През втората пловина на XX век и началото на XXI век в Източните Родопи се извършват множество регионални и специализирани геоложки изследвания, които засягат главно стратиграфията, строежа, възрастта и тектонската еволюция на метаморфните и палеогенските седиментни и вулкано-седиментни комплекси. В по-голямата си част изследванията имат обобщителен характер и се отнасят за целия регион на Източните Родопи.
Метаморфните скали в областта имат ограничено разпространение и са изследвани конкретно при геоложкото картиране (раздел 2.1.) и в някои регионални геоложки карти (Боянов и др., 1980ф; Мазников и др., 1981ф; Боянов и др., 1989, 1992). В по-регионален план стратиграфията, структурата, възрастта и тектонската еволюция на метаморфните комплекси са разгледани от редица автори: Р. Иванов (1961а, 1980); Боянов и др. (1963, 1984, 1988, 1990); Вергилов и др. (1963); Боянов, Кожухаров (1968); Кожухаров (1971, 1987а,b, 1991); Кожухарова, Кожухаров (1973); Кожухаров и др. (1984); Z. Ivanov (1988, 1989, 2000); Boyanov et al. (1989); Burg et al. (1990); Peycheva, von Quadt (1995); Peycheva et al. (1998); Пейчева (1997); Саров и др. (1999); Герджиков, Саров (2002); Саров и др. (2004); N. Bonev et al. (2006a,b); N. Bonev (2006), и др.
Геоложката информация за метаморфните комплекси е разнообразна, нееднозначна и дискусионна. Тя отразява сложното развитие на идеите за геоложкия строеж (стратиграфска подялба, метаморфизъм, възраст, структурни особености, генезис, тектонска еволюция и пр.).
На палеогенските седиментни и вулкано-седиментни комплекси е посветена разнообразна литература, която засяга основните им характеристики (стратиграфия, петрология, възраст, генезис, структурни осбености, геодинамично развитие, металогения и др.).
Конкретните сведения за палеогенските скали от района са обобщени в докладите от геоложкото картиране (раздел 2.1.), които са послужили за основа на последвалите регионалани и специализирани геоложки изследвания. Всред многобройните публикации са налице редица обобщителни работи с по-регионален характер (Горанов, 1960; Р. Иванов, 1960, 1963, 1964; Г. Атанасов и др., 1969; R. Ivanov, Kopp, 1969; G. Atanasov, Goranov, 1975, 1984; Янев, Бахнева, 1980; Г. Атанасов и др., 1970ф, 1980ф; Боянов и др., 1980ф; Мазников и др., 1981ф; Lilov et al., 1987; Goranov, Atanasov, 1989; Harkovska et al., 1989; Yanev et al., 1990; Горанов и др., 1992; Маврудчиев, 1992; Harkovska et al., 1994; Yanev, 1995, 1998; В. Георгиев и др., 2002; Marchev et al., 2005; В. Георгиев, Милованов, 2006а, и др.) Във времето тези схеми са били допълвани, видоизменяни, но в болшинството от тях е залегнала идеята за цикличното развитие на вулканизма (Р. Иванов, 1960).
Паралелно с регионалните геоложки работи са извършени специализирани изследвания от множество автори, които пряко засягат геоложкия строеж на областта: Гергелчев, Д. Йосифов (1974); Харковска и др. (1976, 2005); Гергелчев и др. (1977); Гергелчев (1978); Мазников и др. (1981ф); Динкова, Р. Иванова (1982); Боянов и др. (1963); Вапцаров (1970); Г. Йосифов, Янев (1967); Янев (1981); Ламбева, Тончев (1988); Милованов (1988); Боянов и др. (1989, 1992); Йорданов (1996ф); В. Георгиев и др. (2002); Milovanov et al (2005); В. Георгиев, Милованов, (2006а)
Мобилистични и геодинамични интерпретации на вулканизма и генезиса на късноалпийските депресии се намират в поредица от статии: Янев, Бахнева (1980); Боянов, Д. Йосифов (1986); Marchev et al. (1989); Boyanov et al. (1989); Dabovski et al. (1989, 1991) и др.
Актуализиран синтез на дългогодишните изследвания на терциерните скали от Тракия и Източните Родопи предлагат Боянов, Горанов (1997ф). Според тези автори палеогенските депресии са елемент от една значително по-голяма тектонска единица – т. нар. Маришка грабенова система (Боянов, Йосифов, 1986).
Нови данни за терциерното развитие на Източните Родопи се съдържат в публикациите на Boyanov, Goranov (2001). Герджиков, Саров (2002), Yordanov (2002), N. Bonev (2006), N. Bonev et al. (2006a,), В. Георгиев (2007a, b).
Регионални геофизични проучвания са извършени на цялата площ: гравиметрични и магнитометрични в М 1:50 000 (Р. Иванова, 1979ф) и аерогеофизични – гамаспектрометрични и магнитометричи в М 1:50 000 (Дайски и др., 1990ф).
Сподели с приятели: |
