Тържествуващият Христос Размишления за историята на великата борба
Изтегляне 2.75 Mb.
|
| След смъртта на Моисей юздите на управлението бяха поставени в ръцете на Исус Навин. Неговата служба носеше със себе си голяма чест и голяма отговорност и поръченията, дадени на Моисей, сега бяха прехвърлени на него по един явен начин. “Сега” – каза Господ – “стани и мини през Йордан, ти и целият този народ, в земята, която Аз давам на тях, на израелтяните. Всяко място, на което стъпят краката ви, ви го давам, както казах на Моисей.”...
Когато Исус Навин разгледа град Йерихон и неговите укрепления, той издигна сърцето си в молитва към Бога, защото това, което се виждаше, беше сякаш против него. “Срещу него стоеше човек с изваден меч в ръка.” Това не беше видение, но самият Христос, а славата Му беше скрита под човешки облик... Ако очите на Исус Навин се отвореха, той щеше да види присъстващото небесно войнство, което щеше да събори стените на Йерихон и да предаде града в ръцете на Божия народ. Сега с цялата си увереност Исус Навин можеше да изпълни поръчението и да остави своя толкова голям и смущаващ товар на Господа!... Господ благослови Своя избран народ с благополучие... Бог заяви, че този народ ще бъде Негов свят народ и обеща, че ако те пазеха завета с Него, Той щеше да задоволява всяка тяхна нужда, потребна за щастието им. Наставлението, което Исус им даде, когато изясни на Моисей условията за това благополучие и освобождението от болестите, беше много конкретно. “Вас избра Господ, вашият Бог, да Му бъдете собствен народ” – каза той – “измежду всички племена, които са по лицето на земята. Господ не ви предпочете, нито ви избра затова, че сте по-многобройни от останалите племена; защото вие сте най-малобройни от всички племена. Но понеже Господ ви възлюби и за да опази клетвата, с която се е клел на бащите ви, затова Господ ви изведе със силна ръка и ви изкупи от дима на робството, от ръката на египетския цар Фараона.”... Тази увереност идва до Божия народ при тяхното земно пътуване към небесния Ханаан, където е приготвено богато наследство за всички, които обичат Бога и пазят Неговите заповеди. (Ръкопис 134, 1899) 7 май Победите се печелят с Божията сила, а не с нашата “И така... когато народът... нададе мощен вик, стената падна на мястото си. Тогава хората влязоха в града... и превзеха града.” (Исус Навин 6:20) В послушание на божествената заповед Исус Навин строи израелевите армии. Не трябваше да се предприема никакво нападение. Те просто трябваше да обикалят около града, като носят Божия ковчег и свирят с тръбите. Първо идваха воините – една група избрани мъже, които да завладеят града не със своите собствени сили и юначество, но чрез подчиняване на напътствията, дадени им от Бога. Следваха седем свещеника с тръби. После Божият ковчег, заобиколен от ореол от божествена слава, беше носен от свещеници, облечени в дрехи, носещи белега на святата им служба. Следваше израелевата армия, с всяко племе при своето знаме... Не се чуваше нито звук, освен стъпките на това мощно войнство и тържествения ехтеж на тръбите, отекващ между стените и звучащ по улиците на Йерихон... Израелевото войнство обикаля около града шест дена. Дойде седмия ден и с първите лъчи на зората Исус Навин строи армиите на Господа. Сега им беше казано да минат седем пъти около Йерихон и при мощния екот на тръбите да извикат с висок глас, защото Бог им беше предал града... Когато завърши седмата обиколка, дългото шествие спря. Тръбите, които бяха замлъкнали за малко, сега издадоха звук, който разтърси земята. Стените от здрав камък с техните стабилни кули и назъбени парапети се разклатиха, преместиха се от основите си и с трясък паднаха разрушени на земята. Жителите на Йерихон бяха парализирани от ужас и израелевите войнства влязоха и превзеха града. Израелтяните не бяха спечелили победата със своите собствени сили. Завоеванието беше изцяло на Господа. И като пръв плод от земята, градът и всичко в него трябваше да бъде посветено като жертва на Бога... Само вярната Рахав с нейния дом бяха пощадени в изпълнение на обещанието на съгледвачите... Пълното унищожение на хората от Йерихон беше само изпълнение на заповедта, дадена преди това чрез Моисей и отнасяща се до жителите на Ханаан: “Да ги удариш и напълно да ги унищожиш.”... За мнозина тези заповеди изглеждат несъвместими с духа на любов и милост, заповядан в други части на Библията, но те всъщност бяха предписания на безкрайната мъдрост и доброта... Ханаанците се бяха отдали на най-отвратително и унизително езичество и земята трябваше да бъде очистена от това, което щеше съвсем сигурно да предотврати изпълнението на Божиите милостиви намерения. (Патриарси и пророци)
Очите ни трябва да са насочени към Христос “Впускам се към прицелната точка за наградата на горното призвание от Бога в Христос Исус.” (Филипяни 3:14) През целия си живот ще се сблъскваме със силите на мрака и ще постигаме ценни победи. Нашите очи трябва да са винаги насочени към прицелната точка за наградата. Когато Исус Навин тръгна от Йордан, за да завладее Йерихон, той срещна едно величествено Същество и веднага Го предизвика: “Наш ли си или от неприятелите ни?” Отговорът беше: “За военачалник на Господното войнство сега дойдох... Събуй обувките си, защото мястото, на което стоиш, е свято.” Не Исус Навин, водачът на Израел, а Самият Христос извърши делото по завземането на Йерихон. Това бяха уроци, постоянно давани на децата на Израел. Като насочваше вниманието им към небесния Бог, Христос ги учеше да не присвояват славата за себе си. Нека да не подхранваме себе възвишаване Когато започнем да мислим, че сме нещо, нека да помним, че не притежаваме нищо по-различно или по-добро от другите смъртни, освен това, което Бог ни е дал. Когато сте в нужда, помнете нашата връзка с децата на Израел. Тяхната история е ясно проследена от боговдъхновеното перо. Не трябва да повтаряме техния пример на роптаене и недоволство. Бог не сложи в устата на Моисей нито една дума на осъждане. В това отношение те бяха отделени и различаващи се от всички други народи. Когато приемат религията на Исус Христос, мнозина сякаш смятат, че правят стъпка надолу. Те имат нужда да направят стъпка надолу от своето самомнение и самодоволство и да се смирят пред Бога. Но онези, които се свързват с живия Бог като Негови синове и дъщери, правят стъпка нагоре... Трябва да говорим за небето и небесните неща, като стоим в смирена молитва пред Бога. Не е безопасно за никой от нас да чувства, че ние се намираме на място, където краката ни не могат да се подхлъзнат, но трябва да чувстваме, че земята, на която стоим, е свята. Очистете храма на душата от оскверняванията, за да може Христос да влезе и да бъде върховен владетел. Като гледаме към Исус Христос, ние можем да заприличваме все повече на Неговия образ. Колкото по-тясно сме свързани с Него, толкова по-ясно ще виждаме нашите несъвършенства... За да познаем силата и мощта на истинското благочестие, ние трябва да се скрием в Исус, като Му се посветим изцяло... Посветете цялата си сила, целия си ум и всички способности на Бога. Работете предано, където и да ви постави Той и независимо в какво скромно положение. (Ръкопис 36, 1885)
Вярата и доверието в Христос осигуряват истинския успех “В света имате скръб; но дерзайте, Аз победих света.” (Йоан 16:33) В тези последни дни Нашият Господ познава борбите на Своя народ със сатанинските проводници, обединени със злите хора, които пренебрегват и отказват това велико спасение. В своята огромна откровеност и искреност нашият Спасител, мощният Генерал на небесните армии, не скрива суровата борба, която те ще преживеят. Той посочва опасностите, той ни показва плана на битката и трудното и опасно дело, което трябва да бъде извършено, а после издига гласа Си преди да влезе в битката, [като ни казва] да преценим цената и същевременно [насърчава] всички да вдигнат оръжията на своето воюване и да очакват небесното войнство да събере армиите си, за да воюва в защита на истината и праведността. Човешката сила ще намери свръхестествена сила и помощ във всеки суров сблъсък, за да върши делата на Всемогъществото, и настойчивата вяра и съвършеното доверие в Бога ще осигурят успеха. Докато някогашният заговор на злото е строен в боен ред срещу Неговия народ, Той им заповядва да бъдат смели и силни и да се борят