Задачата и нейните граници 2 Глава първа 4 Ученията на деветнадесетия век 4


§ 22. Съвременните учения в Австрия



страница24/30
Дата28.02.2017
Размер3.87 Mb.
#15917
ТипЗадача
1   ...   20   21   22   23   24   25   26   27   ...   30

§ 22. Съвременните учения в Австрия



По-новите изследвания относно тълкувателния метод в Австрия са вървели ръка за ръка с германските. Един от пър­вите новатори в немската правна литература бе именно един австриец Ehrlich, доктрината на когото вече разгледахме. Един от първите учебници, възприели учението за „свободното търсене на правото“ е бил пак австрийски на Armin Ehrenzweig230. По-новият коментар на Klang обаче е бил много по-резервиран. Учението за тълкуването на законите в него е разработено от Рiskо231, който в едни подробен анализ на текстовете на законника е застанал поначало върху пози­цията на субективната тълкувателна теория и е предложил и „естествените правни принципи“ на § 7 да се разбират пак ис­торически: за такива трябвало да се смятат принципите, които са ръководели историческия законодател. А най-новата обща работа върху австрийското гражданско право на Swoboda, напротив, се е ориентирала изцяло към национал-социализма232.

Две от най-значителните изследвания в Австрия върху метода на правоприлагането не ми бяха достъпни: Wurzel, Das juristische Denken, 2 изд., 1924, и Schreier, Die interpreta­tion der Gezetze und Rechtsgeschäfte, 1927. За непълнотата, която следва от това за настоящето изследване, не може есте­ствено да не се съжалява. Две други изследвания от голямо значение за правилното догматично поставяне на проблема за тълкуването са поместени в така нареченото Списание на Грюнхут: на Somlò, Die Anwendung des Rechts233 и на Merkl, Zum Interpretationsproblem234. Първият се е върнал на тъл­куването и в своята Juristische Grundlehre235. И на двете места той основателно е изтъкнал, че при разглеждане на проблемите на тълкуването трябва да се прави разлика между три различни техни страни: правно-политическата, позитивноправната и онази, която Somlò е нарекъл правно-догматична. С по­следното той мисли за малкото общи положения, които важат по необходимост за всяко право и за всяко тълкуване. В по-­друг смисъл е противопоставил позитивноправната страна на проблема за тълкуването на неговата правно философска страна Merkl. Юридическото тълкуване предпоставяло едно правно-философско учение за тълкуването. Като правно философски обоснован тълкувателен метод и, следователно, като изходна точка за едно правилно юридическо тълкуване, трябвало да се смята „граматическо-логическата интерпретация“ (551). При из­ясняване на разгледаните от тях проблеми, изследванията на Somlò и на Merkl трябва да се имат предвид. За опреде­лено ново тълкувателно учение, което да господства в ново време в Австрия обаче едва ли може да се говори.


Каталог: static -> 5502d30ee4b0f063546540ec
5502d30ee4b0f063546540ec -> Закон за устройството на съдилищата в България (зус), с който се поставя началото на правната уредба на съдебната система на Третата българска държава
5502d30ee4b0f063546540ec -> Фpaгмeнти от историята на изграждането на правната култура при българите
5502d30ee4b0f063546540ec -> Организация на съдебната власт в българия в периода 1878-1941 г
5502d30ee4b0f063546540ec -> Държавен съвет №402742 ecli: fr: 2016: 402742. 20160826
5502d30ee4b0f063546540ec -> Какво научихме от германските затвори


Сподели с приятели:
1   ...   20   21   22   23   24   25   26   27   ...   30




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница