Тържествуващият Христос Размишления за историята на великата борба

Поклонете се на Твореца и Изкупителя

Врагът действа така изкусно и решително днес, както действаше върху умовете на Адам и Ева в Едем. Хората се събират под знамената му и той ги обкръжава със силата си. Но всеки, който вижда, че Божият закон е непроменим по своя характер, ще застане на страната на Христос. Ако Бог можеше да промени и едно правило от закона, за да го нагоди към падналия човешки род, тогава изобщо нямаше да е необходимо Исус Христос да идва на земята, за да умре.

Дали Христос е умрял, за да освободи от отговорност цялото човечество, за да се покланят на идоли вместо на Бога, когато заповедта казва: “Да се покланяш само на Господ, твоя Бог, и само на Него да служиш”? И “Господ направи небето и земята” и после какво? “И си почина на седмия ден” и “го освети,” и го даде на вас, за да го съблюдавате като Божи паметник – паметник на това, че Той е живият Бог, Който е направил небето отгоре и земята, на която стоим. Той е направил извисените дървета и е дал облекло на всяко цвете. Господарят на небето е дал на всяко неговите цветове, създал е хората и им е дал съботата. Защо? Заради цялото потомство на Адам. Тя е дар на цялото му потомство. Ако те винаги се бяха покорявали на четвъртата заповед, в света никога не би имало нито един невярващ човек, защото тя свидетелства, че “Господ направи небето и земята, морето и всичко, което е в тях...”

Ръцете Му са над Неговите сътворени дела. Чудно ли ви е, че дяволът иска да обезсили Божия закон, критерият за Неговия характер? Той ще бъде критерият в съда, когато книгите се отворят и всеки човек бъде съден според делата, които са извършени. И имената ни са написани – какво казва Той? – врязани “на дланите Ми.” Белезите от разпъването на кръста са ги врязали там. Хората са Негова собственост, те са Негови по сътворение и изкупление...

Какво даваме на Сатана, когато допуснем идеята, че Божият закон трябва да бъде премахнат? Даваме на цялата сътворена вселена един грешащ Бог, който е направил закон и той се оказал толкова погрешен, че е трябвало да се премахне. Точно това иска Сатана. Можем ли да си позволим да бъдем на някоя друга страна, освен на Божията? (Ръкопис 10, 1894. Проповеди и изказвания. Т. 1)
10 януари

Отхвърляне на божествения авторитет

До самия край на борбата в небето великият узурпатор продължи да се самооправдава. Когато беше обявено, че с всички свои последователи той трябва да бъде изгонен от дома на блаженството, тогава водачът на бунта смело и открито заяви презрението си към закона на Твореца. Той отхвърли божествените постановления като ограничителни за тяхната свобода и заяви, че неговата цел е да постигне премахване на закона. Сатана и неговото войнство в един глас хвърлиха вината за бунта си изцяло върху Христос, като обявиха, че ако не бяха порицавани, те никога нямаше да се разбунтуват.

Бунтът на Сатана трябваше да бъде урок за вселената през всички идващи епохи, едно постоянно свидетелство за естеството и ужасните последици от греха. Установяването на сатанинското управление, неговото влияние върху хората и ангелите, щеше да показва какви са плодовете от отхвърлянето на божествения авторитет. То щеше да свидетелства, че благосъстоянието на всички сътворени същества е обвързано със съществуването на Божието управление и Неговия закон. По този начин развитието на този ужасен експеримент на бунта трябваше да бъде вечна гаранция за всички святи разумни същества, която да ги предпазва от заблуда по отношение на естеството на престъплението и да ги пази от извършването на грях и понасяне на наказанието за него.

Във всеки момент Бог може да отдръпне от непокаяните знаците на Своята чудесна милост и любов. О, ако можеха хората да преценят каква ще бъде сигурната последица от тяхната неблагодарност към Него и незачитането на неизмеримия Дар на Христос за нашия свят! Ако те продължават да обичат греха повече от покорството, сегашните благословения и великата Божия милост, на която сега се наслаждават, но не оценяват, в края на краищата ще стане причина за тяхното вечно унищожение. (Ръкопис 125, 1907. Проповеди и изказвания. Т. 1)

Припомняне на борбата

После изпитвам силни чувства към душите, които доброволно се отдалечават от светлината, познанието и покоряването на Божия свят закон. Както Адам и Ева повярваха на лъжата на Сатана, че “ще бъдете като боговете,” така и тези души се надяват чрез непокорството да се издигнат до по-големи висоти, да придобият някакво ласкаещо ги положение. Толкова се притеснявам, че докато другите спят, аз прекарвам часове в молитва Бог да действа с мощна сила, за да разбие тази смъртоносна измама в човешките умове и да ги води с простота към кръста на Голгота. После се успокоявам с мисълта, че всички тези души са изкупени с кръвта на Господ Исус. Ние можем да обичаме тези души, но Голгота свидетелства за това колко много ги обича Бог. Това дело не наше, но Господне.

Ние не сме свои си, но сме само инструменти в Неговата ръка, които да извършват волята Му. Виждаме онези, които се противопоставят на Духа на благодатта и треперим за тях. Чувстваме съжаление и разочарование, че те се оказват неверни на Бога и на истината. Но чувстваме още по-голяма мъка, когато помислим за Исус, Който ги е изкупил със Собствената Си кръв. Ние бихме дали всички свои притежания, за да спасим един човек, но разбираме, че не можем да направим това. Ние бихме дали самия си живот, за да спасим една душа за вечния живот, но дори тази жертва не би могла да извърши това.

Единствената велика жертва е била дадена чрез живота, мисията и смъртта на Исус Христос. О, да можеха умовете да разсъждават за величието на тази жертва! Тогава те биха могли по-добре да осъзнаят величието на спасението. (Свидетелства към църквата. Т. 5)

Важността на съботата

Човешката философия твърди, че за създаването на света е бил необходим неопределен период от време. Потвърждава ли Бог това? Той казва: “Той е знак между Мен и децата на Израел завинаги; защото в шест дни [не шест неопределени периода от време, защото тогава за нас би било невъзможно да съблюдаваме деня, конкретно споменат в четвъртата заповед] Господ направи небето и земята, а на седмия ден си почина и се освежи.” Моля прочетете внимателно петата глава от Второзаконие. Бог отново казва: “Помни [не забравяй] съботния ден, за да го освещаваш... Защото в шест дни Господ направи небето и земята, морето и всичко което е в тях, и си почина на седмия ден. Затова Господ благослови седмия ден и го освети.”

И все пак при наличието живите откровения пред тях, онези които твърдят, че проповядват Словото, изказват предположенията на човешки умове, максимите и заповедите на хора. Те обезсмислят Божия закон чрез своите традиции. Извъртанията за сътворяването на света в продължение на неопределен период от време са една от лъжите на Сатана. Бог се обръща към човешкото семейство на език, който те могат да разберат. Той не оставя този въпрос неопределен, че да може хората да го изтълкуват според своите теории. Когато Господ заявява, че е направил света за шест дена и Си е починал на седмия ден, Той има предвид ден от двадесет и четири часа, който Той е очертал чрез изгрева и залеза на слънцето.

Бог не би произнесъл смъртна присъда за неспазването на съботата, ако не е дал на Своя народ ясно разбиране на съботата... Когато се поставяше основата на земята, се постави и основата на съботата. Когато утринните звезди пееха заедно и всички Божии синове възклицаваха от радост, Бог видя, че съботата е крайно необходима за Адам и Ева дори в рая. С даването на съботата Бог се грижеше за тяхното духовно и физическо здраве.

Бог направи света за шест буквални дни, а на седмия буквален ден Той си почина от всички дела, които беше извършил, и се освежи. Затова Той е дал на хората шест дена, в които да работят... Чрез отделянето на съботата по този начин Бог е дал на света един паметник. Той не е отделил кой да е ден от кои да са седем дни, но един конкретен ден – седмия ден. Чрез съблюдаването на съботата ние показваме, че признаваме Бога като живия Бог, Творецът на небето и земята. (Писмо 31, 1898)
13 януари

Първият непростим грях

Цялото небе проявяваше дълбок и възторжен интерес към сътворяването на света и на Адам и Ева. Хората бяха отличаващ се вид. Те бяха направени “по Божия образ” и Божият план беше те да населят земята. Те трябваше да живеят в близко общение с небето, като получават и усвояват силата от великият Източник на сила. Поддържани от Бога, те трябваше да живеят един безгрешен живот.

Сатана реши да осуети Божия план. Ненужно е да се опитваме да разберем мотивите, които подтикваха второто след Христос същество в небесните дворове да внесе завист и ревност сред ангелските редици. Той предаде на мнозина своето недоволство и в небето започна война, която завърши с изгонване на Сатана и неговите последователи. Не трябва да си блъскаме главите, за да измислим причина за действията на Сатана. Ако можеше да се намери причина, щеше да има и извинение за греха. Но той няма извинение. Няма смисъл хората да преминават по същия път, по който е преминал Сатана...

След изгонването на Сатана от небето той реши да установи царството си на тази земя. Чрез него грехът навлезе в света, а чрез греха и смъртта. След като прие измамното сатанинско представяне на Бога, Адам падна от своето високо положение и злочестините нахлуха в света.

Няма извинение за греха на Адам. Всички негови нужди бяха изобилно удовлетворени. Той не се нуждаеше от нищо повече. Беше му наложена само една забрана... Сатана използва тази забрана като средство за вмъкване внушенията на злото. (Ръкопис 97, 1901)
14 януари

Трудът бил необходим дори в Едем

Раят носеше наслада на сетивата на свята двойка, но това не беше достатъчно. Те трябваше да имат нещо, чрез което да вложат в употреба чудесния човешки организъм. Този, Който ги създаде, знаеше, че това ще бъде за тяхно добро. Ако щастието се състоеше в безделието, те, в състоянието си на свята невинност, щяха да бъдат оставени без занимание. Но веднага щом нашите първи родители бяха създадени, Бог им даде работа. Те трябваше да намират занимание и щастие в поддържането на нещата, които Бог беше сътворил, и техните нужди трябваше да бъдат изобилно удовлетворявани от градинските плодове.

Полезно е за ума и мускулите да работят. Всяко качество на ума и всеки телесен мускул имат своята конкретна служба и за всички тях е необходимо усилие, за да бъдат развивани и да се изпълват със здраве и сила. Всяко колело в живия механизъм трябва да бъде използвано. Целият организъм трябва постоянно да бъде употребяван, за да действа ефективно и да изпълнява целта на своето създаване. (Ръкопис 58, 1890)

Христос е наречен вторият Адам. Чист и свят, свързан с Бога и възлюбен от Него, Той започна оттам, откъдето започна първият Адам. Но първият Адам беше в по-добро положение от Христос във всяко отношение. Чудесните условия в Едем за святата двойка бяха създадени от един Бог, Който ги обичаше. Всичко в природата беше чисто и неосквернено. Едемската градина изобилстваше от плодове, цветя и красиви, извисени дървета. Адам и Ева получаваха всичко, което поискаха.

Но Сатана дойде и внуши съмнения в Божията мъдрост... Ева се поддаде на изкушението, а Адам прие забранения плод от ръката на своята съпруга. Той пропадна в най-малкото изпитание, което Господ можеше да измисли, за да докаже неговото послушание, и злочестините нахлуха в света... Чрез непокорството на един човек мнозина бяха направени грешници. (Ръкопис 20, 1898. Ръкописи. Т. 8)
15 януари

Изкушението понякога се маскира като удоволствие

За да извърши делото си незабелязано, Сатана реши да използва змията като свой медиум – една добре пригодена за целта му маска. Змията беше едно от най-мъдрите и най-красиви същества на земята. Тя имаше криле и докато летеше във въздуха, излъчваше ослепителна светлина и имаше цвета и блясъка на излъскано злато. Тя грабваше вниманието и беше наслада за окото на наблюдателя, докато си почиваше сред отрупаните с плодове клонки на забраненото дърво и си хапваше от вкусните плодове. Така унищожителят дебнеше в мирната градина и очакваше жертвата си.

Ангелите бяха предупредили Ева да внимава да не се отделя от своя съпруг, докато бяха заети с ежедневния си труд в градината. С него тя щеше да бъде в по-малка опасност от изкушение, отколкото ако беше сама. Но погълната от приятното си занимание, тя несъзнателно се отдалечи от него. Когато осъзна, че е сама, тя почувства опасение за опасността, но отхвърли страховете си, като реши, че има достатъчно мъдрост и сила, за да разпознае злото и да му устои. Невнимателна към предупреждението на ангелите, тя скоро се намери пред забраненото дърво, като го гледаше със смесица от любопитство и възхищение. Плодовете бяха много красиви и тя се запита защо Бог им го беше забранил.

Сега дойде времето на изкусителя. Като че ли можеше да чете мислите й, той се обърна към нея: “Наистина ли каза Бог да не ядете от всяко дърво в градината?” Ева беше изненадана и поразена, сякаш беше чула отзвука от собствените си мисли... Тя отговори на впримчващия въпрос на изкусителя: “От плода на градинските дървета можем да ядем; но от плода на дървото, което е сред градината, Бог каза: Да не ядете от него, нито да се допрете до него, за да не умрете. А змията каза на жената: Никак няма да умрете; но Бог знае, че в деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите и ще бъдете като Бога, да познавате доброто и злото.”...

Сатана действа по този начин от дните на Ада и до сега, и винаги е постигал голям успех. Той изкушава хората да не вярват в Божията любов и да се съмняват в Неговата мъдрост. Той постоянно се опитва да възбуди дух на непочтително любопитство, едно неспокойно, любопитно желание за проникване в тайните на божествената мъдрост и сила. В усилията си да търсят това, което Бог е благоволил да не разкрива, множество хора пропускат истините, които Той е разкрил и които са жизненоважни за спасението. (Патриарси и пророци)
16 януари

Сатана подтиква към уповаване на себе си

Сатана искаше да направи греха да изглежда действително благословение за тях и да изглежда така, сякаш чрез отнемането на плода от дървото Бог задържа от тях нещо наистина хубаво. Ако ядете, очите ви ще се отворят, каза той, и ще бъдете като богове. Ще бъдете като Самия Бог в знание и сила...

Но какво отваряне на очите беше това! “Ще бъдете като Бога, да познавате доброто и злото.” Те получиха това знание, но какво знание беше то! Те спечелиха само познанието за проклятието на греха. Ева пожела това, което Бог беше забранил. Тя показа недоверие към Бога и Неговата доброта и желание да бъде независима и да прави това, което тя намери за добре. Ева предложи плода на Адам и стана изкусителка за него. Тя щеше да бъде бог. Тя щеше сама да си бъде закон за себе си. Нямаше да признава никакви ограничения за себе си. Но този видимо най-малък грях от всички, я направи престъпница на Божия закон...

Господ Исус дойде в нашия свят и беше изкушаван от същия враг. Той премина през същия път, където Адам се провали, но беше непоколебим. Устоя на дявола и стана Победител заради човешкия род. Небесната вселена тържествуваше. Сатана дойде при Христос със своите измамно привлекателни изкушения, за да Го склони да се усъмни в плановете на Бога и в Неговия закон, и да Го накара да заеме независима позиция. Но изкусителят беше отблъснат. Христос не пожела да влезе в спор със Сатана. Той посрещна врага на Бога със словото на Бога – “Писано е.”

