Тържествуващият Христос Размишления за историята на великата борба
Изтегляне 2.75 Mb.
|
|
24 юни Постът не премахва нуждата от молитва “Да бъде ухото Ти внимателно към молитвата на слугата Ти и към молитвите на слугите Ти, които обичат да се боят от името Ти; и направи да благоуспее, моля Ти се, слугата ти днес и му дай да намери милост пред този човек.” Неемия, еврейският изгнаник, заемаше влиятелен и почетен пост в персиийския двор. Като виночерпец на царя, той беше допускан в царското присъствие и въз основа на тази близост и неговите собствени големи способности и изпитана вярност, той стана съветник на монарха. Той беше високо принципен човек с непреклонна честност и голяма проницателност. В тази езическа страна, обкръжен от царското великолепие и разкош, Неемия не забрави Бога на бащите си, нито народа, на когото бяха поверени святите писания. Възвишеността на неговия пост не намали неговата набожност или любовта му към братята му... Той не се срамуваше да признае своята връзка с тях и с истината. Чувстваше, че трябва да почита истината навсякъде. Не се извиняваше, че вярата му е различна от вярата на хората в персийския двор... Върху избрания град бяха връхлетели трудни и бедствени времена. Вестители от Юда описаха на Неемия неговото състояние. Вторият храм беше построен и части от града възстановени, но на процъфтяването му се пречеше, храмовите служби бяха прекъсвани и народът държан в постоянен страх от факта, че стените все още бяха в развалини, а портите – изгорени с огън. Столицата на Юда бързо се превръщаше в запустяло място, а малкото останали жители бяха дълбоко огорчени от подигравките на своите идолопоклоннически нападатели: “Къде е вашия Бог?” Душата на еврейския патриот беше съкрушена от тези лоши новини. Толкова голяма беше мъката му, че не можеше нито да яде, нито да пие. Той каза за себе си: “...плаках, и тъжех няколко дни; и постих...” Но когато първият изблик на мъката му премина, в бедствието си той се обърна към сигурния Помощник. Записано е, че той се помоли “пред небесния Бог.” Облекчи товара на сърцето си пред Бога. Знаеше, че нещастията, които бяха постигнали Израел, бяха следствие от неговите беззакония и с дълбоко смирение той дойде пред Бога, за да помоли за прошка и подновяване на божественото благоразположение. Той предано изповяда греховете си и греховете на своя народ. Като се хвана за божественото обещание чрез вяра, Неемия положи в подножието на небесната милост своята молба Бог да подкрепя делото на своя покайващ се народ, да възстанови силата му и да възобнови запустелите места. (Ръкопис 58, 1903)
Вярата и делата трябва да вървят заедно “...после казах на царя: Ако е угодно на царя и ако слугата ти е придобил твоето благоволение, изпрати ме в Юдея, в града на гробищата на бащите ми, за да го съградя.” (Неемия 2:5) Най-накрая мъката, която тежеше на сърцето на Неемия, не можеше повече да бъде скривана. Безсънните нощи на сериозни молитви, изпълнените със задължения дни, затъмнени от сянката на неосъществената надежда, оставят своя белег върху лицето му. Острото око на монарха, свикнало ревниво да пази неговата собствена безопасност, е свикнало да разгадава израженията и да прониква зад маските. Като вижда, че някакъв скрит проблем измъчва неговия слуга, той внезапно запитва: “Защо е посърнало лицето ти, като не си болен? Това не е друго, освен скръб на сърцето.” Въпросът изпълва слушателя с опасения. Няма ли царят да се разгневи, когато чуе, че докато е външно зает със службата си, мислите на придворния са пътували далеч при неговия бедстващ народ? Няма ли нарушителят да изгуби живота си? А грижливо таеният му план за възстановяването на Ерусалим – няма ли да бъде провален? “Тогава” – казва той – “се уплаших твърде много“. С треперещи устни и насълзени очи той разкрива причината на своята мъка – градът, който е мястото на гробищата на бащите му, стои разрушен, а вратите му са изгорени с огън. Затрогващият разказ събужда съчувствието на монарха, без да буди неговите идолопоклоннически предразсъдъци. Един друг въпрос дава възможността, която Неемия дълго е търсил: “Какво е твоето прошение?” Но Божият мъж не отговаря, докато първо не помоли за подкрепа Един, който е по-висш от Артаксеркс. “И се помолих” – казва той – “на небесния Бог.” Тихата молитва, тогава изпратена към Бога, беше същата, с която се беше молил в продължение на седмици – Бог да подпомогне молбата му. И сега, придобил смелост при мисълта, че има един всемогъщ и всесилен Приятел, който да действа в негова полза, Божият човек спокойно запознава царя с желанието си да бъде освободен за известно време от службата си в двора и да бъде упълномощен да построи разрушените места в Ерусалим, за да го направи пак силен и защитен град. От тази молба зависеха много важни за еврейския град и народ резултати. “И царят” – казва Неемия – “ ми разреши всичко, понеже добрата ръка на моя Бог беше над мен.” Докато Неемия молеше Бога за помощ, той не скръсти ръце с чувството, че няма повече никаква грижа или отговорност за този въпрос. С възхитително благоразумие и предвидливост той продължи да извършва всички необходими приготовления, за да осигури успеха на начинанието. (Ръкопис 58, 1903) 26 юни В Божието дело е необходимо внимателно планиране “Нека ми бъдат дадени писма до областните управители отвъд реката, за да ме препращат, докато стигна в Юдея, и писмо до пазителя на царските гори Асаф, за да ми даде дървета да направя греди... за градската стена.” (Неемия 2:7, 8) След като неговата [на Неемия] молба към царя беше посрещната така благоразположено, той беше окуражен да иска такова съдействие, което беше необходимо за извършване на плановете му. За да придаде достойнство и авторитет на мисията си, както и да си осигури защита по време на пътуването, той си обезпечи военна охрана. Получи царски писма до управителите на провинциите отвъд Ефрат – територията, която трябваше да премине по пътя към Юдея. Получи също и писмо до пазителя на царската гора в ливанските планини, което му заповядваше да осигури такава дървесина, каквато беше необходима за стената на Ерусалим и за сградите, които Неемия възнамеряваше да построи. Примерът на този свят човек трябва да бъде урок за всички Божии хора – те не трябва само да се молят с вяра, но и да действат с мъдро усърдие и прецизност. С колко много трудности се сблъскваме и как пречим на Провидението да действа в наша полза поради това, че благоразумието, предвидливостта и усърдието се считат за почти несъвместими с религията... Внимателното обмисляне и добре разработените планове са толкова съществени за успеха на святите начинания днес, колкото и по времето на Неемия... Неемия не разчиташе на несигурни неща. Средствата, които самият той не притежава, той измолва от онези, които могат да ги осигурят. Целият свят с неговите богатства и съкровища принадлежи на Бога, въпреки че сега е в ръцете на порочни хора. Ако Неговите служители предприемат мъдри и благоразумни действия, за да може добрата ръка на Господа да бъде с тях, те могат да получат средствата, от които се нуждаят за напредъка на Неговата кауза. Преживяването на Неемия във връзка с възстановяването на Ерусалим преподава уроци, които ще бъдат необходими на Божия народ до края на времето. Времената изискват да има мъже и жени със силен и решителен характер. Павел казва: “Най-накрая, братя, заяквайте в Господа и в силата на Неговата мощ. Облечете се с цялото Божие всеоръжие, за до можете да устоите срещу измамите на дявола.” Врагът ще смесва своето зло с всяко извършено добро дело, ако работниците не са нащрек. По този начин той се опитва да провали Божиите намерения. (Ръкопис 58, 1903) 27 юни Нашите думи и действия упражняват мощно влияние “Ездра беше утвърдил сърцето си да изучава Господния закон и да го изпълнява, и да учи в Израел наредби и закони.” (Ездра 7:10) Ездра беше от синовете на Аарон, един свещеник, когото Бог избра да бъде средство за добро на Израел, за да може Той да облече в почит свещенството, чиято слава беше силно помрачена по време на плена. Ездра беше човек с голяма набожност и свята ревност. Той също беше учен човек и подготвен книжник в закона на Моисей. Тези качества го направиха изтъкнат човек. Ездра беше подбуден от Светия Дух да изследва историческите и поетичните книги на Библията и по този начин той се запозна със смисъла и идеите на закона. По време на плена познанието на Божията вола беше до известна степен изгубено. Ездра събра всички преписи от закона, които можеше да намери. Той публикува копия от тях сред Божия народ и стана преподавател по закона и пророчествата в пророческите училища. Чистото Слово, усърдно поучавано от Ездра по този начин, даде познание, което беше безценно за онова време... Ездра желаеше да поучава другите на това, което знаеше и по този начин стана говорител на Бога, като обучаваше хората около себе си