I. Уникално място в канона
ЕВангелието от Марко е най-малкото
Евангелие по обем от четирите Еван-
гелия и около 90% от неговото съдър-
жание моЖе да се намери или в Еванге-
лието от Матей, или в Евангелието
от Лука, или и в двете заедно. Тогава
изниква въпросът, какво е онова, кое-
то то иска да ни каЖе и без което не
моЖем?
На първо място това са лаконични-
ят език на Марко и неговата Журна-
листическа простота, които правят
неговото Евангелие най-подходящото
четиво за въвеЖдане на хора в христи-
янската вяра. Когато трябва да се
проповядва на места, където хората
не са чували за Христос, Евангелието
от Марко обикновено е първата кни-
га, която се превеЖда не местния
език.
Но неговото уникално значение се
дълЖи не само на прякото и активно
въздействие на стила (който се оказ-
ва особено подходящ за римляните и
техните съвременници днес), но и на
присъствието на някои ярки подроб-
ности, които липсват в другите Еван-
гелия. В него се говори например за на-
чина, по който Исус поглеЖда ученици-
те Си, как се разсърдва, как тръгва
най-отпред към Ерусалим. Без съмне-
ние Марко е научил тези подробности
от Петър, с когото е Живял заедно в
края на Живота му. Преданията раз-
казват (и това сигурно е вярно), че
Евангелието от Марко представлява
разказ на спомените на Петър, което
напълно обяснява специфичните за не-
го подробности и развитие на дейст-
вието, както и Впечатлението, че
книгата е написана от човек, който е
бил свидетел на събитията.
Повечето изследователи смятат,
че Марко е онзи младеЖ, за когото се
казва, че избягва гол (14:51), и че
скромният подпис на края на Еванге-
лието е негов. (В първоначалния си вид
Евангелията не са имали заглавия.) И
тъй като Йоан Марко е Живял в Еру-
салим по онова време, би било безсмис-
лено да разказва всичко това, ако не е
бил сВързан с тогавашните събития
по някакъв начин. Вероятно той наис-
тина е авторът на това Евангелие,
според както твърди преданието.
II. Авторство
Повечето изследователи приемат
разпространеното и общоприето от
църквата мнение, че второто Еванге-
лие е било написано от Йоан Марко,
син на Мария от Ерусалим, в чиято
къща са се събирали християните.
За това има много сериозни външни
доказателства, които датират от
много рано и са от различни части на
империята. Папий (около 110 г. сл.
Хр.) цитира Йоан Старши (вероятно
апостол Йоан, въпреки че би могъл да
181
Марко
бъде u някой друг от ранните ученици
на Христос) да казба, че Евангелието
е написано от Марко, сподвшкника на
Петър. На същото мнение са Юстин
Мартир, Иреней, Климент от Алек-
сандрия, Ориген, както и мнението,
изразено В АнтимаркоВския пролог
към Марко.
Макар и не много изобилни, вътреш-
ните доказателства за авторството
на Марко също съвпадат с общоприе-
тото предание от времето на ранно-
то християнство.
Авторът явно е познавал добре Па-
лестина и особено Ерусалим. (Описа-
нието на горната стая е много по-
подробно от това в другите Еванге-
лия: много е вероятно това да е била
неговата родна къща!) Евангелието
свидетелства за арамейско влияние
(използването на палестинския език) и
за добро познаване на еврейските оби-
чаи. Ясното и точно повествувание
говори за близки Връзки меЖду автора
и някои от свидетелите на събития-
та. Схемата на излоЖението следва
съдържанието на проповедта на Пе-
тър в Деяния 10.
Мнението, че Марко е писал Еванге-
лието в Рим, се потвърждава от нали-
чието на по-голям брой латински думи
в сравнение с другите Евангелия (като
centurion, census, denarius, legion u
praetorium). Езическото (латинското)
име на автора - Марко - е споменато
десет пъти в текста, а името Йоан
Марко (еврейското заедно с езическо-
то му име) - още три пъти. Марко,
„слугата" или придруЖителят най-
напред на Петър, след това на чичо си
Варнава и накрая - отново на Петър
(според достоверни източници), е бил
най-подходящият автор за написване-
то на Евангелието на Идеалния Слу-
Жител.
III. Датиране
Годината на написването на това
Евангелие се оспорва и от най-консер-
вативните изследователи на Библия-
та. И макар че нито една дата не мо-
Же да се посочи с абсолкнпна точност,
времето преди разрушаването на Еру-
салим би могло да се приеме като най-
вероятното време на неговото напис-
ване. .
Не всички източници са единодушни
по въпроса дали Марко е записал про-
поведите на Петър за Живота на Гос-
под преди смъртта на апостола (пре-
ди 64-58 г.) или след нея.
Ако приемем, че Евангелието от
Марко е първото написано Евангелие,
както твърдят повечето изследова-
тели, тогава вероятно то е било на-
писано през по-ранна година, за да мо-
Же Лука, който пише по-късно, да из-
ползва данни от текста на Марко.
Някои ученици считат, че Марко е пи-
сал 6 началото на 50-те години, но ние
смятаме, че е по-вероятно това да е
станало някъде меЖду 57 и 60 година.
IV. Предмет и основна тема
на Евангелието
Това Евангелие описва чудната исто-
рия за Живота на нашия Господ Исус
Христос - Идеалния БоЖий СлуЖител.
То ни разказва за Онзи, Който остави
блясъка на Своята слава в небесата и
Възприе образа на Слуга на земята
(фил. 2:7). Това е разказ за несравни-
мия Живот на Господа, Който „не дой-
де да Му слуЖат, но да слуЖи и да даде
Живота Си откуп за мнозина" (Марко
10:45).
Колкото по-дълбоко осъзнаваме
факта, че Този Идеален СлуЖител е не
някой друг, а БоЖият Син, и че Той
доброволно препаса Себе Си със слу-
гинската престилка, като стана Слу-
га на хората, толкова по-ярко и по-
трайно започва да свети блясъкът на
това Евангелие. Чрез него ние имаме
възмоЖност да набл!одаваме как съ-
вършеният БоЖий Син е Живял на зе-
мята като зависим ЧоВек. Всичко, ко-
ето Той е направил, е било извършено
182
Марко 1
В съвършено подчинение на Волята на
НегоВия Отец, и Всички НегоВи Велики
дела са били изВършени чрез силата на
СВетия Дух.
Йоан Марко, авторът на това
Евангелие, започва слуЖението си пред
Господа като добър християнин; по-
късно показва отстъпление от Вяра-
та за известно Време (ВЖ. Деяния 15:
38) и накрая заВършВа отново като
„полезен 8 слуЖбата" работник (2
Тим. 4:11).
Езикът, на който е написано Еванге-
лието, е Жив, енергичен и стегнат.
Марко обръща повече Внимание на де-
лата на Господ, отколкото на Него-
вите думи, което се доказва от фак-
та, че В неговото Евангелие са записа-
ни деветнадесет чудеса и само четири
притчи.
В процеса на изучаване на Евангелие-
то ще се опитаме, да си отговорим на
три Въпроса: (1) Какво ни казва това
Евангелие? (2) На какво иска да ни
обърне внимание? (3) На какво иска да
ни научи?
За всички, които Желаят да бъдат
искрени и верни слуЖители на Господа,
това Евангелие моЖе да се окаЖе едно
ценно ръководство по слуЖение.
Схема на изложението
-
Подготовката на СлуЖителя
(1:1-13)
-
Ранното слуЖение на Христос
в Галилея (1:14-3:12)
-
СлуЖителят призовава
и обучава своите ученици
(3:13-8:38)
-
Пътят на СлуЖителя
към Ерусалим (9 и 10 гл.)
-
СлуЖението на СлуЖителя
в Ерусалим (11 и 12 гл.)
-
Беседата на СлуЖителя
на Елеонския хълм (13 гл.)
-
Мъките на СлуЖителя
и Неговата смърт (14 и 15 гл.)
VIII. Победата на СлуЖителя
(16:1-20)
Коментар
I. Подготовката на СлуЖителя
(1:1-13)
А. Предвестникът на СлуЖителя
подготвя пътя Му (1:1-8)
1:1 Основната тема на Марковото
Евангелие е благата Вест за Исус
Христос, БоЖия Син. Тъй като него-
вата цел е да подчертае най-вече ро-
лята, която Господ Исус изпълнява
като БоЖий СлуЖител, Евангелието
не започва с родословното дърво на
Спасителя, а с Неговото обществено
слуЖение, което е провъзгласено от
Йоан Кръстител, предвестникът на
добрата новина.
1:2, 3 Както Малахия, така и Исая1
предсказват, че прбди идването на
Месията ще дойде Неговият предвес-
тник, който ще призове хората да се
подготвят морално и духовно, за да
могат да Го посрещнат, когато дойде
(Мал. 3:1; Ис. 40:3). Йоан Кръстител
напълно изпълнява тези пророчества.
Той е „вестителят... гласът на един,
който вика в пустинята".
1:4 Неговото послание съдърЖа при-
зива за покаянието на хората, които
трябва да се променят и да отхвър-
лят греховете си, за да получат опро-
щение за тях, защото иначе няма да
бъдат в състояние да приемат Госпо-
183
Марко 1
да. Само cBemu хора могат истински
да оценят Светия БоЖий Син.
1:5 Когато хората, които слушат
Йоан, наистина се покайват, той ги
кръщава като външно свидетелство
за тяхната промяна. Кръщението е
публично отделяне на покаялшпе се от
масата на изоставилия Господа израе-
лски народ. То ги свързва с онази част
от народа, която е готова да приеме
Христос. 5 cm. понякога създава впе-
чатлението, че всички хора реагират
полоЖително на Йоановата проповед,
но случаят не е такъв. В началото мо-
Же би е имало вълна от ентусиазирани
поклонници, които са прииЖдали на
тълпи в пустинята, за да чуят пла-
менния проповедник, но повечето от
тях не са били искрени в признаването
и отхвърлянето на своите грехове.
Това става ясно от по-нататъшния
текст.
1:6 Що за човек е Йоан? Днес ние
бихме го нарекли фанатик или аскет.
Негов дом е била пустинята. Дрехите
му, както и дрехите на Илия, са били
направени от най-груб и прост плат.
Храната му е била достатъчна, за да
поддърЖа неговия Живот и сила, но ед-
ва ли е била нещо особено. Бил е човек,
който е подчинявал всички земни неща
на величествената цел на възвестява-
нето на Христос. Сигурно е могъл да
бъде богат, но е избрал да остане бе-
ден. По този начин той е станал най-
добрият вестител на Онзи, Който е
нямало къде главата Си да подслони.
От него ние се учим на простотата,
която трябва да съпътства всички
Господни слуЖители.
1:7 Същността на посланието на
Йоан е превъзходството на Господ
Исус. Той казва, че Исус превъзхоЖда
всичко и всички по власт, личностни
качества и начин на слуЖение. Йоан се
смята за недостоен да разВърЖе ре-
мъка на обущата Му; т. е. недостоен
да избърши и най-долната слугинска
работа за Него. Изпълнената с Духа
проповед винаги извисява Господ Исус
и принизява егризма на човека.
1:8 Йоан е кръщавал с вода. Йоано-
вото кръщение е само един външен
акт, който не предизвиква никаква
промяна в Живота на отделната лич-
ност. Исус ще кръщава хората със
Светия Дух и Неговото кръщение ще
влива потоци от духовна сила в тях
(Деяния 1:8). Освен това то ще обеди-
ни в една църква - в Христовото тяло
- всички вярващи (1 Кор. 12:13).
Б. Вестителят кръщава СлуЖителя
(1:9-11)
1:9 Така наречените тридесет години
„на мълчание" в Назарет са останали
вече назад. Господ Исус е готов да за-
почне Своето обществено слуЖение.
Първото нещо, което Той прави, е да
тръгне от Назарет и да измине около
шестдесет мили, за да стигне до река
Йордан, близо до Ерихон, където да
бъде кръстен от Йоан. Той няма гре-
хове и не трябва да се покайва. Но Не-
говото кръщение е символ, който го-
вори за окончателното Му кръщение в
смъртта чрез Разпятието и Възнесе-
нието Му от мъртвите. По този на-
чин още в началото на Неговото об-
ществено слуЖение ние виЖдаме пред-
знаменованието за събитията на
кръста и празния гроб.
1:10, 11 В момента, в който излиза
от водата, Исус вшкда, че небесата
се разтварят и че Духът слиза върху
Него във вид на гълъб. Тогава се чува
и гласът на Бог Отец, Който потвър-
Ждава, че Исус е Неговият възлк)бен
Син.
Не е имало миг от Живота на нашия
Господ, в който Той да не е бил изпъл-
нен със Светия Дух. Но в онзи момент
Духът е слязъл върху Него и Го е по-
мазал за слуЖение, обличайки Го с
власт. Духът е изпълнил специален ри-
туал, който е подготвил Господ Исус
за трите години на слуЖение, които
са предстояли пред Него.
184
Марко 1
Силата на СВетия Дух е Жизнено не-
обходима. ЧоВек моЖе да бъде образо-
Ван, талантлив и начетен и да не при-
теЖава тоВа загадъчно Нещо, Което
се получава В резултат на така наре-
ченото „миропомазВане", без Което
неговите дела са мъртви и безплодни.
