По-новите изследвания относно тълкувателния метод вАвстрия са вървели ръка за ръка с германските. Един от първите новатори в немската правна литература бе именно един австриец ‒Ehrlich,доктрината на когото вече разгледахме. Един от първите учебници, възприели учението за „свободното търсене на правото“ е бил пак австрийски ‒ на Armin Ehrenzweig230.По-новият коментар на Klangобаче е бил много по-резервиран. Учението за тълкуването на законите внего е разработено от Рiskо231, който в едни подробен анализ на текстовете на законника е застанал поначало върху позицията на субективната тълкувателна теория и е предложил и „естествените правни принципи“ на § 7 да се разбират пак исторически: за такива трябвало да се смятат принципите, които са ръководели историческия законодател. А най-новата обща работа върху австрийското гражданско право ‒ на Swoboda, напротив, се е ориентирала изцяло към национал-социализма232.
Две от най-значителните изследвания в Австрия върху метода на правоприлагането не ми бяха достъпни: Wurzel, Dasjuristische Denken, 2изд., 1924, и Schreier,Die interpretation der Gezetze und Rechtsgeschäfte, 1927. За непълнотата, която следва от това за настоящето изследване, не може естествено да не се съжалява. Две други изследвания от голямо значение за правилното догматично поставяне на проблема за тълкуването са поместени в така нареченото Списание на Грюнхут: на Somlò, Die Anwendung des Rechts233и на Merkl, Zum Interpretationsproblem234. Първият се е върнал на тълкуването и в своята Juristische Grundlehre235. И на двете места той основателно е изтъкнал, че при разглеждане на проблемите на тълкуването трябва да се прави разлика между три различни техни страни: правно-политическата, позитивноправната и онази, която Somlòе нарекъл правно-догматична. С последното той мисли за малкото общи положения, които важат по необходимост за всяко право и за всяко тълкуване. В по-друг смисъл е противопоставил позитивноправната страна на проблема за тълкуването на неговата правно философска страна Merkl. Юридическото тълкуване предпоставяло едно правно-философско учение за тълкуването. Като правно философски обоснован тълкувателен метод и, следователно, като изходна точка за едно правилно юридическо тълкуване, трябвало да се смята „граматическо-логическата интерпретация“ (551). При изясняване на разгледаните от тях проблеми, изследванията на Somlòи на Merklтрябва да се имат предвид. За определено ново тълкувателно учение, което да господства в ново време в Австрия обаче едва ли може да се говори.