Увод 3 същност и аспекти на междуличностните отношения в училищния клас 5
Изтегляне 124.38 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Увод 3 СЪЩНОСТ И АСПЕКТИ НА МЕЖДУЛИЧНОСТНИТЕ ОТНОШЕНИЯ В УЧИЛИЩНИЯ КЛАС 5
|
ПИСМЕНА РАЗРАБОТКА ЗА ПРИДОБИВАНЕ НА ВТОРА ПРОФЕСИОНАЛНО-КВАЛИФИКАЦИОННА СТЕПЕН ДИАГНОСТИКА НА МЕЖДУЛИЧНОСТНИТЕ ОТНОШЕНИЯ В УЧИЛИЩНИЯ КЛАС Автор: Научен ръководител: СЪДЪРЖАНИЕ Увод 3 СЪЩНОСТ И АСПЕКТИ НА МЕЖДУЛИЧНОСТНИТЕ ОТНОШЕНИЯ В УЧИЛИЩНИЯ КЛАС 5 1.1.Училищният клас като социално - педагогическа общност. 5 1.2. Създаване на определен социално-психически климат в класа 11 1.3. Взаимоотношения, противоречия и конфликти в училище 15 1.5. Конформизъм на учениците в клас 27 1.5. Специфика на социалната роля и позицията на учениците в първия училищен клас. 34 1.6. Ученическите общности като възпитателен фактор. 36 УводАнализът на проучените публикации по въпросите за междуличностните отношения показва, че вниманието на изследователите се насочва главно към въпросите на общуването между учителя и учениците. В някои от тях бегло се споменава и за общуването между самите ученици. При постъпване на детето в първи клас се осъществява преструктуриране на основните механизми и двигатели на развитието – общуването на дейността. Те вече се изпълват с ново съдържание, насочено към пълноценна идентификация в новия социален контекст. Детето започва да общува с нови възрастни и връстници, появяват се нови теми за разговор, а именно училищните теми. Училището трябва да дава възможност за ежедневно практикуване на толерантност, етичност, естетичност. Добрите взаимоотношения биха допринесли и за по-качествения учебен процес, в който всеки ще може да изкаже своята собствена позиция. Образованието в глобален аспект трябва да съдейства младият човек да опознава все по-добре себе си и другите, да бъде толерантен към различните от него. Много изследвания в областта на дидактиката, социалната психология, педагогическата социология и педагогическата психология разкриват необходимостта от субект – субектно разгръщане на процеса на обучение, в което знанията и начините на познание се разработват съвместно – синтезно (чрез общуване между учител и ученици и между съученици). Резонатор и в същото време своеобразен иноватор на промените в социално-дидактическата ситуация е педагогическата практика. В сравнение с теоретичните обобщения, практиката на обучението е по-нагледно и по-осезателно свързана с разбирането за обучението като междуличностни отношения. Практически обучението се разгръща, като социално-ролева интер акция между учител и ученик и между ученик и ученик. Съвременният подрастващ ученик е вече почти на “ти” с компютъра и въобще с мултимедията. Елементарната му компютърна грамотност гарантира, че той е утрешният успешен създател на “n” поколение електронна медия, творец на технологичен прогрес. Но дали и на човешкия прогрес? Необходимо е днешният и утрешният подрастващ да е на “ти” с човешката “тръпка”, с оригинално-евристичните начини на познание и развитие, с ориентацията и позицията за глобалната истина за света. Това означава подрастващите да са комуникативно-човешки грамотни с цел, от една страна успешната си интеграция в живота, и от друга – с цел резултатното си участие в процеса на собственото си обучение. Изтегляне 124.38 Kb. Сподели с приятели:
|