Уилиям макдоналд к о новия
I. Уникално място в канона
Изтегляне 12.82 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- IV. Предмет и основна тема на Евангелието
- I. Подготовката на СлуЖителя (1:1-13) А. Предвестникът на СлуЖителя подготвя пътя Му (1:1-8) 1:1
- Исус Христос, БоЖия Син.
- „вестителят... гласът на един, който вика в пустинята". 1:4
- Б. Вестителят кръщава СлуЖителя (1:9-11) 1:9
- Назарет
- II. Ранното слуЖение на Христос в Галилея (1:14-3:12) А. Начало на слуЖението на Исус(1:14,15)
- Б. Призоваването на четиримата рибари (1:16-20) 1:16-18 Докато върви
- „ловци на човеци".
- 1:19, 20 Малко по-нататък Господ Исус среща Яков и Йоан, Зеведеевите
- В. Исус прогонва нечист дух (1:21-28)
I. Уникално място в канона ЕВангелието от Марко е най-малкото Евангелие по обем от четирите Еван- гелия и около 90% от неговото съдър- жание моЖе да се намери или в Еванге- лието от Матей, или в Евангелието от Лука, или и в двете заедно. Тогава изниква въпросът, какво е онова, кое- то то иска да ни каЖе и без което не моЖем? На първо място това са лаконични- ят език на Марко и неговата Журна- листическа простота, които правят неговото Евангелие най-подходящото четиво за въвеЖдане на хора в христи- янската вяра. Когато трябва да се проповядва на места, където хората не са чували за Христос, Евангелието от Марко обикновено е първата кни- га, която се превеЖда не местния език. Но неговото уникално значение се дълЖи не само на прякото и активно въздействие на стила (който се оказ- ва особено подходящ за римляните и техните съвременници днес), но и на присъствието на някои ярки подроб- ности, които липсват в другите Еван- гелия. В него се говори например за на- чина, по който Исус поглеЖда ученици- те Си, как се разсърдва, как тръгва най-отпред към Ерусалим. Без съмне- ние Марко е научил тези подробности от Петър, с когото е Живял заедно в края на Живота му. Преданията раз- казват (и това сигурно е вярно), че Евангелието от Марко представлява разказ на спомените на Петър, което напълно обяснява специфичните за не- го подробности и развитие на дейст- вието, както и Впечатлението, че книгата е написана от човек, който е бил свидетел на събитията. Повечето изследователи смятат, че Марко е онзи младеЖ, за когото се казва, че избягва гол (14:51), и че скромният подпис на края на Еванге- лието е негов. (В първоначалния си вид Евангелията не са имали заглавия.) И тъй като Йоан Марко е Живял в Еру- салим по онова време, би било безсмис- лено да разказва всичко това, ако не е бил сВързан с тогавашните събития по някакъв начин. Вероятно той наис- тина е авторът на това Евангелие, според както твърди преданието. II. Авторство Повечето изследователи приемат
За това има много сериозни външни доказателства, които датират от много рано и са от различни части на империята. Папий (около 110 г. сл. Хр.) цитира Йоан Старши (вероятно апостол Йоан, въпреки че би могъл да 181 Марко  бъде u някой друг от ранните ученици
на Христос) да казба, че Евангелието е написано от Марко, сподвшкника на Петър. На същото мнение са Юстин Мартир, Иреней, Климент от Алек- сандрия, Ориген, както и мнението, изразено В АнтимаркоВския пролог към Марко. Макар и не много изобилни, вътреш- ните доказателства за авторството на Марко също съвпадат с общоприе- тото предание от времето на ранно- то християнство. Авторът явно е познавал добре Па- лестина и особено Ерусалим. (Описа- нието на горната стая е много по- подробно от това в другите Еванге- лия: много е вероятно това да е била неговата родна къща!) Евангелието свидетелства за арамейско влияние (използването на палестинския език) и за добро познаване на еврейските оби- чаи. Ясното и точно повествувание говори за близки Връзки меЖду автора и някои от свидетелите на събития- та. Схемата на излоЖението следва съдържанието на проповедта на Пе- тър в Деяния 10. Мнението, че Марко е писал Еванге- лието в Рим, се потвърждава от нали- чието на по-голям брой латински думи в сравнение с другите Евангелия (като centurion, census, denarius, legion u praetorium). Езическото (латинското) име на автора - Марко - е споменато десет пъти в текста, а името Йоан Марко (еврейското заедно с езическо- то му име) - още три пъти. Марко, „слугата" или придруЖителят най- напред на Петър, след това на чичо си Варнава и накрая - отново на Петър (според достоверни източници), е бил най-подходящият автор за написване- то на Евангелието на Идеалния Слу- Жител. III. Датиране Годината на написването на това Евангелие се оспорва и от най-консер- вативните изследователи на Библия- та. И макар че нито една дата не мо- Же да се посочи с абсолкнпна точност, времето преди разрушаването на Еру- салим би могло да се приеме като най- вероятното време на неговото напис- ване. . Не всички източници са единодушни по въпроса дали Марко е записал про- поведите на Петър за Живота на Гос- под преди смъртта на апостола (пре- ди 64-58 г.) или след нея. Ако приемем, че Евангелието от Марко е първото написано Евангелие, както твърдят повечето изследова- тели, тогава вероятно то е било на- писано през по-ранна година, за да мо- Же Лука, който пише по-късно, да из- ползва данни от текста на Марко. Някои ученици считат, че Марко е пи- сал 6 началото на 50-те години, но ние смятаме, че е по-вероятно това да е станало някъде меЖду 57 и 60 година. IV. Предмет и основна тема на Евангелието Това Евангелие описва чудната исто- рия за Живота на нашия Господ Исус Христос - Идеалния БоЖий СлуЖител. То ни разказва за Онзи, Който остави блясъка на Своята слава в небесата и Възприе образа на Слуга на земята (фил. 2:7). Това е разказ за несравни- мия Живот на Господа, Който „не дой- де да Му слуЖат, но да слуЖи и да даде Живота Си откуп за мнозина" (Марко 10:45). Колкото по-дълбоко осъзнаваме факта, че Този Идеален СлуЖител е не някой друг, а БоЖият Син, и че Той доброволно препаса Себе Си със слу- гинската престилка, като стана Слу- га на хората, толкова по-ярко и по- трайно започва да свети блясъкът на това Евангелие. Чрез него ние имаме възмоЖност да набл!одаваме как съ- вършеният БоЖий Син е Живял на зе- мята като зависим ЧоВек. Всичко, ко- ето Той е направил, е било извършено 182 Марко 1  В съвършено подчинение на Волята на
НегоВия Отец, и Всички НегоВи Велики дела са били изВършени чрез силата на СВетия Дух. Йоан Марко, авторът на това Евангелие, започва слуЖението си пред Господа като добър християнин; по- късно показва отстъпление от Вяра- та за известно Време (ВЖ. Деяния 15: 38) и накрая заВършВа отново като „полезен 8 слуЖбата" работник (2 Тим. 4:11). Езикът, на който е написано Еванге- лието, е Жив, енергичен и стегнат. Марко обръща повече Внимание на де- лата на Господ, отколкото на Него- вите думи, което се доказва от фак- та, че В неговото Евангелие са записа- ни деветнадесет чудеса и само четири притчи. В процеса на изучаване на Евангелие- то ще се опитаме, да си отговорим на три Въпроса: (1) Какво ни казва това Евангелие? (2) На какво иска да ни обърне внимание? (3) На какво иска да ни научи? За всички, които Желаят да бъдат искрени и верни слуЖители на Господа, това Евангелие моЖе да се окаЖе едно ценно ръководство по слуЖение. Схема на изложението
и обучава своите ученици (3:13-8:38)
и Неговата смърт (14 и 15 гл.) VIII. Победата на СлуЖителя (16:1-20) Коментар I. Подготовката на СлуЖителя (1:1-13) А. Предвестникът на СлуЖителя подготвя пътя Му (1:1-8) 1:1 Основната тема на Марковото Евангелие е благата Вест за Исус Христос, БоЖия Син. Тъй като него- вата цел е да подчертае най-вече ро- лята, която Господ Исус изпълнява като БоЖий СлуЖител, Евангелието не започва с родословното дърво на Спасителя, а с Неговото обществено слуЖение, което е провъзгласено от Йоан Кръстител, предвестникът на добрата новина. 1:2, 3 Както Малахия, така и Исая1 предсказват, че прбди идването на Месията ще дойде Неговият предвес- тник, който ще призове хората да се подготвят морално и духовно, за да могат да Го посрещнат, когато дойде (Мал. 3:1; Ис. 40:3). Йоан Кръстител напълно изпълнява тези пророчества. Той е „вестителят... гласът на един, който вика в пустинята". 1:4 Неговото послание съдърЖа при- зива за покаянието на хората, които трябва да се променят и да отхвър- лят греховете си, за да получат опро- щение за тях, защото иначе няма да бъдат в състояние да приемат Госпо- 183 Марко 1  да. Само cBemu хора могат истински
да оценят Светия БоЖий Син. 1:5 Когато хората, които слушат Йоан, наистина се покайват, той ги кръщава като външно свидетелство за тяхната промяна. Кръщението е публично отделяне на покаялшпе се от масата на изоставилия Господа израе- лски народ. То ги свързва с онази част от народа, която е готова да приеме Христос. 5 cm. понякога създава впе- чатлението, че всички хора реагират полоЖително на Йоановата проповед, но случаят не е такъв. В началото мо- Же би е имало вълна от ентусиазирани поклонници, които са прииЖдали на тълпи в пустинята, за да чуят пла- менния проповедник, но повечето от тях не са били искрени в признаването и отхвърлянето на своите грехове. Това става ясно от по-нататъшния текст. 1:6 Що за човек е Йоан? Днес ние бихме го нарекли фанатик или аскет. Негов дом е била пустинята. Дрехите му, както и дрехите на Илия, са били направени от най-груб и прост плат. Храната му е била достатъчна, за да поддърЖа неговия Живот и сила, но ед- ва ли е била нещо особено. Бил е човек, който е подчинявал всички земни неща на величествената цел на възвестява- нето на Христос. Сигурно е могъл да бъде богат, но е избрал да остане бе- ден. По този начин той е станал най- добрият вестител на Онзи, Който е нямало къде главата Си да подслони. От него ние се учим на простотата, която трябва да съпътства всички Господни слуЖители. 