Z’r d 1 септември 2008 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

и високи запла­ти на служите­лите си.

- В момента те­че проверка и мисля, че скоро ще информира­ме обществе­ността за резул­татите.

- Значи все пак намерихте представители на компанията? Нашите опити бяха неуспеш­ни.

- С представи­тел на структура­та не сме разго­варяли. Те са неуловими, но проверяваме до­кументи. По­лзваме и наши източници.

Искам да под­чертая, че в полезрението на КФН не влиза за­дължението да надзирава структури, кои­то се занимават с предоста­вяне на потребителски кре­дити и ипотечни заеми. Но ние чувстваме като наше морално задължение да повлияем върху процеса и когато открием някакви не­редности, да информираме обществеността. Но мисля, че онези държавни инсти­туции, които имат директно или индиректно отношение към проблема, трябва да излязат с позиция.

- Кои са тези институ­ции?

- Това е БНБ. Вярно е, че предстои да се допълни За­конът за кредитните инсти­туции. В него ще се постави изискването за лицензиране на финансово-брокерските къщи, които предоставят кредити. Но кога ще стане това - не е ясно, а не бива да се чака. Затова ре­шихме да не оставаме без­участни към случая. Проверката е по сигнал на БНБ и полицията.

, - Кое е смущаващо спо­ред вас в офертите на компанията към потреби­телите?

- Първо, излизането им на пазара в сегашната си­туация. Светът в момента се намира в сериозна фи­нансова криза. Отделно ипотечната криза в САЩ, която се пренесе в страни­те от Западна Европа. Па­рите се оскъпяват, лихве­ните проценти нараснаха, в това число и у нас. И точно в този момент се появява „Дубай инвестмън" с бомбастичното предложение за кредити с лихвен процент от 6,9 на сто. В същото вре­ме у нас лихвите на потре­бителските кредити са вече над 10 на сто. Така че офертата звучи примамливо, но е силно смущаваща.

Вторият факт е ресурсът, който те осигуряват за пре­доставяне на кредити. Казва се, че това е ресурс на някакъв шейх от Обедине­ните арабски емирства. С една дума, те лансират идеята, че петродоларите ще потекат като река.

- Не е ли възможно?

- Ако този шейх има из­лишни пари, защо не ги ин­вестира в икономиката, в капиталовите пазари в страните от Източна и Цен­трална Европа, където до­ходността ще бъде значи­телно по-висока. Любопит­но е също, че единият мени­джър на фирмата е завър­шил средно училище за во­долази. Нерде водолаз, нерде мениджър по кредити­ране. Третият факт, който ме притеснява, е, че тази структура е неидентифици­ран обект.

-НЛО?

- Като пирамида?

- Набирането на средства­та е в чисто пирамидален ас­пект, но не твърдя, че това е пирамида, защото нямам доказателства. Засега имам само подозрения.

- Оплакал ли се е някой в КФН досега от „Дубай ин­вестмънт"?

- Не и точно това искам да подчертая. Тези, които си влагат парите в „Дубай инвестмънт", никой не ги заста­вя. Това си е тяхно право, но те трябва да знаят, че се из­лагат на риск. Аз се опася­вам, че един ден, когато ба­лонът гръмне, някои хора ще почнат да обвиняват дър­жавните институции. Ще се чуе: „Защо не ни предупре­дихте? Защо мълчахте?" Ето, ние предупреждаваме, но не всеки чува. Моят опит показва, че тези схеми са причудливи, многообразни и действат и в развития свят, но тук намират най-добра почва.

- По-наивни ли сме от другите?

- Първо, нашият пазар е недостатъчно развит. Вто­ро, има глад за ресурси, тре­то, финансовата култура на нашето население е много ниска.

- Много хора вярват в чу­деса.

- Да, аз наричам това схе­ма на тъпата алчност. Искат да забогатеят, без да работ­ят. В същото време се изла­гат на голям риск. Дават си личните данни, адреси. Знаете, че с лични данни се търгува както тук, така и по света. Може би това е най-голямата опасност в случая. Затова бих посъветвал хо­рата да бъдат много внима­телни. Въздържането на то­зи етап е най-доброто реше­ние.

- Има ли сигнали при вас за действието на други по­добни структури?

- През тази година в Бъл­гария се появи една доказа­но пирамидална структура -румънската „Делфин интернешънъл". Ние пратихме за­питване към тяхната коми­сия за финансов надзор да­ли този субект има лиценз и когато ни отговориха, че ня­ма, сезирахме нашите ком­петентни органи. В момента полицията работи по слу­чая.

- Следите и пазара на ценни книжа. Какви са прогнозите ви за следва­щите месеци? Идва ли краят на песимизма и вя­лата търговия?

- През тази година борса­та се върна назад и сега бав­но, бавно се възстановява. Виждате, че борсите и в за­падните страни тръгнаха на­горе. Но у нас ситуацията е по-особена, защото сривът не дойде заради ипотечната криза, а от реакциите на спе­кулативния капитал. Той ма­сово започна да се освобож­дава от акциите си, което по­влече и дребните инвестито­ри.

- А какво трябваше да направят?

- При такава ситуация да бягаш е пагубно. Трябва да проявиш смелост, търпение и да вярваш в утрешния ден. Смятам, че към края на тази година борсата ще влезе в по-нормално русло. Няма да се върнем към баснословна­та доходност от миналата го­дина, но търговията ще се нормализира. Мисля също, че чуждестранните инве­ститори постепенно ще се върнат, защото доходността у нас е по-висока, отколкото в развитите държави.
Портретна снимка на две колони


01.09.2008 г., с. 10
Пазарджик с нова пречиствателна станция
Пазарджик има нова пре­чиствателна станция за от­падни води, изградена със средства по програма ИСПА в размер на над 10,7 млн. евро по проект, управляван от Министерството на окол­ната среда и водите (МОСВ), съобщиха от ведомството

вчера.

септември пречиствателна­та станция да бъде въведена в експлоатация. Тя ще обслужва 156 00.0.

Пречиствателната стан­ция беше един от проблем­ните проекти по ИСПА зара­ди забавяне на сроковете за изграждане, но със съвместните усилия на МОСВ и ЕК той беше приключен. Нала­гаха се корекции на първо­началния проект, три пъти бе -удължаван срокът за строителство, наводнения­та през 2005 и 2006 година също създадоха пробле­ми.




01.09.2008 г., с. 10
2000 тона камък стоварват на ден при Дунав мост 2
Людмила СТАНКОВА

Между 1000 и 2000 тона камък всекидневно се из­сипват в река Дунав при мястото на бъдещия Ду­нав мост 2.

Изграждащият се каме­нен насип при километър 796 е навлязъл на около 50 метра навътре в гра­ничната река и трябва да достигне до отсрещния остров в средата на Дунав между българския и ру­мънския бряг.

Насипът ще служи за ра­ботна площадка на строи­телите от FCC, по която тежкотоварната техника ще извозва готовите сто­манобетонови елементи за строителството на моста.

През миналата седмица губернаторът на Видин Кръстьо Спасов се запоз­на на място с работата по мегасъоръжението над Дунав, което трябва да свърже Видин и съседния Калафат.

Инженерният екип от испанската фирма FCC и ръководителят им Рикардо Буено представиха и доставените нови ко­фражни форми за произ­водство на главните греди за строителството на мо­ста.

Днес, понеделник, във Видин ще бъде официално открит информационен център на компанията строител FCC
Снимка на две колони - Десетки тежкотоварни камиони постепенно навлизат в Ду­нав, като изсипват по 2000 тона камък на ден. Насипът трябва да свърже българския бряг с острова в средата на реката.


01.09.2008 г., с. 10
Канят ни на среща за „Набуко"
Будапеща ще бъде дома­кин на среща на високо рав­нище за газопровода „Набу­ко" на 26-27 януари, заяви пред унгарската агенция МТИ говорител на правител­ството.

Конференцията за уско­ряване на проекта е предло­жена от унгарския премиер ференц Дюрчани след по­сещенията му в Азербай­джан и Туркменистан това лято, отбеляза говорителят. Инициативата е отражение на усилията на Унгария да играе активна роля в осъще­ствяването на проекта, кой­то ще осигури на ЕС алтер­нативни доставки на газ.

Унгария кани на срещата Австрия, Румъния, Бълга­рия, Турция и Германия като потенциални получатели на газ, а също Азербайджан, Египет и Ирак като потен­циални доставчици и Грузия като транзитна страна. По­канени са и еврокомисарят за енергетиката Андрис Пиебалгс, Чехия като рота­ционен председател на ЕС през първите шест месеца на 2009 г., САЩ и междуна­родният консорциум за „Набуко".


01.09.2008 г., с. 11
Приключи бумът с имотите
Бумът с продажбата на недвижими имоти в България приклю­чи, съобщи АФП вчера. Ключовите за пазара бри­тански и ирландски инве­ститори се оттеглят от страната, притиснати от финансовите затруднения във Великобритания и грозните бетонни гледки пред прозорците на нови­те имоти, обяснява аген­цията.

Според данни на из­следване, поръчано от агенцията „Бългериън пропъртис", която работи основно с чужденци, про­дажбите на имоти в мор­ските , и планинските ку­рорти са спаднали с 40% за първото полугодие в сравнение със същия период на м. г.

„Много красиви кътчета на страната са осакатени от бум на спекулативното строителство, подчинено

на желанието за бърза пе­чалба", казва Добромир Ганев от Асоциацията на брокерите на недвижими имоти във Варна.

„Между 20 и 30% от но­вопостроените апарта­менти по Черноморието

нямат шанс за продажба през следващите две го­дини", смята Ганев.

През м. г. цената на ква­дратен метър в комплексите в Слънчев бряг гонеше 1000 евро, но сега се сключват сделки и на 500 евро, казват брокери.

В същото време сега се предлагат за продажба двойно повече имоти, отколкото през 2007 г.

Възможно ли е да си ку­пиш имот на едно мя­сто, след това с но­тариалния акт за него да си извадиш констативен нотариален акт, че всъщ­ност си собственик на съ­всем друг имот, сто пъти по-скъп? И така пътем да станеш горд притежател на два имота? Оказва се, че може - не два, а пет имо­та можеш да придобиеш по този начин, ако става въ­прос за общинска собстве­ност в Тетевен.

В България атрактивни­те- общински и държавни терени могат да оцелеят само по случайност от аг­ресивните мераклии за свое. Рядко обаче ролята на щастливата случай­ност се играе от прокура­турата, както във въпрос­ния тетевенски казус, кой­то още не е приключил.

През 1993 г. г-жа Венка Илиева Божинова от Тете­вен си купила три пасища от частен собственик, Стоян Стоянов. Трите имота с площ 10 дка, 9,3 дка и 4 дка (общо 23,3 дка) в махала „Байовица" до Тетевен са продадени законно с нота­риален акт. И всичко би трябвало да приключи до­тук.

Но през ноември 2005 г. съпругът на г-жа Венка Илиева Лалева (същата же­на, но с фамилията си по мъж) - Марин Нешев Лалев, иска от тетевенския нота­риус Румяна Вутева да изда­де на съпругата му констати­вен нотариален акт за соб­ственост върху други пет имота в непосредствена близост до Тетевен. Става дума за пет терена с различ­на площ -1,716 дка, 11,306 дка, 7,475 дка, 4,093 дка и 1,669 дка (общо 26,26 дка), намиращи се в различни местности - Рътлака, Плад­нището, Иванкино ореше, Лъчките и Скрибътна, на ки­лометри разстояние един от друг. Общото между тях е, че се стопанисват от общи­ната и никога не са били частни. Но г-н Марин Нешев претендира, че тези пет имота са станали собстве­ност на съпругата му (т. е. семейна имуществена общ­ност) и иска от нотариуса да констатира този факт. Инте­ресното е, че като доказа­телство за правата на фами­лията той представя не дру­го, а нотариалния акт за ку­пените през 1993 г. три паси­ща в махала „Байовица". Представя и нещо друго, което вече е обект на

самостоятелен

прокурорски

интерес

Въпросните 5 общински терена нямат нищо общо с имотите, купени от г-жа Бо­жинова (Лалева) през 1993 г. Но апетитът на г-н Нешев е лесно обясним. Трите паси­ща в махала „Байовица" са пустеещи земи по далечни чукари, обрасли с храсти и занемарени. Цената им е максимум 200-300 лв. за де­кар. А петте имота, обявени за нейна собственост през 2005 г., са в атрактивна местност по пътя Тетевен -Рибарица или около града. Два от тях са на самия път до реката. Цената на подобни имоти може да стигне до 20-30 000 евро за декар, твърд­ят местни хора.

Гражданският процесуа­лен кодекс (ГПК) допуска, когато един собственик на недвижим имот няма доку­мент за собственост, той да получи нотариален акт, след като докаже своето право пред нотариуса „с надлежни писмени доказа­телства". Само че в случая документът за собственост е налице. Г-жа Божинова (Ла­лева) има валиден нотариа­лен акт за имотите, които е купила през 1993 г., и точно този акт се сочи като основа­ние да й се издаде нов! Спо­ред нотариус Вутева такава процедура е допустима, ко­гато става дума за същите имоти, чиято идентичност трябва да се опише по нов начин. Случаят обаче не е такъв, нито са представени доказателства за идентич­ност, а ако имаше такива, те биха били

с криминален произход

твърдят обвинители.

Така или иначе, г-жа Ла­лева щеше да си остане нео­безпокояван притежател -и на пасищата в махала „Байовица" (за които си има валиден нотариален акт), и на петте терена по пътя Те­тевен - Рибарица, ако, съ­всем неочаквано, един ме­стен прокурор не бе взел присърце интересите на общината. Прокурорът от Те­тевенската районна проку­ратура Николай Пончев за­белязва, че красиви терени край пътя Тетевен - Рибари­ца се насипват с пръст и строителни отпадъци. Нару­шава се предназначението на тези земи като пасища, общински мери, което само по себе си е незаконно.

Поинтересувал се проку­рор Пончев крй и защо вър­ши това. И разнищва цялата завера. Защо само прокуро­рът е проявил любопитство, докато местната общинска власт нехае за имотите, си е въпрос, над който може би трябва да се замислят гражданите на Тетевен.

Но противно на обичайно­то оправдание, че прокура­турата няма правомощия по гражданските спорове и ня­ма как да се намеси, за да защити обществения инте­рес, прокурор Пончев нами­ра начин да реагира. Той се позовава на текста от ГПК,

според който прокурорът може да предяви иск за от­мяна на акт на охранително производство (каквото е но­тариалното) , когато той е из­даден в нарушение на зако­на. Прокурорът няма право да оспорва доказателствата и фактологията по нотариал­ния акт (това може да стори блажено спящата тетевенс­ка общинска власт), но се оказва достатъчно да посо­чи на съда нарушената зако­нова процедура, при която нотариусът издава конста­тивен акт върху действащ нотариален акт.

Тетевенският районен съд отменя констативния акт, с който се признава г-жа Лалева за собственик на петте общински парцела. Съдът установява безспор­но, че те не са идентични с трите пасища, които тя си е купила през 1993 г. Нещо по­вече, въпросните 5 терена са

части от общинска мера

останали след възстано­вяване на земеделските земи. За тях важи режи­мът на чл. 19 от Закона за собствеността и ползва­нето на земеделските зе­ми, според който община­та стопанисва и управлява земеделската земя, оста­нала след реституцията. А след влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съ­ществуващи и възстановими стари реални грани­ци, тези земи стават об­щинска собственост, пи­ше в закона. Последната му редакция гласи, че следва да бъдат актувани като публична общинска собственост, т. е. завина­ги да останат мери за об­що ползване като нацио­нално богатство.

Няма данни тези имоти ня­кога да са били предмет на сделки и г-жа Лалева да ги е придобивала, установява Тетевенският районен съд.

Хепиендът е все още да­лече, защото решението е обжалвано пред Ловешкия окръжен съд. Но историята е поучителна, и то с повече от една поуки.

Когато през 1997 г. с про­мяна в ГПК законодателят отне правомощието на про­куратурата да завежда граждански дела в интерес на друго лице, основният ар­гумент бе, че обвинителите злоупотребявали и щели да продължават все така. Но по тази логика никоя институ­ция в България не би трябва­ло да получава каквито и да е правомощия, опитът сочи, че никъде няма гаранция

срещу злоупотреби.

Идеята на съвременните демокрации предполага до­статъчно правомощия, за да са ефективни институциите, и взаимен контрол срещу злоупотреби. Така, както в Тетевен един прокурор се опитва

да свърши работата на общината

като повежда битка в съда вместо нея. Прокурор По­нчев не крие, че е завел пър­во гражданските дела, за­щото е сметнал, че за обществения интерес е по-важно първо да се предотврати всякаква възможност за препродажба на имотите, което би означавало после нови и нови дела за връща­нето им.

Междувременно той е образувал и наказателно дело по чл. 311 от Наказа­телния кодекс (НК) срещу шефа на общинската служ­ба по земеделие в Тетевен за удостоверяване на не­верни обстоятелства в офи­циален документ - издаде­ните скици за имотите. На­казателно производство по чл. 316 от НК (използване на документ с невярно съдър­жание) тече и срещу съпру­га на Венка Лалева - Марин Нешев. Срещу г-жа Лалева производство няма, жената от доста време живее в Гър­ция и няма данни за нейно

участие в далаверата.

В крайна сметка може би тези общински имоти ще бъ­дат спасени. Може би все повече прокурори ще си да­дат сметка, че опазването на законността има много измерения. Ще дойде ли обаче време, когато държа­вата ще стопира повсемест­ното разграбване? Ще си дадат ли сметка нашите за­конодатели, че с калпавото реституционно законода­телство и неспирните и че­сто конюнктурни промени в него недвижимата собстве­ност в България стана едно от най-несигурните неща?

Един нотариус работи по докумен­ти.

Аз не съм имала подозрения и осно­вания да се съмнявам в един официа­лен документ на държавен орган, ка­къвто е общинската служба по земе­делие и гори.

Не съм земемер, нямам представа за местностите, чак после научих, че ставало въпрос за територии, отда­лечени на километри разстояние.

- Не, за съжаление. Поне аз съм запознат с около 10 или 12 такива случая. В по­вечето случаи потърпевша е общината, някъде - и част­ни лица, чиито права са иг­норирани, за да се удовле­творят нечии други интере­си. Възстановявани са имо­ти встари реални граници не там, където дадени лица са ги притежавали, а на съвсем други места - където те са искали. Както в случая, за който говорим - някакви па­сища, някъде далеч зад хо­ризонта, изведнъж се под­менят от общинската служ­ба за земеделие с имоти край пътя Тетевен - Рибарица или пък в началото на Рибарица/ или в самата Рибарица. А там вече имотите са на стойност от порядъка на 30 до 50 евро на квадра­тен метър.

- Известно ли ви е дали общината води дела по та­кива случаи?

- Общината в момента ни­що не е предприела. Запоз­нал съм ги с тези случаи нео­фициално. Имам намерение да изготвя сигнал, адреси­ран и до общинския съвет, и до администрацията. Ще на­стоявам да се възложи на

конкретни служители първо да изяснят изчерпателно случаите, при които правата на общината са засегнати, а след това да изработят ме­ханизъм, по който да търсят защита. Може да се окаже, че става дума за множество терени на значителна стой­ност. Давам си сметка, че това съвсем не е просто.

- А в конкретния случай какъв статут имат „завла­дените" земи?

- Нека преди всичко да ут­очним - става дума за неос­нователно завладяване на чужд имот, обществена соб­ственост, без да има никак­ва правна сделка или друг способ за придобиване на собственост.

Мисля, че ако се направи изследване, ще се види, че тези земи никога не са били частни, те винаги са били об­щински мери. Точно по тази причина тези земи никога не са били предмет на обобществяване, т. е. те не са били внасяни в ТКЗС, за да бъдат след това предмет на реституция.

- Прави впечатление, че един от въпросните об­щински имоти, предаден на г-н Нешев, граничи с други негови имоти.

- На него просто са му да­дени имоти там, където си е харесал.

Заможни българи се юр­наха напоследък да купуват имоти в Кипър и някои гръцки острови. Смятат, че са на­правили суперинвестиция, ала скоро може да се изпър-жат в буквалния смисъл на думата. Сушата, която от го­дини разпъва тези географ­ски ширини, превзема кла­денец след кладенец. И не само моравата пред среди­земноморските им вили мо­же да пожълтее, ами и редов­ният им душ може да се пре­върне в непостижим блян.

Дългият душ -непостижим блян

„Потичането на водата дик­тува нашия живот. Душовете станаха 30-секундна дейност с гъба и кофа под едва капе­ща струя. Цялата отпадна во­да използвам отново, за да поливам растенията си. По­чиствам пода на дома само с една кофа вода." Така описва делниците си в покрайнините на Никозия Мишел Камбас от Ройтерс, жертва на наложе­ния от началото на април строг режим на цялата тери­тория на гръцки Кипър. „Втор­ник е нощта за пране, в която натъпквам пералната маши­на с капацитет от 7 кг до пръс­ване и пера на 30-минутен ре­жим... Когато водният режим влезе в сила, приятелите за­почнаха да си ходят един друг на гости, за да вземат душ", продължава тя.

Безмилостен режим

От тежкия воден режим са пощадени само курортите, болниците и летището в Лар-нака. По-голямата част от до­макинстватаразполагате во­да само три дни от седмица­та. Подаването на вода нама­ля с 30 процента и домакин-

ствата имат течаща вода са­мо 8 часа на всеки два дни. В половината райони на Нико­зия вода има в понеделник, сряда и петък, а в останалите - вторник, четвъртък и събо­та. Всяка къща е снабдена с резервоари и слънчеви бате­рии. Завърти ли се кранът на централното водоснабдява­не, резервоарите се пълнят, но всяка капка се използва пестеливо, та да остане за цветята в градината.

Подобни сурови ограниче­ния не са налагани от 70-те и 80-те години на миналия век, когато островът бе тотално зависим от валежите и ниво­то на подпочвените води. Ос-

острови в Егейско море. Ос­вен че се налага режим на потреблението, водата там направо става „златна" - тя е 15 пъти по-скъпа, отколкото в Атина например.

В кипърския пристанищен град Лимасол пък, където скоро трябва да заработи за­вод за обезеоляване на мор­ската вода, живителната теч­ност излиза по 1,38 евро ку­бика.

В Кипър положението е наистина напечено - сушата заличи „зелената линия", която разделя острова - и в северната, и в южната част положението е едно и също. За последните 35 години вавен ежедневното неудоб­ство, на този остров, разде­лен на етническа гръцка и ет­ническа турска част, има и сериозно безпокойство, че водата може напълно да пре­съхне.

В курортите водният недоимък се усеща по-слабо, но извън тях положението е отчайващо. Чешмите все по-рядко потичат, а изчисле­нията на хидрогеолозите и прогнозите на метеоролози­те са песимистични.

Подобно е положението и на голяма част от гръцките

лежите там са намалели с 20 наето. Климатичните проме­ни и глобалнотозатопляне си казват думата - земята става по-суха, а границата между сезоните се размива.

По официални данни язо­вирите са пълни с под 10 на сто от обема си, а валежите са минимални от 2003 г. на­сам. Основният източник на питейна вода - язовирът в района на Курис, разпо­лагаше през март е 3,8 млн. куб. м вода, а останалите водоеми по това време ве­че бяха празни. Специалисти предупреждават, че то­зи месец запасите от вода в Кипър ще се изчерпят.

През 90-те години бе въ­ведено обезеоляването на морската вода, но търсене­то е много по-голямо от ка­пацитета му. Двата завода не могат да покрият нужди­те на 800-те хиляди обита­тели на Република Кипър. Те произвеждат 100 000 куб. м вода на ден, но снаб­дяват столицата Никозия и източната част на страна­та. Според министъра на земеделието Михалис Полиникис липсата на вода до края на годината се изчис­лява на 16 млн. куб. метра.

Небето остава безмълвно

Островитяните както в южната християнска, така и в северната мюсюлманска част обаче трябва да оцеля­ват и още от началото на го­дината и едните, и другите от­правят горещи молитви за дъжд - на гръцки и на турски. Засега обаче небето остава безмълвно и те залагат пове­че на танкерите, с които до­ставят живителната течност от Гърция и Турция.

Южната, европейската част на острова е поръчала 8

млн. куб. м вода от Гърция, които до края на ноември трябва да бъдат доставени с 200 кораба на кипърската транспортна компания „Оушън танкерс". Когато не вър­ви обаче, не върви. В края на юни един от тях стигна до юж­ното пристанище Лимасол, но съоръжението за изпомпване на водата в цистерните се оказа с 3,5 м по-късо. До­като отстранят този недоста­тък, се наложи танкерът да чака две седмици. През това време водата стана негодна за пиене и трябваше да бъде излята. Закъсненията на до­ставките оставиха в началото на август Лимасол с резерв от чиста вода само с 0,8 млн.

куб. м вода в резервоара на града, а всекидневните нуж­ди там са 45 000 куб. метра.

Голф игрищата яко смучат

Кипър е популярна де­стинация за играчите на голф, но игрищата смучат вода, колкото е потребле­нието на 150 000 души. За­ради сушата земеделският министър Полиникис пред­ложи мораториум върху плановете за изграждане на още 14 голф игрища, за чиято поддръжка щели да отиват 12 млн. куб. м вода годишно.
Снимка на две колони - Гръцки танкер с 40 000 куб. м питейна вода остана закотвен край Лимасол в края на юли заради неизправност в съоръже-нието за разтоварване. През това време водата се вмириса.
Снимка на три колони - Дъното на язовир „Курис", близо до Лимасол, се е напукало, след като не е останала и капка в него, а сондьори дупчат почвата, за да разберат къде се е изгубила водата. Рибата в Ермасия край града мре на сухо (на малката снимка).
Снимка на две колони - Кипър е популярна дестинация за голф туризъм, но за под­дръжката на игрищата отива вода, колкото е необходима на 150 000 души.