Това е новодефинирана неофициална литостратиграфска единица, включваща няколко повече или по-малко известни литотела с ранг на задруги. Приблизителният ù обем отговаря на т.нар. въгленосно-песъчлива задруга (напр. Геоложка карта на България в М 1: 100 000 – к. л. Крумовград).
Отделянето на комплекса е мотивирано от Йорданов и др. (в: Саров и др., 2006ф). Засебяването само на теригенни по състав скали и подялбата им е основна отлика от отделения от Боянов, Горанов (1997ф) „теригенно-варовиков комплекс”.
В регионален план комплексът изпълва т. нар. Ранилистко понижение (Фиг. 2 и 11).
В пределите на картния лист са застъпени части от само една от съставящите задруги – конгломератно-пясъчниковата. Тя е най-широко представената в комплекса единица в рамките на понижението.
Седиментите на единицата са описвани като „свита на конгломератите и пясъчниците” (Р. Иванов и др., 1956ф) или означавана под различна форма с термина „хоризонт”: (Костадинов и др., 1957ф; Боянов и др., 1958ф; Р. Иванов, 1960; Горанов, 1960; Минчев и др., 1964ф; Динков и др. 1968ф) и др. Като „въгленосно-песъчлива задруга” придобива популярност в Кожухаров и др., (1995). По-късно скалите на задругата са приобщени към т. нар. теригенно-варовиков комплекс (Боянов, Горанов, 1997ф).
Задругата заема югозападните и централни части на Боровишкия грабен. Наличието в пределите на структурата или разграничаването ù от материалите на брекчоконгломератната задруга е осъществено от Йорданов (в: Саров и др., 1999ф).
Долната граница на единицата със скалите на Подрумченската свита представлява отношения на постепенен преход и вертикално зацепване, изразяващо се в поява на пачки и прослои от светлооцветени груби брекчи с тенденция към издребняване, по-висока степен на обработка и увеличаване процента на песъчливия матрикс. Същевременно дялът на червеникавата преотлагаща се синхронно маса постепенно намалява.
Границата между този типично континентален и морския режим на седиментация се маркира по увеличаване присъствието на жълтеникави грубо-неяснослоести пясъчници с тънки лещи и прослои от брекчоконгломерати. Рязката доминация на добре заоблени, двустранно сплеснати чакъли свидетелстват за налагаща се крайбрежно-морска седиментация (съчетанието преходна-трансгресивна граница на стратиграфските колонки). Западно от с. Боровица границата с Подрумческата свита е тектонска.
Горната граница с рифогенните варовици на мергелно-варовиковата задруга се изразява в сравнително бърз преход (варовити пясъчници – слабо песъчливи варовици).
Задругата е изградена от силно вариращи по размери, разнокъсови до блокови късово- или матрикс-поддържани брекчи и брекчоконгломерати, принципно присъстващи във всички части на разреза, но с видима тенденция към издребняване и вертикален преход към конгломератобрекчи, конгломерати, пясъчници и варовити пясъчници.
Съставът на късовата компонента е пъстър и отговаря на разнородния състав на околния висококристалинен фундамент. Прави впечатление на места налагащото се присъствие на добре обработени късове от биотитови гранити със слабо изразена паралелна текстура, сходни с тези, почти незасегнати от метаморфни промени от Боровишката литотектонска единица при с. Брезен. Рязко преобладават късовете от биотитови гнайси и ортогнайси (метагранитоиди). По редки са късовете от амфиболити, мрамори и кварц.
Пясъчниците – като матрикс на груботеригенния пълнеж или самостоятелно представени пачки и пластове в горните части на разреза, са най-често без отчетливо наслоение. Цветът е сиво-синкав; ръждивожълт при изветряне. Най-често това са добре споени неравномерно-грубозърнести скали с масивна текстура и псамо-псефитна структура. Размерите на зърната варират от 0,3 до 3–4 mm. Представени са от сравнително добре заоблени зърна от кварц (преобладаващ), плагиоклаз, К-фелдшпат, мусковит, биотит и разнообразни литокласти от променени в различна степен метаморфити. Матриксът е глинест или глинесто-варовит, контактен тип.
Дебелината на задругата варира, но не надхвърля 150–200 m.
Отделни пачки (импулси) на блокови насищания указват зацепвания с прибрежни синхронни пролувиални и алувиално-пролувиални фациеси със сравнително къс транспорт.
По суперпозиция, както и въз основа на многобройни фаунистични определения от различни райони на Източни Родопи (Боянов, Маврудчиев, 1961; Минчев и др., 1964ф, Динков и др., 1966ф; Боянов и др., 1995), е доказана късноеоценска възраст.
4.1.5. Мергелно-варовикова задруга (mlE3)
Настоящото наименование е възприето за първи път от Боянов и др. (1995). В по-старата литература седиментите на задругата са описвани като „варовит хоризонт” (Горанов, 1960; Р. Иванов, 1960; Боянов, Маврудчиев, 1961); „мергелно-варовит хоризонт” (Минчев и др., 1964ф); „варовит хоризонт” (Шабатов и др., 1965ф); „Шишмановска свита” (n.n.) (Панов, 1982), „Източнородопски бариерен риф” (Б. Йорданов, 1996ф; Йорданов в: Саров и др., 1997-2000ф). Боянов, Горанов (1997ф) я отнасят към отделения от тях теригенно-варовиков комплекс.
В рамките на к.л. Ардино седиментите на тази единица са установени за първи път от Йорданов (в: Саров и др., 1999ф). Разпространението е ограничено отново само в периметъра на Боровишкия грабен – западно от с. Боровица, както и при южната махала на с. Голобрад.
Западно от северната махала на с. Боровица се разполага дълга около 900 m, изтеглена почти субекваториално биостромна пачка, разполагаща се нормално, с кратък преходен интервал върху жълтеникави, силно варовити пясъчници на конгломератно-пясъчниковата задруга.
Подобни взаимоотношения се наблюдават и при с. Голобрад, но варовитите пясъчници от директната основа на рифа бързо прехождат латерално на изток в груб брекчоконгломерат с песъчлив матрикс. В този участък границата е рязка литоложка. Директна покривка тук липсва. Горната граница на варовиците западно от с. Боровица с материалите на Лисичарска свита е рязка и по същество регресивна с трудно доловимо и несъществено (поради слабите наклони) несъгласие.
Задругата е изградена от рифогенни варовици и съвсем малко количество мергели (една 0,5 m дебела пачка в основата на рифа при с. Голобрад).
Органогенните варовици са кремави, жълтеникави или сивкави, с мидест или неравен лом. В района на с. Голобрад те често имат кластичен характер. Отчетливи са едрите организмови останки в запазени форми или отпечатъци от корали, бивалвии, гастроподи и др. Варовиците са изградени от криптокристалинен калцит, замътнен от глинести продукти. Количеството на теригенния материал е под 10 %.
Биостромната постройка е един от многото изолирани, но верижно разположени крайбрежни приабонски рифове, опасващи от юг и предхождащи (възвестяващи) новозалагащата се трогова структура по северния и южния бряг на яз. Кърджали до района на с. Звъника.
Дебелината на пачката варира в границите 0–20 m (западно от с. Боровица) до 30 m (с. Голобрад).
Приабонската възраст на единицата е определена биостратиграфски (Боянов, Маврудчиев, 1961; Минчев и др., 1964ф, Динков и др., 1966ф; Боянов и др., 1995) и др.
