55
Най-нещастният на света В едно село живеел човек, когото всички наричали „най-нещастният на света“. Старецът живеел усамотено в края на селото, не
общувал с хората, винаги бил мрачен и в лошо настроение и непрекъснато се оплаквал от нещо.
И колкото повече остарявал, толкова повече жлъч се натрупвала в него.
Ставал все по-мрачен, а думите му – все по-отровни. Затова и хората в селото гледали да не го срещат и заобикаляли къщата му. Усещали, че неговото нещастие е като зараза, която сякаш започнала да се предава и на тях.
Но
един ден, когато старецът навършил осемдесет години, всичко се променило като с магическа пръчка. Той станал неузнаваем. От предишния начумерен и вечно оплакващ се човек нямало и следа. Старецът станал приветлив и дружелюбен, започнал да се усмихва. Радост и спокойствие струели от иначе вечно тъжното му лице. Понесла се мълвата из селото и хората започнали да се чудят какво е станало с „най-нещастният на света“, каква е причината за тази промяна.
Накрая се престрашили и решили да отидат да го попитат:
– Кажи ни, старче, какво се случи с теб? Някакво чудодейно лекарство ли си открил, което те промени така и те накара да забравиш за твоето нещастие?
– Много е просто – усмихнал се старецът. –
През целия си живот, през всичките тези осемдесет години, аз се опитвах с всички сили да бъда щастлив, но все не се получаваше. Щастието все ми се изплъзваше, а това още повече ме измъчваше и предизвикваше униние в мен. Сега просто взех решение да не го търся повече. Вече съм на преклонна възраст и спрях да се измъчвам и да се боря за него. И
точно тогава то се появи, защото винаги е било в мен, но преследвайки го, просто не го бях забелязал. Сега съм щастлив.
Сподели с приятели: