КЛИМАТИЧНИ И МЕТЕОРОЛОГИЧНИ УСЛОВИЯ

3.2 КЛИМАТИЧНИ И МЕТЕОРОЛОГИЧНИ УСЛОВИЯ

В този район през зимата настъпват силни застудявания (абсолютна минимална температура -27.7°С през януари), а през лятото – големи горещини (абсолютна максимална температура +44.0°С през юли). Есента и пролетта са краткотрайни. Въпреки студената зима пролетта настъпва рано, поради малката надморска височина, но е по-студена от есента. Резкият контраст между зимните и летните условия характеризира климата на града като подчертано континентален. Средната денонощна амплитуда е от 6.0°C през декември до 12.6°C през август – Фиг. 3.2-1.

На Фиг.3.2-3 по същите данни е построена графика, показваща разликата между осреднените по месец най-висока и най-ниска дневна температура, като долният край на цилиндърчетата показва хода на средномесечните минимални температури, а горният им край – хода на средномесечните максимални. Цифрите показват разликите межди тях като най-голяма е разликата през месец август – 10.7°С.

Режимът и характерът на облачността в дадено място е свързан както с режима на валежите и мъглите, така и с количеството слънчева радиация, която достига до земята.

Облачността през зимата е предимно ниска и слоеста, по-голяма сутрин, отколкото по пладне, и най-малка вечер. От пролетта нататък характерът на облачността се променя - максимумът от сутрешните часове преминава в часовете след обяд. Това е свързано със зачестилата поява на конвективна облачност след обяд. Нарастването на ниската облачност започва през октомври, когато е и преходът в денонощния ход – от следобеден към сутрешен максимум, който е характерен за зимния период.

Важната климатообразуваща роля на атмосферната циркулация се изразява в преноса на въздушни маси с различен географски произход и различни термодинамични свойства. Адвективният тип метеорологично време (по западно-източния зонален пренос – Исландски и средиземноморски циклони и Азорски и сибирски антициклони) се проявява в около 52% от броя на дните в годината. Неадвективният тип метеорологично време (вътрешно масово време) се формира средно в 48% от броя на дните в годината, като се явява резултат от стационарен антициклон или размито барично поле в приблизително равен брой случаи.

Антициклоналната циркулация, която в последните години се проявява все по-често, през студената част на годината създава условия за радиационни инверсии и образуване на мъгли.

Река Дунав тече покрай град Русе в посока от югозапад на североизток, поради което и преобладаващите ветрове там са по поречието на реката – Фиг. 3.2-5. На близостта на реката се дължи сравнително малкият процент «тихо време» - 24.4 %.

Под потенциал на замърсяване се разбира честотата на случаите на тихо време и скорост 1 m/s. Той се изразява в числа от 1 до 100. За висок потенциал на замърсяване се приема 75   100, за нисък – 0   25. Потенциал 25   50 е среден, а потенциал 50   75 – средно висок. За района на гр. Русе той е нисък.

Мъглите се образуват предимно през студената част на годината вследствие на силното изстиване на земната повърхност, понижаването на температурата на въздуха в приземния слой и последваща кондензация на водната пара, а за разглеждания район и близостта на реката усилва вероятността за образуване на радиационни мъгли. Максимумът на мъглите е през декември (11.4 дни с мъгла) и януари (10.8 дни с мъгла). Минимум (пълно отсъствие) е през топлите летни месеци, когато рано сутрин преди изгрев, поради разликата между температурата на студените води на реката и топлият въздух над нея се наблюдава намалена видимост по поречието й, която се подобрява веднага след изгрева. Мъглите, които продължават повече от един ден, са характерни за зимния период.

Годишният ход на валежите в Русе е с максимум през май, юни и юли и минимум през януари и февруари. На Фиг. 3.2-6 е показан годишния ход на средномесечните валежи за период от 105 г. (1892-1997), за период от 49 г. (1896-1945) в началото на миналия век и за период от 20 г. (1977-1997) в края на века. От сравнението се вижда, че в началото на миналия век в сравнение с края му валежите през м. юни и юли са били по-големи, докато сега по-големи са валежите през пролетта – м. март и април. Също така за последните години минимумът на валежите се е преместил през м. октомври, вместо през м. февруари. Средногодишната сума на валежите, обаче за трите периода е почти еднаква - 579.5, 587.2 и 587.8 mm съответно, което показва, че за тези почти 100 години няма никакви застрашителни тенденции в климата.

Средно годишно относителната влажност на въздуха над гр. Русе е в границите 62   85%, като тя е най-висока през зимните месеци и най-ниска през летните месеци – м. август (Фигура 3.2-7), но остава сравнително висока за летния сезон, поради близостта на реката.

Като климатичен фактор тя има голямо значение – голяма отражателна способност и малка топлопроводност. Тя предпазва почвата и растенията от измръзване, източник е на влага. Снежна покривка за района на община Русе обикновено се появява късно – едва през второто десетдневие на м. декември и изчезва през второто десетдневие на м. март. Снежната покривка не е непрекъсната – трайността й е средно от 3 до 7 дни за края на януари и началото на февруари, съответно.