. Кучето охранява вратите на свещените места. У някои племена мъртвият винаги бива погребван заедно с кучето си, което ще го отведе в не­бесното царство.

Кучето може да е и соларен символ; или майчин. Ето един интересен сън на двайсет и седем годишен мъж:

•Присънва му се, че върви към голяма къща. Главната врата се намира над нещо като площадка - „странна, много сюрреалистична" (казва сънувалият). След него вървят две кучета, бяло и черно, средно големи. Внезапно кучетата го задминават и застават на площадката с лице към сънуващия, който се поколебава. Но кучетата не изглеждат заплашителни, само „строги и много спо­койни" (уточнява сънувалият).

Сред асоциациите на този мъж откриваме:

-КЪЩАТА. Ставаше дума за наскоро купена от него къща, с която още не беше свикнал. Тя представляваше неговият Аз. Младият човек бе започнал психоанализа и вече откриваше възможностите си, както и някогашни­те си изтласквания. Ясно е, че къщата в съня символизи­ра този нов Аз, към който още не се бе нагодил.

-ПЛОЩАДКАТА. Тя увенчана стълбите, а те символи­зират прага, който трябва да се прекоси. Тук прагът оз­начава „преминаване" към промяна във вътрешното състояние.

-ДВЕТЕ КУЧЕТА. Бяло и черно, светлина и сянка. Две. крайности. Числото две символизира в случая противо­положните страни на личността (доброто и злото напри­мер, както ще видим в символиката на числата).

-КУЧЕТАТА ЗАСТАВАТ НА ПЛОЩАДКАТА. Така те се превръщат в пазители на къщата. В символен план те са „пазачите на прага", праг, който сънуващият трябва да прекрачи, за да достигне до себе си. Кучетата са стро­ги и спокойни - би могло да се каже, че е достатъчно сънуващият да покаже своя „пропуск", тоест да осъзнае, че е все повече „изряден" към себе си. Отличен сън!

Това животно очарова децата със своето явно доброду­шие, с майчинския си и спокоен вид. То е важен символ, макар и да се среща доста рядко в сънищата. Според ня­кои народности (сойотите) мечката е господарката на го­рите, „черната старица".. Други я смятат за символ на мъдростта. Тя изразява преди всичко стихийната сила, могъществото на несъзнаваното, но и недпредвидимото, капризния примитивизъм и склонността към насилие, които често се вграждат в отрицателната ни Сянка. В дет­ските сънища мечката нерядко е въплъщение на майчи­ния авторитет (или на бащиния, ако става дума за мечок).

Той е небесният император. Предполага се, че гледа слънцето „в очите". Символизира могъществото, непобедимостта. Като соларна птица понякога бива свързван

със светкавицата. Той е и животното, което се спуска върху плячката си, кълве я, отвлича я.

Орелът често се явява в сънищата. Той може да озна­чава вътрешна духовност и себерсъществяване. Поняко­га обаче изразява страх от „пробождане", тоест страх от кастрация и от смаляване на личността.

Орел, който ни гледа, „дебне" ни, сочи чувство за вина, пораждащо усещането, че другите „виждат през нас", че са ни разкрили, че сме изложени на погледите на хора, за които смятаме, че ни превъзхождат.

В съня може да се появи и убит орел. Тази смърт сим­волизира разрушението на някакъв идеал, смъртта на илюзиите, дори усещането, че сме си провалили живота.

В западните цивилизации той обикновено предизвиква ужас. Но у други народи притежава изключително по­ложителна символика. Ева Мейерович съобщава, че в Индия паякът е много важен космологичен символ. Та нали паяжината напомня слънцето, което „секретира" лъчите си както паякът нишките си? Според някои аф­рикански народи Паякът (Анансе) е създал слънцето, луната и звездите и е „замесил човешкото тесто". За ашантите паякът е основният Бог, който е създал чо­века. Поради факта, че тъче мрежата си, като извлича от себе си необходимото вещество, паякът придобива положителна функция; в такива случаи той се схваща като запознат с тайните на живота, на миналото и бъде­щето.

У нас паякът обикновено се възприема като отрицате­лен в сънищата, тъй като ние сме „просмукани" от злотворните свойства, приписвани на това насекомо. Но ще видим по-нататък един много положителен голям сън, в който главното действащо лице е бял паяк.

Отрицателният паяк

Тук се намесват два елемента: паяжината и насекомото. Паякът „тъче" капана си. Дебне плячката си. Овързва я. Стои неподвижен в центъра на мрежата си, но реагира с извънредна бързина.

Схващан по този начин, паякът се е превърнал в сим­вол на „лошата майка" със своята натрапчива и поглъ­щаща страна - лошата майка „се залепва" за детето си, задушава го и си го присвоява. В този случай паякът е символ на смъртта на личността и често се явява в съни­щата на хора, главно на жени, които усещат майка си като отрицателна, регресивна, унищожителна. Тогава той е транспозиция на символа на „злата вещица".

Все в отрицателен смисъл паякът олицетворява фатал­ната жена, пленителната и смъртоносна жена, която омагьосва и убива. В това значение той се явява в съни­щата на мъже, чиято отрицателна Анима функционира като злотворна сила. Разбира се, и при мъжа паякът може да символизира майката.

Понякога паякът е символ на самия сънуващ; тогава той изразява свръхнарцистичната и прекалено интро-вертна страна на неподвижна и обърната към центъра си личност - паякът е застинал в мрежата си.