Въпросът, който Всеки от нас трябва
да си зададе, е следният: „ПреЖиВял ли
съм аз щастието да получа Светия
Дух, Който да ми даде сили да слуЖа
на Господа?"
В. Изкушаването на СлуЖителя
от Сатана (1:12,13)
В продълЖение на четиридесет дни
СлуЖителят на Йехова е изкушаВан
от Сатана 6 пустинята. На тази сре-
ща Той е отведен от БоЖия Дух, Кой-
то не праВи тоба, за да Види дали Той
ще съгреши, а за да докаЖе, че не моЖе
да съгреши. Ако допуснем, че Исус е
бил В състояние да съгреши, когато е
бил на земята, какво ни гарантира, че
Той не моЖе да съгреши сега, като Чо-
век В небесата?
Защо Марко казва, че Исус е бил в
пустинята с дивите зверове? Дали
тези Животни не са получили сила от
Сатана, за да уншцоЖат БоЖия Син,
или са вървели кротко след своя Съз-
дател? Днес не моЖем да си отгово-
рим на тези Въпроси: моЖем само да
си ги задаваме.
На края на четиридесетте дни при
Исус идват ангели, за да Му прислуЖ-
Вага (Мат. 4:11), тъй като по Време
на изкушението Той не яде нищо (Лука
4:2).
Изпитанията на Вярващия са неиз-
беЖни. Колкото по-близко един хрис-
тиянин следва своя Господ, толкова
по-теЖки са неговите изпитания. Са-
тана не хаби барута си за обикновени-
те християни, а използва най-мощни-
те си оръЖия срещу онези, които заВо-
toBam нови територии В духовните
битки. Не е грях да бъдеш изкушавай.
Грях е да се поддадеш на изкушението.
Човек обаче не моЖе да се съпротив-
лява със своите собствени сили. Него-
вата сила се крие в Светия Дух, Кой-
то Живее в него и задушава тъмните
страсти.
II. Ранното слуЖение на Христос в
Галилея (1:14-3:12)
А. Начало на слуЖението
на Исус(1:14,15)
Марко не пише нищо за слуЖението на
Исус в Юдея (вЖ. Йоан 1:1^:54), а за-
почва разказа си направо от слуЖение-
то Му в Галилея - един период от го-
дина и девет месеца (1:14-9:50) - и за-
вършва Евангелието си с разказа за
събитията от последната седмица в
Ерусалим.
Исус идва в Галилея, където пропо-
вядва благата вест за БоЖието царс-
тво.2 Главното, което Той казва, е
следното:
-
Времето е изпълнено. Според про-
роческото разписание определено-
то време за пояВяването на Царя
на земята е вече дошло.
-
БоЖието царство е наблиЖило.
Царят е тук и прави едно добро-
намерено предлоЖение за царство-
то пред народа на Израел. Царст-
вото е наблиЖило в смисъл, че Ца-
рят Вече се е появил на историчес-
ката сцена.
-
Хората са призовани да се покаят
и да повярват в евангелието. За
да получат правото да Влязат В
царството, те трябва да обърнат
изцяло гръб на своите грехове и да
повярват на благата вест за Гос-
под Исус.
Б. Призоваването на четиримата
рибари (1:16-20)
1:16-18 Докато върви по брега на Га-
лилейското езеро, Исус виЖда Симон
и Андрей, които ловят риба. Той ги е
срещал и преди това. Всъщност те са
станали Негови ученици още в начало-
185
Марко 1
mo на служението Му (Йоан 1:40, 41).
Сега Той ги призоВаВа да дойдат с Не-
го, като им обещаВа да ги направи
„ловци на човеци". Те се подчиняват
на призиВа на Господа веднага, жерт-
вайки абсолкзтно всичко.
Риболовът е изкуство. Печеленето
на души също е изкуство, защото:
-
То изисква търпение: често се на-
лага с часове търпеливо да чакаш.
-
Изисква умение за това, как да за-
ложиш стръвта, примамката или
мрежата.
-
Изисква съобразителност и разум,
за да отидеш на мястото, където
има най-много риба.
-
Изисква постоянство: добрият
рибар не се отчайва лесно.
-
Изисква внимание: най-добрият
ловец е онзи, който гледа да не
смути водата и седи тихо, за да не
го забележи рибата.
Ние ставаме ловци на човеци, като
следваме Христос. Колкото повече се
стараем да приличаме на Христос,
толкова повече успехи постигаме в
спечелването на други хора за Него.
