Зоната д-р Бари Сиърс анонс
Шеста глава СПОРТУВАНЕТО В ЗОНАТА
Изтегляне 1.95 Mb.
|
Шеста главаСПОРТУВАНЕТО В ЗОНАТАЗнаем защо тренират спортистите - това им е работата. А какво да кажем за останалите? Защо спортуват повечето хора? За да отслабнат и да изглеждат по-добре в бански костюм. Тъжната истина обаче е, че тази фитнес-индустрия се крепи на „чудото, което трае деветдесет дена". Хората отиват да тренират, за да бъдат във форма, т. е., да се отърват от излишните телесни мазнини. По време на краткотрайния си ентусиазъм те си купуват трика, тренират с религиозно настървение и се потят обилно. Но деветдесет дена по-късно, след като не са променили и на косъм фигурите си, те се отказват. Или пък, ако не се запишат в спортен клуб, си купуват някой скъп уред за тренировки у дома. Три месеца по-късно лъскавият уред се превръща в една изключително скъпа закачалка за дрехи. Иронично е, че най-дебелата страна в света разполага с най-много здравни клубове и с най-голямо разнообразие от домашни спортни уреди на Земята. Американците посещават повече фитнес клубове от когото и да било другиго на света. Но какво става? Нима любителското спортуване направи американците дебели? Или причината е там, че това формално спортуване просто не може да се справи с хормоналните последствия от една богата на въглехидрати диета? Няма съмнение, че спортът трябва да участва задължително в здравната програма на всеки от нас, не само заради всеизвестната ,.полза от потенето" - подобрен контрол върху килограмите, увеличаване на силата и заздравяване на сърдечносъдовата система - а и поради приятното усещане, което следва дори леките физически упражнения. Но кой е действителният биологичен източник на всички тези благоприятни резултати? Те са просто следствие от хормоналните промени, породени от различните видове спорт. Попитайте някой треньор за хормоналния ефект от спорта и той почти със сигурност ще ви изгледа така, сякаш сте паднали от Марс. Попитайте специалиста по хранене (или съседа си, който се интересува от тези неща) за хормоналния ефект от храната, и те ще ви изгледат не по-малко сащисано. Е, надявам се, че вече съм успял да ви убедя да мислите за храната като за хормонален регулатор. Трябва да мислите по същия начин и за спорта. Започнете ли да мислите хормонално, ще разберете, че спортът и храната вървят ръка за ръка и ще пожелаете да направите всичко възможно хормоналната полза от физическите ви занимания да бъде подсилена, а не унищожена, от консумираната от вас храна и нейния хормонален ефект. Да, храната е основната пътека към Зоната, но спортуването може да ви помогне да разширите тази пътека и да улесни дълготрайния ви престой в Зоната. (Не можете да спортувате по цял ден, но вероятно ядете няколко пъти дневно.) Всичко това означава, с две думи, че колкото и да тренирате, никога няма да достигнете Зоната, ако се храните неправилно. Кое е неправилно хранене? Стандартното, богато на въглехидрати хранене. За да разберете защо е така. Трябва да се запознаете с връзката между храна, спортуване и енергия. Както и да проумеете точно какъв хормонален ефект оказват физическите занимания. ИЗГАРЯНЕ НА КАЛОРИИ И ИЗГАРЯНЕ НА МАЗНИНИ Повечето хора мислят, че целта на спортуването е изгарянето на калории. Всъщност веднага ще заместите повечето от изгубените през часа по аеробика калории, като изядете една-две кифлички. Тогава няма да остане и следа от положителното хормонално въздействие от физическата дейност, тъй като двете кифли моментално ще ви изгонят от Зоната. Мазнините, а не въглехидратите, са основният източник на енергия за вашите мускули. Не само, че мазнината е по-ефикасна суровина за добиване на енергия - тя осигурява повече от два пъти по-голяма енергия от въглехидратите - а и е много по-изобилна. Един бегач-маратонец, например, ще разполага с двайсет пъти по-голямо количество енергия във вид на мазнини, отколкото на въглехидрати. Смешно ли ви се струва? Нека се обърнем към математиката. Един типичен маратон изисква около 2 000 калории енергия. Това в същото време е и максималното количество въглехидрати, което един бегач на свръхдълги разстояния може да складира в своите мускули и черен дроб: около 2 000 калории. Ако използва само тези въглехидрати, този състезател няма да има достатъчно енергия, за да изкара докрай надбягването. Същевременно, ако същият седемдесет и петкилограмов маратонец разполага с 10% телесни мазнини, това означава, че общото количество на мазнините в тялото му е седем килограма и половина. Около килограм и половина от тях не могат да се използват за енергия, защото се намират на места като мозъка например. Следователно остават около шест килограма мазнини, които биха могли при нужда да ни дават енергия- Тъй като килограм мазнини съдържат 7 000 калории, то мазнините, до които имаме достъп, биха могли да доставят 42 000 калории енергия на бегача - двайсет и един пъти повече, отколкото складираните въглехидрати. Ако бегачът може да използва собствените си телесни мазнини, той би разполагал с достатъчно енергия да пробяга повече от двайсет маратона! В такъв случай кое гориво е по-добре да се използва? Отговорът е очевиден: мазнините. Разбира се, малцина са тези, които бягат маратонски разстояния. Затова нека хвърлим един поглед върху онова, което става от другата страна на енергийния спектър. По-голямата част от енергията е необходима на тялото, за да поддържа топлината си. За да поддържаме огъня, всички ние носим в себе си два енергоизточника: складираните телесни мазнини и складираните въглехидрати. Основното гориво, използвано за тази цел обаче са мазнините. Когато седим на някой стол, мазнините осигуряват около 70% от калориите, необходими да поддържат топлината и функционирането на тялото. Докато продължаваме да седим на стола (или в каквото и да е друго неподвижно положение), притокът на мазнини от склада (мастната тъкан) по проводящите тръби (кръвообращението) към фабриката (мускулите) се поддържа с лекота. Така че дори когато седите пред телевизора, вие пак изгаряте мазнини, но не чак толкова много. Сърцето ви обаче продължава да помпа кръв. Да предположим, че сте на петдесет години и пулсът ви в покой е 72. Максимално ускореният ви пулс (ако използваме стандартната формула за 220 минус възрастта) би бил около 170 удара в минута. Гледането на телевизия изисква 72 удара в минута. Като разделим 72 на 170 ще получим 42; това означава, че използвате 42% от максималния си пулс просто за да гледате телевизия. Вероятно не сте предполагали, че се трудите така усилено, Докато сте сменяли каналите. Да предположим, че сте решили да отидете да вземете нещо за хапване от хладилника. Това ще изисква малко повече енергия, тъй като пулсът ви ще се увеличи покрай движението. И все още продължавате да изгаряте мазнини, така както правихте на стола си пред телевизионния приемник. А сега нека да преминем още по-нататък. Рано или късно ще дойде момент, когато ще извършите нещо, изискващо повечко усилия от това да се разходите до хладилника и да се върнете пред телевизора. Каквото и да е то, мускулните контракции ще се увеличат и изискванията към тялото ще станат по-големи. При това положение ще трябва да изгорите още от телесното си гориво (или складирани мазнини, или складирани въглехидрати), за да генерирате енергия, благодарение на която мускулите ви да могат да се свиват през един по-дълъг период от време. Това се нарича физическа дейност. При нея изискванията ни към тялото се увеличават. Налага се да изпращате още мазнини от склада към фабриката - мускулите. Кой е контролиращият фактор при отпускането на мастните запаси? Несъмнено сте отгатнали: това е равновесието на айказаноидите. Когато се намирате в Зоната, което означава, че тялото ви произвежда повече добри и по-малко - лоши айказаноиди, мазнините, необходими за посрещане на енергийните ви нужди, се освобождават по-бързо. Излезете ли от Зоната, те започват да се освобождават капка по капка. И тогава фабриките неохотно ще превключат на друго гориво с по-ниско октаново число - въглехидратите. Следователно каквото и да правите - независимо дали гледате телевизия или бягате маратон - ако не сте в Зоната, изгаряте складираните въглехидрати вместо телесните си мазнини. Ето и самия процес в малко по-големи подробности. За контракциите на мускулите е необходим уникален енергиен източник, наречен аденозин трифосфат (АТР). Той се изразходва бързо с всяка мускулна контракция и трябва да бъде възстановен, ако желаете мускулите ви да продължават да се съкращават. Възстановяването на този енергиен източник обаче изисква много суровини. Затова фабричните работници (ензимите) използват най-добрите суровини, с която разполагат (мазнини или въглехидрати). Те предпочитат това да бъдат мазнините, тъй като са много по-ефективни, а и тялото е добре запасено с тях. (Въглехидратите не са така продуктивни, а и с тях не можем да се запасяваме много.) Но ако не получат нужните мазнини, ензимите превключват и започват да употребяват въглехидрати. Какво означава това за обикновения човек, който отива в спортната зала, за да се отърве от излишните си мазнини? Това означава да разбере какво става всъщност, когато извършваме физическа дейност, както аеробна, така и анаеробна. Или, както вече казах, това означава да разберем хормоналния ефект от спортуването. Изтегляне 1.95 Mb. Сподели с приятели:
|