Кърджалийски разлом. Под това наименование се описва за първи път от Р. Иванов (1960). Като „Кърджалийска разломна зона” структурата е упомената в обяснителната записка към Геоложка карта на България в М 1:100 000 (к. л. Кърджали). Като синоним пак там се посочва „Ардинска разломна зона”; „Кърджалийско-Златоустовски разлом” (Боянов, Кожухаров, 1968); Ардинска грабен-синклинала (Р. Иванов, 1960). Мисленото продължение на изток се е възприемало като регионален разлом, белязан по линейното разположение на Хисарския, Перперешкия, Студенкладенецкия и Маджаровския вулкан (Янев и др., 1968).
В регионален план структурата се следи от западно от Кърджали до с. Мост. Отсечката между СЗ от с. Мъдрец до СИ от вр. Каябаши е характеризирана от Попов и др. (1972) като флексурно прегъване с посока 30–50º, продължение на т. нар. Чифлишка разломно-флексурна зона. По протежението ù са установени леви възсед-отседни движения, фиксирани по тектонски огледала. Според авторите тя представлява отрязък от непотвърдения при настоящите изследвания Добромирски разломен сноп с регионален характер, описан като „първоразрядна структура, част от Твърдишкия линеамент” (Попов и др., 1972). Повече данни относно характера и трасето на Кърджалийския разлом и Чифлишката разломно-флексурна зона в частност са изнесени в Обяснителните записки от картни листове Николово и Кърджали (М 1:50 000).
На к. л. Книжовник е представено северното продължение на разлома. В изследвания район той е със субмеридионално направление и дължина 5 km. Представлява преобладаващо субвертикален разсед с вероятно ондулираща, полегато наклонена на изток повърхнина, накъсана от серия малоамплитудни, предимно дясноотседни отмествания със субекваториална посока. Лежащото, западно крило е изградено основно от скалите на туфитно-туфозната и пирокластично-варовиковата задруга (Кърджалийска вулкано-седиментна група). Висящият блок се явява и продължение на повиващия в северна посока фланг на Перперешката моноклинала, изградена от скалите на варовиково-пирокластичната задруга (Чифлишки вулкански комплекс) и Вълчеполската свита. Предполагаемата амплитуда на разсядане вероятно надхвърля 100 m, а според Попов и др. (1972) денивелацията по разлома в този участък възлиза на около 1000 m.
Мостка разломна зона (Динков и др., 1967; Попов и др., 1972). Структурата се разполага между с. Черньовци до южно от с. Черешица, откъдето преминава на к. л. Николово (М 1:50 000). В източния си фланг зоната се състои от два стъпаловидно пропаднали на юг разседа, косо до радиално разположени спрямо западната периферия на ЗКС. Южният от тях е с посока 100º, повиваща до 150º в южните окрайнини на с. Мост. Разломът просича и слабо отмества Черньовско-Лясковецката дъговидна дислокационна зона. В източния си фланг по него е осъществено пропадане на клиновиден блок от пачки кисела пирокластика към състава на варовиково-пирокластичната задруга спрямо издигнат от север, моноклинално затъващ на юг и ЮЮЗ блок с размери 2,5–3 x 1,5–1,7 km, разположен СЗ от с. Бащино. Същият е изграден от скалите на Пъдарската свита и туфи и туфити от състава на Зимовинския вулкански комплекс. В западна посока (западно от с. Черньовци) разломът е северна граница на разпространение на конгломератите на Вълчеполската свита от Бряговско-Вълчеполското понижение, а западно от с. Мост прекъсва северното продължение на Кърджалийския разлом в тесен тектонски клин със ССЗ посока. Североизточният издигнат блок е изграден изцяло от скалите на Пъдарската свита, оформящи най-общо ориентирано в изток–западна посока хорстовидно хемиантиклинално прегъване със силно усложнен вътрешен строеж. Северозападното продължение на Мосткия разлом е с посока 135–140º.
Югозападният блок е изграден последователно от скалите на варовиково-пирокластичната задруга, изпълваща Високополянското понижение, и пачката на киселите витрокластични пемзови туфи (туфитно-туфозната задруга – Зимовински вулкански комплекс). В самия западен край на картния лист посоката на разлома се изменя до 110º. Разломът е ясно морфоложки изразен. Съдейки по ситуацията северно от с. Черешица, където над директно залягащата върху Пъдарската свита варовиково-пирокластична задруга е съхранен фрагмент от пълнежа на Вълчеполска свита, то амплитудата на пропадане в този участък вероятно възлиза на 300–350 m.
Крински разломРазломът е от серията радиални разломи, разположени по югозападната и западна периферия на ЗКС. Следи се от ЮИ от с. Крин до източно от с. Мост с посока 80º и дължина около 3 km. Представлява разсед с пропаднал ЮЮИ блок, охарактеризиран по-горе при описанието на Мостката разломна зона. Кринският разлом ограничава от север разпространението на Пъдарската свита и извежда на повърхността скали на конгломератно-пясъчниковата и мергелно-варовиковата задруга с характерно за вътрешните периферни зони на ЗКС моноклинално затъване на запад, навън от центъра на кръговата структура. Елементите на слоестостта в северното крило са ориентирани почти напречно на структурите в едностранно затъващите на юг структурни елементи в блока СЗ от с. Бащино. Вероятната амплитуда на пропадане не превишава 150 m. Разломът се възприема като условна граница между северния фланг на Черньовско-Лясковецката дъговидна дислокационна зона и разломите, очертаващи Горновоеводинската хорст-моноклинала като СЗ периферия на ЗКС.
Към разломите или разломните зони, разположени навън от периметъра на ЗКС, но вероятно косвено зависими от процесите в нея могат да се приемат: северното продължение на Кърджалийския разлом, западното продължение на Мостката разломна зона, ограничаваща от ЮЗ Белипластката разломна зона с продължение на СЗ до района западно от с. Широка поляна (к. л. Николово – М 1:50 000), Черешишкият разлом, както и Високополянската разломно-блокова зона, изградена от радиално насочени към условен център (ЮИ от с. Висока поляна) малоамплитудни разседи, оформящи секторно разположени тектонски клинове от рифови варовици и кисели туфи на варовиково-пирокластичната задруга (югозападния ъгъл на картния лист).
