Пачка на киселите витрокристалокластични туфи (3ZmOl1). Единицата заема малка площ в югозападната и североизточната част на картния лист. Под формата на няколко тънки ивици се наблюдава и западно от с. Чифлик. Туфите се разполагат с бърз преход върху скалите от предходните две пачки, както и върху седиментите на варовито-пясъчниковата задруга. В околностите на с. Дъждовница те покриват съгласно отложенията на Пъдарската свита. Просичат се от Крушовските андезити. Покриват се съгласно, с рязка литоложка граница от пачката на едровитрокластичните кисели туфи.
Пачката е изградена от пепелни до грубопепелни, предимно резедави до белезникави пирокластити с пеплопаден (?) характер. В повечето случаи туфите са масивни и много рядко финослоести, което не е характерно за пеплопадните пирокластити. Често са зеолитизирани. Резедавият им цвят е резултат от промяната на вулканското стъкло в селадонит. Текстурата е масивна, а структурата – витрокристалокластична, пепелна. Пирокластичният компонент е представен от напълно променен в микроскопски недиагностицируем агрегат, променени безцветни витрокласти и кристалокласти от биотит със субпаралелна ориентировка на люспите. Присъстват и много редки плагиоклазови зърна. Литокластитите са от единични скални късове от кварцити и редки ювенилни от риолити. Наблюдават се и незначителни примеси от теригенен компонент, представени от мусковит и кварц.
Максималната дебелина на пачката надхвърля 200 m.
Пачка на киселите едровитрокластични туфи (4ZmOl1). Тези характерни скали са продукт на мощни подводни пирокластични потоци (Алексиев, Джурова, 1977). В изследваната територия туфите са разпространени на значителни площи в южната и източна част на картния лист.
Единицата заляга съгласно, с рязка литоложка граница върху скалите от предходните три пачки, а на места и върху седиментите на Пъдарската свита. Покрива се също съгласно, с преход от отложенията на варовиково-пирокластичната задруга на Чифлишкия вулкански подкомплекс или от пирокластично-варовиковата задруга на Кърджалийската вулкано-седиментна група. Скалите са преобладаващо дебело- неяснослоести до масивни резедави, слабо- до средноспечени едро-грубовитрокластични (пемзови) пирокластити (игнимбрити). Продукт са на подводни пирокластични потоци. Структурата е витрокластична. Пирокластичният компонент е представен предимно от витрокласти, но се срещат и отделни кристалокласти (под 10%) от напукан заоблен кварц, плочести свежи зонални кисели плагиоклази, санидин, биотит и по-рядко амфибол, клинопироксен, магнетит, апатит, циркон и титанит (Янев, 2007). Литокластите са много редки – риолитови и среднокисели с размери под 1 mm. Пемзите (витрокластите) са зелени или белезникави на цвят, с неправилна до изтеглена сигмоидално и огъната морфология или със сферични кухини с големина 1–50 cm. В околностите на с. Костино се наблюдава обратна сортировка на пемзите (Yanev et al., 2006; Янев, 2007) – количеството и размерите им се увеличава с изкачване в разреза. Текстурата е пореста, по-рядко микрофлуидална. Скалите са почти изцяло до цялостно зеолитизирани.
В пределите на картния лист дебелината достига 150 m.
Поради голямата дебелина на пирокластитите в района, големината и обратната зоналност в размера на пемзите, Yanev et al. (2006), Янев (2007) предполагат наличието на вулкански център от типа „туфов конус” ЮЗ от с. Костино, който продуцира пирокластиката на туфитно-туфозната задруга.
4.1.7.3. Ангелвойводска свита (AvOl1)
Въвежда се като свита от Боянов и др. (1995). Типовият разрез се намира в околностите на едноименното село. Боянов и др. (1960ф) причисляват скалите на свитата към „втори хоризонт на приабона”.
Отложенията на единицата заемат малка площ в северозападния ъгъл на картния лист, западно от с. Ангел войвода. В регионален план те изпълват част от пространството на Кърджалийската депресия.
Свитата покрива несъгласно, с размив седиментите на конгломератно-пясъчниковата задруга от състава на теригенния комплекс и среднокиселите вулканити на Колецкия и Брястовския вулкански подкомплекс
Единицата е изградена от незакономерна алтернация от разнообразни седименти – брекчоконгломерати, пясъчници, алевролити, варовици, алевритови пъстри глинести скали, прослояващи се от пачки кисели туфи, латитови агломератови туфи и латитови потоци.
Алевролитите заемат долните нива на разреза. Те са сиво-зелени, глинести, тънкослоести.
Пясъчниците са сиво-зелени, среднопластови, полимиктови. В състава им присъстват литокласти от кисели пирокластити, както и късове от метаморфити.
Брекчоконгломератите са сиви до сиво-виолетови, дебелопластови. В късовия компонент преобладават левкократни гранити, гнайси, кварц, кварцити, мрамори, калкошисти и среднокисели вулканити. Матриксът е песъчлив до глинесто-песъчлив. Всред тях се наблюдават сидеритови конкреции.
Варовиците са сиви, сиво-виолетови до черни, микрозърнести, финослоести и плътни, по-рядко ядчести. На места прехождат в песъчливи варовици.
Киселите туфи са бели до светлозелени, витрокластични, глинясали, с късчета от вулканити и вулканогенен кварц.
Дебелината на свитата достига 210 m.
Боянов и др. (1995) корелират скалите на свитата с т. нар. задруга на първи кисел вулканизъм, фиксиращи същевременно емерзионен период с активизиране на твърде отдалечени подхранващи провинции.
Възрастта на единицата по стратиграфска позиция се приема за раннорупелска.
