Дребномащабни синметаморфни гънки. В мащаба на отделните разкрития са наблюдавани синметаморфни сантиметрови и метрови гънки с различна морфология и ориентировка на шарнирите и осовите им равнини. Статистическата обработка на ориентировката на шарнирите (Саров и др., 1998ф) очертава два ясно изразени максимума в интервала (0–20° и 30–60°) и един по-слабо изразен между 260–270°. Гънките с посока на шарнирите между 40° и 60° са представени от лежащи изоклинални гънки. Осовите им равнини съвпадат със страната на фолиацията. Повечето от описаните гънки са наблюдавани в по-пластичните пакети от Старцевската единица.
5.3. тектонски СТРУКТУРИ в ПАЛЕОГЕНСКАТА ПОКРИВКА
5.3.1. Подходи при тектонското райониране Подходите на тектонското райониране, разработени от Йорданов (1999а,b) и Yordanov (2002), са заложени в доразвит вид в схемата на структурните зони в Източните Родопи (Фиг. 11).
Като първоразрядна структура, обединяваща цялото палеогенско пространство, се отделя Източнородопското комплексно понижение. С добавката „комплексно” (за разлика от традиционно използваното название „Източнородопско понижение”) се акцентира върху сложния (преимуществено вулкански) строеж и пространствена изменчивост.
Второразрядните структурни (или структурно-тектонски) зони обединяват или представляват междинна категория спрямо треторазрядните единици. От своя страна те са тектонски и/или вулкански структури. Двойственият им характер мотивира отчасти и означаването на зоните като структурно-тектонски. Отделени са три второразрядни зони. Две от тях – Североизточнородопската и Момчилградската, са с характер на комплексни депресии, а третата – Звинишко-Ибреджекската, е със специфичен и силно усложнен вътрешен строеж.
В рамките на второразрядните структурно-тектонски зони се осъществяват разноетапни деформации. Крайният им ефект се отразява във формирането на съответен гънково-блоков комплекс, който отразява последователността от различни по обхват и стил тектонски събития.
Във второразрядните структурно-тектонски зони с различна степен на условност (по характера на вътрешния строеж) пространствено се обособяват съставни тектонски единици – подзони. От своя страна те могат да бъдат отъждествявани с: една, комбинация от две и повече, или части от няколко треторазрядни структури. Тензионните трансзонални зони са самостоятелни структурни единици извън горепосочения йерархичен ред.
Структурообразувателните процеси са обособени в 4 главни етапа: R1 - ларамийски; R2 – илирски (късноеоценски); R3 – пиренейски (ранноолигоценски) и R4 –неотектонски (хат-рецентен). Всеки от тях е поделен на съответния брой подетапи (структурни подетажи) в обвръзка с времето на залагане на треторазрядните структури (Фиг. 11). Схемата не отразява локално проявени размиви, осушавания или трансгресии, свързани напр. с калдерното развитие на Боровишкия, Сушицкия и Нановишкия вулкан.
Характерно за целия периметър на първоразрядната структурна зона е неизразителната гънково-блокова, „германотипна” нагънатост. Етапността в структурообразуването се осъществява по механизма “емерзионен импулс – блокова дезинтеграция” (Йорданов, 1999а).
Залагането на двете второразрядни структурно-тектонски зони с характер на комплексни депресии в трайно очертаните им граници се предшества от формирането на Крумовградското и Припекското понижение, чиито регионален обхват и залагане се свързва с края на ларамийския и началото на илирския етап на развитие (Фиг.28). За разлика от тях в един по-късен времеви интервал, съответстващ на началото на пиренейския етап, се формира друга широкообхватна депресия – Кърджалийската, с трансзонален характер.
Сравнително по-подробни сведения спрямо съподчинеността на структурите, както и принципите и критериите на тектонско райониране са изложени в обяснителните записки към картните листове в М 1: 50 000 Кърджали и Искра.
