3.2.2.1. Обща характеристика, разпространение и граници
Старцевската литотектонска единица е отделена за първи път от Саров и др. (2004). Тя се характеризира с пъстър литоложки състав и мигматизирани в различна степен скали, обилно инжектирани от аплит-пегматитова инжекция. В разреза участват мигматизирани биотитови и амфибол-биотитови гнайси, амфиболити (метагабра и лещи от еклогити). Сред мигматизираните ортогнайси се наблюдават различно дебели пакети от мрамори, гранат-дистен-силиманитови шисти и биотитови гнайси с графит.
Метаморфизмът в рамките на единицата е високотемпературен с мигматизация от метатекситов тип. Мигматизацията е неравномерно проявена и зависеща от състава на протолитите. Отделената левкосома е подчинена по количество на мезосомата. Тя е конкордантна на фолиацията, често с инжекционен характер. Гранитоидният тип протолити са мигматизирани на място, без значително придвижване на топилка в страни от тялото. Количеството на жилната фаза се повишава към горните части от разреза на единицата, както и в нивата с параметаморфити и в по-базичните орторазновидности.
Скалите на единицата се проследяват в долината на река Арда и Егри дере, Ардино, селата Горно и Долно Прахово, Мишевско, Бял Извор, Жълтуша.
Долната граница на единицата се поставя по зоната на срязване Канарата (Sarov, Gerjikov 2001; Саров и др., 2004). Тя се маркира от лещовидни тела от гранат-биотитови шисти с дистен и силиманит, проследяващи се в участъка между Любино и Латинка, в долината на река Арда при Дяволския мост, Паспал и Вехтино.
Горната граница се поставя по Боровишката отседна зона на срязване (Sarov, Gerjikov, 2001). Тя започва развитието си като пластично срязване с отседен характер. Милонитната зона е с S/C милонитен строеж, особено ясно изразен в ивицата от порфирни и равномернозърнести гранити при селата Генерал Гешево, Бойно и Каменарци (извън картния лист). Срязването е ляво отседно, синметаморфно, синхронно на внедряването на посочените гранити. Запазените участъци от пластични отседни срязвания са кулисообразно подредени. Чисто екстензионните срязвания са по-късни. Те се проявяват чрез реактивиране на синтетични срязвания. В обхвата на картния лист Боровишката зона на срязване се проследява между селата Кобилино и Боровица като полегато затъваща на североизток пластична милонитна зона, отделяща Старцевската от залягащата върху нея Боровишка единица.
