Въвеждането на групата като официална литостратиграфска единица се прави в Обяснителната записка към к. л. Кърджали – М 1:50 000 (Йорданов и др., 2008а).
Групата включва всички вулкански продукти и асоцииращите с тях седименти от състава на т.нар. задруга на първи кисел вулканизъм (Боянов и др., 1992) или „комплекс на първи кисел вулканизъм” (Боянов, Горанов, 1997ф). В състава на единицата са отделени две свити – Ангелвойводска (Боянов и др., 1995) и Подковска свита (въведена при настоящото проучване в Обяснителната записка към к. л. Джебел – М 1:50 000). Поради несъществените си различия двете се възприемат като пространствени аналози, но с достатъчно отдалечени ареали на развитие, което прави отделното им индивидуализиране и номиниране по-целесъобразно. Освен тях в състава на групата се обособява и една пирокластично-варовикова задруга. Основната част от киселите пирокластити и лавовите продукти се отнасят към състава на Зимовинския вулкански комплекс. Голяма част от пирокластитите и туфитите от състава на Кърджалийската вулкано-седиментна група се въвеждат като Дъждовнишка свита (Янев, 2007).
Като основен вулкански апарат (с известна условност) се възприемат центровете при с. Зимовина, пространствено привързани към централните участъци на Звинишката кръгова структура.
В пределите на картния лист групата е представена в непълен обем – туфитно-туфозната задруга, киселите вулканити на Зимовинския вулкански комплекс и туфитната пачка на пирокластично-варовиковата задруга.
4.1.6.1. Зимовински вулкански комплекс
Под това наименование се отделя от В. Георгиев и др. (1996ф, 1997ф) и В. Георгиев, Милованов (2006d), но като причислен към състава на отделения от същите автори „Белипластки риодацитов комплекс”. Тук се разглежда за първи път като продукт на самостоятелен (Зимовински) вулкан, градивна единица от състава на Кърджалийската вулкано-седиментна група. Комплексът включва две единици: туфитно-туфозна задруга и лавови продукти (кисели вулканити). Наименован е на с. Зимовина, разположено в ЮИ част на картния лист.
В предишни изследвания скалите на комплекса са причислявани към : „първи олигоценски хоризонт – хоризонт на дацито-трахитовите слоисти туфи” (Горанов, 1960); „хоризонт на първи кисел вулканизъм” (Р. Иванов, 1960); „хоризонт на зелените масивни туфи” (Боянов, Маврудчиев, 1961); „първи хоризонт на олигоцена” (Кацков и др., 1966ф); „Reseda-tuff” (R. Ivanov, Kopp, 1969); „комплекс на предимно резедавите пирокластити” (Йорданов в: Саров и др., 1997ф); „Кърджали „А” вулкански подкомплекс” (Йорданов и др. в: Саров и др., 2002ф, 2005ф). В Обяснителната записка към Геоложката карта на България в М 1:100 000 (к. л. Хасково) туфитите и пирокластитите от Зимовинския вулкански комплекс са отнесени към „задруга на първи кисел вулканизъм”.
В регионален план скалите на комплекса изпълват пространството на Кърджалийската депресия. Киселите пирокластити от състава на пирокластично-варовиковата задруга, заемаща по-високо ниво в Кърджалийската вулкано-седиментна група, биха могли да се свържат с по-късна проява на експлозивна фаза от развитието на Зимовинския вулкан, но възможно и с други, неустановени центрове. Втората възможност, отчитайки подчиненото количество на вулканския материал по отношение на седиментния, мотивира възприетата от нас условна позиция на тази задруга извън състава на Зимовинския вулкански комплекс.
Доминиращият пирокластичен характер на комплексa бележи пароксизма на киселата вулканска дейност в края на еоцена и началото на олигоцена. Вулканизмът се развива предимно в субаквална обстановка, с която е свързана зеолитизацията на пирокластитите.
Фаунистичните данни за възрастта на туфите и туфитите от Зимовинския вулкански комплекс са оскъдни. В. Георгиев и др. (1996ф) привеждат K-Ar датировки с ранноприбонска и дори бартонска изотопна възраст за риолитовите тела в района на с. Зимовина (фиг. 3), но геоложките данни индикират по-млада възраст.
