Z’r d 1 септември 2008 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Проблеми със спазването на сроковете по изграждането на големи инфраструктурни проекти има в почти всички държави в Европа, коментира транспортният министър Петър Мутафчиев. В това отношение страната ни не е изключение. Закъснението при строежа на втория мост над Дунав е свързано с проблеми, възникнали след извършването на археологическите и геодезическите проучвания от страна на испанската компания, както и на избора на технически решения по време на разработването на проекта. Според транспортния министър изграждането на Дунав мост 2 обаче ще приключи до април 2010 г. Това означава, че ще успеем да усвоим средствата по финансовия меморандум с европейските институции, отпуснати за строителството на мостовото съоръжение. Срокът на меморандума изтича в края на 2010 г.

В договора с FCC съществуват ясни гаранции, че сроковете за изграждането на обекта ще бъдат спазени. Има и механизми за контрол най-напред от страна на инженера по проекта, а след това и от възложителя - транспортното министерство, които също се спазват. Лично транспортните министри на България и Румъния се ангажираха да следят хода на всички процедури и така бяха преодолени много проблеми.

Според транспортния министър Петър Мутафчиев ролята на държавата е да създаде условия за спазването на договорените срокове, да съдейства на изпълнителя да реализира проекта и да осъществява контрол. Досега Министерството на транспорта спазва тези свои ангажименти, коментира Мутафчиев. Съществува добра координация и с Европейската комисия, непрекъснато се правят одити от Брюксел. Резултатите показват, че проектът няма сериозно забавяне.

Момчетата се борят за дипломи по металургия, докато девойките са избрали "Материалознание". Всички се справят много добре, вземат си изпитите с отличен. За да си помагат с издръжката, кавалерите вместо по купони след лекции ходят на работа в магазин. И ние гледаме да помагаме, даваме им стипендии и общежитие, разказаха още от управата на инженерния ВУЗ.

От новата учебна година пирдопските петзнаци и братовчед им ще живеят в нови и обзаведени стаи в блок 20 на Студентски град. Сградата се ремонтира изцяло по правителствената програма за обновяване на студентските общежития.

Теодора Йолчева


31.08.2008 г., с. 2
Демонтираха опасен 47-метров навес

в центъра на Перник вчера. Това стана по заповед на кмета Росица Янакиева. Ръждясалото съоръжение създава огромна опасност на минаващите и работещи под него граждани. От 33 години насам желязната конструкция, която е разположена до градския универсален магазин, не е била ремонтирана.

- Преустройството на системата за физическо възпитание и спорт у нас е необходим и задължителен компонент на политическите, икономическите и социалните промени в обществото. Остава открит въпросът за нашето умение да запазим всичко положително от досегашната ни система и да намерим онези оптимални пропорции на обновлението, които да съответстват на водещите системи в света.

- Изграждането на съвременна система за физическо възпитание и спорт е многопланова задача, която изключва аматьорските анализи и спорадични действия. Нейната поетапна организация предполага отлична координация, а не противопоставяне на държавни и обществени спортни институции. Своевременното решаване на тези актуални проблеми е единствената алтернатива на конфронтацията и на деструктивните тенденции.

Преди всичко ние се нуждаем от солидна законово-нормативна уредба, в която е заложена философията и политиката на държавата за мястото и ролята на физическото възпитание и спорта за жизнения просперитет на нацията. Става дума за наличието на 4 основни документа - Закон за физическото възпитание и спорта, Правилник за неговото приложение, Национална стратегия и Национална програма.

Ще се спрем само на някои приоритети, засягащи елитния спорт. Системният анализ на проблема ни насочва към целевата функция на високото спортно майсторство. Това са олимпийските игри - главен критерий за равнището на световния спорт. Днес всички в света планират и управляват спортната подготовка на 4-годишни олимпийски цикли. Нашата стратегия за успешно участие в този световен форум трябва да се изгражда върху т.нар. селективен подход, който включва познатите у нас централизирана и децентрализирана подготовка. Този въпрос е решен по законодателен път във Франция, Испания (с кралски декрет от 1997 г.), Чехия, Белгия и други страни или по силата на спортните наредби в останалите страни. Тази категория спортисти носи висока отговорност за престижа на нацията, но се ползва и с изключителни привилегии по отношение на своя социален статус.

Следващият актуален проблем засяга работата с резерва на високото спортно майсторство. Натрупаният от световната и наша практика опит показва, че е необходимо в много кратки срокове да се разработи нова стратегия за развитието на детско-юношеския спорт, която да отговаря на съвременните тенденции в развитието на елитния спорт - преди всичко неговата професионализация. И тук възниква много важният въпрос - можем ли и необходимо ли е да върнем обемните измерения на системата ДЮС. Отговорът е - не можем и не е необходимо! Оптимизирането на тази система трябва да се извършва върху принципа на интензивното, а не на екстензивното развитие, т.е. високи изисквания към качествените показатели и значително редуциране на количествените!

Ахилесовата пета на нашия спорт обаче си остава материално-техническото осигуряване на системата. Не може една България от елита на световния спорт да не построи досега поне една многофункционална зала за 10-15 хиляди зрители. В това отношение ние сме на светлинни години от Гърция, всички бивши републики на Югославия, Турция и Румъния. Необходимо е в много кратки срокове да се възстановят и модернизират спортните бази в "Диана", "Спорт Палас" - Варна, Созопол, както и на ЦСКА, Левски Спартак, Академик и Славия. За броени месеци трябва да се възстановят центровете за високо майсторство и да се оборудват с тренажорна, аудиовизуална, радиотелеметрична и електронноизчислителна техника за дозировка и контрол на учебно-тренировъчния процес.

По отношение на научното и медицинското осигуряване е необходимо да се реши изключително важният въпрос за официалното акредитиране на лабораторията за допинг контрол. Крайно време е ДАМС, МЗ и НСА да обединят своите усилия в диагностиката, лечението и комплексното възстановяване на елитните ни спортисти.

Изграждането на модерен информационен център към ДАМС е задължително условие за ускоряване на информационните потоци от водещата световна теория, методика и практика до нашите елитни треньори и състезатели.

В много кратки срокове трябва да се оптимизира системата за финансиране на високото спортно майсторство, съобразена с: реалните потребности при планирането, рационалното изразходване на средствата и заслуженото (диференцирано) стимулиране за постигнатите резултати от всички субекти в системата. Особено актуален е проблемът за материалното и моралното стимулиране на спортно-педагогическите кадри, който трябва да намери радикално решение в Закона за спорта и съответните подзаконови нормативни актове.

Ехото от олимпийските игри в Пекин 2008 г. ни насочва към реалистична оценка на обективните процеси, които протичат в съвременното общество, и логичното заключение, че е крайно време да скъсаме със закостенели, консервативни представи и спорадични действия. Нуждаем се от солидна държавна политика, вярна стратегия и действени механизми, за да се върнем отново в елита на световния спорт!
Снимка на три колони- Повечето спортни бази у нас са в катастрофално състояние

Снимка на една колона -Проф. Цветан Желязков д.п.н., заслужил треньор

От стотината родни компании обаче голяма част са дъщерни фирми на родните гиганти в бранша или са твърде малки, за да кандидатстват за строежа на двете отсечки на магистрала "Тракия" - Стара Загора - Нова Загора и Нова Загора - Ямбол. Така борбата отново ще се води от обичайните заподозрени - борсовото чудо "Трейс Груп" на бизнесмена Николай Михайлов, "Холдинг Пътища" на Васил Божков, "Главболгарстрой" с шеф Симеон Пешов и "Пътища" АД - Пловдив, на Георги Гергов.

Кандидатите трябва да имат собствени или наети асфалтови бази с капацитет 160 т/час на разстояние до 80 км от най-отдалечената точка на обекта. Както и да притежават или да вземат под наем кариерно стопанство и асфалтополагаща техника. Срокът на изпълнение на отсечките е 24 месеца.

Строителството пълзи застрашително и към пясъчните ивици на "Смокиня" и "Каваците". Местността Аклади край Черноморец този сезон се превърна в истински хит за инвеститорите.

На 300 метра от морския бряг между селото и къмпинг "Градина" за броени месеци изникнаха десетки хотели. Неврологична точка е и местността Буджака край Созопол, която вече се е сляла с града. Въпреки забраната за строителство инвеститори и изпълнители леят денонощно бетон с обяснение, че обектите им са извън курортните селища.

Елена Димитрова


01.09.2008 г., с. 9
Снимка на две колони- Бясно строителство кипи в районите на бившите къмпинги по цялото Южно Черноморие. Огромни хотелски комплекси и ваканционни селища никнат като гъби. Въпреки забраните за строителство по време на активния сезон в малките населени места край морето и някои курорти строителството продължи през цялото лято. Новите обекти са стотици, но точна статистика за броя им няма. Въпреки че Законът за Черноморското крайбрежие, който е в сила от януари, трябваше да спре наливането на бетон на пясъка, това не се случи. Инвеститорите просто замениха плановете си за мастити хотели с ваканционни комплекси, за които не е проблем да покрият новите нормативи.


01.09.2008 г., с. 9
На север вдигат апартаменти и вили
Във Варна има издадени над 200 строителни разрешения. В местностите Ален мак, Кабакум и Чайка масово се вдигат нови вили. Екопаркът край курорта Свети Константин също скоро може да се превърне в поредното строително петно, предупредиха от "Зелена Варна". Заради строеж на фирма "Борд" ООД бе подкопан и пропадна пътят от Варна за квартал "Галата". Компанията продължи цяло лято да гради и върху свлачището на спирка "Журналист" по пътя за Златните, твърдят варненци.

Рибарското селище в Шабла също се застроява с вили, предназначени за продажба на богати чужденци. Въпреки че там могат да вдигат постройки само тези, които изкарват препитанието си с мрежа в ръка.

Дупка от 8,4 млрд. лева зее във външната ни търговия заради огромния внос на стоки и слабия износ. Какво трябва да направи държавата, за да помогне на бизнеса да пробие в чужбина? Отговор на този въпрос дава зам.-министърът на икономиката и енергетиката Явор Куюмджиев. Преди месец той представи експортна стратегия "Визия 2013", която предвижда търговският баланс между внос и износ да бъде занулен през 2014 г.

- Когато правихме тази експортна стратегия, си мислехме за глобалните неща в икономиката, които влияят върху износа. Установихме, че ако нещата продължават да се развиват на това равнище, нямаме сериозен шанс да се преборим с този сериозен дефицит, или дори да обърнем тенденцията. Затова разработихме "Визия 2013", в която има три основни момента. Първото е привличане на качествено нови експортно ориентирани инвеститори. Замислихме се какво им пречи, защо не са тук. Има много инвеститори, които експлоатират вътрешния пазар, а не са толкова много тези, които идват тук, в България, да произвеждат за износ. А нашата цел е да докараме точно тях. Установихме, че едно от основните неща, които им липсва, е скоростна обработка на техните желания. Ще дам един пример - идва инвеститор в България, иска да произвежда нещо, търси къде, отива в индустриална зона. Оказва се, че това е едно парче земя със седем собственици, дърво и магаре

Човекът пита колко време му трябва, за да промени статута на земята, да я изкупи, да получи ОВОЗ, разрешително за строеж и т.н. И се оказва, че между 2 и 3 години трае целият процес. А в днешния динамичен свят той има нужда да го направи в рамките на 6 месеца. А когато това не се случва, си отива. За тази цел решихме понятието "индустриална зона" да бъде описано. Второто е да бъде активизирана помощта за тези инвеститори от страна на държавата, като повишим капацитета на българската агенция за инвестиции. Така на всеки инвеститор ще може да му се помага максимално в неговите тегоби, свързани с получаване на различни разрешителни и т.н. в другата сфера, която е вече класическата подкрепа на експорта. Инструментите, с които разполага държавата, не са много, при положение че 92% от икономиката вече е частна. Затова там измислихме няколко мерки, от които може би най-интересна е създаването на агенция за подкрепа на експорта с работно заглавие "Бултрейд". Тя ще се занимава с основното, което ни липсва. Логиката е следната - големите фирми и предприятия имат ресурса, потенциала, възможностите и знанията да излизат на чуждите пазари. Абсурдно е да се мисли, че примерно българската държава може да помага на "Соди"-Девня да продава продукцията си някъде по света. Те много по-добре от нас знаят къде са им пазарите и как да го правят. 65% от БВП в държавата се произвежда от малки и средни предприятия, които по принцип нямат капацитета, знанията, информацията, ноу-хау, езиковите познания, финансовите възможности да излизат на чуждите пазари, а могат. Затова нашата цел е да помогнем точно на тях. Ще дам един пример: в България има много добре развита мебелна индустрия, само че трудно продаваме в чужбина, защото хората не знаят къде, какво и как. Служителите на "Бултрейд" ще бъдат задължени да изготвят секторни анализи - например мебелна индустрия, месопреработвателна, млекопреработвателна за различните държави, и да ги дават на централата за безплатен достъп на всички желаещи български фирми. Ако има мебелна фирма със 120 работници, но няма потенциал да излезе навън да продава сама, отива в "Бултрейд" и казва, че иска да продава мебели в Австрия, Германия, Франция. И веднага получава структурен анализ на сектора си. Следващата стъпка е да идентифицират потенциални партньори - вериги за мебелни магазини, купувачи на едро на такива стоки. Могат да му организират дори срещи - да отиде в Австрия и те да му покажат всичките му партньори. Оттам нататък всичко е в негови ръце, защото ние не можем да му сключим сделката. Това е основната идея на "Бултрейд".

- Какъв вид инвестиции ще насърчаваме?

- Определен вид инвестиции по сектори ние не можахме да определим, защото се оказва, че не е възможно само Министерството на икономиката и енергетиката да прецени какво може да прави нашата държава. Това се обуславя от много други неща, които са извън нашия контрол и сфера на знание. Тук влиза какво произвеждат нашите училища, университети, какви хора има, каква им е квалификацията и много други проблеми, които за съжаление съществуват в държавата, но не можем ние да ги решим. Идеята е не да изнасяме полуготови стоки, които са с ниска степен на преработка и с ниска степен на вложен интелектуален труд а да създаваме висока добавена стойност чрез интелектуален труд, ноу-хау - това е, което е скъпо и което носи повече доходи.

- Как да работят по-ефективно търговските ни представители за привличане на вложения? Ще се назначават ли нови аташета и къде?

- Нашата идея е, ако това мине през Народното събрание, да ги пренасочим към държавите, които са най-приоритетни за нас - Унгария, Германия, Австрия, Италия, Русия, Румъния, Турция, Кипър. Що се отнася до активирането на тяхната работа - зависи от хората - важен е начинът на подбор, обучение и контрол, които ще въведем в бъдеще, за да могат да бъдат максимално ефективни. Във Филипините нямаме аташе, а Филипините се оказа интересна за нас държава.

Нямаме в Армения и Индонезия и ще трябва да назначим. В някои държави, с които имаме исторически връзки, ще запазим търговските представители. Куба, Сирия, Йордания и Ирак са държави, с които имаме традиционни дългогодишни връзки, които няма как да прекъснат.

- Откъде идва оптимизмът ви, че от 2014 г. ще се обърне търговският баланс в полза на експорта ни?

- Търговският баланс ще се занули при привличането на определен брой експортно ориентирани инвеститори. Имахме три варианта: песимистичен - ако нещата се завъртат много бавно, при нисък ръст на БВП и малко чуждестранни инвестиции, това ще стане към 2019 г.; при оптимистичния - към 2012 г., а според реалистичния - този резултат ще бъде постигнат 2014 г. Чехия прие подобен пакет от мерки през 1998 г., когато търговският дефицит на страната е минус 5 млрд. евро и към 2003 г. е занулен. В момента е плюс 7 млрд. евро, което води до други проблеми, но нека го докараме дотам.

- Ще има ли отлив на чуждестранни инвестиции у нас заради негативните оценки в доклада на Еврокомисията?

- Аз не мисля, че това е някакъв голям фактор, който ще повлияе на инвестициите. Самият факт, че докладът беше негативен, не е достатъчно важен за спиране на инвеститорите, тъй като бизнес средата в България наистина е уникална. Това се доказва от много изследвания от различни институции. Бяхме класирани на 1-во място в света по данъчна реформа от Световната банка и на второ място в ЕС като привлекателност на чуждестранни инвестиции. Чуждестранните инвестиции за първото полугодие са в размер на 2,1 млрд. евро, което е приблизително същото, колкото и миналата година. А трябва да се има предвид и че все пак светът все още се бунтува от финансовата криза, която е масова - храните поскъпват, свободните финансови средства не са толкова много. За пръв път от няколко години насам водещи икономики на ЕС като Франция и Германия показаха спад. Рано е да се говори за рецесия, но все пак и американската икономика спря бурния си растеж. В светлината на тези негативни тенденции в световен мащаб - кризата, спада на растежа, ние продължаваме да привличаме достатъчно големи инвестиции

Така че по-скоро е обратното - нещата са по-скоро позитивни. Защото, ако България не беше толкова привлекателно място за инвестиции, една такава финансова криза би секнала потока изцяло. А той запазва същите нива като миналата година.

- Какви са прогнозите за търговския ни баланс до края на годината?

- Увеличение в абсолютни стойности, но като процентно изражение от БВП може и да се намали. Има тенденция, която е много интересна - намаляването на темповете на растеж на дефицита от първото тримесечие се запазват и във второто, т.е. ръстът на износа надвишава вноса.

Това теоретично води до извода, че в края на годината, като абсолютни стойности, търговският дефицит може би ще бъде по-голям, защото ще имаме повече БВП. Но като изражение БВП сигурно ще бъде по-малко от миналата година.