Човекът, който искал да осигури щастие на децата си

56
– Защо работиш толкова много? – попитал старецът. – Спирай да си почиваш от време на време. Погледни колко е прекрасен денят!
– Не мога. Нямам време да се наслаждавам нито на деня, нито на живота – отговорил мрачно селянинът.
– Но защо се обричаш на всичко това? – недоумявал мъдрецът. – Така пропускаш щастието...
– Нямам време за щастие! Аз трябва да се трудя и да страдам, за да осигуря щастие на децата и внуците си. Моят дядо е правил същото заради моя баща, а моят баща е страдал заради мен.
– А някой от вашето семейство бил ли е щастлив? – полюбопитствал странникът.
– Все още не, но моите деца и внуци със сигурност ще бъдат! – възкликнал човекът и отново се захванал за работата си.
– Виж, приятелю... Позволи ми да ти дам един съвет. Неграмотният не може да научи никого да чете. Нито къртицата може да възпита орел. Така че най-напред се научи ти да бъдеш щастлив, за да можеш да научиш и децата си на това.
Извисеният дух
Един младеж бил отличен стрелец. Веднъж решил да демонстрира уменията си пред своя учител. Сложил на лакътя си чаша с вода, опънал тетивата на лъка и пуснал една след друга няколко стрели. Всички попаднали точно в целта, а чашата вода дори не помръднала от лакътя му.
– Забележителни умения! Но сега ще те заведа на едно място, на което искам да повториш това, което ми демонстрира сега.
Учителят завел младежа на стръмна скала, която се извисявала над дълбока пропаст. Застанал на ръба на пропастта и му предложил да застане до него.
Когато стъпил на отвесната скала, младият стрелец коленичил на земята и от страх закрил лицето си с ръце.
– Запомни едно от мен – казал учителят. – Извисеният дух не се смущава нито когато е високо в облаците, нито когато е пропаднал в бездна. Ти закри очите си от страх. Вече не съм сигурен колко струва изкуството ти да стреляш...

57
Огледалото
Живял някога един мъдър старец. Той живеел в отдалечена колиба в края на селото. Веднъж покрай дома му минал някакъв човек, който замръкнал в селото и го помолил да пренощува при него.
– Заповядай, синко, домът ми е скромен, но винаги има място за още един човек.
Влязъл странникът и докато си почивал, забелязал едно огледало, което старецът усърдно почиствал. След няколко часа, преди да си легнат, гостът отново видял същото – стопанинът пак бършел огледалото. Почудил се, но нищо не казал.
На сутринта станал и се приготвил за път. И точно преди да си тръгне видял, че старецът отново почиства огледалото. Този път не се стърпял и го попитал:
– Извинявай за любопитството, но защо непрекъснато чистиш това огледало? Та то свети от чистота!
– Защото искам никога да не забравя едно нещо. Да, наистина огледалото изглежда чисто, но върху него непрекъснато се събират прах и мръсотия, затова трябва да се чисти всяка свободна минута – отговорил домакинът. –
Същото се случва и с ума на човек. В него непрекъснато се натрупват лоши и негативни мисли, които трябва да се изчистват на мига. Само така човек може да поддържа ума и душата си светли и чисти като това огледало.

Изтегляне 1.26 Mb.

Сподели с приятели: