Двуслюдени шисти (A/mbsh).Наблюдават се като тънки неиздържани лещи сред диатектитовите мигматити в района на с. Вишнево и на редица други места невлизащи в мащаба на картата. По минерален състав са двуслюдени. Мусковитът, биотитът и кварцът са главните скалообразуващи минерали.
Амфиболити (A/a). Амфиболитите са представени от неиздържани лещовидни тела, разпръснати в разреза на диатекситовите мигматити около махалите Траве, Сливка, Вишнево, Галище и Вехтино. Макроскопски са масивни, слабо нашистени. Скалообразуващите минерали са амфибол, биотит, плагиоклаз, а често и клинопироксен (Саров и др., 1998ф; Овчарова, 2005). Протолитът им се определя като базична магматична скала – габро – масивно до ивичесто. Свидетелства за това са масивният характер на скалите, реликтовите структури, изобилието на титаномагнетит като акцесорен минерал.
Мрамори (A/c). Мраморите се разкриват като няколко неиздържани пачки сред масивните амфиболити, западно от вр. Лочката. Те са дребно- до среднозърнести, масивни, бели и сиво-бели на цвят. Понякога са нечисти и с графитни люспи.
Фолиация. Фолиацията е основна синметаморфна структура, засегнала в различна степен всички скални разновидности от разреза на Ардинската литотектонска единица. Тя се проявява като добре изразени плоскости на налистяване, получени в процеса на регионалния метаморфизъм и свързаните с него деформации. Тези плоскости са развити паралелно на плоскостта на подреждане на слюдените минерали, основно на биотита. Наблюдаваните плоскости на фолиацията затъват полегато от североизток - до изток-югоизток. Налага се впечатлението, че ходът на фолиацията следи общо взето ориентировката на зоната на срязване Канарата, с която вероятно е свързана и генетичиски. В регионален план плоскостите на фолиацията оформят източната периферия на Централнородопската подутина.
Линейни структурии посока на тектонски транспорт. Към линейните синметаморфни структури разглеждаме линейност по минерали и стриационна линейност по кварц и фелдшпат.
Минералната линейност включва линейност по биотит и амфибол и стриационна линейност по кварц и фелдшпат. Тя лежи в плоскостите на фолиацията, която огъва плавно от североизток до изток-югоизток. В този смисъл посоката на минералната линеиност се ориентира в два ясно изразени тренда (Саров и др., 1998ф) – СИ и И-ЮИ.
Относително по-късната стриационна линейност по кварц и фелдшпат показва същата ориентировка, което характеризира един постепенен преход от пластични към крехко-пластични деформации.
