Указания №2 Идентифициране на водните обекти
Фсигура 2: Границите за категориите повърхностни води създават граници за водните обекти
Изтегляне 321.5 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- 3.2.4 Физически характеристики разграничаващи самостоятелните и значими елементи
- Фигура 3: Пример за подразделяне на река, въз основата на физически характеристики – в този случай сливане на реки.
- Фигура 4: Подразделяне на езеро на базата на типа граница
- Фигура 4: Подразделяне на езеро въз основа на типа граница 3.2.5 Изкуствени и силно модифицирани водни обекти 18
- Част от реката частично
- 3.3 Други критерии за разграничаването на повърхностните водни обекти
- състоянието 22
- 3.3.1 Критерии за състоянието
- Много добър статус Среден статус Фигура № 6: Идентифициране на водните обекти в зависимост от разликите в състоянието 3.3.2 Защитени територии
- Директивата за хабитатите
- 3.4 Предложен процес за практическото прилагане на термина повърхностен воден обект.
- Фигура 7: Обобщение на предложения йерархичен подход за идентифициране на повърхностните водни обекти
- 3.5 Малки елементи повърхностни води Целта на Директивата е да установи рамка за защитата на всички
- Фигура 8: Предложен подход за осигуряване правилната защита на най-малките повърхностни води 3.6 Компоненти на „повърхностния воден обект” и влажните зони
- Един „повърхностен воден обект” включва качествените елементи описани в Директивата за класификация на екологичното състояние 34 .
- 4. Специфични Указания за подземни водни обекти 4.1 Дефиниции
- Един подземен воден обект трябва да бъде в рамките на един или няколко водоносни слоеве. Въпреки това, не е задължително всички подземни води да са в рамките на един водоносен слой.
- 4.2 Водоносни слоеве В резултат от йерархичните дефиниции (Раздел 4.1), предложената първа стъпка
- 4.2.2 Черпене на значителни количества подземни води
Фсигура 2: Границите за категориите повърхностни води създават граници за водните обекти. 3.2.3 Типология16 Един повърхностен воден обект не трябва да пресича границите между типовете повърхностни водни обекти. Той трябва да бъде от един или друг тип тъй като една от характеристиките на повърхностните водни обекти е да ги различаваме в 17 типа17. 3.2.4 Физически характеристики разграничаващи самостоятелните и значими елементи Физическите черти (географски и хидроморфологични), които могат да бъдат значими по отношение на целите на Директивата, трябва да бъдат използвани за определяне самостоятелните елементи на повърхностните води. Географските или хидроморфологични черти могат значително да повлияят повърхностните водни екосистеми и тяхната уязвимост от човешките дейности. Тези черти могат да се използват и за различаването на самостоятелните елементи на повърхностните води. Например, сливането на част от река с друга може ясно да разграничи една географски и хидроморфологически ясна граница към воден обект. (Фиг. 3). Повърхностен воден обект 1 Повърхностен воден обект 2 Повърхностен воден обект 3 Граница към речни водни обекти белязана от сливане на реки
Воден обект 1, (тип а) Воден обект 2 (тип б) ● Дълбок ● Плитък ● Естествено бедна на хранителни вещества вода ● Естествено богата на хранителни (олиготрофикационна) вещества вода (еутрофикационна) ● Отправни условия различни от тези на воден обект 2 ● Отправни условия различни от тези на воден обект 1 ● Различна уязимост към налягане в сравнение с ● Различна уязвимост към налягане воден обект 2 в сравнение с воден обект 1 Фигура 4: Подразделяне на езеро въз основа на типа граница 3.2.5 Изкуствени и силно модифицирани водни обекти18 Силно модифицираните водни обекти могат да бъдат определяни и класифицирани тогава когато доброто екологично състояние не е било постигнато поради влияния върху хидроморфологичните характеристики на повърхностните води, в резултат от физически изменения (Фиг. 5). Изкуствените и силно модифицирани водни обекти19 трябва (поне) да бъдат временно идентифицирани по време на характеризирането на повърхностните води20. Идентифицирането и класифицирането им трябва да бъде приключено заради първата фаза от планирането на публикуването на плановете за управление на речните басейни през 2009 г. Класифицирането трябва да бъде преразглеждано на всеки шест години21. Идентифицирането на силно модифицираните водни обекти трябва да бъде базирано на критериите за класифициране изложени в Чл. 4.3. По правило, границите на силно модифицираните водни обекти са очертани предимно от степента на промените в хидроформологичните характеристики, които (a) са резултат от физическите изменения настъпили в следствие на човешка дейност и (б) възпрепятстват постигането на добро екологично състояние. Фигура 5: Повърхностен воден обект 1
