В геоложкия строеж на изследваната област участват предимно палеогенски седименти и вулкано-седиментни скали, които са били предмет на дългогодишни и разнообразни, взаимно допълващи се геоложки изследвания.
Първите сведения върху отделни аспекти от геоложкия строеж на региона са резултат от маршрутните изследвания на няколко автора, проведени през първата половина на XX век. В поредица от трудове авторите представят своите схващания относно възрастта и стратиграфското разчленяване на палеогенския разрез от Хасковско (S. Boncheff, 1896; П. Гочев, 1928, 1930, 1935; Л. Антонов, 1943) и Кърджалийско (Б. Каменов и др., 1945ф), петрографските особености на кристалинните шисти и терциерните скали от бившите Кърджалийска околия (Г. Бончев, 1921) и Мъстанлийски (Момчилградски) окръг (Г. Бончев, 1923; Ванков, 1923), орудяванията и минерализациите около Спахиево (Г. Бончев, 1925), неоефузиите и кристалинния цокъл от поречието на Горна и Средна Арда (Гълъбов, 1937, 1938).
В някои от публикациите са приложени схематични геоложки карти в различни мащаби – М 1:126 000 (Г. Бончев, 1921), М 1:50 000 (Ванков, 1923), М 1:100 000 (Антонов, 1943).
Основните геоложки дейности в областта са извършени през втората половина на XX век – геоложко картиране и картосъставяне, регионални и специализирани геоложки, геофизични, металогенни и др. изследвания.
2.1. Геоложко картиране и картосъставяне
Геоложкото картиране в областта се извършва на два етапа, разделени от 30 годишен период.
Първият етап обхваща периода от 1955 до 1966 г., когато са проведени първите кондиционни геоложки картировки в М 1:100 000 (Р. Иванов и др., 1956ф – северозападната половина; Костадинов и др., 1957ф – източната част) и в М 1:25 000 (Минчев и др., 1964ф – северната половина и в малък участък – югоизточно от с. Стремци; Динков и др., 1966ф – два участъка в южната част). С тези геологокартировъчни работи се поставя началото на системните геоложки проучвания на големи площи, което позволява на авторите да извършат комплексни изследвания с регионално значение и да се съставят стратиграфски и тектонски схеми.
При разчленяването на палеогенските вулкано-седиментни разрези са прилагани различни варианти на комбинирани лито-хроностратиграфски подходи, като са използвани предимно неофициални литостратиграфски единици.
През 1963 г. Минчев и др. (1964ф, 1964) провеждат ревизионни геолого-картировъчни работи в М 1:25 000, за изясняване на въгленосната перспективност на палеогенските седименти между Кърджали и Хасково. Авторите предлагат нова стратиграфска схема за приабона.
Геоложките картировки и придружаващите ги търсещи работи от този етап са отразени на кадастрални карти на изучеността по видове работи – геоложко и геоморфоложко картиране в М 1:100 000 – 1:25 000, литохимично, хидрохимично и шлихово опробване и библиографска справка до 1980 г. (Мазников и др., 1973ф, 1976ф; Вълева, 1982ф; С. Йовчев, 1995ф).
Между двата етапа на геоложкото картиране в Източните Родопи се провеждат ревизионни, обобщителни и картосъставителски работи, в резултат на което са съставени актуализирани геоложки карти на части от Източните Родопи в М 1:100 000 (Боянов и др., 1980ф; Р. Иванов, 1972; Боянов и др., 1990, 1995 – к. л. Искра), схематична геоложка карта на Боровишкото понижение в М 1:50 000 (Янев и др., 1988ф; Желев и др., 1989ф – ДСО „Редки метали”), Геоложка карта на терциерните скали и блоковите структури в М 1:200 000 (Боянов, Горанов, 1997ф).
През втория етап (1995–2006) за обновяване и актуализиране на наличния картен материал и изясняването на редица дискусионни въпроси в областта се провежда ново кондиционно картиране в М 1:25 000 (В. Георгиев и др., 1995ф, 1996ф – цялата площ; Саров и др., 2002ф – цялата площ) и ревизионно-геоложко картиране М 1:50 000 (Саров и др., 2006ф – цялата площ).
При стратиграфирането на метаморфните комплекси авторите (Саров и др., 2006ф) прилагат литотектонския принцип. За палеогенските смесени вулканогенно-седиментни скали е приложен нов подход при разчленяването на разрезите като са отделени конкретни вулкански комплекси и подкомплекси, а за стратифицираните седименти са използвани неофициални и официални слоести литостратиграфски единици (Б. Йорданов в: Саров и др., 2002ф, 2006ф).
Сподели с приятели: |
