Увод 3 същност и аспекти на междуличностните отношения в училищния клас 5
Взаимоотношения, противоречия и конфликти в училище
Изтегляне 124.38 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Взаимоотношения
- Противоречия и конфликти
1.3. Взаимоотношения, противоречия и конфликти в училищеРазсъжденията в настоящата дипломна работа се основават на следното определение за междуличностно отношение: междуличностното отношение е насочена към социалната среда, която е сложна съвкупност от когнитивни, афективни и поведенчески /операционални/ конструкти, чрез които личността изразява равнището на сформираност и съдържателните особености на своята ценностна система. Понятието “взаимоотношение” запазва същностните характеристики на понятието “отношение”, като заедно с това подчертава факта на непосредствения контакт и взаимното влияние на задължителните две страни в отношението. Взаимоотношения: В процеса на педагогическото общуване възникват и се утвърждават два вида взаимоотношения: между възпитател и възпитаници (по вертикална линия); между самите учащи се (по хоризонтала) - делови и лични и междуличностни. Тези взаимоотношения имат извънредно важно значение за създаване и поддържане на здрав психически климат в класа. Когато по вертикала възникват смущения и разстройства, те често се пренасят и във взаимоотношенията между учениците. Пристрастното често пъти недостатъчно осъзнато, делене на възпитаниците на „любимци“ и „не любимци“ е причина за конфликти в колектива. Противоречия и конфликти: При съприкосновението на мнения в групата се откриват възможностите да се открият нови идеи и начини за решаването на даден проблем. В този смисъл противоречията са полезни. Решаването на по-сложни задачи чрез дискутиране довеждат до засилване на самопознанието, без което е немислимо развитие на личността. От друга страна задълбочаването на сериозни междуличностни конфликти затруднява познавателната дейност на учащите се и тяхното самоусъвършенстване. Конфликтът е стадий в развитието на противоречие, проявявано в крайно остра форма, което възниква между хора във връзка с решаване на проблем в социалния и личния им живот и засяга статуса на личността или групата, колектива. Една най-обща класификация на хората в зависимост от особеностите им на индивидуално емоционално отразяване на възникнали конфликти има следния вид: Агресивно – безконтролен тип – индивиди, които проявяват много голяма агресивност, неуравновесеност на нервните процеси и невъзможност да контролират поведението си; Уморено – контролен или разсъдъчен тип – проявяват сдържаност, уравновесеност, способност за самоконтрол и преценяване последиците от конфликта; Индиферентен или слаб тип – пасивни, не реагират в конфликтни ситуации и не се вълнуват от последиците им; Емоционален тип – вътрешно много дълбоко преживяват конфликти с типични вегетативни реакции. В “преходна” и юношеска възраст тези взаимоотношения имат извънредно важно значение за създаване и поддържане на здрав психически климат в клас. Учениците сега ценят връзките си с връстници и другари повече, отколкото тези с възрастни. Влошаването на взаимоотношението със съучениците се преживява от подрастващите остро и драматично. Макар че, психическата атмосфера се регистрира в емпирични проучвания по индикатори за междуличностните отношения, за изграждането на здрав психически климат най-голямо значение имат деловите отношения. Първостепенната роля на последните е свързана със следните обстоятелства: 1.Отличават се по-висока степен на обобщеност и социална значимост. 2. Сформирането и развитието им е свързан целия колектив, всички негови членове; 3. На тяхна основа се изграждат и по-изобретателни, дружески, вкл. интимни отношения. Специфично за взаимоотношенията в ученическия колектив е, че са органически свързани с възпитателните отношения. Когато по вертикална линия възникват смущения и разстройства, те често се пренасят и във взаимоотношенията между учениците. Ако учител проявява например агресивност или несправедливост спрямо ученици, такова поведение може да се имитира от негови възпитаници в сферата на общуването им със съученици. Пристрастното, често пъти недостатъчно осъзнато, делене на възпитаниците на “любимци” и “нелюбимци” е причина за конфликти в колектива. Последните могат да бъдат за учителя скрити, а за учениците явни. В такива случаи се натрупва вътрешно напрежение с отрицателен знак и преодоляването му се постига по хоризонтална линия, което обаче закономерно довежда до влошаване взаимоотношенията, атмосферата и климата в колектива. Когато учителят установява и поддържа добри човешки отношения с възпитаниците си и им служи за пример с високо нравствено поведение и принципност, богата специална и обща култура, педагогическо майсторство и педагогически такт, проявява педагогически оптимизъм и стимулира увереност на ученика в собствените му сили, тогава се наблюдава случаи на имитация или следване на привлекателния образец, особено в първите училищни години. Без такова еталонно подражание на любим учител учащите се могат да останат “духовни сираци” с недостатъчно здрава основа за по-нататъшно активно развитие по самостоятелен път. При неправилни възпитателни отношения възникват отрицателни нравствени чувства – неприязън към учителя, омраза, отвращение, накърнено самолюбие, завист, желание за мъст, склонност към клеветничество; деформира се отношението на детето или юношата към хората, при което се проявяват мнителност, недоверчивост, егоизъм, равнодушие, лицемерие, високомерие, грубост, безцеремонност, агресивност; отслабват и се рушат сплотеност на колектива, мотивация за учене и саморазвитие. При отделни подрастващи с по-слаба нервна система, продължително преживяващи и драматизиращи конфликтни ситуации, се стига и до тежки психически разстройства и дори до решения и опити за самоубийства Нормалната система на взаимоотношения между учители и ученици има изключително голямо психо-хигиенно значение. В съвременната научна литература по специалността, се отбелязва, че главната причина за невротизирането на учащите се е действието не толкова на учебната или информационната им претовареност с голям по обем и обективно сложен, труден за усвояване материал, колкото на неправилните възпитателни отношения между учител и ученици и педагогическа нетактичност, т.е. неврозите на учениците са не толкова дидактогенни, колкото дидаскогенни. Диалектиката се отличава от метафизиката по признаването на противоречия, каквито реално съществуват в света, между хората, у самия човек. Противоречията се третират като корени на жизнеността, източници на всяко движение, принцип на развитието. Противоречията, стълкновенията и конфликтите върху предметна “почва” са естествени, неизбежни и полезни. Именно в процеса на остра борба на мнения се раждат нови идеи, уточняват се и се шлифоват стари, вземат се оригинални решения, правят се по-добри избори. В този смисъл конфликтите между педагози, както и между учащи се, особено в по-висшете образователни степени, са обективно полезни. Противоречията и деловите конфликти, свързани с решаването на “свръх задачи”, довеждат до рязко засилване самопознанието, без което е немислимо развитие на личността. Но същевременно задълбочаването на сериозни междуличностни или “емоционални” конфликти води до задържане или спиране на познавателната дейност на учащите се и работата им за самовъзпитание и самоусъвършенстване. Специфична реакция на хората в конфликта ситуация е емоционалния стрес. Последният, като емоционално свръх напрежение често довежда до неврози, увреждане на редица вътрешни функции и константи-повишаване кръвното налягане, нарушаване на сърдечната дейност, язвена болест, астма и други страдания върху психогенната основа. В същото време обаче той е физиологична потребност на човека, предпоставка за негова творческа и изобретателна дейност. Чрез конфликтите и поражданите в тях стресови и емоционални състояния се създава благоприятна психическа почва за евристична дейност. Тук естествено, става дума за делови или операционални конфликти, различни от чисто личните и от социалните в по-широк в обществен план, които съдържат себе си голяма доза антагонизъм между нееднакви мотиви, социални установки, интереси, идеали и ценностни ориентации. Последните не бива да се смесват с философското понятие “противоречие”. Борбата на противоположности и противоречията между тях притежават водеща сила за развитието. Но борбата между противоположностите може да означава и тяхното взаимодействие, да изпъква във вид на “хармонично разрешаване на” противоречия и като движещя сила за развитие на колектива и личността. В това отношение заслужава внимание разработването в по-новата философска литература положение за хармонията като движеща сила на развитието. Изтегляне 124.38 Kb. Сподели с приятели:
|