където не може да бъде обект 2 силно модифициран постигнато добро състояние воден обект поради физическите изменения настъпили от хидроморфологич- ния ефект Част от реката частично Повърхностен воден променена за обезводня- обект 3 ване на земите Фигура 5: Установяването на границите на воден обект посредством идентифициране и последващо класифициране на силно модифицирани водни обекти 3.2.6 Обобщение Гореспоменатите критерии могат да бъдат взети направо от Директивата. Те представят йерархия от дефиниции, която вече е достатъчна за извършването на първо класифициране на „водните обекти” в речния басейн (райони). Като първа стъпка, категорията води и типът воден обект трябва да се използват за очертаване на границите водещи до оформянето на самостоятелни „водни обекти”. Като следваща стъпка трябва да се вземат предвид географските и хидроморфологичните елементи. И все пак, ако един такъв подход не доведе до ясното разграничаване на „водните обекти”, могат да се използват и други критерии. Тези други критерии са описани в следващия раздел. 3.3 Други критерии за разграничаването на повърхностните водни обекти Рамковата директива за водите предвижда гореспоменатите критерии (ср. Раздел 3.2) за идентифицирането на водните обекти. Въпреки това, съществуват и други фактори или параметри, които ще помогнат за очертаването на обособени граници на водните обекти. Изискване, което се подразбира от Директивата, е че целта на определянето на „водните обекти” е да се направи възможно точното описание на състоянието22 на повърхностните води. Свързани с това изискване са съображенията относно натиск и въздействия. Нещо повече, различните употреби (напр. питейни води) и съществуващите или нови защитени територии (напр. места от Натура 2000) могат да бъдат използвани в усъвършенстването на идентифицирането на „водните обекти”. Следващият раздел ще се съсредоточи върху аспекти от състоянието и защитените територии. Въпреки това, трябва да се отбележи че въпросите засягащи натиска, състоянието и въздействията са тясно свързани един с друг. В отсъствието на достатъчно информация за състоянието на водите, резултатите от анализа на натиска и въздействието могат да бъдат използвани за определянето на обособени граници на водните обекти (ОСП на РДВ Указания № 3). Това ще има най-голяма приложимост при подготовката на първата класификация. Страните членки могат да идентифицират „повърхностните водни обекти” с помощта на допълнителни критерии предназначени за вземане под внимание на местните условия, като по този начин да подпомагат процеса за планиране на управлението на речните басейни. 3.3.1 Критерии за състоянието Самостоятелен елемент повърхностни води не трябва да съдържа значими елементи с различно състояние. „Водният обект” трябва да може да бъде причислен към едно единствено екологично състояние с достатъчно увереност и прецизност, посредством програмите за мониторинг на Директивата23. Въпреки че влиянието на човешките дейности винаги ще бъде различно, без значение какъв е размерът на водния обект, основните промени в състоянието на водния обект трябва да бъдат използвани за очертаването на границите на повърхностните водни обекти, като необходима предпоставка за това, че определянето на водните обекти предоставя точно описание на състоянието на повърхностните водни обекти (виж раздел 2 и Фиг. 6). Възможно е водите постепенно да бъдат подразделяни на все по-малки и по-малки единици, което би наложило значителни логистични тежести. Въпреки това, линията, под която подразделянето е неуместно не може да бъде определена. Ще бъде необходимо да се балансират изискването за адекватното описване на състоянието на водите с необходимостта от избягване на фрагментация на повърхностните води на неуправляем брой водни обекти. В допълнение, при определени обстоятелства натрупването на водни обекти може да бъде уместно с цел намаляването на безсмислена административна тежест (ср. Глава 5). И накрая, страните членки трябва да вземат решения въз основа на характеристиките на всеки район на речни басейни. Първоначално, страните членки няма да разполагат с достатъчно информация необходима за точното определяне на състоянието на водите. Следователно, особено през периода преди публикуването на първия план за управление на речни басейни, може да е уместно анализът на натиска и въздействията да се използва като заместител на определянето на състоянието. С подобряване на разбирането на състоянието, границите на водните обекти могат да бъдат коригирани. Близки елементи повърхностни води от един и същи тип, които са с еднакво състояние, могат да се прекомбинират за да се избегне подразделяне на повърхностните води. И накрая, подчертано е че скалата избрана за определен „воден обект” ще окаже влияние върху управлението на активното въвличане на заинтересованите страни и обществеността (ОСП на РДВ Указания № 8 предоставят указания за участието на обществеността). Повърхностен обект 1 Много добро екологично състояние Промяна в състоянието Повърхностен обект 2 Средно екологично състояние Промяна в състоянието Повърхностен обект 3 Добро екологично състояние 3d езеро