в познанието на истината, което щеше да просъществува и през вечните векове... Докато Ездра се стараеше да предаде това, което беше научил, неговите способности за действие се увеличиха и развиха. Пред света той стана свидетел на Господа за това какво представлява библейската истина, когато се изявява в ежедневието на този, който я приема. Примерът на Ездра в думи и действия носеше със себе си силно влияние, защото Божият Дух беше с него... Той усърдно подготвяше сърцето си за извършване на делото, което вярваше, че му беше поверено. Той издирваше думите, които бяха написани за задълженията на Божия избран народ, и намери един тържествен обет, който Божият народ беше изрекъл – че ще бъдат послушни на Божиите думи и на обета за Божието благословение върху покорните... Всеки от нас има да извърши определена работа, а това може да бъде постигнато само чрез посветени усилия. Ще позволим ли на примера на Ездра да докосне всеки един от нас лично и да ни научи как да използваме нашите знания от Писанията? (Писмо 100, 1907) 28 юни Исус приема и защитава покайващите се души “Господ каза на Сатана: Господ да те смъмри, Сатано; да! Да те смъмри Господ, Който избра Йерусалим. Не е ли той една главня, изтръгната от огън?” (Захария 3:2) Сатана претендира за правото да притежава онези, които някога са стояли под неговото черно знаме, но които са се обърнали от греха към живия Бог и са предали своите безпомощни души на Исус. Всички, които се хванат за заслугите на Христос чрез вяра, имат обещаната Божия дума, че ще бъдат примирени с Него... Допускат се изпитания върху избрания Божи народ. Използват се изразите “Бог изкуши Авраам,” “Бог изкуши израелевите чада.” Това означава, че Господ позволи на Сатана да ги изкушава, за да може вярата им да се окаже на почит и слава, когато съдът започне да заседава и когато всеки човек бъде съден според делата, извършени в тялото. Бог познава всяко сърце, всеки мотив, всяка мисъл в сърцето, но Той позволява Сатана да изпитва, изкушава и изпробва Неговите вярващи деца, за да може да се разкрие тяхното доверие и увереност в Бога... Господ мрази греха, но Той обича и прощава на покайващия се, вярващ грешник, и приема всеки под Своето покровителство и власт. Сатана е по петите на всяка душа, но за всяко изкушение, което се допуска да дойде върху децата на Божията прощаваща любов, Бог осигурява изходен път, за да може те да не бъдат изпитани повече, отколкото могат да понесат... “И Господ ми показа първосвещеника Исус, който стоеше пред ангела Господен; и Сатана стоеше отдясно му, за да му се възпротиви.” Делото на Сатана е ясно описано като противопоставяне на похвалното дело на Христос... Когато Христос застава между изкушаваните души и Сатана, врагът се вбесява и започва една дълга гневна реч на клевети и обвинения, като заявява, че Христос несправедливо защитава тези души и издига знамето срещу него самия... В присъствието на не падналите светове, в присъствието на небесната вселена, в присъствието на ядосания противник, който ги обрисуваше в черни дрехи и морално осквернение, като настояваше да бъдат предадени в неговата ръка, Исус отговори на сатанинското злобно обвинение, с което той ги клеветеше пред Бога денем и нощем. На онези, които стояха пред Него, внимателно наблюдаващи борбата и отбелязващи решимостта на Сатана да унищожи праведните, Исус проговори с думите: “Съблечете от него изцапаните дрехи. А на него каза: Ето, отнех от теб беззаконието ти и ще те облека в тържествени одежди.” (Ръкопис 27, 1894)
Цялото небе чува нашите хваления и благодарности към Бога “Тогава боящите се от Господа говореха един на друг; а Господ внимаваше и слушаше; и пред Него бе написана възпоменателна книга за онези, които се бояха от Господа и които мислеха за името Му.” (Малахия 3:16) В думите на пророка [Малахия] са представени две групи свидетели. За първата група е написано: “вашите думи са били безочливи против Мен, казва Господ… Вие казахте: Напразно служим на Бога; и каква полза, че сме пазили заръчаното от Него и че сме ходили с жалеене пред Господа на Силите?” Тези думи описват хората, които е трябвало по-добре да представят скъпоценната истина, които е трябвало да бъдат пример на ново повярвалите. За всички, които Го следват, Господ е приготвил богат пир от небесни неща. Той е разпоредил онези, които Го следват, да не ходят в мрак, но да имат светлината на живота… Господ не призовава Своите вярващи, послушни последователи да покриват олтара със сълзи, но да живеят весело и щастливо… Малахия се отвръща от мрачната картина, която Сатана представя на изповядващите се за последователи на Христос, защото тя очерня бащинския характер на Бога. Сатана е скалъпил тази картина за съзерцаване от бедните, невярващи, скърбящи души и те са я окачили в залата на паметта, за да я гледат. Но Господ е представил една друга картина за съзерцаване от всеки вярващ. “Тогава боящите се от Господа говореха един на друг; а Господ внимаваше и слушаше.”