Урок по Литература Учебен предмет: бел клас: 7 Тема по учебна програма
Запустение – пустош, занемареност, изоставеност
Изтегляне 2.83 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Мемоарът – това е документ, който е изготвен от Революционният комитет през 1867 г до султан Абдул Азис, с идеята за създаване на българо-турска държава.
| Запустение – пустош, занемареност, изоставеност
сиреч – тоест, така да се каже Да кусне – да опита, да хапне малко Скудни – оскъдни, недостатъчни Ковчег – сандък, ракла Мемоарът – това е документ, който е изготвен от Революционният комитет през 1867 г до султан Абдул Азис, с идеята за създаване на българо-турска държава. Стъкла – стъклени предмети, бутилки Предтеча – предвестник, предшественик. П: Готови ли са всички? У: Да. П: Ами тогава да преминем към разглеждане и анализ на Ⅴ глава. „Огнището загасна, дето весело къркаше бобът; съдовете, шулците, чашите, немити и без ред, лежаха повалени по лавицата и дебел пласт прах ги покриваше вече. Разстройството и запустението царуваха вече в кръчмата, тъй шумна и многолюдна преди няколко време.“ П: На какво ставаме свидетели, каква се случва в кръчмата на стария Знаменосец? У: Кръчмата е празна. У: Мръсно и неподредено. П: Спомняте ли си как беше представена тази същата кръчма в 1 глава, на фона на тъмната и мрачна Браила това е единствената светлинка: „Нощта беше влажна и мрачна и браилските улици пустееха….. Само едно малко, тясно, защитено с железни пръчки прозорче светеше още. Това прозорче беше равно със самата земя и откриваше съществуванието на една будна кръчма, с каквито бяха богати по онова време браилските пиаци….Народна кръчма на Знаменосецът! Такива чудновати надписи бяха на мода по онова време. Всяко кафене, държано от българин, имаше своята девиза; всяка кръчма, посещавана от българи, се гордееше с някакъв гръмлив или безсмислен надпис…..“ П: Каква символизира малкото светещо прозорче на българската кръчма? У: Надежда за българите. П: Точно така. П: Хайде сега да припомним написаното в 3 глава: „Завърнаха се в кръчмата на Знаменосеца. Странджата беше сготвил вече обяда за обикновените си посетители хъшове: тенджерата с фасуля, свалена от огън, изпущаше топла пара. Очакваха се само гостите. Скоро те хванаха да дохождат по един, по двама и длъгнестата маса насред кръчмата се заобиколи от изгладнели хора, които с лъжица в ръцете нетърпеливо чакаха да им напълни Странджата блюдата. Бяха там и всичките снощни нам познайници. Скоро обядът се почна шумно, устните засърбаха, устата загвачиха, гърлата загълтаха. Разговорите станаха оживени и разнообразни.“ П: Приготвила съм ви работен лист, върху който ще работим в този час. Нека всички да погледнат! Какъв е Странджата за останалите според написаното? У: Опора, осигурява им подслон и храна. П: А какво се случва, когато се разболява? У: Кръчмата опустява. П: Добре, запишете първа точка: 1. Загасналото огнище символизира затихването на живота в кръчмата на Странджата и предвещава смъртта на знаменосеца. П: Нека да продължим с текста: „Остана само Бръчков“. Какъв е той? Стар ли е като Странджата? У: Той е най-млад от всички. П: Да, но само той остава до болния. „лицето на Странджата от ден на ден се измахваше и добиваше смъртна бледност; очите му, избистрени и необикновено лъскави, хлътнаха ужасно, а вехтите рани по бузата му посиняха, а после потъмняха. Странджата, който беше във всичкото си съзнание, виждаше тая преданост на Бръчкова и няколко скудни сълзи течаха из очите му. Той често приказваше на Бръчкова. А приказваше само за битките в Стара планина. Спомените за тия юнашки дни правеха го да му поолекне. Той познаваше, че няма да го бъде, но търпеше гордо и чакаше смъртта като своя гостенка.“ П: Виждате ли трагичното в предсмъртните дни на Странджата? Старият знаменосец гасне в чуждата страна сред унизителна нищета. И все пак мислите ли, че тази смърт е само трагична, има ли нещо героично в начина по който се държи героя, нещо което ви кара да се гордеете с него? У: Той понася всички мъки, защото се надява, че младите хъшове като Бръчков ще продължат делото му. Запишете 2 точка от плана: 2. Бръчков: най-младия остава до Странджата. П: Нека да видим описанието на Знаменосеца: „добиваше смъртна бледост; очите му, избистрени и необикновено лъскави, хлътнаха ужасно… “ Какво ни показва текста, как изглежда стария знаменосец? У: Много болен, на смъртно легло. П: Каква характеристика на героя ни дава това описание? У: Как се чувства. П: Как се чувства, но физически! Това е физическото му състояние. Запишете като а под точка Физическите белези на страданието. П: Преди да се разболее всички са около него, а как се държат когато е повален от болестта? У: Само Бръчков остава при него, другите си тръгват. П: Решението на Бръчков е в контраст с поведението на останалите хъшове - единствено той остава пред смъртния одър, защото е с чувствителна и състрадателна душа, чувства грижата за един достоен и умиращ българин като свой човешки и патриотичен дълг, благодарен е за гостоприемството. П: Друго важен образ тук е този на огнището. Какво символизира огнището и как ни е представено в този откъс? У: Огнището сплотява хората и ги събира около топлината на огъня. П: Чудесно, а тук виждаме ли тази топлина? У: Не, огъня е угаснал и кръчмата е празна. П: Битовото описание е кратко - изградено само от няколко детайла, които обаче са твърде показателни. Огнището символично угасва, факт, който загатва, че ще угасне животът на Странджата. Освен това угасването на огнището обозначава временния разпад на хъшовската общност. Чашите и шулците остават немити, от което личи безсилието на стопанина. На мястото на реда и уюта идват запустението и хаосът. Чете: „чакаше смъртта като своя гостенка. Беше неутешен само, че я чака тука, а не в борбата….. Понякога му минаваше през ума за роднините. Той споменуваше нещо за тях и пак подкачаше за хъщуванията си.“ Странджата е сам, в чужда страна и не е успял да види родината свободна. Ето тук виждаме какво е неговите душевни мъки. П: Странджата умира мъчително – с физически болки и душевни терзания за неизпълнения докрай патриотичен дълг. Нека да обърнем внимание на портретната характеристика. Как е описан? У: Очите са хлътнали, смъртно блед. П: Друго, не обръщайте внимание само на външния вид. Казахме, че характеризираме героя физически и душевно. У: С бистър ум, спомня си за юнашките дни. Не страда, че другите хъшове са си тръгнали и не ги обвинява. П: И това ни показва, че приближаващата смърт не е успяла да пречупи неговия дух. Той има една голяма мъка, че не е приключил делото си и родината все още не е свободна, но когато говори за отминалите битки се оживява. Запишете Б под точка: Духовното страдание на Странджата – умира сам, далеч от родина и близки, без да е постигнал своя идеал. Изтегляне 2.83 Mb. Сподели с приятели:
|