Воден обект 1 Воден обект 2 Много добър статус Среден статус Фигура № 6: Идентифициране на водните обекти в зависимост от разликите в състоянието 3.3.2 Защитени територии Защитените територии се идентифицират съгласно различни части от законодателството и наред с обектите от Натура 2000 се класифицират по Директивата за хабитатите - (92/43/EО). Съгласно Рамковата директива за водите, всички защитени територии трябва да бъдат разгледани за интегрирано управление на речни басейни24. Бяха определени специфични цели25, а различните разпоредби конкретизират повече специфични изисквания за защитените територии (напр. мониторинг26). В резултат, за водните обекти, които напълно са част от защитена територия, трябва да се вземат предвид допълнителни цели. Поради това, съществуващите граници на защитените територии може да се вземат под внимание при идентифицирането на водните обекти съгласно Рамковата директива за водите. Границите на водните обекти и защитените територии няма да съвпадат в повечето случаи, защото и двете географски територии са дефинирани за различни цели и въз основа на различни критерии. В случай, че воден обект не се намира изцяло във или извън защитена територия, може да се обмисли подразделяне на водните обекти на две части, така че границите да съвпадат. 3.4 Предложен процес за практическото прилагане на термина повърхностен воден обект. Описаните по-горе принципи за идентифициране на повърхностни водни обекти могат да се приложат в йерархичен процес (виж Фиг. 7). Разграничете категориите Приложение II 1.1 (i) повърхностни води Подразделете категориите Приложение II 1.1 (i) повърхностни води на типове Подразделете типовете по значими естествени физически характеристики
и усъвършенстване с помощта на информацията получена от оценките на риска от Приложение II 1.5 и мони- торинговите програми от Член 8 Подразделете физическите [Цел: подобряване категории според други критерии очертаването на като: разлики в състоянието; или водните обекти (виж- размера на защитените територии те раздел 2 и 3.3)] Идентифицирайте като несилно Идентифицирайте като [Чл. 4.3 и Приложе- модифицирани водни силно модифицирани ние II 1.1 (ii)] обекти водни обекти
За да се предотврати пресичането на границите на категории повърхностни води от водните обекти (Ал. 3.2.2), предложената първа стъпка за очертаване на повърхностните водни обекти е да се идентифицират границите на категориите повърхностни води. За да се предотврати пресичането на границите на типовете повърхностни води (Ал. 3.2.3), предложената втора стъпка при разграничаването на повърхностните водни обекти е да се определят границите на типовете повърхностни води във всеки район на речни басейни. За да се осигури представянето на самостоятелни и значими елементи на повърхностни води от водните обекти, предложената трета стъпка при разграничаването им е да се определят границите с помощта на отличителни физически характеристики (Ал. 3.2.4) които (a) е възможно да са значими в контекста на характеристиките на водните екосистеми, и (б) са в съответствие с примерите за самостоятелни и значими елементи на повърхностни води дадени в дефиницията от Директивата (вижте Раздел 5.1). За да се осигури правилното идентифициране на водните обекти, предложената четвърта стъпка от идентифицирането на повърхностните водни обекти е да се определят границите въз основа на други приложими критерии (ср. Раздел 3.3). Този подход е необходим и за идентифицирането на силно модифицирани водни обекти (вижте Раздел 3.2.5). Първоначално, в случай на липса на информация за състоянието, процедурата за оценка на натиска и въздействието27 изисквана по Чл. 5 ще предостави оценки на промените в състоянието (вижте ОСП на РДВ Указания №3). Мониторинговите програми28 ще предоставят информацията необходима за потвърждаването на границите определени въз основа на състоянието. Поради това, трябва да се приложи един повтарящ се подход за идентифициране на водните обекти. В същото време става ясно, че в един момент разграничаването на водните обекти трябва да бъде съгласувано, за да може да се извърши подготовката на плана за управление на речните басейни. Компетентните власти в даден район на речните басейни, ще трябва да осигурят постигането на баланс между едно повтарящо се идентифициране и крайното причисляване на водните обекти. 