Верен уилиям Макдоналд
Изтегляне 5.67 Mb.
|
30. март „Знаем, че всичко съдейства за добро на тези, които любят Бога, кои-
Това е един от стиховете, които ни създават най-големи трудности, ко- гато животът ни е най-тежък. Докато вятърът е слаб, можем лесно да ка- жем: „Вярвам, Господи." Но когато се извие буря, викаме: „Помогни на моето неверие!" И въпреки това знаем, че тези думи са истина. Бог действа за наше добро чрез всички житейски обстоятелства. Знаем това, понеже Библи- ята го казва. Вярата го възприема, дори и да не го виждаме и да не го разбираме. Знаем, че е вярно, понеже Божият характер е такъв. Ако Той е Бог на безкрайна любов, безкрайна мъдрост и безкрайна мощ, то от това след- ва, че Той планира и осъществява всичко за наше добро. Знаем, че е вярно и въз основа на опита на Божия народ. В една кни- га се разказва историята на единствения оцелял при корабокрушение, който бил изхвърлен на необитаем остров. Там той успял да си построи колиба, в която съхранявал всичко, което успял да спаси от потъналия кораб. Той се молел на Бога за спасение и страхливо се взирал към хо- ризонта, за да види евентуално минаващ кораб и да успее да му изпра- ти сигнал. Един ден за свой ужас видял, че колибата му е пламнала и всичко, което имал, изгаря. Но това, което изглеждало като възможно най-лошото, се оказало най-доброто, което можело да му се случи. „За- белязахме вашия димен сигнал" - казал капитанът на кораба, който до- шъл да го спаси. Нека винаги да помним, че ако животът ни е в Божия- та ръка, „всичко съдейства за добро". Действително има времена, когато вярата ни се поклаща, когато бре- мето е смазващо и мракът изглежда непоносим. В отчаянието си се пи- таме: „Как може от тази ситуация да произлезе нещо добро?" И на това има отговор. Доброто, което Бог постига по този начин, е описано в следващия стих (Римляни 8:29), а именно да станем „съобразни с обра- за на Неговия Син". Чукът и длетото на скулптора изрязват мрамора, за да се появи от него образът на човека. Уцарите на съдбата отнемат от нас всичко непотребно, за да бъдем преобразени в Неговия славен об- раз. И така, дори и да не можем да открием съвсем нищо добро в жи- тейските страдания, остава поне това - преобразяването в образа на Христос. 94
„Да не е нов във вярата, за да не се възгордее и падне под осъждането
Когато Павел изрежда необходимите качества за поста на старейши- ните, той предупреждава работата да не бъде поверявана на млад във вярата човек. Служението на надзорника изисква мъдростта и здравата способност за преценка, които могат да се придобият само чрез духов- ната зрялост и опита на един богобоязлив живот. Но колко често се на- рушава този принцип! Някой преуспял млад бизнесмен, политик или учен се пръсъединява към местното събрание и ние мислим, че ако не му дадем веднага водеща роля, той ще напусне църквата и ще отиде другаде. Затова веднага му поверяваме важни отговорности. По-добре би било да послушаме предписанието на Павел за служителите: „също и те първо да се изпитват". Още по-очебийно нарушение на този принцип е начинът, по който но- воповярвали звезди се прославят на евангелския хоризонт и чрез тях се прави маркетинг. Това може да е някой футболен герой, който тъкмо е стигнал до спасителната вяра в Христос. Някой религиозен рекламен мениджър сключва договор с него и го показва при всяко мероприятие от Дан до Вирсавее. Щом се дочуе, че някоя холивудска звезда се е но- вородила, тя веднага заема първите страници на вестниците. Питат я за мнението й по всички въпроси - от смъртното наказание до предбрач- ния секс - като че ли обръщението незабавно й е придало всеобхватна мъдрост по всички възможни теми. Или някой тежък престъпник е по- вярвал. Имаме всички основания да се страхуваме за него, че алчни рек- ламни агенти, наричащи себе си християни, ще злоупотребят с него, за да спечелят набързо някой лев. Д-р Пол ван Гордер казва: „Никога не съм одобрявал да се грабне един коленичил грешник, да се вдигне и да се представи на тълпата. Непоп- равими вреди са били нанесени на Христовото дело, като известни ли- ца от шоу-бизнеса, спорта и политиката са били излагани на показ на евангелския подиум, преди да е минало достатъчно време, за да си про- личи дали семето на Божието слово наистина е посято и е пуснало ко- рени." Вероятно религиозното его на доста християни се подкрепя, когато някой наркоман или политик стане известен като последния прираст на Божия народ. Може би тези християни страдат от чувство за несигур- ност или малоценност и всяка повярвала знаменитост им помага да под- крепят малко чезнещото си самочувствие. Но героите и героините, с които се злоупотребява по този начин, чес- то стават лесна плячка за коварните примки на дявола. Те още не поз- нават подлите му хитрини, падат в грях и нанасят огромен позор на сви- детелството за Господ Иисус. Ние можем да сме благодарни за всеки, който е наистина спасен, не- зависимо дали е известен, или не. Но много грешим, ако си мислим, че спомагаме за Христовото дело, като избутваме новаци на амвона или на сцената. 95 1. април „И вие също имате пълнота в Него. " Колосяни 2:10 За разлика от разпространеното схващане, няма различни степени на
В действителност никой не е сам по себе си годен. Всички ние сме ви- новни грешници, които справедливо заслужават вечното проклятие. Всички ние сме се заблудили и сме вървяли в своя собствен път. Всич- ки ние сме нечисти и дори и най-праведните ни дела приличат на мръс- ни дрипи. И не само че сме негодни за небето, но и няма нищо, което бихме мог- ли да направим сами, за да станем годни. Нашите най-добри намерения и най-благородни усилия не са в състояние да премахнат греховете ни или да ни придадат правдата, която Бог изисква. Но добрата вест е, че Божията воля осигурява това, което Божията справедливост изисква, и Бог ни го подарява - като безплатен, достъпен за всички дар. „Това е дар от Бога - не чрез дела, за да не се похвали никой." (Ефесяни 2:8-9) Годността за небето се намира единствено в Христос. Когато един грешник се новороди, той приема Христос и Бог вече не го вижда като грешник в плътта, а го вижда в Христос и го приема на тази основа. За- ради нас Бог е направил грешен Христос, който не е знаел грях, за да станем ние в Него праведни пред Бога (вж. 2. Коринтяни 5:21). От друга страна, ако нямаме Христос, ние сме напълно, безнадеждно изгубени. Липсата на Христос е абсолютно смъртоносна и определя ця- лата ни вечна участ. Нищо не може да запълни тази решаваща липса. Трябва също така да ни е ясно, че никой вярващ с абсолютно нищо не е по-годен от небето от друг вярващ. Всички вярващи имат едно и също право над славата. Това право е самият Христос. Никой вярващ няма Христос повече от друг. Затова никой не е по-годен за небето от друг. 96
„ Всички ние трябва да се явим пред Христовото съдилище, за да полу-
2. Коринтяни5:10 Както видяхме вчера, няма различни степени на годност за небето. Но
Също така хората ще имат различна способност за наслаждение на не- бесните прелести. Всеки ще бъде напълно щастлив, но някои ще имат по-голяма способност за наслаждение на щастието от други. Всички ча- ши ще бъдат пълни, но някои чаши ще бъдат по-големи от други. Ние трябва да се простим с мисълта, че всички ще бъдем еднакви, ко- гато достигнем прославеното си състояние. Библията никъде не говори за такова скучно, безлично еднообразие. Напротив, тя учи, че за живо- та на вярност и отдаденост ще има венец, и докато някои ще получат награда, други ще претърпят загуба. Нека вземем например двама млади мъже, които повярват на една и съща възраст. Единият изживява следващите си четиридесет години, ка- то дава пълно предимство на Божието царство и Неговата правда. Дру- гият употребява цвета на силата си за печелене на пари. Единият гово- ри въодушевено за Божиите дела, другият - за пазарните възможности. Единият още сега има по-голяма способност да се радва в Господа и ще отнесе тази способност и в небето. Другият, въпреки че чрез личността и делото на Христос е точно толкова годен за небето, си остава духовно джудже и ще отнесе тези свои миниатюрни способности и в небето. Ден след ден ние определяме наградата, която ще получим, и степен- та, в която ще можем да се наслаждаваме на вечната си родина. Опре- деляме това чрез познаването на Библията и послушанието си спрямо нея, чрез молитвения си живот, чрез общуването си с Божия народ, чрез служението си за Господа и чрез вярното управление на всичко, което Бог ни е поверил. Разбирането за това, че с всеки ден ние определяме по малко положението си във вечността, би трябвало да има дълбоко от- ражение върху решенията, които взимаме, и върху списъка с приорите- тите ни. 97
„Каквито са мислите в душата му, такъв е и той. " Притчи 23:7 А. П. Гибс обичаше да казва: „Ти не си това, което мислиш, че си, а ко- ето мислиш - това си ти." Това означава, че мисленето е изворът, от кой- то произхожда нашето поведение. Контролирай извора, и с това ще кон- тролираш и цялата река, която извира от него. По тази причина контролът над нашия мисловен свят е фундаментал- на необходимост. Затова и Соломон казва: „Повече от всичко, което па- зиш, пази сърцето си, защото от него са изворите на живота." (Притчи 4:23) Тук „сърцето" се използва като синоним на мисленето. Яков ни напомня, че грехът започва в нашите мисли (Яков 1:13-15). Ако достатъчно дълго мислим за нещо, накрая и ще го извършим. Посей мисъл, и ще пожънеш действие. Посей действие, и ще пожънеш навик. Посей навик, и ще пожънеш характер. Посей характер, и ще пожънеш съдба. Господ Иисус набляга на фундаменталното значение на мисловния свят, като отъждествява омразата с убийство (Матей 5:21,22) и похотли- вия поглед - с прелюбодейство (Матей 5:28). Той също казва, че чове- кът не се осквернява чрез онова, което яде, а чрез онова, което мисли (Марк 7:14-23). Ние носим отговорност за това, което мислим, защото имаме властта да го контролираме. Можем да размисляме за неприлични, двусмисле- ни неща, или за чисти неща, свързани с Христос. Всеки от нас е като един цар. Царството, над което владеем, са нашите мисли. Това царство има на разположение огромни възможности - както за добро, така и за зло. Ние сме тези, които решаваме дали ще ги използваме за едното или за другото. Ето няколко положителни предложения как да постигнем чисто, овла- дяно мислене. Първо трябва да представим въпроса пред Господа: „Сътвори ми чисто сърце, Боже, и непоклатим дух обновявай вътре в мен!" (Псалм 51:10) Второ, трябва да преценяваме всяка мисъл според това, как изглежда в присъствието на Христос (2. Коринтяни 10:5). Тре- то, трябва да изповядаме веднага всяка лоша мисъл и да я изхвърлим от мисленето си (Притчи 28:13). Оттам нататък трябва да избягваме да стоим с празна глава. Вместо това я запълваме с положителни, благоу- годни на Бога мисли (Филипяни 4:8). Пето, трябва задължително да уп- ражняваме дисциплина в това, което четем, виждаме и чуваме. Не мо- жем да очакваме чист мисловен свят, ако се занимаваме с мръсотия. И накрая, трябва да се занимаваме с Господа. Ако включим мисленето си на „празен ход", нечистите фантазии веднага ще потърсят достъп до нас. 98
„ С вяра разбираме..." Евреи 11:3 „С вяра разбираме ..." Тези думи съдържат един от най-основополага- щите принципи на духовния живот. Ние първо вярваме на Божието сло- во, след това го разбираме. Светът казва: ,ДТьрво да видя, и после ще повярвам." Бог казва: „Първо повярвай, и после ще видиш." Господ Иисус казва на Марта: „Не ти ли казах, че ако повярваш, ще видиш...?" (Йоан 11:40) По-късно Той казва на Тома: „Блажени, които не са виде- ли и са повярвали." (Йоан 20:29) А апостол Йоан пише: „Това писах на вас, които вярвате,... за да знаете." (1. Йоаново 5:13) Вярата е предпос- тавка за знанието. Били Греъм разказва как този принцип е станал реалност в неговия живот: „През 1949 г. имах множество съмнения относно Библията. Смя- тах, че съм открил очевидни противоречия в нея. Някои неща просто не можех да съвместя с ограничената си представа за Бога. Когато се изп- равях да проповядвам, ми липсваха авторитетът и силата, така харак- терни за големите проповедници от миналото. Като много други студен- ти в богословската семинария аз водех интелектуалната война на живо- та си. Нейният изход щеше със сигурност да определи бъдещото ми служение. През август на онази година бях поканен във Форест Хоум, презвите- рианския конферентен център високо в планините край Лос Анджелес. Спомням си как вървях по една пътека и навлязох в гората, докато се бо- рех с Бога. Борех се със съмненията си и душата ми изглеждаше улове- на в кръстосания огън на мислите. Накрая в отчаянието си аз предадох волята си на разкрития в Писанието жив Бог. Коленичих пред отворена- та Библия и казах: „Господи, много неща в тази книга не мога да разбе- ра. Но Ти си казал, че праведният с вяра ще живее. Всичко, което досе- га съм получил от Теб, съм приел с вяра. Тук и сега приемам с вяра Биб- лията като Твое Слово. Приемам я от началото до края. Приемам я без никакви резерви. Когато се сблъсквам с неща, които не разбирам, ще из- чаквам с преценката си, докато получа повече светлина. Ако това Ти ха- ресва, дай ми авторитет, когато проповядвам словото Ти и изобличи чрез този авторитет хората за грях, и доведи грешници до Спасителя!" Шест седмици по-късно започнахме поредицата проповеди в Лос Ан- джелес, които вече са история. Тогава открих тайната, която промени служението ми. Вече не се опитвах да доказвам, че Библията е истина. Аз бях повярвал това вътрешно, за себе си, и тази вяра се предаваше на слушателите." 99
„И бъдете благи един към друг, милостиви; прощавайте си един на
По отношение на прошката Писанието предписва един точно опреде- лен ред, който трябва да спазваме. Ако се подчинявахме на този ред, мо- жехме да си спестим твърде много главоболия и стомашни разстройст- ва. Ако ни е сторена неправда, първата крачка е в себе си да простим от сърце на човека. Все още не му казваме, че сме му простили; но проща- вайки от сърце, ние оставяме въпроса между него и Господа. Това ни предпазва да не се превърнат стомашните ни сокове в сярна киселина и ни спестява множество други тежки физически и емоционални смуще- ния. Следващата стъпка е да отидем при брата и да го изобличим на чети- ри очи (Лука 17:3). Вместо да разправяме на другите, че ни е сторена неправда, Писанието ясно ни напътства: „Иди, покажи вината му меж- ду теб и него насаме." (Матей 18:15) Ние сме длъжни да се опитаме да разрешим проблема помежду си, т. е. в колкото може по-тесен кръг. Ако той не признае вината си и не помоли за прошка, тогава отиваме при него с един или двама свидетели (Матей 18:16). Според Писанието това е достатъчно, за да се даде достоверно свидетелство за позицията на съгрешилия. Ако той все още не се подчинява, тогава представяме въпроса пред събранието, заедно със свидетелите. Ако той не послуша решението на събранието, разбира се, трябва да бъде изключен от общение (Матей 18:17). Но ако на някой етап от този процес той се покае, ние трябва да му простим (Лука 17:3). Ние вече сме му простили в сърцето си, но сега на практика му даваме прошката си. При това е важно да не подминаваме нещата лековато. Не бива да казваме: „Е, няма нищо. Всъщност ти не си ми направил нищо чак толкова страшно." По-добре да кажем: „Проща- вам ти с радост. С това въпросът е приключен. Нека коленичим и се по- молим заедно." Срамът да трябва да признае греха си и да се покае може би ще възп- ре човека да ни навреди отново. Но дори и да повтори греха си и пак да се разкае, ние трябва пак да му простим. Дори и седем пъти на ден да съгрешава и седем пъти да се покайва, трябва да му прощаваме - неза- висимо дали вярваме, че е искрен в покаянието си, или не (Лука 17:4). Никога не бива да забравяме, че на самите нас е опростен огромен дълг. Затова не бива да се колебаем да опрощаваме на другите дълг, кой- то е на практика в размера на джобни пари - както Господ ни заповяд- ва в Своята притча (Матей 18:23—25). 100
6. април „Ако иска някой да върши Неговата воля, ще познае дали учението е от Бога, или Аз от Себе Си говоря." Йоан 7:17 Ако някой е готов да върши Божията воля, той разбира каква е тя. То- ва е едно чудно обещание, че ако човек наистина искрено иска да знае и разбира, Бог му се открива. Ако един грешник е отчаян от себе си и, стигнал вече до края, се по- моли: „Боже, покажи ми се", Бог винаги го прави. Това е една молитва, която никога не остава без отговор. Един хили, който живеел в една пещера в югоизточната част на САЩ, искал да сложи край на всичко. Той бил търсил удовлетворение в алко- хола, наркотиците, секса и окултизма. Но животът му продължавал да бъде празен. Той не виждал изход от окаяното си състояние. Един ден седял свит на кълбо в пещерата си и извикал: „О, Боже - ако има Бог! - открий ми се, или ще сложа край на живота си." Десет минути по-късно един млад християнин „случайно" минал от- там, надникнал в пещерата, забелязал нейния обитател и казал: „Здрас- ти, имаш ли нещо против да си поговорим за Иисус?" И можем да си представим какво се случило - хипито чул благата вест за спасението чрез вяра в Господ Иисус Христос. Той се предал на Гос- пода и получил прошка, приемане и нов живот. Още не съм чул за нито един човек, който се е помолил така, и Господ не му се е открил по спе- циален начин. Разбира се, това обещание важи и за християните. Ако някой сериоз- но иска да разбере Божията воля за живота си, Бог ще му я открие. Ако търси верния път по отношение на църквата, към която да се присъеди- ни, Бог ще го води и в това. Независимо за какво се отнася молбата ни, ако поставяме волята Му на първо място, Бог ще я изпълни във всеки случай. Това, което често застава на пътя ни към действителното разби- ране на Божиите мисли, е липсата на искрено желание за това. 101
7. април „Получих всичко и имам изобилно. Наситих се, като получих от Епаф- родит изпратеното от вас, благоуханна миризма, жертва приятна, благоугодна на Бога. " Ефесяни 4:18 Писмото на Павел до филипяните всъщност е било потвърждение и благодарност за получаването на един дар, изпратен от вярващите във Филипи. Доста сигурно можем да кажем, че това е бил паричен дар. Изумителното е как апостолът хвали това дарение. Той го нарича „бла- гоуханна миризма, жертва приятна, благоугодна на Бога". В Ефесяни 5:2 той използва подобен израз, за да опише неизразимата жертва на Христос, който предаде Себе Си на Голгота. Там се казва: „... като при- нос и жертва на Бога за благоуханна миризма". Направо ни секва дъхът, когато си представим, че изпартения на един служител на Господа дар се описва със същите думи, които прославят неизразимия Христов дар. Дж. X. Джоует (1864 - 1923, английски проповедник, наследил Кемп- бьл Морган в Уестминстър Чапъл) коментира много точно: „И така, кол- ко огромен е обхватът на едно привидно местно и ограничено във вре- мето добро дело! Ние си мислехме, че помагаме на един беден човек, а всъщност сме си имали работа със самия Цар. Мислехме си, че благоу- ханието се ограничава в една незначителна област, а ето, сладката ми- ризма се е разпространила в цялата вселена. Мислехме, че имаме рабо- та само с Павел, а установихме, че сме послужили на Спасителя и Из- купителя на Павел." Когато разберем истинската духовна природа на християнското даване и неговото далечно влияние, ние веднъж завина- ги се освобождаваме от даването по принуда и с неудоволствие. Завина- ги сме имунизирани срещу триковете на професионалните събирачи на дарения, които се опитват да изнудват вярващите с ласкателства и теат- рални методи. Виждаме, че даването е една форма на свещеническо служение, а не законово задължение. Ние даваме, защото обичаме, и ние обичаме да даваме. Истината, че моите миниатюрни дарения изпълват с благоухание тронната зала на вселената, трябва да ме подтикне към смирено покло- нение и радостно даване. Тогава събирането на даренията в неделя сут- рин никога вече няма да бъде скучна, макар и необходима част от богос- лужението. То е средство да дадем нещо пряко и лично на Господ Иисус, също както ако Той присъстваше там физически. 102
8. април „Божието слово е о/сиво, действено, по-остро от всеки двуостър меч." Евреи 4:12 Веднъж един вярващ студент свидетелствал на един либерален сту- дент по богословие. Когато му цитирал един стих от Библията, богосло- вът отговорил: „Аз не вярвам в Библията." Християнинът му цитирал друг стих, и отново получил отговора: „Казах ти, че не вярвам на Биб- лията." Когато вярващият цитирал третия стих, студентът по богосло- вие избухнал: „Не искам повече да слушам от теб цитати от Библията. Вече ти казах, че не вярвам в това." Тогава вярващият се почувствал по- беден и разочарован. Решил, че напълно се проваля като ловец на души. Точно тази вечер обаче д-р Айрънсайд бил на гости у неговото се- мейство. По време на вечерята студентът му разказал разочароващото си преживяване с богослова. Попитал д-р Айрънсайд: „Когато вие сви- детелствате на някого и той ви отговори, че не вярва на Библията, как- во правите?" Д-р Айрънсайд се усмихнал щастливо и отговорил: „Просто цитирам още." Това е отличен съвет за всички бъдещи ловци на души. Когато хората ти казват, че не вярват на Библията, просто продължи да цитираш от нея. Божието слово е живо и действено. То винаги въздейства на хора- та, дори и те да не му вярват. Нека си представим, че двама души се бият. Единият казва на другия: „Аз не вярвам, че мечът ти наистина е стоманен." Какво ще направи другият? Ще хвърли меча си и ще се предаде? Или ще изнесе научна лекция за въглеродното съдържание и якостта на стоманата? Това би би- ло повече от смехотворно! Не, той ще нанесе здрав удар на противника си и така ще му покаже колко истински е мечът му. Така е и с Библия- та. Божието слово е мечът на Духа. Той трябва да бъде използван, а не защитаван. Той може съвсем добре да се защити сам. С това не искам да отричам, че доказателствата за боговдъхновеност- та на Светото Писание имат своя смисъл. Такива доказателства от една страна служат на важната цел да укрепват вярата на вече спасените. В някои редки случаи те помагат и на невярващи хора да достигнат до спасителната вяра. Но като цяло хората не се убеждават чрез човешки аргументи и заключения. „Един човек, който бива убеден против воля- та си, обикновено си остава на старото си мнение." Хората трябва да се сблъскат с действеното Божие слово. Често един-единствен стих от Библията е по-ценен от хиляда аргумента. Това ни показва и колко е важно да се учат наизуст библейски стихо- ве. Ако ги нямам в паметта си, Духът не може и да ги извади оттам в ре- шаващия момент. Но най-важното е, че Бог не е обещал да почете мои- те думи, а Своето слово. И така, когато имам работа с невярващи, тряб- ва смело да използвам меча на Духа и да наблюдавам как той по чудо предизвиква изобличение и убеждение. Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд о м WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о новия WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о г нови WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 5.67 Mb. Сподели с приятели:
|