3.3.3.9 Уравнения за изчисляване на парното налягане на компонентите по тарелки.
( на брой)
За пресмятане на стойността на парния натиск обикновено се използува се известното уравнение на Антуан:
(3.3.21)
където: , и - константи на Антуан, които са публикувани за голям брой вещества в литературата. Те са характерни за дадено вещество и са валидни за широк, но точно фиксиран температурен интервал.
- температурата в °C върху - тa тарелка.
3.3.3.10 Уравнения за изчисляване коефициента на активност.
( на брой)
Коефициентите на активност характеризират съществуването на енергетични солватационни взаимодействия между компонентите в течна фаза. Те се изчисляват с помощта на физикохимични зависимости, които представляват интегрални решения на уравнението на Гибс-Дюхем. Всяко решение почива на отделна моделна представа за характера на вандерваалсовото взаимодействие в течна фаза. Съществуващите по-стари моделни решения на уравнението на Гибс-Дюхем, като уравнението на Ван-Лаар или Маргулес, почиват на емпирична основа относно механизма на взаимодействието. Примери за съвременни модели са известните уравнения на : Wilson, UNIQUAC, UNIFAC. Те са по-точни, защото използуват по-съвременни знания за структурата на течностите и силите на междумолекулни взаимодействия в течна фаза. Всяко едно от споменатите по-горе уравнения изчислява стойността на като някаква функция от концентрациите и коефициенти на енергетично взаимодействие между веществата .
(3.3.22)
където:
- коефициенти на енергетично взаимонссндействие, които характеризират енергията на солватационната връзка между -то и -то вещество в течността на -та тарелка. Коефициентите се определят въз основа на несъществуващите данни за фазовото равновесие: течност-пари. Когато течната смес е идеална се приближават по стойност към единица.
И така, общият брой на уравненията на статиката на една комплексна ректификационна колона е равен на 6N+5N.Nc.
Сподели с приятели: |