3.5 Малки елементи повърхностни води Целта на Директивата е да установи рамка за защитата на всички води, включително вътрешни повърхностни води, преходни води, крайбрежни води и подземни води29. Страните членки трябва да направят така, че прилагането на изискванията на Директивата да доведе до постигнето на тази цел. Въпреки това, повърхностните води включват множество много малки води, за които административната тежест от управлението им може да бъде огромна. Директивата не включва праг за много малки „водни обекти”. Въпреки това, Директивата очертава две системи за разграничаването на водните обекти на типове30, Система А и Система Б. Само типологията на Система А конкретизира стойностите за описването на размерите за реките и езерата. Най-малките по-големите реки тип Система А са 10 - 100 kм2 водосборен район31. Най-малките по размери езера тип Система А са 0.5 – 1 km2 повърхностна площ32. Не са дадени никакви размери за малките преходни и крайбрежни води. Прилагането на Система Б трябва да постигне поне същата степен на разграничаване на Система А. Поради това, за определянето на малки реки и езера се препоръчва използването на размерите на система А. Въпреки това се признава, че в някои региони където има много малки водни обекти, ще трябва да бъде възприет общия подход. След казаното, може да бъде подходящо водните обекти да се причисляват към групи за специални цели, съгласно с определеното в Глава 5, за да се избегне ненужната административна тежест. Въпреки това, все още има голям брой самостоятелни реки и езера, които са по-малки от тези прагове. Възможен подход за защитата на тези води е описан по-долу. Страните членки са гъвкави при вземането на решението си дали целта на Директивата, която се отнася за всички повърхностни води, може да бъде постигната без идентифицирането на всеки малък, но самостоятелен и значим елемент повърхностни води като воден обект. Предложеният подход (вижте Фиг. 8) ще: • включва малки елементи повърхностни води като част от по-голям съседен воден обект от същата категория повърхностни води и от същия тип, където е възможно; • където е възможно, внимателно разглеждайте малки елементи повърхностни води с цел идентифицирането им като водни обекти, съгласно значимостта им в контекста на целите и изискванията на Директивата (напр. екологично значение; значение за целите на защитена територия, значими негативни въздействия върху други повърхностни води в района на речния басейн). В такъв случай, малки елементи (1) принадлежащи към същите категория и тип, (2) повлияни от същата категория натиск и ниво и (3) имащи влияние върху други добре разграничени водни обекти, могат да бъдат групирани с цел оценка и отчетност; • онези малки елементи повърхностни води, които не са определени като повърхностни водни обекти, трябва да бъдат защитени и когато е необходимо подобрени до необходимото ниво, за да се постигнат целите на Директивата за водните обекти, с които те са пряко или непряко свързани (т.е. да се приложат необходимите основни мерки за контрол по Чл. 11)33. Могат ли елементите да бъдат да Включете като част от включени като част от съседни (зелена стрелка) водния обект повърхностни водни обекти
Елементът значим ли е в да Идентифицирайте като воден контекста на предназначението (зелена стрелка) обект и целите на Директивата не (синя стрелка) Не идентифицирайте като Защитете и подсилете където е воден обект необходимо, за да не излагате на риск постигането на целите при други водни обекти
(a) хидроморфологичните качествени елементи, които включват водните притоци, леглото на канала, онази част от земята в съседство с канала, чиито структура и състояние са пряко свързани с постигането на стойностите за биологичните качествени елементи (напр. речната зона); и (б) свързаните биологични елементи. Що се отнася до влажните зони, това означава че онези влажни зони”, които оказват пряко влияние върху състоянието на даден „воден обект” трябва да бъдат причислени към този „воден обект. Границите на такива влажни зони трябва да бъдат идентифицирани прагматично, за да се отговори на изискването за „самостоятелен и значим” елемент. Въпросът за влажните зони в контекста на Рамковата директива за водите ще бъде предмет на отделни Указания (който се изготвят в момента), под шапката на Общата стратегия за прилагането на Директивата. Препоръчва се Указанията за влажните зони, които ще се появат през първата половина на 2003 г., по-подробно да разработят разбирането за влажни зони като компонент от повърхностните води. 4. Специфични Указания за подземни водни обекти 4.1 Дефиниции Прилагането на термина подземен воден обект трябва да се разбира в контекста на йерархията на съответните дефиниции съгласно Чл. 2 от Директивата. • Чл. 2.2: Подземни води са всички води, които са под повърхността на земята във водонаситена зона и в пряк контакт с почвата или подлежащия слой; • Чл. 2.11: Водоносен слой е подземен слой или слоеве от скали или други геоложки страти, чиято порьозност и пропускливост позволяват значителен приток на подземни води или черпене на значителни количества подземни води; • Чл. 2.12: Подземен воден обект е отделен обем от подземни води в рамките на един водоносен слой или водоносни слоеве. Един подземен воден обект трябва да бъде в рамките на един или няколко водоносни слоеве. Въпреки това, не е задължително всички подземни води да са в рамките на един водоносен слой. Екологичните цели за предотвратяване влошаване на състоянието35, и защитаването, подобряването и възстановяването36 на доброто състояние на подземните води се отнасят само за подземните водни обекти. Въпреки това, всички подземни води са предмет на целите за предотвратяване или ограничаване въвеждането на замърсители37 и обръщане на посоката на всяка значима и устойчива тенденция към повищаване концентрацията на всеки замърсител38. 4.2 Водоносни слоеве В резултат от йерархичните дефиниции (Раздел 4.1), предложената първа стъпка от идентифицирането на подземните водни обекти изисква общо тълкуване на термина водоносен слой, по отношение на това какво съставя един значителен приток на подземни води и какъв обем черпене би се определило като значително количество (вижте Фиг. 9). 4.2.1 Значителен приток Значението на потока подземни води трябва да се разбира в контекста на целта и разпоредбите на Директивата. Съобразно с това, значителен приток подземни води е притокът, който поради достигането на принадлежащ воден обект или пряко зависима сухоземна екосистема, ще доведе до значимо намаляване на екологичното или химично качество на повърхностния воден обект или значителна вреда на пряко зависимите сухоземни системи. Ключова цел на Директивата е да предотврати едно понататъшно влошаване, и да защити и подсили състоянието на водните екосистеми, и във връзка с техните водни нужди, и това на сухоземните екосистеми пряко зависими от водните екосистеми39. Защитата и възстановяването на доброто състояние40 на подземните води целят подпомагането на постигането на тази цел. Това се отнася за всички подземни водни обекти. Следователно, за да се осигури постигането на целта на Директивата, дефиницията на значителен приток трябва да включва всички подземни притоци, които са важни за водните и сухоземните екосистеми. Поради това, геоложка страта, която позволява такъв приток трябва да бъде окачествена като водоносен слой. 4.2.2 Черпене на значителни количества подземни води Чл. 7 изисква идентифицирането на всички подземни водни обекти, които са използвани или се възнамерява да бъдат използвани, за черпенето на повече от средно 10м3 питейна вода на ден. Следователно, този обем може да бъде счетен за значително количество подземни води. С други думи, геоложки страти, които могат да позволят такива нива на черпене (дори и само местно), могат да се окачествят като водоносни слоеве. Ако един от критериите описани в Ал. 4.2.1 или 4.2.2 е изпълнен, геоложката страта трябва да бъде счетена за водоносен слой. От повечето геоложки страти се очаква да се окачествят като водоносни слоеве, тъй като повечето от тях предоставят или се очаква да предоставят 10м3 средно на ден, или могат да се ползват от 50 или повече души. Въпреки това е ясно, че изискванията са различни от онези за подземните водни обекти, които се използват или се цели да бъдат използвани за черпене на питейни води (ср. Чл. 7) и онези обекти, при които подземните води се черпят за друго ползване (Приложение II 2.3). За последните не трябва да се идентифицират всички подземни водни обекти. Критериите в Приложение II 2.3 определят, че трябва да бъдат адресирани само онези подземни водни обекти, „които пресичат границата между две или повече страни членки или са идентифицирани като изложени на риск да не успеят да постигнат целите определени за всеки обект по Чл. 4”. Може да предостави > 10м3 средно на ден или е достатъчна за ползване от 50 или повече души Водоносен слой Да
Не Отстраняването на притока подземни води ще доведе ли до значително намаляване на екологичното качество на повърхностен воден обект или пряко зависима сухоземна екосистема Да
неводоносен слой Каталог: docs -> Zakoni -> EURukovodstva EURukovodstva -> Рамкова директива за водите (2000/60/ЕС) Ръководство №1 Икономиката и околната среда EURukovodstva -> 1. обхват на насоките EURukovodstva -> Наръчник №10 реки и езера – типология, изходни условия и системи за класификация EURukovodstva -> На рамкова директива за водите (2000/60/ЕС) Ръководство №3 Анализ на натиска и въздействията EURukovodstva -> Ръководство №8 Публично участие във връзка с Рамковата директива за водите EURukovodstva -> Доклад 2009 025 обща стратегия за прилагане на рамковата директива за водите EURukovodstva -> Доклад 2009 040 обща стратегия за прилагане на рамковата директива за водите (2000/60/ЕС) EURukovodstva -> Доклад 2009 030 обща стратегия за изпълнение на рамковата директива за водите (2000/60/ЕО) Изтегляне 321.5 Kb. Сподели с приятели:
|