Заседание на 11 юли 2007 г., Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 108 гласа „за" и 1 глас „въздържал се"

1.3Историческо развитие

1.3.1Съветът на Европа със седалище в Страсбург е европейската организация, която се занимава от няколко десетилетия с темата за еврорегионите и най-общо с трансграничното сътрудничество.

1.3.2Първият опит в трансграничното сътрудничество бе придобит в началото на четиридесетте години. Споразумението на държавите от Бенелюкс от 1948 г. беше първата инициатива за преодоляване на разделителната линия между държавните граници. Еврорегио беше създадена през 1958 г. около нидерландската област Enschede и германската област Gronau. Малко по-късно, но по онова време извън Европейската общност, в Скандинавия започнаха различни инициативи, като например свързаните с областите Øresund, Nordkalotten и Kvarken, на границите на Дания, Норвегия и Швеция.

1.3.3Между 1975 г. и 1985 г. се създадоха редица работни общности между региони от различни държави (например работните общности на Jura и на Пиринеите) с ограничено поле на действие.

1.3.4Трансграничното регионално сътрудничество и създаването на еврорегиони нараснаха от 1990 г. насам⁴. Сред факторите, които допринесоха за това развитие, се открояват следните:

• 
  напредъкът на европейската интеграция, по-специално със създаването на единния пазар, еврото и разширяването на ЕС;
  

• 
  нарастващите децентрализация и регионализация в европейските държави;
  

• 
  увеличаването на трансграничната заетост;
  
• 
  признаването, макар и непълно, на ролята на регионите в управлението на европейските институции;
  

• 
  осъществяването на инициативи на Общността за трансгранично сътрудничество като ITERREG.
  

1.3.5Последните две разширявания, при които броят на държавите-членки нарасна – от 15 на 27, доведоха до значително увеличаване на броя и характеристиките на пограничните региони. По-конкретно пограничните региони на ниво NUTS II се увеличиха на 38, а дължината на границите от 7 137 км стана 14 300 км.

1.3.6В своята резолюция⁵ от м. декември 2005 г. Европейският парламент изразява мнението, че трансграничното сътрудничество има основно значение за европейската интеграция и сближаване и приканва държавите-членки и Комисията да насърчават и подкрепят използването на еврорегионите. Трансграничното сътрудничество беше включено също и в проекта за Договор за създаване на Конституция за Европа (член ІІІ-220).

1.4Форми на сътрудничество

1.4.1Посредством инициативата на Общността INTERREG III в подкрепа на сътрудничеството между региони, Комисията определи три области на сътрудничество:

• 
  А – Трансгранично сътрудничество
  

• 
  Б – Транснационално сътрудничество
  

• 
  В – Междурегионално сътрудничество
  

2.Общностен контекст

2.1Наскоро различни предложения, идващи от Общността, подобриха общата рамка на действие на еврорегионите. През първото шестмесечие на 2006 г. Европейският парламент и Съветът на министрите приеха редица важни решения, оказващи въздействие върху трансграничното сътрудничество.

2.2Финансови перспективи

2.2.1През 2004 г. Комисията представи първоначалното си предложение за преразглеждане на Финансовите перспективи за периода 2007-2013 г⁶. В това предложение, отнасящо се за ЕС с 27 държави-членки, Комисията определи нивото на разходите на 1,14% от БНД за периода 2007-2013 г. Предвид сериозните предизвикателства, на които трябва да отвърне ЕС, в своето становище⁷ ЕИСК се произнесе за увеличаване на собствените средства до максимално ниво от 1,30% от БНД (което надвишава предишната граница от 1,24%). Европейският съвет от м. декември 2005 г. определи общата стойност на разходите за периода 2007 - 2013 г. на 1,045% от БНД. Накрая, през м. април 2006 г., след преговори между Съвета и Европейския парламент окончателното предложение беше определено на 864 316 млн. еуро, т.е. 1,048% от БНД.

2.2.2Това значително намаляване оказа влияние върху средствата, предназначени за икономическото и социално сближаване, които от 0,41% от БНД в ЕС-15 спаднаха на 0,37% в ЕС-27. И това се случи в момент, когато влизането на новите държави-членки и други предизвикателства за ЕС като глобализацията изискваха увеличаване, а не намаляване на средствата.

2.2.3По отношение на европейското териториално сътрудничество новата Цел 3 предвижда 8 720 млн. еуро (2,44% от предвидените 0,37% от БНД за целите на сближаването ) в сравнение с 13 000 млн. еуро, поискани от Комисията в първоначалното й предложение. Става ясно, че трябва да се постигне повече с по-малко средства.

2.2.4Финансовият стимул от страна на ЕС за трансграничното сътрудничество се увеличи в сравнение с предходния период 2000-2006 г., но намаляването в сравнение с първоначалните предложения на Европейската комисия налага по-голямо сътрудничество от страна на регионалните и местни органи на управление, както и по-широко използване на публично-частното партньорство. Предвидените средства понастоящем обхващат по-голям брой погранични райони, по-специално в Централна и Източна Европа, след присъединяването на 12-те нови държави-членки.