НАГРАДИТЕ, КОИТО НИ НОСИ ПРЕСТОЯТ В ЗОНАТА
Нека да ви запозная малко по-подробно с ползата от живота в Зоната. На първо място, намаляваме излишните килограми. Ако сте пълни, проблемът е всъщност с излишните телесни мазнини. Дори да сте по-тежки само с няколко килограма от нормата, представената в тази книга техника на хранене ще ви помогне да се освободите от тях и да задържите постигнатия резултат. Ще се убедите, че това е така, дори всичко, което сте опитвали досега, всяка промяна в начина ви на хранене или живот, да се е превръщала в огромно разочарование. И освен това най-после ще разберете защо традиционните диети нямат успех. Те в основата си нарушават основните правила, нужни за достигане на Зоната.
Ако наднормените килограми - или носенето на недобри гени, какъвто е и моят случай - ви карат да се притеснявате за състоянието на сърцето си, сега ще научите прекрасни новини. През последните няколко години тази техника на хранене излекува хора, страдащи от кардиомиопатия - трагично и с неизбежно фатален край сърдечно заболяване. То води до постепенното отслабване на сърдечния мускул, което намалява способността му да изпомпва кръв. И в крайна сметка сърцата на тези пациенти просто спират да работят. За тази болест няма лечение; засегнатите от нея са изправени пред ужасен избор: да им бъде присадено друго сърце или да умрат.
Стив Кърсън беше сред тях. В края на седемдесетте години Стив беше един от най-силните и всяващи страх нападатели в Националната футболна лига на Съединените щати, участник в Супер Боул с отбора на „Питсбърг Стийлърс". През 1989 година, на трийсет и тригодишна възраст, той заболял от кардиомиопатия. Обхванала го толкова силна хронична умора, че дори изкачването на един етаж се превърнало в истинско предизвикателство за него. Шансовете му за оцеляване били толкова малки, че бил записан в списъка за чакащи за трансплантация на сърце пациенти с надеждата, че подходящият донор ще се появи преди собственото му сърце да е спряло напълно.
Междувременно той вече не можел да извършва буквално никаква физическа дейност. През следващите три години приемал експериментално какви ли не лекарства, които трябвало да подобрят сърдечната му дейност. Състоянието му обаче не се подобрило. Килограмите му се покачили до сто и петдесет. Човекът, който само допреди няколко години карал защитниците от всеки отбор в Националната футболна лига да се изпотяват, сега изпитвал затруднение дори при изхвърляне на боклука.
През 1992 година Джон Колб, бивш съотборник на Стив и настоящ треньор, ме запозна с него. Когато му разясних ползата, която носи водещата към Зоната диета, той бе заинтригуван, но и изпълнен със скептицизъм. Но беше също така и отчаян, тъй като тригодишното лечение в най-добрите медицински заведения в Питсбърг не беше подобрило състоянието му.
Стив започна да следва неотстъпно правилата. За осемнайсет месеца с него станаха забележителни, почти невероятни промени. Теглото му се върна към нормалните си сто и двайсет килограма, а процентът на телесните му мазнини сега беше по-малък, отколкото по време на дните му като състезател в Националната футболна лига. Силата му се възвърна. Издръжливостта му, намаляла до степен да се превърне в инвалид, сега беше с 50% по-голяма от тази на средния американец на същата възраст, макар сърцето му все още да не бе напълно излекувано. И най-хубавата вест - зачеркнаха името му от списъка на чакащите за трансплантация на сърце хора. Той се ожени и сега се готви да живее дълго.
Историята на Стив е необичайна, доколкото кардиомиопатията е рядко срещано сърдечно заболяване.
Но щом спазването на тази диета може да помогне на страдащ от кардиомиопатия, помислете само какво би могла да стори за по-често срещаните сърдечни заболявания - атеросклероза, високо кръвно налягане и високо ниво на холестерина.
Има и още нещо. Животът в Зоната води до поддържане на постоянно ниво на инсулина, така че е полезен при лекуването на диабет. Нека да разгледаме случая с Крис Кириазис.
Когато се пенсионира и заживя в Палм Дизърт, Калифорния, той би трябвало да е един щастлив човек. В крайна сметка, като директор на отдела за европейски маркетинг на Ай Би Ем, бе ръководил двайсет хиляди човека и бе допринесъл за доминиращото положение на своята компания на европейския пазар.
„Златните години" на Крис обаче не бяха чак толкова златни. Той не само бе болен от диабет, ами страдаше и от високо кръвно налягане. Вече бе получил един сърдечен удар и имаше рак на бъбрека. „През 1992 година - писа ми по-късно той, - аз тежах сто двайсет и два килограма, кръвното ми налягане без лекарства беше 220/120, кръвната ми захар беше повече от 200 мг/дл, десният ми бъбрек бе отстранен заради рака, а левият ми бъбрек показваше признаци за наличие на абнормални клетки."
Днес, след две години хранене според правилата за достигане на Зоната, Крис пише: „Тежа осемдесет килограма, кръвното ми налягане е 125/75 без никакви медикаменти, кръвната ми захар е 70-90 мг/дл, няма никакви признаци за предишната ми диабетична ретинопатия, а левият ми бъбрек е напълно изчистен от ракови клетки. Заедно с цялото си семейство аз ви благодаря, че подновихте паспорта ми за живот. Благодарността ми... е наистина безкрайна."
Сърдечните заболявания и диабетът са два от най-сериозните здравословни проблеми за нашата страна. Но ползата, която допринася моята диета, отива по-далеч. Достигането на Зоната оказва благотворно въздействие върху много други болестни състояния като артрит и дори „умствени" заболявания като депресия и алкохолизъм. То може да облекчи забележително хроничната умора и да възстанови енергията, особено ако страдате от синдрома на хроничната умора, от пред-менструален синдром или дори сте заразени с вируса на HIV. Освен това съществуват впечатляващи теоретични основания, които ме карат да вярвам, че разработената от мен диетична технология може да бъде най-добрата ни защита срещу рака, като не само ни предпазва от неговото развитие, а и като прави вече появилите се тумори по-уязвими на атаките на естествените защитни сили на нашия организъм и по този начин увеличава ефекта от противораковите медикаменти.
Разбира се, състояния като сърдечни болести, рак и диабет са само едната страна - тъмната - на медала. Светлата е възможността да се радваме на по-добро здраве, умствени способности и изяви във всички области на живота, благодарение на престоя си в Зоната.
Нека вземем за пример отборите по плуване при Станфордския университет. Треньорите - Ричард Куик на жените и Скип Кени на мъжете, се смятат за едни от най-добрите в света в своята професия.
С тях ме запозна един общ приятел. Разказах им за работата си във връзка със Зоната и приложението й при сърдечноболните. Заинтригува ги възможността въпросната диета да се отрази положително върху изявите на техните плувци. Тъй като Олимпийските игри през 1992 година наближаваха, те ме помолиха да се занимавам със спортистите.
Останалото е история. На Олимпиадата в Барселона станфордските плувци спечелиха осем златни медала. Оттогава и мъжкият, и женският отбор са начело в странната, като спечелиха националните купи на плувните шампионати през 1992, 1993 и 1994 година.
Най-важното, качеството на живота и на Ричард, и на Скип, се е подобрило значително. И двамата ме уверяват, че разполагат с повече енергия и се радват на по-добра умствена концентрация и спокойствие в една нелека, напрегната професия. И, както казва Ричард: „Не мога да си представя, че някой би пожелал да излезе от Зоната и да се върне към предишния си начин на живот."
Ричард се изрази съвсем точно: постоянният престой в Зоната в крайна сметка ще ни помогне да постигнем най-универсалната от всички цели - да се радваме на по-дълъг, по-здрав и по-задоволителен живот.
Сподели с приятели: |