Този път е различно


Отвъд цената на спасителните пакети: влияние на кризите



Pdf просмотр
страница98/187
Дата23.11.2023
Размер5.15 Mb.
#119408
ТипКнига
1   ...   94   95   96   97   98   99   100   101   ...   187
Този път е различно - Райнхарт и Рогоф - 4eti.me-1
Свързани:
Two complementary approaches to Dostoyev, Бонов,Ангел-Митове и легенди за съзвездията, bgposlovici, DPS-Kniga, Milen Semkov - Zapiski po syvremenna istorija 1918-1945, Кратки отговори на големите въпроси - Стивън Хокинг - 4eti.me
Отвъд цената на спасителните пакети: влияние на кризите
върху приходите и дълга
От Втората световна война насам най-разпространеният политически отговор на системните банкови кризи (както в напредналите, така и в развиващите се икономики) е да се прилага (с различна степен на успех) пакет от мерки за стабилизиране на банковия сектор било то чрез изкупуване на лошите активи, целеви сливания на засегнатите институции с относително стабилни такива, преки национализации или някаква комбинация от гореизброените. В много случаи тези действия имат значителни фискални последствия, особено в ранните фази на кризата. Както обаче многократно подчертахме, банковите сътресения не отшумяват бързо и оставят траен ефект върху пазарите на активи – особено върху цените на недвижимите имоти и реалната икономика. Ето защо не е учудващо, че в резултат на тях държавните приходи търпят сериозни неблагоприятни последствия.


187
Фигура 10.6. Реален ръст в приходите на централното правителство и банкови кризи: Всички държави, 1800-1944 г.
Източници: Информацията за приходите е от Мичел (2003а, 2003b). За многобройните източници на цените по държави виж Райнхарт и Рогоф (2008а).
Бележки: Фигурата показва, че негативният ефект на кризите върху приходите не е ново явление. Потребителските цени снижават приходите на централното правителство. Включени са осемдесет и шест епизода на кризи от 1800 до 1940 г., за които разполагаме с данни за държавните приходи. Годината на кризата е означена с t.
Съществуват различни проучвания, проследяващи отрицателното въз- действие на банковите кризи върху реалния сектор. Това, което те оставят без внимание обаче, са преките отражения на рецесията върху прави- телствените финанси – и то най-вече върху данъчните постъпления. Фигура
10.6. изобразява тенденциите в средния ръст на реалните държавни приходи три години преди, по време на и три години след банковите кризи за осемдесет и шестте епизода през периода 1800-1944 г., за които разполагаме с пълни статистически данни.
197
Във фигура 10.7. е показана сравнителна извадка за всички 138 банкови кризи от Втората световна война насам. Тенденциите преди и след войната не са напълно идентични, но все пак показват забележително сходство.
Годишният ръст в приходите е стабилен през годините, предшестващи банковата криза, отслабва значително в годината на самата криза и веднага сред това започва да бележи спад.
197
Приходите (от Мичел, 2003а, 2003b) са дефлирани с индексите на потребителските цени; многобройните източници на тези данни са изброени по държави и периоди в
Приложение А.2.


188
Фигура 10.7. Реален ръст в приходите на централните правителства и банкови кризи: Всички държави, 1945-2007 г.
Източници: Информацията за приходите е от Мичел (2003а, 2003b). За многобройните източници на цените по държави виж Райнхарт и Рогоф (2008а).
Бележки: Фигурата показва, че разходите по стабилизиране на банките са само част от обяснението за покачването на публичните задължения след криза.
Потребителските цени снижават приходите на централното правителство. Включени са общо 138 епизода на банкови кризи от 1945 до 2008 г., за които разполагаме с данни за държавните приходи. Годината на кризата е означена с t.
При предвоенните епизоди този спад трае средно две години, а след войната се удължава на три.


Сподели с приятели:
1   ...   94   95   96   97   98   99   100   101   ...   187




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница