Капитал Daily стр. 2
България е на предпоследно място в ЕС по дял от населението над 65-годишна възраст, което се ваксинира срещу грип. Подобни ниски нива (около 2%) има също в Латвия и Естония, показват данните на Евростат. Като цяло разликите между държавите членки са големи, като във водещите страни в класацията - Обединеното кралство и Холандия, ваксина срещу грип си правят над две трети от възрастните хора.
Полша ще вложи допълнителни 120 млрд. евро в здравеопазване
Капитал Daily стр. 10
В рядко срещана тези дни демонстрация на единство в полския парламент 436 от 460 депутати в долната камара одобриха увеличаване на разходите за здравеопазване, като в следващите 10 години за това ще бъдат вложени допълнително над 119 милиарда евро. Проектът бе внесен от правителството и само един депутат гласува против, а един се въздържа.
Според одобрения текст догодина за здравни грижи ще бъдат отделени 4.67% от БВП, през 2020 г. този дял ще надхвърли 5%, а през 2024 г. ще достигне 5.8% от БВП.
Здравният министър Константин Радживил заяви, че така правителството във Варшава се ангажира в следващото десетилетие в сектора да бъдат вложени допълнителни 500 милиарда злоти и разходите за здравеопазване да достигнат най-високите в модерната история на страната.
Една от целите на промяната е да се съкрати чакането за преглед и операции. В някои случаи, които не са спешни, това отнема повече от 1 година, включително защото мнозина лекари емигрираха на Запад или се преместиха в частни клиники. Управляващата партия "Право и справедливост" въведе от идването си на власт през 2015 г. някои реформи, сред които разширен достъп до болнични грижи и мрежа от болници, към които да бъдат насочвани пациентите.
През октомври имаше протести за повече средства и по-добри заплати, а близо един месец млади лекари проведоха щафетна гладна стачка пред приемната на детска болница във Варшава и в още 82 града. Те настояваха в следващите три години разходите за здравеопазване да бъдат увеличени от 4.7 на 6.8 процента от БВП. "Трябва да напредне дигитализацията, която е спряла в момента, да се създаде централен регистър на медицинските услуги и архив с данните на всеки пациент", обясни един от протестиращите пред "Франс прес".
Те бяха подкрепени и от професионалното сдружение Камара на лекарите и стоматолозите (NRL). "Имаме проблем, когато млади лекари получават заплати, по-ниски от тези на касиерка в супермаркет", каза президентът на камарата Мачей Хаманкиевич. "Те работят по 300400 часа месечно, често в състояние на хронична преумора", добавя той и посочва, че около 25 000 полски лекари работят зад граница, включително 13 000 в други страни от ЕС.
Здравният министър се срещна с представители на протестиращите и им разказа за предложението, което бе одобрено миналия петък. Но за младите лекари, на които предстои специализация, обещаните разходи не са достатъчни и идват твърде късно - не през 2021 г., както те настояват, а четири години след това. Радживил им обясни, че сроковете, предложени от тях, "са невъзможни за реализиране предвид държавните финанси". Министърът е лекар и предупреди, че планираната обща стачка на сектора няма да бъде приета добре от поляците.
Забележката му едва ли ще спре протеста, защото в медицинските среди мнозина категорично подкрепят стачката. Анна Борковска - млад лекар, който специализира анестезиология, споделя: "Понякога оставаме без системи за интравенозни процедури или без лекарства." "Подаваме навреме заявките си, казва още тя, но не ги изпълняват заради неуредени стари плащания.
Ниското заплащане е друга от причините полските лекари и медицински сестри да емигрират, разказва още АФП. Основната месечна заплата за специализанти е 500-700 евро и тя може малко да се повиши с поемането на нощни смени. Но мнозина споделят, че им се налага да допълват бюджета си с работа на второ или трето място и ако държавата не промени положението, една трета от болниците в страната ще се окажат в остър недостиг на персонал.
Финансовият министър Владислав Горанов:
Би трябвало да има мораториум за нови лечебни заведения
345 болници в страната с 51 816 легла
Монитор стр. 3
"Би трябвало да има мораториум за отваряне на нови лечебни заведения, каза финансовият министър Владислав Горанов по bTV вчера. - Това е предложението на правителството. В сряда ще бъде второто гласуване на бюджета на НЗОК, където са предвидени тези текстове."
Не може в град като София да има болници толкова, колкото има в други държави, изтъкна още Горанов, като даде пример с Холандия.
В СОФИЯ ИМА НАД 60 БОЛНИЦИ
а в цяла Холандия са между 60 и 100.
"Няма универсална формула за лечение на болното здравеопазване. Оставили сме министър Ананиев няколко седмици да предложи стъпки, които трябва да бъдат направени и извървени, отбеляза Горанов. Сегашната мрежа, инфраструктура за доставка на медицинската услуга - разбирайте броя на договорните партньори на касата, е твърде голям. Това, което се направи в предния мандат с т.нар. здравна карта, трябва да бъде отново сложено на масата, районираното разпределено на доставчици."
СПОРЕД ДАННИ НАНСИ
за 2016 година в страна ни има 345 лечебни заведения, които разполагат с общо 51 816 легла. В това число влизат многопрофилни и специализирани болници. 2029 пък са лечебните заведения за извънболнична помощ, в които има общо 1163 легла. Става дума за медицински и дентални центрове, диагностично-консултативни, медико -дентални центрове и самостоятелни медико- диагностични и медико-технически лаборатории. В края на 2016 г. на основен трудов договор в лечебните и здравните заведения в страната практикуват 29 539 лекари, става ясно още от данните на НСИ. Лекарите по дентална медицина са 8011, като 7174 от тях работят в практики, които имат сключен договор с НЗОК. Медицинските специалисти по здравни грижи са 46 930, от които 30 976 медицински сестри и 3254 акушерки.
Сподели с приятели: |