“Не знаете ли... че не сте свои си? Защото сте били купени с цена.” А каква цена е това – жертвата на Христос за спасението на един загиващ свят... Всички, които са обединени с Христос, ще излязат от света и няма да се сливат с него. Те няма да влизат в света с никое свое решение. Няма да се поставят на пътя на изкушението с никоя от своите връзки. Няма да се обучават във светските пътища. Те ще решат да дойдат в училището на Христос и да се поучават от великия Учител. Той кани всяка душа: “Елате при Мен всички, които сте отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя.” (Ръкопис 21, 1898)
17 януари

Предупреждение срещу фалшиво познание

В търсенето на знание, както и при всички други търсения, егоистичните, земни цели са опасни за душата. В сферата на обучението се прокарват идеи, които не произлизат от Всевишния и Святия, Който обитава във вечността, но от онези, които превръщат научните изследвания в идол и се покланят на една наука, която отделя Бога от обучението. Но тези грешки са широко възприемани, защото са облечени в привлекателна премяна...

Хубаво е да придобиваме знание от науките. Но придобиването на това знание е станало цел на голяма група от хора, които са неосветени и които не мислят за това как ще използват достиженията си. Светът е изпълнен с мъже и жени, които не изпитват никакво усещане за дълга си към Бога за поверените им таланти... Те копнеят за признание. Целта на техния живот е да достигнат най-високо положение в обществото...

Има много хора, на които Бог е дал способности, надвишаващи средното ниво. Те мислят в дълбочина и са енергични и усърдни. Но много от тях са насочени към постигане на своите собствени егоистични цели и не отдават слава и почит на Бога. Някои от тях са видели светлината на истината, но тъй като почитат себе си и не поставят Бога на първо място във всичко, те са се отдалечили от библейската истина и са станали скептици и невярващи.

Когато вниманието на такива хора е привлечено чрез Божиите наказания, и те са насочени към старите пътеки чрез страдания, мъглата на неверието бива пометена от умовете им. Някои от тях се покайват, връщат се към старата си любов и насочват нозете си в пътя, прокаран от Господ за изкупените... Когато се извършва тази удивителна промяна, Светия Дух насочва мислите по нови канали, характерът се променя и стремежите на душата се насочват към небесните неща... Благодатта, която придава Христос... ще ги води към кръста на Исус, като действени, посветени, верни работници за напредъка на небесната истина.” (Ръкопис 51, 1900. ръкописи. Т. 20)
18 януари

Струва си да се сравни Едем и Гетсимания

Едемската градина, замърсена от петното на непокорството, трябва внимателно да бъде изучавана и сравнявана с Гетсиманската градина, където Изкупителят на света понася свръхчовешка болка, когато греховете на целия свят са стоварени върху Него. Чуйте молитвата на Единородния Божи Син: “Отче, ако е възможно, нека ме отмине тази чаша; но не Моята воля да бъде, а Твоята.” Той се моли и втори път, като казва: “Отче, ако не е възможно да ме отмине тази чаша без да я пия, нека бъде Твоята воля.”

Той се моли и трети път със същите думи. Точно там тайнствената чаша се тресе в ръцете на Божия Син. Ще избърше ли Той кървавата пот от измъченото Си лице и ще изостави ли човешкия род? Воплите, окаяността и падението на един изгубен свят рисуват своята ужасна картина пред Него.

“И като беше във вътрешна борба, молеше се по-усърдно; и потта му стана като големи капки кръв, които капеха на земята.” “И Му се яви ангел от небето и Го укрепяваше.” Борбата е завършила. Исус се съгласява да прослави Своя Отец, като извърши волята Му и понесе Своето проклятие, последицата от престъплението на човечеството. Той е послушен до смърт, даже смърт на кръст. Тук става ясно какво означава непослушанието на Адам и какво означава за нас покорството на Божия Син.