Нека да се върнем на работния лист. П: Какво се случва в кръчмата на, останалите хъшове ги няма, какво правят двамата герои?
У: Разговарят.
У: Сбогуват се.
П: Как реагира Бръчков на всичко, което му разказва стареца и какво ни разкрива това за него?
„Бръчков го слушаше с благоговение. Той приимаше като свят завет всяка дума, изскокнала из бледните уста на стария герой….“ У: Бръчков слуша внимателно Странджата, възхищава му се, но му е жал за него.
П:Защо го слуша внимателно, може и да не го слуша. Другите предпочитат да си тръгнат, вместо да го подкрепят в последните му дни?
У: Защото му се възхищава, за него той е герой, пример за подражание.
П: Точно така. Бръчков изразява оценката си, че Странджата е герой, че е честит, защото умира със „славни резки“ по челото - знак за героизма му. Той иска да е като него и ще продължи делото му.
П: Какви усилия полага Бръчков да окуражи умиращия герой и да облекчи мъките му, нека да го открием в текста?
У: Вдъхва му надежда с думите: „България няма да забрави своите храбри синове“.
П: Какво още се случва между тях, какво дава Странджата на Бръчков?
У: Странджата дава един мемоар и парче от знаме на Бръчков.
П: За нас са мемоар и част от знаме, но какво са за героя тези неща? Ако бяха просто някакви обикновени вещи, щеше ли той толкова грижливо да ги скрие и да ги пази?
У: За него те са много скъпи неща.
П: Какво пише почти в края на текста, обърнете внимание: „Величествени документи ! Бръчков цял потрепера.“
Помислете сега, кога е създадена творбата и какво описва?
У: Описва живота на хъшовете извън родината.
П: Те са сами, далеч от семействата си. За хора като Странджата единственото което е останало да ги крепи е споменът за славните битки в борбата за свобода, а предмети, като тези са цялото им богатство.
У: За него те са свещени.
П: Точно така, те са светиня. Признак, че родината я има и макар сега те да са далеч, са готови да умрат за България. В този откъс разбираме, че въпреки своята бедност Знаменосецът все пак успява да се отплати за грижите на своя другар. Но какво му остава той, за какво са му нужни тези неща? Защо Бръчков приема тези дарове с такъв трепет?
У: Защото за Бръчков, Странджата е герой и се надява да бъде като него.
П: Точно така, освен това приемайки подаръка се съгласява да продължи делото му, защото Странджата е негов пример. По този начин е представена приемствеността между поколенията.
Запишете 3 точка:
3. Заветът на знаменосеца – темата за приемствеността между поколенията.
П: Чете „Помни Странджата! Умри за България!“. Да погледнем отново работния лист. Как тълкувате тези думи? Какъв смисъл откривате в тях?
У: Да помни миналото и да се бори за България.
П: Съхраняването на спомена за достойно изживян живот е възможност живите да запазят по нещо от живота на своите предходници. В литературата, една от основните теми е за героичната смърт, която се запазва в народната памет. Това е саможертва в името на значима кауза за обществото.
Памет и саможертва са ключовите думи в завета на умиращия родолюбец и именно те ни водят към ключа за смисъла на този текст. Това е заветът, който отправя към младите – да доведат революционното дело докрай. Старият знаменосец знае, че е нужна приемственост в борбата, за да се постигне голямата мечта – свободата на България.
Странджата умира, но делото му ще бъде продължено от млади хора като Бръчков.
Странджата завещава на младия хъш своя идеал, своя пример, родолюбието, свободолюбието и жертвоготовността си.
Успяхте ли да запишете?
У: Почти.
У: Сега съм готова.
П: За домашно искам да напишете трансформиращ преразказ от името на Бръчков.
