Увод 3 същност и аспекти на междуличностните отношения в училищния клас 5
Обект на настоящето изследване са междуличностните отношения в първи клас, а предмет
Изтегляне 124.38 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- СЪЩНОСТ И АСПЕКТИ НА МЕЖДУЛИЧНОСТНИТЕ ОТНОШЕНИЯ В УЧИЛИЩНИЯ КЛАС
| Обект на настоящето изследване са междуличностните отношения в първи клас, а предмет – видът и особеностите на междуличностните отношения в първи училищен клас.
Целта на настоящето изследване е да се установят вида и особеностите на междуличностните отношения в първи клас. Тази цел може да бъде постигната чрез решаване на следните задачи: Да се уточни същността и да се анализират аспектите на междуличностните отношения в първия училищен клас в качеството му на социално-педагогическа общност. Да се приложи социометричен метод за установяване на вида и особеностите на междуличностните отношения в първия училищен клас. Да се осъществи количествен и качествен анализ на получените резултати. ПЪРВА ГЛАВА СЪЩНОСТ И АСПЕКТИ НА МЕЖДУЛИЧНОСТНИТЕ ОТНОШЕНИЯ В УЧИЛИЩНИЯ КЛАСУчилищният клас като социално - педагогическа общност.Училищния клас като социално - педагогическа среда се явява основна организационна единица, в която се пресичат пряко многопосочните взаимодействия в училище, а и косвено между училището, семейството и обществото. Училищния клас е вид социална група и като такава притежава основните характеристики на групата и по - точно има цел, норми, ценности, общуване между членовете, приемане на групата. От гледна точка на педагогическата социология училищният клас представлява малка група. Малката група е относително самостоятелна и устойчива част от непосредствената социална среда на човека и се състои обикновено от 2-3 до 10-15 души, като в отделни случаи горната й граница се разширява до 30-40 души. Основният й признак е непосредствеността на общуването между нейните членове: директния, без да се изключва; индиректен, контакт между съставящите я индивиди, междуличностното взаимодействие и взаимовлияние между тях. Групата е универсална форма на живот, дейност и общуване между хората. Всеки се ражда в група, социализира се в групи и прекарва значителна част от живота си в тях. Спецификата на училищния клас се създава от характеристака на учениците като социално-педагогическа категория. Формирането на съвременното младо поколение повече от всякога изисква научен подход. Ето защо анализът на социално-педагогическите особености на съвременните ученици придобива много голямо значение. Учениците са голяма социална категория, която може да бъде предмет на научно изследване от различни гледни точки. Те са обект на демографски, психологически, икономически, юридически, педагогически и социологически изследвания. Разглеждането на учениците обаче от позициите на отделните науки не може да ни даде пълна представа за особеностите на тази социално-педагогическа категория. Само социологопедагогическият анализ на ученичеството може да изпълнява функциите на цялостен, комплексен, системен анализ на тази категория членове на обществото. Социологопедагогическият анализ и обяснение на особеностите на тази категория е много важен, тъй като той я представя „в нейната непосредствена и динамична връзка с обществения строй, с характера на обществените отношения, с мястото в системата на материалното и духовното производство и потребление, със социално класовата структура". Количеството на ученическия контингент и възрастовите му граници пряко зависят от степента на развитието на обществото, от особеностите на социално икономическото развитие на всяка страна поотделно. Учениците са основен фактор на социалното възпроизводство на обществения живот и изпълняват фундаментални функции в изграждането на образователния, културния и творчески потенциал на нацията. Социално - психологическото и възрастовото изследване на учениците е много важно, но не е достатъчно за формирането им. Социалните различия неизбежно обуславят и различията в положението и възможностите на учениците да се приобщават към многообразието на социалните ценности. Това води до необходимостта учениците да се разглеждат като вътрешно диференцирана социално педагогическа категория в обществото, която възпроизвежда признаците на социално класовата принадлежност на родителите, в класовото общество, въпреки че е изключително динамична и мобилна. Това е особено характерно за началните периоди на жизнения цикъл, ето защо тенденцията в социалистическото общество да се изгражда социална еднородност е особено важна и има голямо значение за цялостното формиране на личността. От друга страна трябва да се има предвид, че всяка социална категория се възпроизвежда като цяло за сметка на онази част от младото поколение, която я попълва. Следователно главните особености на учениците трябва да се анализират във връзка с историческия контекст и мястото, което заемат в социалната структура семейства, от които те произхождат. Посочените съображения обаче не означават, че трябва да се пренебрегват някои прояви на социална автономност на учениците, свързани с особеностите на техния свят, система от отношения, своеобразни развлечения и интереси. Учениците са своеобразен социален слой с близка съдба по възраст, начин на живот, насоченост на социалната активност, колкото и значими да са предпоставките на бъдещите социални различия между тях. Такъв подход е още по-наложителен, като се има предвид, че контингентът на подрастващите от 0 до 14 години в края на 60-те години възлиза на 23,0% за нашата страна. При това сред 24-те страни в Европа, за които има данни, само Унгария и Швеция имат по-нисък процент от нашата страна, а за всички останали относителният дял на децата спрямо цялото населението е по-голям. Като се има предвид, че в социалната категория „ученици" влизат и подрастващите до 18 години, става ясно, че процентът на този контингент спрямо цялото население е още по-голям. Ето защо е наложителен социолого-педагогически анализ на особеностите на тази категория. Ученичеството е важен етап на социалното формиране на личността. Ученическият период от живота на човека се свързва с определени възрастови граници, в които се извършват изключително сложни и необратими процеси. Тези процеси реализират във времето закономерностите на развитието на човека, заложени в генетичната му програма. Независимо от това, че функциите на отделните възрастови периоди на човешкия живот могат да търпят влиянието на социално икономическите условия и да се „изместват" във времето, все пак възрастта е естествено биологичен процес, който отмерва основните фази на жизнения цикъл и лимитира по твърде осезателен начин проявите на човека. Не може да не се отбележи и фактът, че колкото социално-икономическото развитие на обществото е по-високо, толкова повече се удължава и периодът на ученичеството. Исторически тази тенденция може да се проследи много ясно. Достатъчно е само да си припомним как се увеличава степента на общозадължителното образование в различните страни през XIX, XX и XXI векове. „Колкото по-благоприятни са социално икономическите условия, колкото по-високи са изискванията на обществото към всяко встъпващо в живота поколение, толкова е по-продължителен периодът на младостта, толкова е по-напрегнат темпът на социалното развитие, толкова по-наситен е този етап." Границите на ученичеството са подвижни, но каквито и да са те, през този период подрастващите по-бързо се развиват и удължават своето детство. Този факт има огромно значение за филогенезиса, макар че могат да възникнат редица въпроси, когато се разсъждава за удължаването на детството и ускоряването на социалното развитие. Ние нямаме например строг научен отговор на такива въпроси като: какви са границите на удължаването на детството, какво е отражението на ускореното социално развитие през детството върху следващите фази на жизнения цикъл, какви са границите на нормалната интензификация на развитието през детството (ученичеството). Въпросите биха могли да се умножат, но и приведените са достатъчни, за да стане ясно, че проблемите, които поставя удълженият ученически период, са много сериозни и сложни. Като се прибави към това и масовото обучение на цялата популация до 16-17 години, става ясно, че ученичеството трябва да се анализира не само от гледна точка на индивидуалното формиране през този период, но и от гледна точка на общите социални проблеми, които тази голяма социална категория поражда и усложнява непрекъснато. Необходимо е също така да се има предвид, че ученическият период (7-15-18 години) не е еднороден. В него има подпериоди, които се отличават с важни качествени особености, и те се изследват подробно във възрастовата психология. Този период като цяло обаче има фундаментално значение за цялостното социално развитие на личността, тъй като през него се реализира активното и творческо усвояване на основния минимум социални ценности, чрез които личността се интегрира а обществото. Този период се отличава със забележителна ролева наситеност, без която е немислима богата гама на социалната активност. Макар че 7-10-годишните ученици се различават твърде много от 15-17-годишните по основните си социални функции и позиция, те не се различават съществено и могат да се разглеждат като единна категория в социологопедагогически план. 1.Училищния клас съществува и функционира в конкретната историческа система на обществени отношения и е един от нейните елементи. 2. Веднъж сформиран класът съществува обективно и независимо от желанията на учениците. 3.Училищния клас се детерминира от общи условия и на тази основа определя в значителна степен поведението на учениците. 4.Класа се изтъква като единно цяло по отношение на други училищни класове. 5.Училищния клас притежава специфични социално – педагогически и психически черти, които му придават особен облик. В класа се различават две структури на взаимоотношения: Изтегляне 124.38 Kb. Сподели с приятели:
|