Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000
Изтегляне 5.14 Mb.
|
Свързани:
Susam - k-35-075-b-susam-geolozhka-karta-na-republika-blgariya BG, k-35-087-a-ardino-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-076-g-slavyanovo-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-076-v-knizhovnik-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-087-gdzhebel-k-35-099-b-kirkovo-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-075-a-iskra-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-088-g-chernichevo-k-35-100-b-kehros-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-088-b-madzharovo-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-075-v-komuniga-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-088-v-krumovgrad-k-35-100-a-egrek-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, Zapiska-Svoge EN, k-35-087-b-krdzhali-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-089-v-mandrica-k-35-101-a-mikroderion-geolozhka-karta-na-republika-blg, k-35-089-a-ivaylovgrad-geolozhka-karta-na-republika-blgariya
- Навигация на страницата:
- 4.1.4.1. Конгломератно-пясъчникова задруга (cgsE 3 )
- 4.1.5. Мергелно-варовикова задруга (mlE 3 )
4.1.4. Теригенен комплексТова е новодефинирана неофициална литостратиграфска единица, включваща няколко повече или по-малко известни скални тела с ранг на задруги. Приблизителният и обем отговаря на т.нар. въгленосно-песъчлива задруга (напр. Геоложка карта на България в М 1:100 000 – к. л. Искра). Отделянето на комплекса е мотивирано от Йорданов и др. (в: Саров и др., 2006ф). Обособяването само на теригенни по състав скали и подялбата им е основна отлика от отделения от Боянов, Горанов (1997ф) „теригенно-варовиков комплекс”. В регионален план комплексът изпълва Ранилистското понижение (фиг. 2 и 9). В пределите на картния лист е застъпена само една от съставящите комплекса задруги – конгломератно-пясъчниковата. Тя е и най-широко представената в комплекса единица в рамките на Източнородопската комплексна депресия. 4.1.4.1. Конгломератно-пясъчникова задруга (cgsE3)Седиментите на единицата са били обозначавани с различни термини (свита, хоризонт, задруга), но без географско прилагателно в името, като литоложкият състав е индикиран чрез типовите скали или по друг начин – флишоподобен, моласов, въгленосен (Р. Иванов и др., 1956ф; Костадинов и др., 1957ф; Р. Иванов, 1960; Горанов, 1960; Минчев и др., 1964ф; Динков и др., 1967ф; Боянов и др., 1995; Георгиев и др., 1996ф). Задругата се разкрива на значителни площи в изследваната територия, в околностите на селата Габрово, Винево, Пчеларово, Николово, Широка поляна, Големаново, Бърза река, Рани лист, Долна крепост и др. Седиментите са основен пълнеж на Ранилисткото понижение. Конгломератно-пясъчниковата задруга заляга с постепенен преход или трансгресивно върху скалите на Подрумченската свита. Задругата се отделя от метаморфния фундамент с разломна границата при с. Винево, а в околностите на с. Николово заляга несъгласно с размив върху него. В останалите разкрития долната граница не е установена. Покрива се с бърз литоложки преход от мергелно-варовиковата задруга или несъгласно от Лисичарска и Пъдарска свита. Просича се от вулканските и субвулканските скали на Николовския и Колецкия вулкански подкомплекс и от Войновския вулкански комплекс. В землищата на селата Солище, Рани лист, Бърза река, Патица, Мургово, Долна и Горна крепост задругата е представена от незакономерна алтернация на средно- до едрозърнести пясъчници с дребно- до средночакълни конгломерати. Срещат се макар и рядко по-фини разновидности – алевролити и мергели. Конгломератите придават основният тон на единицата. Обикновено образуват пластове с дебелина от 10 сm до няколко метра, които изклинват в хоризонтална посока. Преобладаващата фракция е едрочакълната. Слоестост или не се наблюдава, или е груба, хоризонтална или коса. Материалът е слабо сортиран. Късовият състав е от разнообразни гнайси, гранити, пегматити, амфиболити, кварц и др. Свързващата маса е песъчлива, глинесто-песъчлива и рядко варовито-песъчлива. Пясъчниците са от дребно- до грубозърнести и често прехождат в конгломератните разновидности. Текстурата им е масивна, а структурата псамитова до алевропсамитова. Изградени са от полуръбести до полузаоблени минерални зърна от кварц, микроклин, плагиоклаз, биотит, мусковит и литокласти от метаморфити. Спойката е от базален или поров тип, с ръждивозелен до жълтеникав цвят, съставено от микрокристалинни карбонатни и глинести минерали. В горните нива, при селата Патица, Бърза река и Три могили, единицата е изградена предимно от ръждиви и сиви на цвят дебелопластови, добре споени едрозърнести пясъчници. Освен пясъчници се срещат и прослойки от глинести алевролити, мергели и гравелити. В тези литоложки разновидности се срещат лещи и повлекла от въглефицирани растителни останки. В района северно от с. Бърза река разрезът на единицата завършва с глинесто-песъчлив пласт, съдържащ множесто фосилни останки от бракична и морска фауна. В района на селата Габерово, Винево и Лясково задругата е изградена предимно от едрозърнести пясъчници. Конгломератите са в подчинено количество. Пясъчниците са жълтеникави, слабоспоени, прослоени от глини и алевролити. Характерно е наличието на въглищни пластове с дебелина от 0,5 до 1,5 m (Минчев и др., 1964), покрити от здрави, наплочени синкавосиви глини. При селата Николово, Широка поляна и Големанци единицата е представена от многократно редуване на ръждиво-жълти пясъчници, мергели и алевролити. По-рядко пясъчниците преминават в дребнокъсови конгломерати. Като тънки неиздържани прослойки и лещи всред пясъчниците и мергелите се наблюдават блещиви въглища и сиво-черни въглищни шисти. Тук всред скалите на задругата присъствват и пачки от органогенни варовици (l) наподобяващи варовиците на по-високо разположената в приабонския разрез мергелно-варовикова задруга. Дебелината на задругата в изследваната площ е значителна и достига 500 m. В североизточната част от картния лист седиментите се образуват в плиткоморски условия, докато в Габровското и Солищенското подуване голям обем от седиментацията е с континентален характер. Плиткоморските утайки са представени от непрекъсната смяна между пясъчници, алевролити, мергели и варовици. Приабонската възраст на единицата се определя въз основа на това, че тя прехожда постепенно в мергелно-варовиковата задруга, която е с фаунистично доказана приабонска възраст (Боянов, Маврудчиев, 1961; Минчев и др., 1964ф, 1964; Динков и др., 1968ф; Горанов и др., 1995). 4.1.5. Мергелно-варовикова задруга (mlE3)Под същото наименование единицата е описана в Обяснителната записка към Геоложката карта на България в М 1:100 000 – к. л. Крумовград и Сапе (Кожухаров и др., 1992). В предишни изследвания тя е означавана предимно като „варовит хоризонт” (Костадинов и др., 1957ф; Р. Иванов, 1960; Горанов, 1960; Боянов, Маврудчиев, 1961; Шабатов и др., 1965ф). Скалите на мергелно-варовиковата задруга изграждат най-горните нива на Ранилистското понижение. На по-големи площи под формата на рифови постройки скалите на единицата се разкриват в околностите на селата Иванци, северно от с. Звезден, западно от с. Рани лист, югозападно от с. Бърза река, както и югоизточно от с. Пъдарци при стената на яз. Кърджали. Като отделни тънки ивици от нея се установяват южно от селата Стремци, Горна крепост, Мургово, Ю от с. Николово и ССИ от с. Големанци. Задругата заляга с бърз литоложки преход върху конгломератно-пясъчниковата задруга. Източно от с. Николово тя заляга несъгласно с трансгресивен характер върху кристалинната подложка. Само на отделни места седиментите на единицата се покриват несъгласно с размив от скалите на Лисичарска свита или трансгресивно от материалите на Пъдарската свита. Задругата се процепва и се покрива от вулканитите на Николовския вулкански подкомплекс. В изследваната площ единицата е представена основно от два литоложки типа скали – рифови варовици с голяма дебелина и площно разпространение и мергелна пачка. Рифовите варовици са изградени от типични рифостроящи организми – корали, водорасли и др. Освен тях изобилстват организмови останки от бивалвии, гастроподи, ехиниди, нумулити и др. Структурата на варовиците е микрозърнеста до криптокристалинна. В някои случаи (при с. Патица) рифовите постройки се прослояват от отделни мергелни и глинесто-варовити пластове. Мергелната пачка заляга под формата на по-локално разпространени тънки пластове (в околностите на селата Мургово, Горна крепост, Стремци, Големанци). Тя е съставена от мергели, глинести до песъчливи варовици и пясъчници. Най-широко застъпени са мергелите. Те са тъмносиви до синкави, с неяснослоеста текстура и алевритова до пелитова структура (Георгиев и др., 1996ф). Глинестите варовици се срещат предимно всред мергелните нива. Те са синкавосиви, тънкопластови плътни скали. Изградени са от криптокристалинен калцит и диспергирано глинесто вещество. Варовито-глинестите пясъчници са с масивна текстура и псамитова до алевропсамитова структура. Спойващото вещество е изобилно, от базален и поров тип с варовито-глинест състав. Дебелината на скалите от задругата в изследваната площ е силно изменчива и варира от 0 до 100 m. Приабонската възраст на единицата е доказана на базата на многобройни фаунистични данни, приведени от Костадинов и др. (1957ф), Боянов, Маврудчиев (1961), Минчев и др. (1964ф), Динков и др. (1967ф) и пр. Изтегляне 5.14 Mb. Сподели с приятели:
|