Нашата отговорност е да Го следва-
Чудо
ме, а Той ще се погрижи за останало-
то.
1:19, 20 Малко по-нататък Господ
Исус среща Яков и Йоан, Зеведеевите
синове, които поправят мреЖите си.
Веднага щом ги повиква, те се сбогу-
ват с баща си и тръгват след Него.
Христос не е спрял и днес да призо-
вава хората да изоставят всичко и да
Го последват (Лука 14:33). Нищо не
трябва да е в състояние да попречи на
пълното ни подчинение на Исус: нито
вещите, които притежаваме, нито
родителите ни.
В. Исус прогонва нечист дух (1:21-28)
Текстът от 21 до 34 cm. описва един
типичен ден от живота на нашия Гос-
под. Когато великият Лекар започва
да лекува обсебените от бесове и бол-
ните, чудесата следват едно след дру-
го.
Чудесата на Спасителя с изцеление-
то на болните ни показват как Той
освобождава хората от страшните
резултати на греха. Това може да се
види ясно от следната таблица:
Освобождение от
-
Изцелението на обсебения
от нечист дух (1:23-26).
-
Изцелението на Симоновата
тъща (1:29-31).
-
Изцелението на прокажения
(1:40-45).
-
Изцелението на паралитика
(2:1-12).
-
Изцелението на човека
с изсъхналата ръка (3:1-5).
-
Изгонването на бесовете
от лудия (5:1-20).
-
Изцелението на жената .
с кръвотечението (5:25-34).
-
Възкресяването на Яировата
дъщеря (5:21-24; 35-43).
-
Изцелението на дъщерята
на сирофиникиянката (7:24-30).
-
Мръсотията на греха.
-
Неспокойството и напрежението,
произлизащи от греха.
-
Гнусотата на греха.
-
Безсилието, причинено от греха.
-
Безполезността, идваща от греха.
-
Нещастието, насилието и ужаса
на греха.
-
Силата на греха да изсмука всич-
ките жизнени сили на човека.
-
Духовната смърт, причинена от
греха.
-
Робуването на греха и Сатана.
186
Марко 1
-
Изцелението на глухия чобек
с дефекти В гоВора (7:31-37).
-
Изцелението на слепия (8:22-26).
-
Изцелението на обсебеното
момче (9:14-29).
-
Изцелението на слепеца Вартимей
(10:46-52).
И макар че сега хората, които про-
повядват евангелието, не трябва да
извършват всички тези физически из-
целения на тялото, те не трябва да
забравят, че са длъЖни непрекъснато
да се борят с техните духовни съот-
ветствия. Не са ли те онези велики
чудеса, за които Господ Исус говори в
Йоан 14:12: „Който Вярва в Мене, де-
лата, които върша Аз, и той ще вър-
ши, и по-големи от тези дела ще вър-
ши също."*
1:21,22 Нека се върнем сега към раз-
каза на Марко. В Капернаум Исус Вли-
за в синагогата в съботния ден и за-
почва да поучава. Хората разбират, че
пред тях не стои обикновен учител.
Думите на Исус притежават неопро-
вержима власт, която липсва в моно-
тонните и механични повторения на
книЖниците. Неговите изречения са
като стрели, изпратени от лъка на
Всевишния. Уроците на Исус прикова-
ват вниманието, убеЖдават и предиз-
викват. КниЖниците приличат повече
на амбулантни търговци, на продава-
чи на амбулантна религия. В учението
на Господ Исус няма нищо неистинско.
Той има пълното право да говори то-
ва, което иска, защото Живее така,
както гоВори.
Затова всеки човек, който се докос-
ва до БоЖието СлоВо, или трябва да
* Тук текстът на Библията на англ. ез. се
различава от текста на ревизираното из-
дание на Библията от 1924 год. на бълг. ез.,
където липсва последното изречение. -
Бел. на прев.
10. Неспособността на човека
да слуша БоЖието СлоВо
и да говори духовни неща.
-
Слепотата за светлината
на евангелието.
-
Жестокостта на господството
на Сатана.
-
Заслепението и просяшкото
състояние, до което ни довеЖда
грехът.
говори с власт, или изобщо да не гово-
ри. Авторът на Псалм 116:10 казва
така: „Аз повярвах, затова говорих."
Павел повтаря тези думи в 2 Кор.
4:13. В тяхното послание се съдърЖа
дълбока увереност.
Сподели с приятели: |