… Дали вярващите, които се срещат в малките си събрания в скромни църкви или в частни домове, често гледат тази картина, изработена от Господа на господарите?... Каква обнадеждаваща картина е тази, където Господ е представен като навеждащ се и внимаващ в изповедите, които правят Неговите свидетели! Какво вдъхновение трябва да ни дава знанието на факта, че цялата небесна вселена е представена като слушаща с удоволствие думите, които са изречени за възхвала на Божието име на земята… Думите, които Бог и ангелите слушат с удоволствие, са думите на благодарност за великия Дар, който е даден на света в единородния Божи Син. Всяка дума за прослава на благословението от светлината на истината, която е дошла чрез вести на предупреждение и е разпръснала мрака на лъжата, е записана в небесните доклади. (Ръкопис 32, 1894) 30 юни Да научим уроците от свещената история “А всичко това им се случи за пример и се написа за поука за нас, върху които са дошли последните времена.” (1 Коринтяни 10:11) Наставленията, дадени в Стария завет, са толкова действително слово на Христос, колкото и наставленията в Новия завет. Христос беше толкова действително Изкупител на човечеството във времето, когато беше написан Стария завет, колкото когато се яви във вид на човек. Той даде на хората от древния Израел точно толкова благоприятна възможност да изработят собственото си спасение, колкото и на онези, които слушаха думите Му. Един характер, изграден по божествено подобие, е единственото богатство, което хората могат да пренесат от този свят в следващия. Изграденият в този свят характер определя съдбата на човека за вечността. Това, което е ценно в живота в този свят, ще бъде ценно и в настъпващия свят. Бъдещето на човека е определено от начина, по който той позволява да му се влияе. Ако човек подхранва и развива наследствените склонности към зло, като задоволява плътските предразположения, апетити и страсти, този човек никога не може да влезе в Божието царство. Но човекът, който се стреми да потиска злите предразположения, който желае да бъде ръководен от Духа на Исус Христос, бива преобразен… Характерът на Христос беше илюстриран в Авел, Ной, Сит, Енох, Авраам, Йосиф, Моисей, Исус Навин, Самуил, Давид и цялото множество на онези, които са записани като притежаващи характери, които Бог може да одобри. [Като примери] са ни дадени също и Каин и всички, които изграждат характери, противоположни на истината, верността, послушанието и праведността. Всички имаха възможност да се изявят като членове на семейството на Каин или като членове на царското семейство... Чистотата и святостта идват единствено чрез Христос... Ние трябва да слушаме гласа на Христос, който ни говори при сътворяването на света и от облачния стълб, защото нашето вечно благоденствие зависи от нашето покорство към Божия глас. Нека всички да действат предпазливо. Нека да не подминаваме нищо от това, което Христос е дали чрез святите хора от древността за полза на всяко поколение. Всичко, което Божият ум е планирал и което ръцете Му са докоснали, представлява уроци, написани за поучение на нас, върху които са дошли последните времена. Нещата, които са се случили, ще се случат отново. Христовите думи на одобрение или неодобрение звучат през вековете до нашето време. Нашите духовни и вечни интереси са включени в изложените факти. Господ има предвид точно това, което казва, и Той казва точно това, което има предвид. (Писмо 34, 1899) Каталог: MEDIA%20SET -> index.php?path=A.DATA%20SDABG.NET -> PERIODIKI MEDIA%20SET -> За Windows има само един вид архив формат MEDIA%20SET -> Книгата "Свидетелства към църквата", том 9-ти, ст."Последната криза", писана от религиозната писателка Елена Вайт през 1909г намираме следния цитат: " MEDIA%20SET -> Жак Секвейра вечното евангелие изкупителната Божия любов MEDIA%20SET -> Фактите около възкресението Изтегляне 2.75 Mb. Сподели с приятели:
|