храбро, защото трябва да спечелят небето и защото имат много повече от ангел в редиците си – мощният военен Генерал води небесните армии. Както при завземането на Йерихон, нито една от израелевите армии не можеше да се похвали с упражняването на своята ограничена сила за повалянето на стените на този град, но Вождът на Господното войнство планира тази битка с най-голяма лекота, за да може единствено Господ Бог да получи славата, а да не бъдат възвишавани смъртните. Бог ни е обещал цялата сила. Сега нямаме нужда от велики дарби, а имаме нужда от смирени сърца и непосредствени, осветени лични усилия, бдение, молитва и упорита работа... Христос е изпратил Своя представител – Светия Дух, който обгражда Неговите живи представители, заели се да проникват в невежеството с ярките лъчи на Слънцето на правдата. Неговият глас ще дава увереност: “И ето, Аз съм с вас пред всичките дни, до свършека на века.” Трябва винаги да помним факта, че водим битката в присъствието на невидимия свят. Ние всички трябва спокойно да се облегнем на Бога, докато гледаме препятствията и упоритото неверие, и обмисляме всички рискове, които могат да бъдат поети, и тогава чуваме гласа на Исус: “Не бойте се, Аз победих света.” Да, Христос е победител. Той е нашият Водач, нашият Вожд и ние можем да напредваме към победата. Ние ще живеем, защото Той живее. (Писмо 51, 1895) 10 май Как Бог гледа на предполагаемия “малък” грях “Нещо обречено има сред теб, Израелю. Не можете да устоите пред неприятелите си, докато не махнете обреченото изсред вас.” (Исус Навин 7:13) Онези, които изповядват, че са християни, и все пак не успяват да постигнат истинска набожност, са фалшива светлина, фалшиви знаци, сочещи в погрешна посока... Те не успяват да приложат в живота си принципите на истината, в които изповядват, че вярват, и смятат греховете и грешките си за маловажни. Когато Ахан открадна златната плочка и вавилонското облекло, той също смяташе, че това е незначително нещо... Поради греха на този един човек Господното присъствие беше оттеглено от израелевите армии. Господ не желаеше да служи на греховете им. Когато израелевите деца излязоха срещу Гай, те бяха поразени... Когато се върнаха обратно опозорени, победени от врага, “Исус раздра дрехите си и падна по лице на земята пред Господния ковчег, където той и израелевите старейшини лежаха до вечерта, и посипаха пръст върху главите си. И Исус каза: Ах! Господи Йехова, защо преведе този народ през Йордан, за да ни предадеш в ръцете на аморейците да ни погубят? О, да бяхме били доволни да си седим оттатък Йордан! О, Господи, какво да кажа, след като Израел обърна гръб пред неприятелите си? И като чуят ханаанците и всичките други жители на земята, ще ни обкръжат и ще заличат името ни от земята. Какво ще сториш за великото Си Име?” Ако имате духовно прозрение, можете да видите от молитвата на Исус Навин, че считаното от Ахан за съвсем малко нещо беше причината за силната болка и мъка на отговорните израелеви мъже... Виновният Ахан не чувстваше бремето. Той го прие много равнодушно... Преди народът да отиде да завземе Йерихон, те бяха наставени какъв курс да следват. Исус Навин беше казал: “Градът и всичко, което е в него, ще бъдат обречени на Господа.”... Ахан беше чул тази заповед, но той пожела обречено нещо от Йерихон, което беше предназначено за унищожение. Той дори беше готов да открадне златото и среброто, които трябваше да са обречени на Бога и да ги постави в съкровищницата на своя дом... Чуйте думите от устните на Исус Христос, който беше обгърнат в облачния стълб: “Аз няма да бъда вече с вас, ако не изтребите проклетия човек изсред вас.” (Писмо 13, 1893. Младежки наставник, 25 януари, 1894) 11 май Никой грях не може да бъде скрит от Бога “И който бъде посочен с обреченото, да бъде изгорен с огън – той и всичко, което има, понеже е престъпил Господния завет и е извършил беззаконие в Израел.” (Исус Навин 7:15) Господ не посочи виновника, но даде напътствия какво да се направи. Той каза: “И така, приближете се утре според племената си; и племето, което Господ посочи, да се приближи според семействата си; и семейството, което Господ посочи... според мъжете.”... Чрез това пресяване до дъно Господ разкрива факта, че Той знае скритите нечестни неща, колкото и да мислят хората, че са скрити. В цялата ситуация Ахан показа решимостта си да не признава своя грях. Но сега Господ приписа греха на него. Ако Исус Навин беше обявил греха на Ахан, мнозина можеха да съчувстват на виновния, когато той протестира, че е невинен и те можеха в човешките си преценки да мислят, че с него са се отнесли лошо, с него са злоупотребили. Точно така постъпват мнозина днес, когато хората биват укорени за греха, защото изпускат Бога от сметките си. Точно по тази причина Исус Навин се отнесе с Ахан по този начин. Той каза: “Сине мой, въздай сега слава на Господа, Израелевия Бог и Му се изповядай. Кажи ми какво си направил, не скривай от мен.” Господ беше казал на Исус Навин точно какво беше направил Ахан, но толкова много хора са водени от човешко съчувствие и вършителят на зло е толкова често извиняван, че Господ възнамеряваше да даде на Израел един урок, който трябваше да бъде и за наша полза днес. Затова Исус Навин помоли младия човек да каже какво е направил... Ако върху Ахан беше въздадено наказание преди да беше изповядал греха си със собствените си устни, хората, които имаха естествена склонност към бунт, щяха да обвинят Исус Навин, че се е отнесъл жестоко с младия човек и щяха да го изобличат като немилостив в налагането на такова ужасно наказание... Ахан призна и каза: “Наистина аз съгреших пред Господа, Израелевия Бог, като направих следното: Когато видях между плячката една хубава вавилонска дреха, двеста сикли сребро и една златна плочка, тежка петдесет сикли, харесаха ми... Сега са скрити под земята в шатъра ми, а среброто е най-отдолу.”... “Тогава целият Израел уби Ахан с камъни и го изгориха с огън, след като го убиха с камъни.” (Писмо 13, 1893. Младежки наставник, 25 януари, 1894; 1 февруари, 1894) 12 май Бог вярно изпълнява обещанията Си “Вие видяхте всичко, което Господ, вашият Бог, извърши заради вас с всички тези народи; защото Господ, вашият Бог, Той е, Който е воювал за вас.” (Исус Навин 23:3) След края на завоевателните войни Исус Навин се беше оттеглил в спокойното уединение на своя дом в Тамнат-сарах... Господ беше внушил на Своя верен слуга да направи както Моисей беше направил преди него – да прегледа историята на народа и да си спомни условията на договора, който Господ беше сключил с народа, когато им даде Своето лозе. Бяха изминали няколко години, откакто народът се беше установил в наследството си и вече можеше да се види реколтата от същите грехове, които до тогава бяха докарвали съдбите над Израел. Когато Исус Навин почувства немощта на напредналата възраст да се промъква крадешком над него, той се изпълни с тревога за бъдещето на своя народ. Когато те още веднъж се събраха около него, той се обърна към тях с по-голяма загриженост, отколкото има един баща... Въпреки че ханаанците бяха подчинени, те все още притежаваха значителна част от земята, обещана на Израел, и Исус Навин призова народа да не се заселва спокойно и да не забравя Господната заповед напълно да изгони тези идолопоклоннически народи... Исус Навин се обърна към самите хора като към свидетели на това, че докато се съобразяваха с условията на договора, Бог вярно беше изпълнявал Своите обещания към тях... Сатана измамва мнозина с правдоподобната теория, че тъй като Божията любов към Неговия народ е толкова голяма, Той ще извини греха в тях и че макар заплахите в Божието слово да служат на определена цел в Неговото морално управление, те никога няма да бъдат буквално изпълнени. Но в отношенията Си със Своите творения Бог поддържа принципа на праведността, като разкрива истинското естество на греха – като показва, че сигурната последица от него е нещастие и смърт. Никога не е имало и никога няма да има безусловна прошка за греха. Такава прошка би показала пренебрегване на принципите на праведност, които са самата основа на Божието управление... Бог честно ни е показал последиците от греха и ако тези предупреждения не са действителни, как можем да бъдем сигурни, че обещанията Му ще бъдат извършени? Това т.нар. великодушие, което би премахнало правосъдието, е не великодушие, а слабост... След като представи Божията доброта към Израел, Исус Навин призова народа в името на Йехова да избере на кого ще служи... Исус желаеше да ги подтикне да служат на Бога не принудително, но с желание. Любовта към Бога е самата основа на религията. Служенето на Бога просто поради надеждата за награда или поради страха от наказание не би помогнало на никого. Откритото отстъпничество не би било по-обидно за Бога от лицемерието и само формалното поклонение. (Ръкопис 135, 1899. Младежки наставник, 13 юни, 1901; 20 юни, 1901)