1:7 Същността на посланието на Йоан е превъзходството на Господ Исус. Той казва, че Исус превъзхоЖда всичко и всички по власт, личностни качества и начин на слуЖение. Йоан се смята за недостоен да разВърЖе ре- мъка на обущата Му; т. е. недостоен да избърши и най-долната слугинска работа за Него. Изпълнената с Духа проповед винаги извисява Господ Исус и принизява егризма на човека. 1:8 Йоан е кръщавал с вода. Йоано- вото кръщение е само един външен акт, който не предизвиква никаква промяна в Живота на отделната лич- ност. Исус ще кръщава хората със Светия Дух и Неговото кръщение ще влива потоци от духовна сила в тях (Деяния 1:8). Освен това то ще обеди- ни в една църква - в Христовото тяло - всички вярващи (1 Кор. 12:13). Б. Вестителят кръщава СлуЖителя (1:9-11) 1:9 Така наречените тридесет години „на мълчание" в Назарет са останали вече назад. Господ Исус е готов да за- почне Своето обществено слуЖение. Първото нещо, което Той прави, е да тръгне от Назарет и да измине около шестдесет мили, за да стигне до река Йордан, близо до Ерихон, където да бъде кръстен от Йоан. Той няма гре- хове и не трябва да се покайва. Но Не- говото кръщение е символ, който го- вори за окончателното Му кръщение в смъртта чрез Разпятието и Възнесе- нието Му от мъртвите. По този на- чин още в началото на Неговото об- ществено слуЖение ние виЖдаме пред- знаменованието за събитията на кръста и празния гроб. 1:10, 11 В момента, в който излиза от водата, Исус вшкда, че небесата се разтварят и че Духът слиза върху Него във вид на гълъб. Тогава се чува и гласът на Бог Отец, Който потвър- Ждава, че Исус е Неговият възлк)бен Син. Не е имало миг от Живота на нашия Господ, в който Той да не е бил изпъл- нен със Светия Дух. Но в онзи момент Духът е слязъл върху Него и Го е по- мазал за слуЖение, обличайки Го с власт. Духът е изпълнил специален ри- туал, който е подготвил Господ Исус за трите години на слуЖение, които са предстояли пред Него. 184 Марко 1 Силата на СВетия Дух е Жизнено не-
обходима. ЧоВек моЖе да бъде образо- Ван, талантлив и начетен и да не при- теЖава тоВа загадъчно Нещо, Което се получава В резултат на така наре- ченото „миропомазВане", без Което неговите дела са мъртви и безплодни. Въпросът, който Всеки от нас трябва да си зададе, е следният: „ПреЖиВял ли съм аз щастието да получа Светия Дух, Който да ми даде сили да слуЖа на Господа?" В. Изкушаването на СлуЖителя от Сатана (1:12,13) В продълЖение на четиридесет дни СлуЖителят на Йехова е изкушаВан от Сатана 6 пустинята. На тази сре- ща Той е отведен от БоЖия Дух, Кой- то не праВи тоба, за да Види дали Той ще съгреши, а за да докаЖе, че не моЖе да съгреши. Ако допуснем, че Исус е бил В състояние да съгреши, когато е бил на земята, какво ни гарантира, че Той не моЖе да съгреши сега, като Чо- век В небесата? Защо Марко казва, че Исус е бил в пустинята с дивите зверове? Дали тези Животни не са получили сила от Сатана, за да уншцоЖат БоЖия Син, или са вървели кротко след своя Съз- дател? Днес не моЖем да си отгово- рим на тези Въпроси: моЖем само да си ги задаваме. На края на четиридесетте дни при Исус идват ангели, за да Му прислуЖ- Вага (Мат. 4:11), тъй като по Време на изкушението Той не яде нищо (Лука 4:2). Изпитанията на Вярващия са неиз- беЖни. Колкото по-близко един хрис- тиянин следва своя Господ, толкова по-теЖки са неговите изпитания. Са- тана не хаби барута си за обикновени- те християни, а използва най-мощни- те си оръЖия срещу онези, които заВо- toBam нови територии В духовните битки. Не е грях да бъдеш изкушавай. Грях е да се поддадеш на изкушението. Човек обаче не моЖе да се съпротив- лява със своите собствени сили. Него- вата сила се крие в Светия Дух, Кой- то Живее в него и задушава тъмните страсти. II. Ранното слуЖение на Христос в Галилея (1:14-3:12) А. Начало на слуЖението на Исус(1:14,15) Марко не пише нищо за слуЖението на Исус в Юдея (вЖ. Йоан 1:1^:54), а за- почва разказа си направо от слуЖение- то Му в Галилея - един период от го- дина и девет месеца (1:14-9:50) - и за- вършва Евангелието си с разказа за събитията от последната седмица в Ерусалим. Исус идва в Галилея, където пропо- вядва благата вест за БоЖието царс- тво.2 Главното, което Той казва, е следното:
Б. Призоваването на четиримата рибари (1:16-20) 1:16-18 Докато върви по брега на Га- лилейското езеро, Исус виЖда Симон и Андрей, които ловят риба. Той ги е срещал и преди това. Всъщност те са станали Негови ученици още в начало- 185 Марко 1 mo на служението Му (Йоан 1:40, 41).
