Разгледаните в глава литология скални рановидности са причислени (Боянов и др., 1989) към Прародопската метаморфна група с типови разрези на свитите от района на Белоречкото подуване (Кожухаров, 1987а, 1990). Разновидностите от Сакарски тип метагранити се разглеждат от тях, като продукт на мигматизационни прояви – очни и хомеобластични мигматити. Детайлните изледвания на условията на метаморфизъм на смятаните за мигматити и характеризирани по-късно като метагранити са определени от Macheva, Kolcheva (1992). Посочените автори определят температура 430–470° и налягане 5–8 kbar. Тези данни се потвърждават и от характера на придружаващата метаморфизама деформация – около крехко-пластичния преход, както и от присъствието на асоциацията епидот – бяла слюда – хлорит и кисел плагиоклаз, която показва, че температурата не надвишава горната част на зеленошистен фациес и началото на амфиболитов фациес. Това означава, че ако Сакарските метаморфити са аналог на свитите от Белоречко те не са мигматити. Специализирани изследвания за РТ условията на метаморфизъм в рамките на картния лист Книжовник не са правени. Данните от петрографските анализи очертават рамките на метаморфизма в амфиболитов фациес, без проява на мигматизация и анатексис. Анализът на проникващата фолиация показва еднакъв характер в метагранитоидите и тяхната рамка.
Според изледванията на Ж. Иванов (1998) и Я. Герджиков (1999), това е сигурен белег за едновременното им образуване при данни за еднократен метаморфизъм за двете разновидности и за триаско-юрската последователност в по-регионален план. Доказването на този метаморфизъм като алпийски се базира на факта, че еднократните прояви са засегнали и мезозойските триаско-юрски скали.
Въпросът за възрастта на протолитите на метагранитите остава открит. Съществуват две виждания – палеозойска и ранноалпийска. Има данни по K/Ar метод (Пальшин и др., 1989; Скендеров и др., 1986; Лилов, 1990; Бояджиев, Лилов, 1972 и др.), които показват ранноалпийска възраст между 100 и 140 Ma. Палеозойска възраст от 305 Ma показва една проба от порфирната разновидност на Сакарския гранит от райна на с. Шишманово (И. Пейчева – устно съобщение). Според Ж. Иванов (1998) и Я. Герджиков (1999) теренните взаимоотношения и структурните особености на метаморфозираните гранити ги характеризират като ранноалпийски синтектонски гранити, метаморфозирани през алпийско време.
