Зоната д-р Бари Сиърс анонс


Втора глава НАПЪЛНЯВАНЕТО НА АМЕРИКА



страница6/85
Дата15.12.2023
Размер1.95 Mb.
#119643
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   85
thezone

Втора глава

НАПЪЛНЯВАНЕТО НА АМЕРИКА


Ние храним животните с бедно на мазнини зърно, ко­гато искаме да напълнеят. А какво трябва да консуми­рат хората, за да напълнеят? Същото: големи количес­тва бедно на мазнини зърно. Така че ако ядете повече от всякога тестени изделия и хляб (и двете произвеж­дани от зърно) и продължавате да трупате килограми, сетете се за хранения със зърно добитък, преди да сед­нете пак пред голяма чиния със спагети.




ГОЛЕМИЯТ ВЪГЛЕХИДРАТЕН ЕКСПЕРИМЕНТ

През последните години жителите на Съединените ща­ти станаха неволни участници в масов научен експери­мент. Неговата цел беше изключително благородна -намаляване на излишните телесни мазнини сред аме­риканското население. Ако подобна цел беше дости­жима, нашите вече по-здрави жители щяха да намалят значително товара върху съществуващата система на здравеопазване, особено сред по-възрастните хора. (За


лечението на болестни състояния, свързани с наднор­меното тегло, през 1986 година са отделени 39 мили­арда долара.)
Но как да се постигне тази цел? Посланието на учените, специалистите по хранене и на правителство­то, беше просто: американците трябваше да консуми­рат по-малко мазнини и повече въглехидрати. Именно така, според тях, човек можел да отслабне.
Вече тече петнайсетата година на този експеримент и не е нужно да бъдем кой знае какви специалисти, за да разберем, че не е преминал успешно. Напротив. Фак­тите показват, че, макар да са намалили драстично ко­личеството на приеманите мазнини, днес американците са по-дебели от всякога.
Това е тъжната истина; и дори продължават да пъл­неят. Неотдавнашно изследване на учени от Нацио­налния център по здравна статистика към Центъра по контрол на заболяванията и профилактика показва, че броят на възрастните американци с наднормено тегло е бил една четвърт от населението в периода от 1960 до 1980 година и внезапно скача до една трета от об­щия брой за периода между 1980 и 1991 година. Това означава увеличение с 32% на броя на затлъстелите са­мо за десет години. Ако сърдечните заболявания или ракът на гърдата например се бяха увеличили с 32% за същия период от време, щеше да се обяви извънредно положение. (Всъщност, както ще докажа по-късно, след още десет до двайсет години, това увеличаване на броя на затлъстелите хора ще доведе до увеличаване и на броя на заболелите.)
Изследователи от Националните институти по здравеопазването неотдавна разкриха, че през послед­ните седем години, докато приемът на наситени маз­нини и холестерин намаляваше, теглото на средния американец се е увеличило с пет килограма!
- Шокиращо! - възклицаваха участващите в изслед­ването учени. - Напълно неочаквано.

И наистина очевидно нещо съвсем не бе така, как­то трябва. Ако се храним „здравословно" с по-малко мазнини и холестерин, защо тогава пълнеем?


