Типология на тероризма доц д-р Тодор Трифонов
Изтегляне 116.82 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- І. СПОРЕД ЦЕЛИТЕ НА ТЕРОРИСТИЧНАТА ДЕЙНОСТ.
- 1. Според статута на обекта на терористичната атака различаваме: а) централен терор
- 2. Според начина на извършване, целящ публичност или не, имаме: а) открит терор
- 3. Според субективно поставената цел на терористичните действия се открояват следните разновидности : а) провокационният терор
- 4. Според тактическата цел конкретните терористични акции се разделят на: а) основни операции
- ІІ. СПОРЕД ОБЕКТИТЕ НА ТЕРОРИСТИЧНАТА ДЕЙНОСТ.
- 1. Според насочеността на терористичния акт срещу конкретно физическо лице или срещу определен или неопределен кръг от хора: а) индивидуален терор
- 2. Според наличието на конкретна насоченост или липсата на такава на терористичната дейност: а) адресиран (ориентиран, целенасочен) терор
- 3. Според местонахождението в пространството на обекта на терористичната атака: а) въздушен тероризъм.
- ІІІ. СПОРЕД СРЕДСТВАТА НА ТЕРОРИСТИЧНАТА ДЕЙНОСТ.
- 1. Традиционният (конвенционален) тероризъм е тероризмът, осъществяван чрез използване на традиционни, конвенционални средства.
|
ТИПОЛОГИЯ НА ТЕРОРИЗМА Доц. д-р Тодор Трифонов Типологията на тероризма в теоретичен план следва да се разграничи от конкретните демонстрирани характеристики на отделните терористични актове, доколкото в редица случаи те са съзнателно афиширани с цел прикриване на действителната същност на тероризма. В редица случаи съзнателно се демонстрира ,,идеологическа мотивация” за прикриване на терористични актове на организираната престъпност. В други случаи организираният тероризъм полага всички усилия да представи терористичните актове като неорганизирани актове на стихиен тероризъм или като обикновени криминални деяния. Чести са специалните операции за дезинформиране на общественото мнение, чрез които терористичният акт, особено срещу обществено значими личности, се представя като дело на лице с психопатологична мотивация. За разлика от индивидуалния стихиен тероризъм, организираният тероризъм като обществено явление не следва да се ,,персонифицира”. Същностната типология на тероризма не се влияе и от географското и физическото място на извършването на терористичните актове. В настоящата разработка са представени класификации на тероризма според целите, обектите и средствата на терористична дейност. І. СПОРЕД ЦЕЛИТЕ НА ТЕРОРИСТИЧНАТА ДЕЙНОСТ. Целите на терористичната дейност могат да се класифицират според обекта на терористична атака, според начина на извършване и търсения ефект, според субективно поставената или тактическата цел на терористичните актове. 1. Според статута на обекта на терористичната атака различаваме: а) централен терор (срещу държавни или обществени дейци от национален мащаб; представители на централните органи на държавни, партийни и неправителствени организации); б) местен терор (срещу държавни или обществени дейци от местен – областен, общински или кметски мащаб); в) международен терор (срещу представители и обекти на други държави). 2. Според начина на извършване, целящ публичност или не, имаме: а) открит терор, при който не се скрива, че настъпилото събитие е резултат от терористична дейност, а се цели максимално широк и силен обществен резонанс. При него средствата и методите на акцията не се прикриват, изпълнителите демонстративно поемат отговорност за действията си, например, чрез телефонно позвъняване в полицията, в редакциите на вестници и списания, посредством разпространяване на листовки и т.н.; б) ,,терор под чужд флаг”, при който организаторите се стремят да припишат извършването на терористичната акция на други политически групировки или лица, на отделни лумпенизирани или психично болни индивиди, на лица, склонни към агресия, и т.н.; в) замаскиран терор, при който се дава, например, фалшифицирана, неполитическа версия на събитието; маскира се терористичният акт под формата на различни случайни произшествия: транспортни катастрофи, употреба на недоброкачествени продукти, извънредни произшествия, възникнали в резултат на неумишлени действия на лица, стихийни бедствия и т.н.; г) скрит терор, при който се прикрива самият факт на терора, като се създават условия за предположения, че нещастието се дължи на естествени причини (например, смърт поради старост и др.). 3. Според субективно поставената цел на терористичните действия се открояват следните разновидности: а) провокационният терор цели мотивиране на определена държава, международни и национални политически организации към предприемане на военни или други враждебни действия срещу друга държава или нейни обекти в интерес на субектите на терористичната дейност; б) революционен или контрареволюционен терор: революционният терор се прилага както от държава (например, ,,червен терор”), така и от отделни лица, групи и организации, осъществяващи революционна дейност или борещи се за премахване на социален и национален гнет, за изграждане на по-справедливо общество. Контрареволюционният терор се налага от управляващите политически кръгове в ситуация на назряващи революционни събития – срещу техните противници, или от отстранените от властта политически сили – срещу революционната власт и поддържащите я политически организации, движения и обществени дейци; в) демонстративният терор има за цел оказване на пропаганден, политически или психологически ефект; използва се за популяризиране на идеите, целите и задачите на терористичните организации; разчетен е за предизвикване на желаната от терористите реакция сред населението, включително и за спечелване на неговата поддръжка; г) сплотяващият терор цели консолидация на преките участници в терористичната дейност за преодоляване на колебания в средите на терористите и поддържащите ги лица; д) дивидентният терор се прилага, когато е необходимо натрупването на политически дивиденти пред правителствата на определени страни чрез извършването на терористични акции и носи предвидими положителни последици за терористите; е) отвличащият терор се реализира чрез терористични акции с цел отвличане вниманието на специализираните служби от разкриване и пресичане на по-мащабни акции (целта е отклоняване от разкрити следи); ж) превантивен терор се предприема за предотвратяване опитите на специализираните служби да разкрият и задържат изпълнителите на конкретни терористични акции, да проникнат в терористичните организации и т.н. (главните обекти са служители и агенти на посочените служби); з) импровизираният терор е насочен към създаване на впечатление за организирана съпротива срещу властта, провокира поводи за намеса във вътрешните работи на отделни страни, предпоставки за обявяване на извънредни положения (той се инсинуира както от специалните служби на определени държави, така и от вътрешни екстремистки елементи); и) ексцетативният (подбуждащият) терор изпълнява ролята на изкуствен подбудител на активността на хората за извършване на определени политически промени в интерес на субектите на терористична дейност; к) фалшив терор – терористични акции, които се извършват с негодни средства или с неподходящи способи по отношение на политически лидер с цел повишаване на неговата популярност сред кръговете, поддръжката на които е важна за осъществяване на политическите му задачи. 4. Според тактическата цел конкретните терористични акции се разделят на: а) основни операции, чиято цел е постигане на политически резултати от извършването на терористичния акт (чрез ликвидиране или отвличане на конкретни лица, чрез нанасяне на поражения на материални обекти или чрез всяване на страх сред определени групи и слоеве, или сред цялото население на една или повече държави); б) спомагателни операции за осигуряване на оръжие или други конвенционални или неконвенционални средства за терор, както и за осигуряване финансирането на терористичната дейност. Такива операции са грабежите, нападенията на банки, нападенията на складове за оръжие или на обекти, в които се ползват или съхраняват компоненти на средства за терор (ядрени центрове, биологически или химически лаборатории и др.); в) за освобождаване на задържани терористи. Реализират се чрез пряко нападение на затвори, където са задържаните, нападения над полицейски конвои съпровождащи терористи от един затвор в друг или при довеждането им в съда. Към този вид тероризъм често се отнасят и отвличането и задържането на заложници, след което се поставят искания за освобождаване на задържани терористи. ІІ. СПОРЕД ОБЕКТИТЕ НА ТЕРОРИСТИЧНАТА ДЕЙНОСТ. Според обектите на терористична атака и тяхното местоположение в пространството може да се говори за: индивидуален, масов и символичен; адресиран и неадресиран; въздушен, воден, сухоземен или друг вид терор. В зависимост от обекта на терористичните действия могат да бъдат разработени различни класификации: 1. Според насочеността на терористичния акт срещу конкретно физическо лице или срещу определен или неопределен кръг от хора: а) индивидуален терор, т.е. политически убийства или причиняване на тежки или средни телесни повреди на отделни държавни или обществени дейци. Обект са политическите опоненти на терористите, които биват физически унищожавани в момента на терористичната атака или след отвличане и задържане, по време на което поставят различни ултимативни искания към официалните власти. Пример за отвличане и последващо ликвидиране на политик е случаят с премиера на Италия Алдо Моро. Унищожаване на държавник в момента на терористичната атака е случаят с убийството на президента на Египет Ануар Садат, който на 6 октомври 1981 г. е убит на трибуната, приемащ военен парад в египетската столица; б) масов терор, който може да бъде разгледан в два аспекта: – като политика, характеризираща се с широко, мащабно използване на терористични актове по отношение на политически противници, техни единомишленици или симпатизанти; – като терористични акции срещу неопределен кръг от хора, целенасочено избрани (военнослужещи, полицаи, държавни служители и др.) или случайно попаднали в района на поразяващото действие;
Характерно и за двата вида тероризъм (въздушен и воден) е, че се създава напрежение в отношенията между държавите-участнички в инцидента – от една страна, държавата, под чийто флаг е въздухоплавателното или морското средство и чиито граждани са жертвите или потърпевшите, а от друга страна-държавите, чиито граждани са извършителите на терористичния акт; в) сухоземен тероризъм. Към този вид тероризъм се причисляват терористичните актове срещу физически лица, сгради и транспортни средства, извършени на земята. ІІІ. СПОРЕД СРЕДСТВАТА НА ТЕРОРИСТИЧНАТА ДЕЙНОСТ. Според средствата, използвани от терористите, могат да се диференцират толкова видове тероризъм, колкото са и видовете средства за осъществяване на терористичен акт. Според средствата за осъществяване на терористична дейност тероризмът се разделя на две големи групи: традиционен (конвенционален) тероризъм и технологичен (неконвенционален) тероризъм. Това разделение е условно, доколкото няма правна и обичайна база, която да признава използването на каквито и да било средства за терор. 1. Традиционният (конвенционален) тероризъм е тероризмът, осъществяван чрез използване на традиционни, конвенционални средства. При употребата на т.нар. конвенционални средства най-често се използват взривни устройства или огнестрелно оръжие (обикновено с оптически прицел). Много често взривното устройство се камуфлира от терористите в предмети, които не пораждат съмнение в съответната среда. Друг метод е използването на автомобили, заредени с голямо количество експлозив, които се спират в близост или на мястото на терористичния акт и се взривяват чрез дистанционни устройства. Не са малко и случаите на взривяване на заредени с експлозив автомобили, управлявани от терористи-самоубийци (камикадзе) или самовзривяване на заредени с бомби терористи-камикадзе. 2. Технологичният (неконвенционален) тероризъм е тероризмът, осъществяван чрез използване на химически, биологични, ядрени и радиологични материали или други оръжия за масово поразяване, както и високоточни оръжия. Към неконвенционалния тероризъм в последно време се причислява и кибернетичният тероризъм. Понятието ,,неконвенционален тероризъм” се отнася до използване или заплаха за използване на неконвенционални оръжия за извършване на терористични акции. Под ,,неконвенционални” се имат предвид химически, биологически, ядрени и радиологични материали или оръжия, както и такива с висока точност (например, лазерни) или психотронни. Много автори и специалисти (главно американци) използват широка гама от термини-синоними за неконвенционален тероризъм: мегатероризъм, супертероризъм, тероризъм с използване на средства за масово унищожение и в последно време – катастрофален тероризъм. Повечето експерти разглеждат терористичните акции с помощта на оръжия за масово унищожаване като нападения, причиняващи масови поражения. Според използваните средства за терористична атака и последиците от терористичния акт се различават тактически, или ограничени неконвенционални терористични акции, и стратегически, или екстремни. Разликата е в броя на потенциалните жертви от такива актове на тероризъм. Ограничените нападения могат да причинят стотици, а дори и повече жертви, но в ограничено пространство (например, стадион, посолство, магазин, заведение за обществено хранене и др.) и без опасност от заразяване на обекта за продължителен период от време. При стратегическите неконвенционални нападения ситуацията е по-различна. Само екстремните неконвенционални терористични акции биха могли да предизвикат разрушаване на цял град и да причинят хиляди жертви и заразяване на големи пространства за дълъг период от време. Резултатите от различни проучвания показват, че развитите индустриални страни (САЩ, западноевропейските държави и Япония) ще бъдат основен обект на неконвенционален тероризъм, като нападенията от този род ще са насочени главно срещу Съединените щати – ще бъдат атакувани най-вече ядрени съоръжения, химически заводи и военни обекти. Несъмнено САЩ са не само най-развитата в технологично отношение страна в света, лидер на западния демократичен лагер по време на ,,Студената война”, но и единствената останала супердържава в епохата на Новия световен ред. Следователно Съединените щати са и ще бъдат основен обект на терористични нападения, включително – на неконвенционален тероризъм. Това е причината, поради която американската администрация разглежда тероризма като главна заплаха за сигурността през ХХI век. Обстоятелството, че в Близкия изток и Южна Америка са регистрирани незначителен брой инциденти от този род показва, че в райони, където конвенционалният тероризъм е ефективно използвано за преследваните цели явление, съществува по-малка необходимост от неконвенционален тероризъм. Терористичните организации вероятно още не разполагат с възможности за конструиране или придобиване на стандартни оръжия за масово поразяване. Дори и да успеят да произведат или използват елементарни неконвенционални оръжия на ниско равнище, броят на жертвите ще бъде ограничен. Те ще са не повече от няколко десетки или стотици както показа нападението с отровния газ ,,Зарин” в Токийското метро. Броят на загиналите по време на този инцидент е 12 души, а на ранените (повечето от които леко) – няколко хиляди, въпреки високото равнище на технологичните възможности на религиозната организация ,,Аум Шинрикьо”, извършител на акцията. Възможността терористи да придобият неконвенционални средства е различна при различните средства за масово поразяване. Изследванията показват, че химическите оръжия до известна степен са по-лесни за разработване, отколкото другите неконвенционални средства. Биологическите оръжия, чието производство е по-трудно, са потенциално по-смъртоносни. Ядрените оръжия са извън възможностите на активно действащите сега терористични организации. Освен това, въпреки че производството на химически оръжия е по-лесно, те едва ли биха могли да бъдат по-ефективно средство в ръцете на екстремистките групировки, отколкото конвенционалните усъвършенствани експлозиви. Това гледище оспорва до известна степен други, които може би преувеличават възможностите на терористите в близко бъдеще да използват неконвенционални средства за тероризъм. Тази прогноза обаче не се отнася до случаи, когато държава-спонсор би могла да предостави химически, биологически или ядрени оръжия на терористична организация. Заплахата терористите да използват химическо или биологическо оръжие е малка, но някои терористични групировки или отделни лица започват да проявяват интерес към тези оръжия. Такъв е случаят с Осама бин Ладен. Заплахата от ядрен тероризъм е дори още по-нереална, но въпреки това съществува известна вероятност за нападения от този род в конфликти с ниска степен на интензивност. Подобен опит е направен през м. март 1995 г. от чеченски бунтовници в гора, близо до Москва, с помощта на радиоактивни материали. На сегашния етап терористичните организации и групировки разполагат с потенциални възможности за извършване на нападения с неконвенционални оръжия в ограничени мащаби. Те са ограничени и от морални и политически задръжки, както и от опасения за масирани ответни акции. Независимо от това, трябва да се подчертае, че политическите и психологическите последици от такива, макар и ограничени, нападения ще бъдат огромни както за засегнатата страна, така и за целия свят. Каталог: info -> Module%2004%20-%20Diplomacia%20i%20sigurnost info -> Закон за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване. Промените влизат в сила от 1 юли 2010 г Module%2004%20-%20Diplomacia%20i%20sigurnost -> Лекция полковник о з. Славчо Велков София 2005г Module%2004%20-%20Diplomacia%20i%20sigurnost -> Справка по Средиземноморския диалог на нато Module%2004%20-%20Diplomacia%20i%20sigurnost -> Справка относно Истанбулската инициатива за сътрудничество Module%2004%20-%20Diplomacia%20i%20sigurnost -> Партньорствата в рамките на нато Module%2004%20-%20Diplomacia%20i%20sigurnost -> Справка за отношенията на нато с Contact countries Module%2004%20-%20Diplomacia%20i%20sigurnost -> Национална сигурност и национална отбрана. Необходими отбранителни способности Module%2004%20-%20Diplomacia%20i%20sigurnost -> Решение за евентуалното използване военна сила като средство за разрешаване на спора. Опит за оказване на политически натиск чрез заплаха с военна сила Изтегляне 116.82 Kb. Сподели с приятели:
|