Сега Той ги призоВаВа да дойдат с Не- го, като им обещаВа да ги направи „ловци на човеци". Те се подчиняват на призиВа на Господа веднага, жерт- вайки абсолкзтно всичко. Риболовът е изкуство. Печеленето на души също е изкуство, защото:
Ние ставаме ловци на човеци, като следваме Христос. Колкото повече се стараем да приличаме на Христос, толкова повече успехи постигаме в спечелването на други хора за Него. Нашата отговорност е да Го следва- Чудо
ме, а Той ще се погрижи за останало- то. 1:19, 20 Малко по-нататък Господ Исус среща Яков и Йоан, Зеведеевите синове, които поправят мреЖите си. Веднага щом ги повиква, те се сбогу- ват с баща си и тръгват след Него. Христос не е спрял и днес да призо- вава хората да изоставят всичко и да Го последват (Лука 14:33). Нищо не трябва да е в състояние да попречи на пълното ни подчинение на Исус: нито вещите, които притежаваме, нито родителите ни. В. Исус прогонва нечист дух (1:21-28) Текстът от 21 до 34 cm. описва един типичен ден от живота на нашия Гос- под. Когато великият Лекар започва да лекува обсебените от бесове и бол- ните, чудесата следват едно след дру- го. Чудесата на Спасителя с изцеление- то на болните ни показват как Той освобождава хората от страшните резултати на греха. Това може да се види ясно от следната таблица: Освобождение от
с изсъхналата ръка (3:1-5).
на сирофиникиянката (7:24-30).
186 Марко 1
И макар че сега хората, които про- повядват евангелието, не трябва да извършват всички тези физически из- целения на тялото, те не трябва да забравят, че са длъЖни непрекъснато да се борят с техните духовни съот- ветствия. Не са ли те онези велики чудеса, за които Господ Исус говори в Йоан 14:12: „Който Вярва в Мене, де- лата, които върша Аз, и той ще вър- ши, и по-големи от тези дела ще вър- ши също."* 1:21,22 Нека се върнем сега към раз- каза на Марко. В Капернаум Исус Вли- за в синагогата в съботния ден и за- почва да поучава. Хората разбират, че пред тях не стои обикновен учител. Думите на Исус притежават неопро- вержима власт, която липсва в моно- тонните и механични повторения на книЖниците. Неговите изречения са като стрели, изпратени от лъка на Всевишния. Уроците на Исус прикова- ват вниманието, убеЖдават и предиз- викват. КниЖниците приличат повече на амбулантни търговци, на продава- чи на амбулантна религия. В учението на Господ Исус няма нищо неистинско. Той има пълното право да говори то- ва, което иска, защото Живее така, както гоВори. Затова всеки човек, който се докос- ва до БоЖието СлоВо, или трябва да * Тук текстът на Библията на англ. ез. се различава от текста на ревизираното из- дание на Библията от 1924 год. на бълг. ез., където липсва последното изречение. - Бел. на прев. 10. Неспособността на човека да слуша БоЖието СлоВо и да говори духовни неща.
говори с власт, или изобщо да не гово- ри. Авторът на Псалм 116:10 казва така: „Аз повярвах, затова говорих." Павел повтаря тези думи в 2 Кор. 4:13. В тяхното послание се съдърЖа дълбока увереност. Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд о м WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о г нови WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 12.82 Mb. Сподели с приятели:
|