Прямият въпрос заслужава и честен отговор: пъл­неем, тъй като много от хранителните „закони" са по­грешни.
В допълнение, много от модерните съвременни препоръки са объркващи. Ако сте чели повечко за те­зи диетични формули с ниско съдържание на мазнини и високо - на въглехидрати, рядко ще се натъкнете на съгласие - дори сред специалистите - за това колко точно „ниско" и колко - „високо".
Престижният Комитет по въпросите на здравето й начина на хранене към Съвета за национални изслед­вания препоръчва американците да набавят 30% от необходимите за деня калории от мазнини, 55 или по­вече процента - от въглехидрати, особено от т. нар. „сложни" въглехидрати като тестени изделия и хляб.
Но когато списание „Кънсюмър рипортс" - висо­ко уважавано и авторитетно издание - помоли шейсет и осем специалисти по въпросите на храненето (някои от които членове на споменатия по-горе Комитет по въпросите на здравето и начина на хранене към Съвета за национални изследвания) да дадат мнението си, по­лучените отговори бяха най-различни. Дадените пре­поръки варираха между ограничаване на мазнините до 20% процента от калориите на дневната дажба и неяс­ното „повече от половината" калории за деня от въг­лехидратите.
Ами протеините? Комитетът към Съвета за наци­онални изследвания ни съветва да „се придържаме към умерената им консумация". Какво ще рече „умерена консумация"? Кой знае това? Междувременно „Кън­сюмър рипортс" твърди: „Не се притеснявайте за про­теините. Повечето американци приемат поне толкова протеини, колкото са им нужни."
Тези различия объркват хората, които искат прос­то да разполагат с точни цифри. Объркването обаче тепърва започва. Даденият тук пример с публикацията на списанието е само едната, консервативната страна на широкия спектър препоръки за употреба на бедни на мазнини и богати на въглехидрати храни. От другата страна стоят хората, които аз лично наричам „ради­калите на малкото мазнини". Предвождани от покой­ния Нейтан Притайкин, автора на „Програмата на Притайкин за това как да се храним и да спортуваме", тези диетици препоръчват едва 5 до 10% процента от днев­ните калории да идват от мазнините, 10 до 15% - от протеините и останалите 75 до 85% - от въглехид­ратите. Нищо чудно, че средният американец е така объркан.
Но объркването, причинено от тези противоречи­ви препоръки, е само един от проблемите. Най-голе­мият от тях е ужасният парадокс: хората приемат все по-малко мазнини и стават все по-дебели! Нито един медицински авторитет няма да се наеме да твърди, че с натрупването на прекомерни количества телесни маз­нини ставате по-здрави. От всичко това може да се нап­рави само едно заключение и то е доста плашещо: бед­ната на мазнини и богата на въглехидрати диета може да се окаже опасна за вашето здраве.
За да разберем защо става така, трябва да поглед­нем по нов начин на храната. Трябва да разберем връз­ката между приеманата от нас храна и възможността да живеем в Зоната. Ако не се намирате в Зоната, едно от най-значимите последствия може да бъде непрекъс­натото натрупване на телесни мазнини, дори да не кон­сумирате почти никакви мазнини.
А за да погледнете по нов начин на храната, ще ви запозная с някои факти, част от които може да ви из­ненадат.
• Консумацията на мазнини не ви прави дебели. Напълнявате заради начина, по който вашето тяло отго­варя на излишъка от погълнатите въглехидрати. Въз­можностите на тялото да складира излишните въглехидрати са ограничени, но то може с лекота да ги пре­върне в излишни мазнини.
• Трудно е да се отслабне просто с намаляване на ко­личеството приемани калории. Консумацията на по-малко храна и загубата на килограми не вървят задъл­жително ръка за ръка. Нискокалоричните, богати на въглехидрати диети пораждат в тялото ви серия от биохимични сигнали, които ще ви изведат от Зоната и ще затруднят използването на складираните мазнини за получаване на енергия. В резултат на това ще дойде момент, след който просто ще престанете да отсла­бвате.
• Диетите, чиято основа са ограничаването на избо­ра и намаляването на калориите, обикновено нямат успех. Хората, подложени на ограничаващи диети се уморяват от постоянното чувство на глад и лишение. А щом престанат да ги спазват, веднага възвръщат пре­дишните си килограми (предимно като увеличено ко­личество телесни мазнини), а след това са недоволни от себе си, задето не са проявили достатъчно воля и самодисциплина.
• Отслабването няма почти нищо общо с волята. Нуж­на ви е информация, не воля. Ако промените онова, ко­ето ядете, няма да е необходимо да се притеснявате за неговото количество. Ако се придържате към зоносъобразния начин на хранене, можете да ядете доста­тъчно, за да не изпитвате глад и въпреки това да се из­бавите от излишните мазнини - без да броите непре­къснато калориите или грамовете мазнина.
• Храната може да бъде добра или лоша. Пропорци­ите от макроелементи - протеини, въглехидрати и маз­нини - в поглъщаната храна са ключът към стройната фигура и оптималното здраве. Ако не разберете пра­вилата, които контролират мощните биохимични ре­акции, причинени от храната, никога няма да се озове­те в Зоната.
• Оказваният от храната биохимичен ефект е посто­янен през последните четирийсет милиона години. Всички бозайници, в това число и човекът, реагират в ос­новата си по един и същ начин на храната. Тези реак­ции са консервирани генетически по време на еволю­цията и е малко вероятно да се променят в близко бъ­деще.
Заключение: ключът към избавянето от излишните маз­нини не е в пресмятането на калориите, а в достигане­то на Зоната. Веднъж озовете ли се в Зоната, излишни­те мазнини се стопяват буквално автоматично. Но за да отидете там и да останете в нея, първо трябва да разберете разликата между загуба на килограми и за­губа на мазнини.


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   85




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница