Треторазрядни единици. В пределите на к. л. Ардино са застъпени части от три треторазрядни единици – Ранилистко понижение, Леново-Крумовградски вулкано-седиментен трог и трансзоналната Кърджалийска депресия (Фиг. 11).
Ранилистко понижение.Като „Същинско Източнородопско понижение” структурата е регистрирана от Йорданов (1999б). Новото наименование (поради омонимията с наименованието на първоразрядната структура) се предлага при настоящите изследвания. В него се осъществява най-мащабната късноеоценска трансгресия. Изпълва се и се маркира от отчасти смесената (бракично-морска) седиментация в основата на теригенния комплекс. Залагането на треторазрядната структура се осъществява на ранноилирския R22 етап.
Леново-Крумовградски вулкано-седиментен трог. Като „Кърджалийска вулкано-тектонска депресия” или „Лъки-Крумовградски вулкано-седиментен трог” структурата се дефинира от Йорданов (1996ф; 1999б). Новото наименование се предлага за първи път при настоящите изследвания. Това твърде мащабно съоръжение от III ред се залага на етапа R23, окачествяван често като времето на илирския преврат.
Източнородопският риф най-често опасва като броеница и така рамкира периметъра на новозалагащата се структура. Поради това той следва да бъде засебен като самостоятелна подзона, но не като елемент на трога, в който се обрушва и преотлага.
Трогът представлява инверсна (компенсационна) тилна зона на разтягане и активен колапс, съпроводен от дълбочинни осови или вътрешнобордови скъсвания, генериращи и контролиращи изцяло късноеоценския среднокисел вулканизъм. Вън от неговия периметър не съществуват вулкански прояви от етапа на залагане.
Структурата има отчасти асиметрично коритообразно сечение и е с форма, неправилна в план и подчертано удължена в ЗСЗ–ИЮИ посока. Заема пространството между околностите на с. Леново и района на Крумовград (до с. Чал, където строежните елементи по периферията му са класически). Залагането ù е свързано с рязко отдръпване на ранноприабонския басейн към зоната на колапса, като само локално е съпроводено с трангресия към околната суша.
Кърджалийска депресия.Това е наложена трансзонална структура, чийто характер, време, причини и механизъм на залагане са установени от Йорданов (в: Саров и др., 2002ф), а наименованието и дефиницията ù са предложени от Йорданов (в: Саров и др., 2005ф). Тя отразява приблизително новите граници на трансформирания на раннопиренейския етап R31 олигоценски басейн, свързани с денивелачни процеси по южния борд на Момчилградската депресия. Басейнът се отдръпва на север и завладява значителна част от бордовете на второразрядната структура, представляващи до момента континентална суша. Добри примери за това са многобройните (в т.ч. Кобилянското) реликтови (съставни) понижения в западните и северозападни участъци на к. л. Кърджали – М 1: 50 000, заложени директно върху западните кристалинни бордове на Момчилградската комплексна структура.
Кърджалийската депресия на изток достига района на Ивайловград и с. Белополяне, а в западна посока – до с. Планинско. Пълнежът ù се отъждествява с разпространението на Кърджалийската вулкано-седиментна група.
