120
При последните от тези епизоди техническите неизпълнения са относи- телно по-малко благодарение на масираните интервенции от страна на
международните институции, най-вече на МВФ и Световната банка. Дали тези интервенции са били разумни и оправдани е отделен въпрос, който засега ще оставим настрана. Детайлите, които се открояват в таблица 6.4., са петте неизпълнения на Турция, шестте на
Перу и седемте на Бразилия и Еквадор. Други държави също имат значителни бройки.
Дотук се фокусирахме върху броя на неизпълненията, но този показател е донякъде субективен. Кризисните епизоди могат да имат връзка помежду си, особено ако условията на преструктуриранията са били тежки и са правели рецидива почти неизбежен. В последващите таблици сме се опитали да изключим явно свързаните епизоди, тъй че когато между две последователни просрочил по външния дълг са изминавали
две или по-малко години, ние сме ги отчитали като едно. При все това, за да получим по-добър поглед върху историята на проблемите по обслужването на ангажиментите на отделните държави, след това сме разгледали и броя на годините, прекарани в неизпълнение от момента на получаване на тяхната независимост.
Започваме с изброяване на резултатите за Азия и Африка в таблица 6.5.
Тази таблица показва общия брой на предоговарянията и преструкту- риранията за всяка държава (използвайки възприетата от нас мярка), както и дела (в процентно отношение) на годините от 1800 г. (или от
независимостта, ако тя е с по-скорошна дата), които държавата е прекарала в състояние на неизпълнение или преструктуриране. Следва да отбележим, че макар азиатските кризи да са многобройни, те обикновено се разрешават относително бързо. Единствено Китай, Индия, Индонезия и Филипините са прекарали повече от 10 процента от независимото си съществуване в просрочие по дълговете си (макар,
естествено, претеглено спрямо броя на населението, тези страни да съставляват по-голямата част от региона).
Досието на Африка изглежда далеч по-зле, като някои от държавите са били неизрядни приблизително през половината от времето. Една от основните причини африканските просрочил да не са така нашумели, както, да
речем, латиноамериканските, е, че дълговете на африканските държави са сравнително малки по размер и отражението им върху цялостната система не е така остро. Това обстоятелство обаче не прави дълговите кризи по-малко болезнени за жителите на съответните държави, които са принудени в същата степен да понасят последиците от внезапната финансова консолидация и ограничения достъп до кредитиране, често пъти придружени и от завишаване на лихвените нива и снижаване на курса на местните валути.