24 Съществуват два основни подхода при анализа на олигопола:
•
Първият изхожда от дефинирането на цената на базата на предположението, че цените на останалите предприятия в сектора са фиксирани. В този случай е налице ценова конкуренция;
•
Вторият
подход се базира на принципа, че фирмите олигополи решават какво количество услуги да предлагат, приемайки че количествата, предлагани от конкурентите са фиксирани и по този начин се определя цената на услугите – налице е неценова конкуренция.
Анализът на транспортния пазар при тези два подхода се основава на презумпцията за липса на ограничения в превозния капацитет на операторите. Следователно, когато транспортния капацитет е голям или може да бъде повишен (чрез пренасочване на транспортни средства, използвани по други направления например), предлаганите услуги не са диференцирани и конкуренцията е ценова. Такава е ситуацията в автомобилния и въздушния транспорт. От друга страна, ако транспортния капацитет не
може да бъде увеличен, тогава конкуренцията е неценова и се осъществява чрез предлагане на различни количества транспортни услуги. Такъв е случая в железопътния, морския и вътрешноводния (речен) транспорт.
На транспортния пазар по-често възникват случаи на ценова конкуренция като в цената се отчитат и качествените характеристики на услугите. Например при пътническите превози се отчита комфорта на пътуване, удобството на часовете на тръгване и пристигане, времето за пътуване и др..
Конкуренцията на транспортния пазар се проявява както по отношение на превозвачите от един вид транспорт (интрамодална конкуренция), така и по отношение на превозвачи от два или повече различни видове транспорт (интермодална конкуренция). Конкуренцията между автомобилните оператори се доближава до съвършената, при която съществуват голям брой предприятия с малък размер. При положение, че броят на транспортните
фирми в сектора се намали, структурата ще се доближи до олигополистичната, а потребителите ще се ориентират към фирмата, предлагаща най-ниска цена на услугите. Когато се анализира конкуренцията между железопътните и автомобилни оператори, тогава по отношение на железопътния транспорт могат да възникнат два различни случая – ако цената за превозите е по-висока от тази на автомобилните превозвачи, то железопътния оператор ще напусне пазара, а ако цената е по-ниска – железопътния оператор
може да оперира на пазара, но при пределни разходи равни на тези на автомобилните фирми. Следователно, цената за превоз по автомобилен транспорт е определяща и автомобилните оператори доминират на пазара. Този анализ се базира на цената като единствен фактор за избор от страна на клиентите. Всъщност, закъсненията, надеждността и др. показатели за качеството на превозите също би трябвало да се включат в анализа. Освен това, услугите предлагани от автомобилните и железопътни превозвачи не са напълно взаимозаменяеми, което води до намаляване на конкурентната борба между тях.
Често срещан случай е конкуренцията между транспортните оператори при предлагането на услуги по едни и същи направления. Типичен
пример е конкуренцията