В пълния обем на задругата се обособяват две пачки – долна, предимно варовикова, и горна, предимно туфитна, от които само втората е представена на картния лист.
Туфитна пачкa (tl/tfOl1).Традиционно, в т. ч. и на Геоложката карта на България в М 1:100 000, е отнасяна към единицата (хоризонт или задруга) на I кисел вулканизъм. По-късно (В. Георгиев и др., 1997ф) е причислявана към Белипласткия или Рабовския комплекс.
Разкритията на туфитната пачка на картния лист се разполагат в източната част, южно и югозападно от с. Големанци и в южната част в околностите на селата Пъдарци, Скална глава, Дъждовница и Бялка, както и северно от с. Чифлик.
Седиментите на пачката покриват съгласно, с преход пачката на киселите едровитрокластични туфи на туфитно-туфозната задруга (Зимовински вулкански комплекс). Покриват се съгласно от варовиково-пирокластичната задруга на Чифлишкия вулкански подкомплекс.
Пачката е изградена от сивкави, жълтеникаво-охрени или кремави финопепелни до пепелни туфи, преминаващи във варовити туфити и дори туфозни варовици. Туфите са здрави, плътни, с масивна до слабо изразена слоеста текстура и кристаловитрокластична до витрокристалокластична структура. Кристалокластите са представени най-често от кварц, плагиоклази, калиев фелдшпат, санидин, биотит, клинопироксени и амфиболи. Витрокластите са безцветни до бледожълтеникави и бледожълто-зеленикави. Те са с микрофлуидална и пореста текстура. В редица случаи са интензивно променени в смектити и зеолити. Литокластите са най-редки и са представени от единични полузаоблени късове от фенориолити с фелзитова структура. Скалите имат много общи белези с пачката на варовитите туфити към туфозно-варовитата задруга от основата на Зимовинския вулкански комплекс.
Туфогенните варовици са най-често микрозърнести (микритни), бели до кремави, с лек зеленикав оттенък и масивна текстура. Пирокластичният компонент е представен от кристалокласти и витрокласти. Кристалокластите са от редки кафяви биотитови люспи и плагиоклази. Кластичният компонент е в незначително количество, представен от единични кварцови зърна, мусковитови люспи и удължени варовикови късове. Преобладават организмовите останки от фораминифери, като на места присъстват и остракоди.
Дебелината на пачката достига до 150 m.
Ранноолигоценската възраст на единицата е доказана фаунистично (Атанасов, Горанов, 1963, и др.).
