Трета национална научна конференция по политическа икономия
Изтегляне 467 Kb.
|
| 12 В по-общ план, за икономическата наука от края на ХХ – началото на ХХІ век, до подобен извод се достига в [10, с. 32]: “появата на множество клонове и клончета в икономическата теория ... [не доведоха до] разработването на единна и вътрешно хомогенна система на икономическата наука. Те всъщност са по-нататъшната стъпка в противоположна посока – към нарастваща противоречивост, дезинтегрираност и фрагментарност на икономическата наука.” 13 През 70-те години на миналия век имаше силен интерес към теорията и методите за идентификация – тогава под наименованието “разпознаване на образи”. Има различни процедури за разпознаване. Някои от тях днес масово се прилагат в системи за сигурност – например разпознаване дали дадено лице е от кръга на имащите право на достъп до определени помещения или информация. 14 С първата група признаци отговаряме на въпроса “Кой е обектът?”. Илюстрация: в етажерка с книги указваме – “червената книга с твърда подвързия” или “на втория рафт, третата книга отдясно наляво”. С втората група признаци отговаряме на въпроса “Какъв е обектът, какво представлява той?”. Такива признаци се залагат в дефинициите; например “Политическата икономия е икономическа теория, която ... (следват същностни признаци) ....”. По-нататък при зададена дефиниция може да се търси идентификация дали нещо е политическа икономия или не е, дали попада под дефиницията за политическа икономия или е извън нея. За идентификацията не е необходимо непременно същностно дефиниране. Тя може да се постигне и само чрез опознавателни признаци. В илюстрацията с указване на книги в етажерката признаците не са същностни, но изпълняват успешно функцията си за обозначаване и отграничаване: въпросът може да е например “Би ли ми подал речника?”, - “Кой е той?”, - “Червената книга с твърда подвързия.” “Червена, с твърда подвързия”, не ни казва нищо за това “какво е речник”; но идентификацията е успешна. Ако не знаем какво е речник и не отчитаме различието в естеството на признаците, може да останем с впечатлението, че речник е (всяка) червена книга с твърда подвързия. При децата подобни обърквания не са рядкост. В академичните среди нещо подобно би могло да се случи, когато в наименованието “политическа икономия” търсим отговор на въпроса “какво е политическа икономия”. 15 Ясен отговор на въпроса кое е теоретично и кое – приложно знание няма, вкл. и при уговорката за относителността на границата помежду им [101, с. 93-94]. 16 Изписани са и трите имена, за да се избегне евентуално смесване с друга, макар и по-малко значима фигура в класицизма – баща му Джеймс Мил. 17 Д. Рикардо. Принципи на политическата икономия и данъчното облагане (1817 г.); С. Сисмонди. Нови начала на политическата икономия или богатството и неговото отношение към народонаселението (1819 г.); Т. Малтус. Принципи на политическата икономия (1820 г.); Ж.-Б. Сей. Пълен курс по политическа икономия (1828–1830 г.); Дж. Ст. Мил. Основи на политическата икономия (1848 г.). 18 Освен като наименование на доминиращата теория в епохата след класицизма, “икономикс” се използва също и в смисъл на икономическа теория/икономическа наука изобщо. С влезлия по-късно в употреба термин “мейнстрийм” (главно течение) се намалява неопределеността в изразяването – “мейнстрийм–икономикс” е доминиращата теория, главното течение в нея. 19 Имат се предвид направления извън марксизма, който поради особеното му място в съхраняването на наименованието политическа икономия, беше разгледан по-горе отделно. 20 Възникват в различни исторически периоди; например институционализмът – още по времето на прехода от класицизъм към икономикс. 21 Теорията за публичния избор (“новата” политическа икономия) и новият институционализъм. 22 Годината 1859-а е приета условно за начало на марксистката икономическа теория – излиза “Към критиката на политическата икономия”. 23,24 Ако приемем, че “нова” политическа икономия е само теорията за публичния избор, тогава “теория за публичния избор” и “нов институционализъм” са наименования на съответните обекти, взети в тяхното единично битие. Политическа икономия, икономикс и неортодоксална теория са наименования за видова принадлежност. 24 25 Ако ортодоксална теория (икономикс) и неортодоксална теория са взаимно изключващи се, не е възможно един обект едновременно да бъде и едното, и другото. 26 Термин-синоним в българската литература – междуотраслов анализ. Направлението води началото си от Василий Леонтиев, Нобелов лауреат (1973 г.); има Международна инпут-аутпут асоциация (International Input-Output Association (IIOA)) със списание Economic Systems Research. 27 Пример за интердисциплинарно изследване в областта на теорията е [81], където се търси отчитане на политиката в теорията за парите. 28 Друг е въпросът, че такива изследвания може да са по-актуални и с по-висока обществена значимост, отколкото теоретичните изследвания. 29 В доклада се приема, че теорията за публичния избор и новият институционализъм не могат да бъдат едновременно и икономикс, и политическа икономия. 30 Класификациите са логически схеми, в които се структурират съвкупности от обекти. Срещаме ги в много области на науката и практиката и най-вече в статистиката. Изразено в статистически термини обектите са “единици” на съвкупността, а структурирането се извършва по зададени “признаци” и “значения” на признаците. Признакът е свойство (качество), притежавано от всички или от част от единиците на съвкупността, което структуриращият избира за признак. Значение на признак – илюстрация: признакът образование може да има значения примерно основно, средно, висше, а признакът цвят на очите – например светли, тъмни, други. Една и съща съвкупност от обекти може да се представи в различни класификации в зависимост от признаците, от последователността, в която те се въвеждат в структурирането и от подбраните значения на признаците. Обикновено класификациите са йерархично изградени, в няколко равнища; ако са логически прецизни, в тях не би трябвало да има припокриване в рамките на едно и също равнище. Класификациите за политическата икономия, съдържащи се в литературата, а също и предложената, са в едно равнище и в тях има припокривания. Без да се навлиза повече в теорията и методиките за построяване на класификации: главната причина за припокриванията е, че още на равнище първични обекти (направления, школи, теории) последните не са добре откроени, разграничителните им линии са неясни и много от тях, в една или друга степен, се припокриват. В предложената класификация:
31 Тук те няма да бъдат разглеждани, тъй като ще се наложи обсъждане на по-общи въпроси на методологията на науката въобще и на икономическата наука, което ще ни отклони от основната линия в доклада. 32 Други, по-специфични виждания – например за обект се посочват “политическите и икономическите ценности”. 33 При Маркс, а след това и в цялото историческо развитие на марксизма, в центъра на икономическите отношения са отношенията на собственост при производството на благата. Те задават статута на индивидите, групите, класите в производството като капиталисти-собственици или като наемен персонал. Статутът в производството обуславя участието в разпределението и потреблението, а в определена степен и в размяната. От тук определящи за икономическите отношения са отношенията в производството; терминът “производствени отношения” заменя термина “икономически отношения”. 34 Други, по-специфични виждания. Като предмет се имат предвид:
35 Например в каталога на ELGAR за 2016 г. “Economics” обхваща рубрики като Изследователски методи, Иновация и технология, Икономикс на спорта, културата и туризма, Икономикс на труда, Политическа икономия, Хетеродоксален икономикс, Икономикс на развитието, Икономическа география, История на икономическата мисъл. 36 Има се предвид вероятно аналогия с раздвоеността и непоследователността в личностната самоидентификация при това тежко психическо заболяване. 37 В литературата, както вече се отбеляза, се говори понякога за политическа икономия в икономикса [36, с. 15-21; 74, с. 141-142; 96, с. 97] като се имат предвид новият институционализъм и преди всичко теорията за публичния избор, подвизаваща се също с наименованието нова политическа икономия. Под това наименование се има предвид икономически плюс политологически анализ, но теорията за публичния избор е твърде далеч от разбирането за политическа икономия в доклада, а претенциозното определение “нова” изглежда съвсем не на място. По аналогичен начин в доклада от политическата икономия е изключен и институционализмът. 38 Такава дискусия не би била лишена от смисъл. Всяка теория има свое начало и развитие. Стои въпросът: коя е теорията, кои са опознавателните и същностните ú (охарактеризиращите я) признаци, има ли връзка между характеристиките на теорията и наименованието ú, големите промени в нея, съпътствувани ли са и от промени в наименованието и ако да – има ли връзка между естеството на промените в теорията и промените в наименованието. Погледнато исторически, в продължение на един век “политическа икономия” е наименование на класическата икономическа теория. Теорията за публичния избор продължение ли е на класическата икономическа теория, за да носи името “нова” политическа икономия? А ако не е, как да се гледа на означаваните или самоозначаващи се с чужди имена? 39 Илюстрация. Искаме да си построим къща. Един възможен подход е да направим избор измежду типови проекти. Друг подход – правим задание за къщата като имаме предвид за какво ще я ползваме (за основно жилище или за вила, ако е за вила – целогодишно ползване или само за летния сезон), къде ще се строи – във вилна зона, в малко населено място или в центъра на голям град, колко етажа да има, какъв архитектурен стил предпочитаме и т.н. Когато си подготвим заданието се обръщаме към типовите проекти. Някой от тях може да се окаже подходящ във вида, в който е, или след доработване, или да се наложи разработване на изцяло нов проект. (За политическата икономия нямам предвид разработването на изцяло нова теория.) 40 За българската критика вж. [114а]. 41 Връзката на икономиката и обществото с природата е условие за съществуването им – ако нямаше съответната природна среда, нямаше да има хора, общество и икономика. Не е в сила обратната зависимост – хората, обществото и икономиката не могат без природата, но природата може без тях. 42 С гениална прозорливост класиците са напипали тези въпроси и са ги извели на преден план в икономическата теория. 43 Изложението за Ростоу, водеща фигура в теорията за растежа, е по [72, с. 118, 121-122]. Имам предвид книгата му “Стадии на икономическия растеж (Некомунистически манифест)”, публикувана през 1969 г. и преведена на всички основни и на много други езици, в т.ч. и на български (българското издание е от 1993 г. – Делфин Прес, Бургас). 44 “Теоретици на икономическия растеж от Д. Юм до съвременността” (Rostow, W. Theorists of Economic Growth from David Hume to the Present …, 1990) – по [72, с. 121]. 45,46 В историята на икономическата мисъл 1870 г. е приета за начало на “маржиналната революция” – вж. също [109, с. 117; 117, с. 16]. През 1871 – 1874 г. излизат основни трудове на Джевънс, Менгер и Валрас, оказали влияние за развитието и налагането на маржинализма. 46 47 Коментарът е от 1996 г. Казаното се отнася за икономикса и с още по-голяма сила е валидно днес, двадесет години по-късно. 48 Предметът се променя в зависимост и от това, коя от “многото политически икономии” имаме пред вид. 49 Вж. също [98]. (В [98] под “икономика” се има предвид науката/теорията за икономиката и от този ъгъл се разглеждат въпроси и на философския поглед към икономиката–реалност.) 50 И в това отношение, трябва да признаем, критиките на ортодоксалната срещу неортодоксалната теория не са лишени от основания. 51 Има се предвид несложна математика, защото по принцип, колкото математическият апарат е по-сложен, толкова изразяваното от него е съдържателно по-неопределено и е по-далеч от реалността. 52 Две илюстрации:
53 Случаи, при които е получено знание, за което след това се търси съотнасяне с реалността, не са рядкост при разработване на иконометрични и други методи и модели: създава се метод или модел и след това се търси сферата на приложението му и съдържателна интерпретация на получаваните с него резултати. 54 Илюстрация. Капитализмът на ХХ и ХХІ век се самоидентифицира като демократичен и хуманен. Но в ортодоксалната теория хомо икономикус е твърде далеч от хуманизма: той е егоист, който преследва собствения си интерес, не е много склонен да помогне на ближния (както предписват светската и християнската етика) и по-скоро е готов да му навреди, ако “ползите от това ще са по-големи от разходите”. В неортодоксалната теория се обсъжда идеята за въвеждане на повече хуманност в икономическата теория. Интересна идея. Но ако хуманността я има в теорията, а я няма в реалността? Това ще приближи ли теорията до реалността или ще я отдалечи? Или да вземем концепцията за хомо културалис [105]. Неведнъж съм мислил как би изглеждала теорията, ако на мястото на хомо икономикус поставим хомо културалис, в който освен всичко друго има и хуманност. Теорията ще започне да се променя от описваща и обясняваща реалния свят в теория, предписваща един по-добър свят. В теорията, описваща и обясняваща реалния свят, по-възможно ми изглежда замяната на хомо икономикус с “новия икономически човек” [116, с. 106].
55 Наименованието се извежда от “икономия = наука за икономиката”; “икономия + политическа наука = политическа икономия”. 56 Едно от обясненията за което е влиянието на англоезичното академично пространство върху икономическата наука в света, вкл. в България. 57 Когато в световната и в българската литература се говори за засиления интерес и за впечатляващата “ширина на фронта”, под политическа икономия се има предвид всичко, което носи това наименование. 58 В българската литература по-обстоен преглед и обсъждане на интердисциплинарните изследвания, въз-приемани като политическа икономия, могат да се намерят в [44; 73, с. 32-34; 74, с. 145-146; 96; 97]. 59 Едно от основанията е, че, както се отбеляза по-горе, икономиката съществува и функционира в обществена и природна среда и ако отчитаме това обстоятелство, изследването по необходимост трябва да е интердисциплинарно. 60 “Съвременните представи за политическа икономия ... варират в един широк диапазон ... : от неокласическия икономикс до радикалната политическа икономия ...[в т.ч.] третирането на политическата икономия като ново направление в икономикса, резултат от интеграцията на икономическа и политическа наука. Ако икономиксът ... търси ... развитието на нови теоретични области по пътя на интеграция с политиката и правото (на базата на собствената си методология), то хетеродоксалните школи виждат пътя ... чрез възраждането на класическата традиция, чрез възвръщане преди всичко към начина, по който класиците дефинираха предмета и метода на науката.” [73, с. 37; курсивът е мой – В.Т.]; вж. също с. 32 на цитирания източник, където интердисциплинарните изследвания се интерпретират “в контекста на разширяващия се обхват на неокласическия икономикс”. 61 Които сами по себе си може да са смислени, интересни, полезни и с висока обществена значимост. 62 Ако наречем масата стол, с това тя става ли стол или продължава да си е маса (въпреки че на нея може и да се сяда)? 63 Въпросът е поставян многократно – в [14, с. 417-419; 39, с. 104; 42; 63, с. 305, 313, 314, 323; 64; 65; 70, с. 72-73, 84-93; 97, с. 57-58; 103, с. 8]. 64 Има се предвид неокласическия икономикс без новото кейнсианство. 65 Без книгите, създадени преди този период (произведения на класици и др.) и преиздадени през него.. 66 В която и да е област студиите и статиите обикновено превишават на брой книгите. 67 Професионалната академична общност на проявяващите интерес към политическата икономия. 68 Когато говоря за класическа традиция и за класиката като извор на съвременната политическа икономия, имам предвид Смит, Рикардо, Маркс, Кейнс. 69 Консолидирането не изключва плурализъм. 70 Нещо, което се случва с неокласическата теория при формализацията и математизацията ú през втората половина на ХХ век и понастоящем. Има го също и при интердисциплинарните изследвания. 71 Вж. също изложението за методологията в подраздел ІІ.1.3. 72 Не могат да се разберат и смислено да се обяснят устройството на икономиката и разпределението, ако се изключи собствеността. 73 Под условия за производство имам предвид по-широка трактовка от онова, което в марксизма е средства за производство. 74 Това е най-често срещаната в литературата идентификация. Понякога се използва изразът “всичко, което но-си етикета политическа икономия”. В допълнение към това – илюстрация: ако на пакет с извара има етикет “кашкавал”, да възприемаме ли изварата като кашкавал? 75 Има много подобни центрове в други полета на икономическата наука и икономическото висше образование. Те обикновено са без постоянен щатен академичен състав. Създаването и поддържането на такъв център може да се постигне със сравнително скромни финансови ресурси. 76 Вж. [73]; могат да се направят и допълнителни проучвания. 77 Под платформа имам предвид основни виждания за пътя, за обекта, предмета и методологията, за източници-те на теорията и позициите ú по значими въпроси като създаване и разпределение на благата, функциониране на икономиката, собственост и др. 78 Изброяването на направленията не е изчерпателно, а е само примерно и насочващо. 79 Във всички изброени случаи има място за приложен интердисциплинарен анализ. Въпросът е, това ли ще е политическата икономия в България? * * Публикации на български автори; вж. поясненията в увода. Каталог: Departments -> Ikonomika -> Documents Departments -> Секция Микробна генетика лаборатория по генетика на млечно кисели бактерии ръководител: доц д-р Светла Трифонова Данова Departments -> Лаборатория по приложни биотехнологии Departments -> Секция „морфология на микроорганизмите и електронна микроскопия” Завеждащ секция: Доц д-р Стоянка Р. Стоицова Departments -> Проф. Нина Ивановска, д б. н Завеждащ отдел „Имунология” Departments -> Колектив: Главен асистент д-р Виолета Вълчева, доктор по биология Departments -> Програма VІІ лятна школа по Пъблик Рилейшънс "пр за пр" Documents -> Конспект за държавен изпит по микро- и макроикономика в ру "А. Кънчев" Documents -> Конспект за държавен изпит по Икономика в ру "А. Кънчев" Documents -> Уважаеми организатори и домакини на Националната конференция по политическа икономия Изтегляне 467 Kb. Сподели с приятели:
|