Никога не забравяйте как Бог ви е водил в миналото “Изберете днес на кого искате да служите... но аз и моят дом ще служим на Господа.” (Исус Навин 24:15) Ако онези, които са все още на сцената на действията, които са имали опитности в Божиите постъпки за издигане и напредък на делото, ще стоят твърди, както Исус Навин, за да усилват вярата на Божия народ като припомнят миналите благословения и милости, и те самите ще бъдат благословени и ще бъдат благословение за онези, които не са имали тази опитност. Ако те разказват за жертвите, направени от започналите делото, и припомнят на хората простотата на ранните работници и Божията сила, която беше изявена, за да предпазва делото от грешки, заблуди и прекалености, те ще имат оформящо влияние върху работниците от днешното време. Когато изгубим от погледа си това, което Господ е направил в миналото за Своя народ, ние изгубваме от погледа си Неговите сегашни действия в негова полза. Хората, които сега навлизат в делото, не знаят почти нищо за самоотвержеността и самопожертвувателността на онези, върху които Господ възложи бремето на делото в неговото начало. Това трябва да им се разказва отново и отново... Между Принца на живота и принца на мрака е в своя разгар една сурова борба и тази битка изисква постоянна бдителност от страна на посветените работници... Ако мъжете и жените отказват да приемат Господните пътища, ако те се противопоставят на изпратената от небето светлина по каквато и да е причина, те ще бъдат счетени за работници на беззаконието... Когато такива хора видят грешката, която са направили, и осъзнаят, че не са имали правилния дух, че са се опитали да убият това, което Господ е желаел да бъде оживено, нека честно и открито да признаят грешката си... когато смирят сърцата си пред Бога, както направи Давид, като признаят, че са сбъркали, те имат сигурното Божие слово, че ще получат прошка... Сатана е бил насърчен в специалното си дело за нашето време. Онези, които в миналото са извършвали грешки, но не са се смирили, не са признали напълно злините си и не са ги оправили, ще продължат да бъдат движени от своя собствен дух. Те ще наричат истината лъжа и лъжата истина. Тези работници в края на краищата ще се намерят на страната на Сатана във великата борба... Както Бог е верен на Своето обещание, така също и ще бъде верен в Своите заплахи. Братя и сестри, аз може да съм в тишината на гроба преди тези предупреждения от Бога да постигнат желания ефект върху умовете и сърцата ви. Но с думите на Павел ви казвам: “Като познаваме страха от Господа, убеждаваме хората” навсякъде да се покаят. (Ръкопис 23, 1899)
Понякога биват изпълнявани неосветени желания “А Господ каза на Самуил: Послушай гласа на народа за всичко, което ти казват, защото не отхвърлиха теб, а Мен отхвърлиха, за да не царувам над тях.” (1 Царе 8:7) Имаме един жив Вожд и всички, които имат служба със святи отговорности, трябва при всяка стъпка да се питат: “Това ли е Господния път?” Всички трябва постоянно и непрекъснато да очакват от Исус напътствие и да пазят принципите на всяка цена. Въпросът не в това какво могат да направят ограничените хора, но какво може да направи Бог чрез ограничените хора, които са склонни да се учат, които са смирени, себеотрицателни и осветени. Не можем да възложим и най-малкото доверие на човешките способности, освен ако божествената сила не си сътрудничи с човешката... Бог е дал разум и таланти на смъртните хора, само за да ги съхраняват и за да ги изпита, за да провери дали ще действат по Неговия начин, дали ще вършат волята Му и дали няма да разчитат само на себе си... Когато Израел си поиска цар, за да ги “съди, както е при всички народи,” “Самуил не одобри предложението им.” “И Самуил се помоли на Господа. А Господ каза на Самуил: Послушай гласа на народа за всичко, което ти казват, защото не отхвърлиха теб, а Мен отхвърлиха, за да не царувам над тях.”... Израел се беше уморил от набожни управници, които изпълняваха Божиите намерения. Божията воля и Божията слава бяха винаги пред тях според Божиите наставления. Те искаха реформирана религия, за да може чрез външното, ласкаещо благополучие да бъдат считани за велики в очите на околните народи. Както по-рано бяха жадували за праза и лука на Египет, и бяха роптали, защото нямаха всичко, с което да задоволят своя апетит, и бяха обявили решението си по-скоро да се върнат обратно в робството, отколкото да се отрекат от апетита, те сега обиждаха Бога в Самото Му лице, като отхвърляха Неговото мъдро управление. Те жадуваха за богатства и великолепие, подобни на народите около тях... Духът на Сатана внушаване в сърцата на хората, че Израел трябва да следва неговия собствен сатанински замисъл. Те бяха омагьосани от дявола да извършват своите собствени намерения дори пред лицето на сериозните възражения на техния остарял пророк, когото имаха достатъчно причини да уважават, и да вярват, че той им говореше думите, които Самият Бог му беше казал да им говори. (Ръкопис 40, 1890) 15 май Бог желае да води Своя народ – само ако той Му позволи “Народът обаче не искаше да послуша Самуиловия глас, а каза: Не! Нека има цар над нас.” (1 Царе 8:19) По-нататък Бог каза на Самуил да удовлетвори тяхната [на народа] молба, но да даде силно свидетелство срещу тях по отношение на греха да изберат по-скоро тленен владетел, отколкото божествен владетел... Да имат цар не беше според Божия план, но според обичаите на народите, които не познаваха и не признаваха Бога. След това ясно изказване те все още настояваха да постигнат своето и Самуил се съгласи. Хората бяха решени да имат цар. Те решиха, че Самуил не разбира ситуацията. Ако само познаваше всички обстоятелства, мотиви и планове, и разбираше добре като тях големите предимства, той щеше да бъде така склонен, както тях, да имат цар, който да излиза и влиза пред тях, за да не можеха народите да ги гледат отвисоко и да ги презират. В тяхната духовна слепота те не можеха да погледнат отвъд Самуил и да проумеят, че чрез Божия служител те чуват Божието слово. Бог водеше, направляваше и действаше за Своя народ, много често без да бъде видян. Враговете им не можеха да различат източника на тяхната мъдрост и сила и кой трябваше да бъде прославен за тяхното чудесно избавление и удивителен успех. Бог действаше чрез Гедеон. Но начинът на тяхното избавление беше такъв, че нито едно човешко същество не можеше да си припише славата, и при разказа за тази чудесна победа те не можеха да възвеличаят мъдростта на никой смъртен човек... Силата, мъдростта и мощта бяха в небето, но те ги искаха на земята. Произхождаха от Бога, техния мощен Цар, но те искаха да ги имат видимо въплътени в един човек. В светлината на това Бог счете греха на Израел за отхвърляне на Самия Него. Ако те бяха подхранвали свещен, почтителен страх от Бога като техен върховен Управител, никога нямаше да облекат във власт човешка сила и да бъдат контролирани от нея. Обаче Господ не можеше да остави Саул да бъде поставен на отговорен пост без божествено просветление. Той трябваше да получи ново призвание и Господният Дух слезе върху него. В резултат на това той беше променен в нов човек. Господ даде на Саул нов дух, други мисли, други цели и желания, различни от предишните. Това просветление заедно с духовното познание за Бога трябваше да свърже неговата воля с волята на Йехова. Каталог: MEDIA%20SET -> index.php?path=A.DATA%20SDABG.NET -> PERIODIKI MEDIA%20SET -> За Windows има само един вид архив формат MEDIA%20SET -> Книгата "Свидетелства към църквата", том 9-ти, ст."Последната криза", писана от религиозната писателка Елена Вайт през 1909г намираме следния цитат: " MEDIA%20SET -> Жак Секвейра вечното евангелие изкупителната Божия любов MEDIA%20SET -> Фактите около възкресението Изтегляне 2.75 Mb. Сподели с приятели:
|